РЕШЕНИЕ
№ 1348/30.6.2021г.
гр. Пловдив,30.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХХIV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието
на прокурора К. К., като разгледа КАНД № 1364
по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по Глава ХII от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.М.Ч., ЕГН**********,
с адрес *** подадена чрез пълномощника адв. К. против Решение № 411 от 14.04.2021г.,
постановено по АНД № 20215330201173/2021г. по описа на Районен съд -Пловдив, ХVII наказателен
състав. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш серия К №2044240 от
23.04.2018г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя на
основание чл.189, ал.1 т.4 от Законът за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ е
наложена глоба в размер на 400.00 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Със
същото касатора е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
В касационната жалба, се сочи незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени
са подробни съображения за нарушения относно датата на нарушението и дата на
издаването на ЕФ, както и нарушение относно обсъдените доказателства, които са
несъотносими към предмета на делото. Сочи се, че са необсъдени от съда
съществени нарушения на проведения административно- наказателен процес, като се
прави искане за отмяна на решението и на потвърденият с него административен
акт. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от
адв.К., който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения относно
незаконосъобразността на съдебното решение и на обжалвания административен акт.
Претендират се направените разноски.
Ответникът по касационна жалба ОД на МВР Пловдив, редовно
призован не изпраща представител. В писмен отговор взима становище по неоснователност
на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. По същество излага съображения
за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение и на издадения ЕФ.
Прави искане решението на районният съд да бъде оставено в сила. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване по делото, като е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на
категорично установено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на касационният
жалбоподател. В тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд
относно съставомерността на извършеното нарушение, механизма на осъществяването
му и авторството, както и приложимата санкционна норма. И това е така,
доколкото на практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща
посочените изводи на съда относно правната квалификация на установеното
нарушение, е дадено коректно, ясно и правно съответно на нормите описание, с
което действието на жалбоподателя да управлява МПС със скорост, която надвишава
с 31 км/ч ограничението от 50 км/ч за предвижване в населено място, е съставомерно
на посочената забрана. В тази връзка районният съд законосъобразно е възприел
събраните в хода на производството писмени доказателства, вкл. и приложеното по
административната преписка извлечение от клип №6486, който е достатъчен за
обосноваване на извършеното административно нарушение. По отношение на
наведените доводи от касатора, че липсват годни доказателства за техническата
експлоатация на средството за измерване на скоростта, то същите са
неоснователни. По делото е приложен протокол рег.№1030р-10090/24.04.2018г,
който изяснява мястото на поставяне на
техническото средство, времето на неговото използване, посоката на засичане.
Липсват и посочените от него несъответствия относно представеното Удостоверение
за одобрен тип средства за измерване №10.02.4835 и последващият Протокол
№1-33-18 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, като в графа
идентификационен номер е посочен с номерация 581112. Налице са достатъчно
доказателства за годност на техническото средство за измерване и съответните други
писмени доказателства, от които да се изгради несъмнен извод за съставомерно
поведение на касационният жалбоподател по посоченият състав. Видно е, че съдът
е направил законосъобразен извод относно правилността на правната квалификация
на административното нарушение, като е преценил цялата доказателствена
съвкупност, анализирана преди това подробно в мотивите, въз основа на която е
установил и конкретно поведение именно на жалбоподателя, осъществяващо
признаците на административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Поради това и възраженията
на касационният жалбоподателя се явяват неоснователни и необосновани. Следва да
се спомене, че тези възражения са били наведени още пред първоинстанционният
съд с жалбата срещу атакувания електронен фиш, на които първоинстанционният съд
е дал подробен, правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и
настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като
обосновани и законосъобразно направени.
Неоснователни са и
възраженията за изтекла погасителна давност по чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Административно наказателното производство е образувано и започнало с
издаването на ЕФ, което е станало непосредствено след установяване на
нарушението. Същевременно са налице доказателства, с които е прекъсната
течащата по закон давност за изпълнение на наказанието глоба по чл.82 ал.2 от ЗАНН. Съобразно посочената разпоредба давността
по ал.1 започва
да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. В случаят следва да се посочи, че издаденият ЕФ не е
влезнал в сила, за да може да се приложи разпоредбата на чл.82 ал.1 от ЗАНН. Приложимата в случая санкционна норма е обсъдена
съобразно възможностите, предвидени в разпоредбата на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН, като
минималния размер на наказанието е в достатъчен и изискуем обем обсъден като законосъобразен
извод за постигане на целите на наказанието.
При извършената
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед този изход
на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който е направил своевременно
искане за тяхното присъждане. Съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37
от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера
и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411 от 14.04.2021г.,
постановено по АНД № 20215330201173/2021 г. по опис на Районен съд – Пловдив - ХVII наказателен състав.
ОСЪЖДА А.М.Ч., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на ОД на
Пловдив гр. Пловдив, ул.“Княз Богориди“ № 7 сумата от 80.00 лева /осемдесет
лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.