№ 4
гр. С., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Т.а
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Т.а Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211800600534 по описа за 2021 година
С присъда № 260003 от 01.02.2021 г., постановена от Районен съд –
гр.К., по н.ч.х.д. № 176/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимата ЦВ. Н.
Ш., с ЕГН ********** от гр. С., е призната за виновна в това, че на 13.11.2019
г. в 7,50 ч., е публикувала в социалната група / група по интереси / „Ние сме
К.“, в мрежа „Фейсбук“, текст с обидни за тъжителя и други лица
квалификации, а именно : „С., Т., Т., И., А. и тая сган трябва да спре. Община
К. е сборище на долни плюскащи за собствена сметка и изгода хора на
постове. Хора боравещи с фалшиви профили, които най - долно се гаврят с
нас. Хора крадящи и живеещи на наш гръб. Хора, които ни търсят сметка кои
сме, защо сме там и ни гонят, че не сме добре дошли. Кои сте вие бе калтаци
долни да ни определяте човешките съдби. Коя е Т. Г. да ни казва: „Евтини
имоти, малки данъци“, кой е Т. да натяква, кой е Т. лудия или И. ламтящия,
вие сте долни отрепки живеещи и и съществуващи на гърба на простия
български народ“ - престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл.
146 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на
„глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди / лева и „обществено порицание“, което
да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет
- гр. К..
1
Със същата присъда подсъдимата ЦВ. Н. Ш., е призната за виновна и в
това, че на 18.11.2019 год. в 8.06 ч., в социалната група / група по интереси /
„Ние сме К.“ е публикувала текст, със следното съдържание : „Знаем, че Т. е
мръсник и идиот, олигофрен и нещастник. Знаем той е престъпника, не може
да е кмет, той е никой и така ще е“ и на 18.11.2019 год., в 11.24 ч., в същата
социална група следва нов обиден за личността на тъжителя текст,
публикуван от подсъдимата ЦВ. Н. Ш., а именно : „Т. е малоумник. Това долу
е написано от хора в Ч., където ти е родно, баба ти ли го командва“ -
престъпление по чл. 148 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от НК, поради
което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „глоба“ в размер на
3 000 / три хиляди / лева и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез
прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет - гр. К..
С тази присъда на подсъдимата ЦВ. Н. Ш. е наложено на основание
чл.23 ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду така определените
й за тези престъпления наказания, а именно „глоба“ в размер на 3 000 / три
хиляди / лева и „обществено порицание“, което е постановено да се изпълни
чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет - гр. К..
С присъдата подсъдимата ЦВ. Н. Ш. е осъдена да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Т. А. М. сумата от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като така предявения
граждански иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 5 000 / пет хиляди / лева.
С горепосочената присъда подсъдимата ЦВ. Н. Ш. е осъдена на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на Районен съд К. сумата
от 492 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на вещо
лице и сумата от 160 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и на частния тъжител Т. А. М. –
направените от него по делото разноски в размер на 512.00 / петстотин и
дванадесет / лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат В. Т. – защитник на подсъдимата ЦВ. Н. Ш., с твърдения за нейната
незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че атакуваната присъда е
2
постановена при допуснато особено съществено нарушение на процесуалния
закон, отнасящо се до „доказателствената стойност на писмените
доказателства в производството”, без да се излагат доводи от защитата в
подкрепа на това твърдение. В жалбата са изнесени и оплаквания срещу
решаващите изводи на първостепенния съд за обективна и субективна
съставомерност на инкриминираните с частното обвинение деяния на
подсъдимата, както и за авторството на същите в лицето на подсъдимата
Ц.Ш.. В тази насока се изтъква, че от наличната по делото доказателствена
съвкупност, не се установява по несъмнен начин, че тъжителя е възприел
изявленията на подсъдимата, както и, че същите са накърнили честта и
достойнството му. Според защитникът, инкриминираните думи и изрази, не
следва да бъдат разглеждани като обидни, респ. клеветнически, доколкото
тъжителят е лице, заемащо публична длъжност и като такова бил следвало да
има по-голяма търпимост към критични отзиви за неговата дейност. В тази
връзка и по този повод, се твърди от защитникът, че инициирането на
наказателно преследване за подадени от гражданите до държавните
институции жалби, които не „допадат на техните потребители”, би се явило
необоснована репресия и злоупотреба с права. Оспорва се от защитникът и
субективната съставомерност на стореното от подсъдимата, като в тази
насока не се излагат никакви конкретни доводи в жалбата. Иска се от
въззивния съд да отмени на основание чл.334 т.2 от НПК обжалваната
присъда изцяло и да постанови нова такава, с която подсъдимата Ц.Ш. да
бъде призната за невиновна по повдигнатите й с частната тъжба обвинения,
както и да бъде отхвърлен предявения срещу нея граждански иск.
В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, повереникът на
частния тъжител Т. А. М. – адвокат Г. Я., пледира да бъде оставена без
уважение жалбата на подсъдимата, като излага доводи за немотивираност и
неоснователност на направените в нея оплаквания. Твърди се, че оспорената
присъда е постановена при липса на допуснати от първостепенния съд
процесуални нарушения и съответно при пълно зачитане на правото на
защита на подсъдимото лице. Сочи се, че първоинстанционният съд не е
нарушил материалния закон, като правилно е квалифицирал извършените от
подсъдимата деяния, за които съобразно конкретната им тежест, е определил
и справедливи наказания. Излагат се доводи, че атакуваната присъда е
напълно законосъобразна и правилна и в гражданско-осъдителната й част, тъй
3
като обезщетението за морални вреди на тъжителя, е определено съгласно
действително претърпяните такива от него.
В проведеното въззивно съдебно заседание, защитникът на подсъдимата
ЦВ. Н. Ш. – адвокат В. Т. моли проверяваната по въззивен ред присъда, да
бъде отменена изцяло, съобразно изложените в жалбата доводи. Други
доводи и твърдения не се изтъкват от защитникът в съдебното заседание.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира допуснато при първоинстанционното
разглеждане на делото съществено нарушение на процесуалните правила,
касаещи правото на професионална защита на подсъдимото лице, довело да
сериозни ограничения /нарушения/ на правния статут на същото. Това
процесуално нарушение несъмнено опорочава постановения от първата
инстанция съдебен акт и обосновава основание по чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1,
вр. чл.348 ал.3, т.1 от НПК, за неговата отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане от тази инстанция, доколкото накърнява процесуалното право на
подсъдимия да получи в пълен обем защита на своите права и интереси. Като
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК
се определя от въззивният съд и допуснатото от първата инстанция
неспазване /нарушаване/ на разпоредбата на чл.305 ал.4 от НПК, относно
съдържанието на присъдата в диспозитивната й част.
Допуснато от първостепенният съд процесуално нарушение от такова
естество /особено съществено/, СОС констатира и с оглед разпоредбата на
чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, съставляващо от своя страна също
самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2 от НПК. Изразява се в
липса на мотиви на постановеният от първата инстанция съдебен акт и
нарушаване на чл.13 и чл.14, чл.305 ал.3 от НПК. Взетото решение от страна
на районният съд не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, нито е постановено при анализ на
събрания доказателствен материал.
Производството по делото е инициирано по повод подадена в РС – гр.К.
частна тъжба от Т. А. М. срещу подсъдимата ЦВ. Н. Ш., за извършени от нея
престъпления по чл.148 ал.1, т.1,2 и 3, вр. чл.146 от НК и чл.148 ал.2, вр. ал.1,
т.1, 2 и 3 от НК.
4
С разпореждане от 05.06.2020 г. съдията-докладчик от КРС е дал ход на
тъжбата, насрочил е разглеждането на делото в открито съдебно заседание и е
постановил призоваване на частния тъжител и на подсъдимата, и връчване на
съдебните книжа.
В проведеното на датата 14.09.2020 г. съдебно заседание са се явили
частния тъжител Т.М. и неговия повереник – адвокат Г. Я., подсъдимата
Ц.Ш., редовно уведомена, не се е явила /към този момент по делото не са
били налични данни същата да си е упълномощила защитник/. Предвид
неявяването на подсъдимата, както и на неин процесуален представител,
първостепенният съд не е дал ход на делото в това заседание. В частност -
съставът на КРС е приел наличието на предпоставките по чл.21 т.3, вр. чл.23
ал.2, вр. чл.94 ал.1, т.8 от НПК /делото се разглежда в отсъствие на
подсъдимата/ за предоставяне на правна помощ, под формата на процесуално
представителство на подсъдимата Ц.Ш., като съответно е отправил искане до
САК за определяне на служебен адвокат.
До датата на следващото насрочено съдебно заседание, по делото е
постъпила молба от адвокат В. Т., с приложено към нея писмено
пълномощно, удостоверяващо овластяването на същия за договорен
защитник на подсъдимата.
В проведеното на 19.10.2020 г. съдебно заседание, първостепенният съд
е дал ход за разглеждане на делото, в присъствието на тъжителя и неговия
провереник, както и упълномощения защитник на подсъдимата – адвокат В.
Т.. В рамките на това заседание е конституиран частния тъжител в
процесуалното качество на граждански ищец и съответно е приет за
съвместно разглеждане в процеса, предявеният от него срещу подсъдимата
граждански иск, както и е допуснато събирането на гласни и писмени
доказателства, и извършването на съдебно-техническа експертиза.
В съдебното заседание, състояло се на датата 01.02.2021г., са се явили
за участие единствено частния тъжител и неговия повереник – адвокат Г. Я..
Подсъдимата Ц.Ш., редовно уведомена, не се е явила, като съответно не е
присъствал и упълномощения й защитник – адвокат В. Т.. При тези данни,
съставът на КРС е приел, че липсват пречки от процесуално естество за
даване ход на делото и съответно е пристъпил към разглеждането му, при
задочна процедура и без участието на защитник на подсъдимата, като не е
5
мотивирал по никакъв начин това си решение за провеждане на задочно
производство. В същото съдебно заседание са събирани гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели, изслушана е и приета изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, и е постановена атакуваната пред настоящата
инстанция присъда.
Изложените фактически констатации по процесуалното развитие на
делото, ясно сочат на допуснати от решаващия съд съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, изразяващи се
в нарушаване на процесуалните права на страна в процеса – подсъдимото
лице Ц.Ш.. В случая, по отношение на тази подсъдима процесуалните
изисквания за провеждане на задочно наказателно производство в съдебната
му фаза, не са били спазени от първоинстанционния съд.
Задочното производство е изключение от основния принцип за
непосредствено участие на обвиненото лице в наказателния процес, поради
което законодателят в процесуалния закон – в разпоредбата на чл.269 от
НПК, а и свързаната с нея разпоредба на чл.94 ал.1, т.8 НПК, е посочил
изчерпателно необходимите изисквания, при наличието на които е възможно
провеждането на наказателното производство без физическото присъствие на
обвиняемия. Спазването на тези изисквания е абсолютно необходимо условие
за валидността на извършените процесуални действия и постановените въз
основа на тях съдебни актове, като нарушаването им накърнява грубо правото
на защита на обвиненото лице, поради което всякога представлява
съществено процесуално нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл.269
ал.1 от НПК, за престъпления, за които е предвидено наказание не повече от
пет години лишаване от свобода, присъствието на подсъдимия в съдебно
заседание не е задължително. Това означава, че след като е редовно призован,
личното му участие в процеса зависи от собственото му решение /участието
му представлява упражняване на право/, поради което неявяването му в
съдебно заседание, не може да бъде санкционирано.
Освен това, разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия,
независимо от това кой фактически състав на задочно производство по чл.269
ал.3 НПК е приет за наличен по конкретното дело, винаги съставлява
императивно основание за възникване на задължителната защита по чл.94
ал.1, т.8 от НПК, като решаващия съд следва да назначи служебен защитник,
6
при положение, че по делото няма такъв по избор на подсъдимия. В тази
връзка и по този повод следва да се отбележи и, че към настоящият момент
няма задължителна тълкувателна практика по въпроса дали под „отсъствие на
обвиняемия” следва да се има в предвид само отсъствието му по дела, по
които е задължително участието му, т.е. при обвинение за тежко
престъпление или винаги, когато в останалите случаи на по-леко обвинение,
делото се разглежда без да присъства в съдебната зала. Разглеждането на
обвинение, по което обвиняемият не се защитава лично или чрез
представител, винаги поставя в сериозна опасност пълноценната реализация
на правото на защита и може да бъде свързано с тежки последици при
евентуално осъждане. При това положение, по мнение на настоящият
въззивен състав следва да се приеме, че „отсъствие” по смисъла на чл.94 ал.1,
т.8 НПК трябва да се разбира в буквален фактически смисъл, т.е. основанието
е налице винаги, когато обвиняемият не участва в производството,
независимо от това дали обвинението е за тежко или по-леко престъпление. В
този смисъл решение № 48/19.03.2019 г. 3 н.о., решение № 184/14.01.2019 г., 3
н.о., всичките на ВКС. В същият аспект е и практиката на Съдът на ЕС –
решение от 13.02.2020 г., по дело С -688/18, с предмет тълкуването на
Директива /ЕС/ 343/2016 г. относно условията за провеждане на някои от
съдебните заседания в отсъствие на подсъдимия, при което се посочват
процесуалните действия и предпоставки, при наличието на които може да се
приеме, че правото на подсъдимия да участва в съдебното заседание не е
нарушено, въпреки провеждането му в негово отсъствие, едно от които е „да е
представляван от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия
него”.
В конкретният случай първостепенният съд е нарушил съществено
именно горепосоченото правило, поставено от процесуалния закон, като е
извършил част от процесуалните действия по делото и съответно е събирал и
допускал доказателства, както и е постановил присъдата си, без участието на
подсъдимата и/или на неин процесуален представител. Действително,
предвид характера и тежестта на повдигнатото срещу подсъдимата Ш. частно
обвинение, присъствието й при разглеждането на делото в първата инстанция,
не е било задължително. Независимо, че в този случай категорично е било
налице основанието по чл.94 ал.1, т.8 от НПК за задължителна защита, на
подсъдимата не е й е била осигурена възможност да бъде представлявана от
7
адвокат по неин избор, респ. не й е бил назначен служебен адвокат. Така, в
проведеното на датата 01.02.2021 г. съдебно заседание, районният съд без да
се ангажира с каквото и да е заключение за наличие на хипотеза по чл.269
ал.3 от НПК, е пристъпил към разглеждането на делото без участие на
подсъдимата и на неин защитник /договорен или служебен/, като
незаконосъобразно е извършил процесуални действия по него – събрал е
писмени и гласни доказателства, изслушал е и приобщил съдебно-
техническата експертиза, както и е постановил крайния си съдебен акт. По
този начин, първият съд като е разгледал обвинение, по което подсъдимата не
се е защитавала лично или чрез представител, правото й на защита е било
сериозно накърнено, което следва да бъде ценено като съществено
процесуално нарушение. Както бе казано по-горе, разглеждането на делото в
отсъствие на подсъдимия, винаги съставлява императивно основание за
възникване на задължителната защита по чл.94 ал.1, т.8 от НПК.
Гореобсъжданото съществено нарушение на процесуалните правила,
съгласно разпоредбата на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, в случая води до
нарушение на процесуалните права на подсъдимата в съдебното
производство, което не може да бъде санирано от настоящата въззивна
инстанция и същото може да бъде отстранено единствено при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Този извод на въззивният съд за цялостна отмяна на атакуваната
присъда на РС К. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, се налага и с оглед допуснати от първата инстанция и други
съществени нарушения на процесуалните правила. Постановената от първата
инстанция присъда /както диспозитива, така и мотивната й част/, не отговаря
на изискванията за съдържанието й, поставени в разпоредбите на чл.305 ал.2-
4 от НПК.
Така, с атакуваната присъда, подсъдимата Ш. е призната за виновна и
съответно осъдена за престъпление по чл. 148 ал.1, т.1,2 и 3, вр. чл.146 от НК,
а именно за това, че /цитирано дословно/ на датата 13.11.2019 г. е
публикувала в социалната група / група по интереси / „Ние сме К.“, в мрежа
„Фейсбук“, текст с обидни за тъжителя и други лица квалификации, а именно
: „С., Т., Т., И., А. и тая сган трябва да спре. Община К. е сборище на долни
плюскащи за собствена сметка и изгода хора на постове. Хора боравещи с
8
фалшиви профили, които най - долно се гаврят с нас. Хора крадящи и
живеещи на наш гръб. Хора, които ни търсят сметка кои сме, защо сме там и
ни гонят, че не сме добре дошли. Кои сте вие бе калтаци долни да ни
определяте човешките съдби. Коя е Т. Г. да ни казва: „Евтини имоти, малки
данъци“, кой е Т. да натяква, кой е Т. лудия или И. ламтящия, вие сте долни
отрепки живеещи и и съществуващи на гърба на простия български народ“,
както и за престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.1,2 и 3 от НК - за това, че на
18.11.2019 год. в 8.06 ч., в социалната група / група по интереси / „Ние сме
К.“ е публикувала текст, със следното съдържание : „Знаем, че Т. е мръсник и
идиот, олигофрен и нещастник. Знаем той е престъпника, не може да е кмет,
той е никой и така ще е“ и на 18.11.2019 год., в 11.24 ч., в същата социална
група следва нов обиден за личността на тъжителя текст, публикуван от
подсъдимата ЦВ. Н. Ш., а именно : „Т. е малоумник. Това долу е написано от
хора в Ч., където ти е родно, баба ти ли го командва“.
Очевидно е, че така постановената от първата инстанция присъда не
отговоря на изискванията на чл.305 ал.4 от НПК, за нейното съдържание.
Съгласно цитираната разпоредба, „в диспозитива се посочват данни за
самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите,
посочени в чл.301 НПК”. Диспозитива /резолютивната част/ на проверяваната
първоинстанционна присъда обаче съдържа несъответствие между отразеното
словно описание на състава на всяко едно от престъпленията, за които
подсъдимата е призната за виновна /такова даже не е формулирано/ и
изразената цифрова квалификация на всяко от двете престъпления, в която
освен това присъстват и три квалифициращи обстоятелства. Така, по
отношение осъждането на подсъдимата за второто престъпление следва да се
посочи, че изпълнителното му деяние е описано в присъдата като
„публикуване на обиден за личността на тъжителя текст”, но същевременно е
правно квалифицирано като „клевета” по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.1, 2 и 3 от НК.
Обсъжданото процесуално нарушение е довело до ограничаване на правото
на защита на подсъдимата, която не е имала възможност да разбере в
извършването на какви точно престъпления е призната за виновна и
съответно наказана, и се определя от въззивния съд като съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК.
На следващо място, при постановяване на атакуваната присъда,
първоинстанционният съд не е изпълнил и процесуалното си задължение да
9
изготви мотиви в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК,
включващи посочване на доказателствената основа на възприетите
фактически обстоятелства и обсъждане на съдържанието на
доказателствените материали, с мотивиране на изводите за кредитирането им.
Събраните по делото доказателства изобщо не са обсъдени от районният съд
в тяхната взаимовръзка и обусловеност, и отсъства какъвто и да било анализ
и оценка на всяко едно от тях.
Очевидно към присъдата е приложено пространно писмено изложение,
което обаче е лишено от основните изводи на съда, както по фактите, така и
по правото. Не е направено каквото и да е, а още по-малко обективно и пълно
изследване и оценка на доказателствените източници, което да информира
как е било изградено убеждението на първостепенния съд по фактите и
приложимия материален закон. Вместо подробно, ясно и систематично да
анализира доказателствената съвкупност в съгласие с правилата по чл.13 и 14,
чл.305 ал.3 от НПК и открои кои факти от кои доказателствени средства се
установяват, като същевременно и изрази своето становище по тяхната
относимост, достоверност и правно значение, първоинстанционният съд е
предпочел само да ги изброи. Така, в хода на съдебното следствие пред
първостепенният съд е проведен разпит на свидетелите Б. Б. и Д. Г.. В
мотивите, обаче се съдържа само общо посочване, че въз основа на тези
свидетелски показания, съдът е формирал изводите си по фактите. Тези
декларативни изрази не удовлетворяват изискването за конкретен анализ на
свидетелските показания, включващ такъв на изводимата от тях информация,
с посочване на обстоятелствата, които се приемат за установени въз основа на
тези доказателствени източници. Липсва конкретно съпоставяне на
изводимото от тези гласни доказателствени средства – дали те са еднопосочни
по отношение на фактическите обстоятелства, значими за предмета на
доказване или са в противоречие по между си. Вместо това, в мотивите на
присъдата се съдържат теоретични разсъждения за правната природа на
обясненията на подсъдимия, каквито по делото подсъдимата Ш. не е давала.
Липсва и направена доказателствена оценка от страна на първостепенния съд,
на съдържащите се в заключението на съдебно-техническата експертиза
изводи.
Въззивният съд констатира и липса на мотиви за решаващите изводи на
10
първата инстанция, относно приетата обективна и субективна съставомерност
на стореното от подсъдимата Ц.Ш.. С неангажирани с правни съображения
изводи и без каквато и да е конкретика, районният съд е обосновал
заключението си за осъществени от подсъдимата, съставомерни по своето
обективно и субективно проявление деяния. И по отношение на тези основни
въпроси, мотивите като неразделна част на оспорения съдебен акт на първата
инстанция, не могат да изпълнят законовото си предназначение, което е да
аргументират убедително вътрешното убеждение на съда и еднопосочно да
разкрият действителната му воля.
Гореобсъжданите пороци на мотивите на контролирания съдебен акт се
приравняват на пълната им липса, което нарушение на процесуалните правила
е особено съществено по смисъла на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК и е от
категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява
процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите
интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби
или протест, по реда на инстанционната проверка.
Всичко гореизложено от своя страна обуславя и извод за отмяна на
атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд, в съответствие с притежаваната от
въззивната инстанция процесуална компетентност да упражни правомощията
си, предоставени й с разпоредбата на чл.334 т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от
НПК.
Предвид характера на допуснатите в контролираната присъда
съществени процесуални нарушения, настоящият състав на СОС не обсъжда
оплакванията по същество на спора, изложени във въззивната жалба.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335
ал.2 от НПК, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 01.02.2021 г. на Районен съд – гр.К.,
постановена по н.ч.х.д. № 176/2020 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението не подлежи на касационна проверка.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12