РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
в присъствието на прокурора Веселина Радкова Николова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330105623 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът С. А. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „***, чрез пълномощник адв. С.Д., е
предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно
обвинение, както и сумата от 2 000 лева- обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 19.02.2021 г. до окончателно им изплащане.
В исковата молба е посочено, че ищецът на 08.06.2020 г. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 355 ал. 2, вр. ал. 1 от НК по ДП № *** г. по описа на П. РУ при ОД на
МВР- П., като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Срещу него в последствие
бил внесен обвинителен акт в съда и по образуваното н. о. х. дело № 3795/ 2020 г. на ПРС,
XVI нак. с-в, той бил признат за виновен. След жалба на подсъдимия, пред ПОС било
образувано В. н. о. х. дело № 1787/ 2020 г., по което с присъда от 27.10.2020 г. той бил
оправдан. Срещу присъдата постъпил касационен протест от прокуратурата, но по
образуваното нак. дело № 56/ 2021 г. на ВКС, I- во НО, прокуратурата оттеглила протеста и
с определение на съда от 19.02.2021 г. производството било прекратено. Пред ВКС за
адвокатска защита подсъдимият заплатил сумата от 2 000 лева за процесуално
1
представителство. От воденото наказателно производство на ищеца били причинени
неимуществени вреди- стрес, притеснения, страх от осъждане, тревожност, душевни
терзания. Той се самоизолирал, отчуждил се от близки, ограничил контактите си, колегите
му в работата разбрали за случая. Сериозно било засегнато достойнството му. Бил принуден
да търпи и ограничението на мярката за неотклонение, без да може да напуска
местоживеенето си. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000
лева, като това му бил първият досег в живота с органите, провеждащи наказателно
преследване. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се
явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който намира исковете за
неоснователни. Твърди, че не били доказани кумулативните предпоставки на чл. 2 ал. 1 от
ЗОДОВ, нямало доказателства за причинната връзка между състоянието на лицето и
действията на ответника, а размерът на претендираното обезщетение бил прекомерен и
завишен спрямо съдебната практика, социално- икономическите условия на живот в
страната и принципа на справедливостта. Освен това, обвинението не било за тежко
престъпление, била взета най- леката мярка за неотклонение, нямало задържане на лицето, а
разследването и последвалия съдебен процес приключили в разумен срок- за общо около
десет месеца. Оспорва се и размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
подсъдимия, като се твърди, че липсвали доказателства за реално изплатен хонорар, както и
за обема на извършените процесуални действия от адвоката. Прави се възражение и за
прекомерност на тези разноски. В съдебно заседание чрез представителя си моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено досъдебно производство № *** г. по описа на П. РУ при ОД на
МВР- Пловдив, пр. пр. № 3543/ 2020 г. на Районна прокуратура- Пловдив, по което ищецът
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 355 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По образуваното по случая н. о. х. дело № 3795/ 2020 г. на ПРС, XVI нак. с-в, ищецът е
признат за виновен, като след негова жалба пред ПОС било образувано В. н. о. х. дело №
1787/ 2020 г., по което с присъда от 27.10.2020 г. той вече е оправдан. Срещу присъдата е
постъпил касационен протест от прокуратурата, но по образуваното нак. дело № 56/ 2021 г.
на ВКС, I- во НО, прокуратурата оттегля протеста и с определение на съда от 19.02.2021 г.
производството е прекратено. Делата са приложени към настоящото производство.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца
(протокол от с.з. от 06.07.2021 г.). Св. Д.Т.Д-м. на фактическия съжител на ищеца, заявява,
че з. й бил обвинен за неспазване на карантината, под която го поставили при връщането му
като ш. от ч.. Първоначално го осъдили, но след това го оправдали, бил много притеснен,
станал раздразнителен, започнал да пие успокоителни. Дори детето започнало да пита дали
няма влезе в затвора. На входната врата на блока имало залепена призовка от съда и
съседите разпитвали по случая. Не можел да пътува в ч., а в началото не искал да ходи и на
работа, за да не го разпитват. Св. Христо Симеонов Янков- съсед на ищеца, посочва, че
2
докато ищецът бил под поставена карантина при проверка на полицията установили, че не е
на адреса си, защото бил до болницата да види настаненото там свое дете. Обвинили го за
нарушаване на карантината, делото се проточило, но накрая го оправдали. Бил притеснен,
станал по- нервен, това се отразило и в семейството му. Околните и колегите му разбрали за
случая. Не можел да пътува заради делото, изпуснал курсове като международен ш.. На
вратата на блока имало залепени призовки за него, от което и съседите разбрали за
обвинението. Оплаквал му се, казвал му, че пиел леки лекарства за успокоение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца
действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по
чл. 355 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което той е бил оправдан на втора инстанция. При това
положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността
на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в
лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има
обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване
на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие
с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото доказателства- гласни и писмени.
По делото са разпитани двама свидетели- съответно майката на фактическия съжител на
ищеца, както и негов съсед, които описват емоционалното му състояние във връзка с
обвинението- притеснение, безпокойство, нервност, изолация. Показанията им потвърждават
изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение, потиснатост,
нежелание за контакти, стрес, раздразнителност и т.н. В случая обаче е необходимо да се
докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него
обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително следва да се
3
отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от
гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у
същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за
срещи, избягване на контакти с познати) или семейни проблеми (караници, напрегната
обстановка в къщи), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата,
доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка
не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се
търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез
свободния избор на личността. В този смисъл отказът да ходи на работа или да поема
транспортни курсове, с каквато дейност си изкарвал доходи, не е в пряка зависимост от
обвинението, което не му е налагало подобна забрана за извършване на трудова дейност, а
представлява лично решение. За неимуществените вреди действително има значение
начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на
лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като гласните доказателства установяват
твърденията в исковата молба за разгласа на случая сред съседи и колеги на лицето, въпреки
че не се установява загубено реноме или снето обществено доверие към човека. Няма и
доказателства за случаи на проблеми с общуването му с другите хора, които да са избягвали
контакти или съзнателно да са го изолирали само, защото той е бил обвиняем. Проблемите в
семейството, изнервеността на близките, както и общата им тревожност, действително са
обстоятелства, които са нарушили в определена степен нормалния и утвърден ритъм на
живот на ищеца, но всичко това отново следва да бъде преценено през призмата на личното
възприятие на нещата. В този смисъл съдът приема, че реакцията на душевността на лицето
по отношение на обвинението е била в рамките на обичайната при досег на един подсъдим с
правосъдието, без да остави някакви трайни следи в последствие и без да е повлияно към
момента негативно от факта на вече окончателно приключилото наказателно преследване
срещу него.
Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват
единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за
неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това
положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и
негативната промяна в неговото ежедневие за един сравнително кратък период от време
(около половин година), да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно
кои от тях са били предизвикани от обвинението.
По отношение на твърденията на ищеца за това, че обвинението било предизвикало
някакво влошаване на здравето му и оказало вредно влияние в тази насока, следва да се
посочи, че по делото не е представена никаква медицинска документация. Гласните
показания са в насока, че ищецът имал главоболие и безсъние, по отношение на които обаче
не може да се установи съществуването на причинна връзка между воденото наказателно
производство и здравословното състояние на лицето. Оттук- не може да се приеме за
доказано твърдението, че именно обвинението е влошило общото здравословно състояние на
ищеца. Твърденията за причинения му стрес по време на делото също не могат да обосноват
4
доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по- скоро следва да се приемат
като една съвсем като нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение
на обвиняем.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но
в процеса не се установи да е имало някаква сериозна негативна обществена реакция спрямо
обвиняемия, нито пък се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се
следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните
психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното
обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение,
преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще
изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е
основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-
следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай ДП е
било образувано на 22.04.2020 г., но ищецът е бил привлечен като обвиняем на 08.06.2020
г., като обвинителният акт е внесен в съда на 29.06.2020 г. По образуваното по случая н. о.
х. дело № 3795/ 2020 г. на ПРС, XVI нак. с-в, осъдителната присъда е постановена на
10.08.2020 г., а оправдателната присъда на ПОС по В. н. о. х. дело № 1787/ 2020 г. е от
27.10.2020 г. ВКС по нак. дело № 56/ 2021 г. на ВКС, след оттегляне на касационния
протест, прекратява производството на 19.02.2021 г. На лицето е била наложена най- леката
мярка за неотклонение „подписка“, отменена още с постановяване на присъдата на РС, без
по отношение на него да са прилагани каквито и да е други ограничения от страна на
разследващите. Продължителността на процеса както в ДП, така и в трите инстанции на
съдебната фаза общо, е кратка и производствата са приключвали в съвсем разумен срок,
като забавата се е дължала на изцяло на обективни причини, свързани със събирането на
доказателства, а не на неоснователно забавяне на органите на разследването или на ненужни
отлагания на делата от съда. Не се установява още и конкретният случай да е придобил
масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично
компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на
чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на
държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по досъдебното и
съдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно или
противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с действията на
прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укриване от властите,
неявяване на разпити, отказ от даване на показания). Оттук следва, че не може да се приеме,
че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира
намаляване на обезщетението само на това основание.
5
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението
за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се
установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици,
които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените
неудобства, страдания, стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото за бъдещото
на лицето и неговото семейство, трябва да бъдат овъзмездени. Следва да се има предвид
обаче и разумната продължителността на наказателното производство по отношение на
лицето (само около седем месеца в качеството му на обвиняем), доколкото времетраенето
на незаконното обвинение също влияе при определяне на размера на обезщетението.
Последното задължително следва да бъде преценено според общоприетия критерий за
справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните
доказателства, както и при отчитане на принципа, че то в подобни дела не може да бъде
средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. В тази връзка съдът намира, че
обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на
сумата от 1 000 лева, като искът до пълния му предявен размер от 3 000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан и сумата се присъди ведно със законната лихва от
влизане в сила на определението на касационния съд за прекратяване на производството-
19.02.2021 г., доколкото до тогава още няма хипотеза на незаконно обвинение.
Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното
обвинение, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на
наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и
чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на оправдания подсъдим.
Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е
защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ пред съда, няма пречка
тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от
действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, след като
незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. В касационното
производство по нак. дело № 56/ 2021 г. на ВКС е наличен договор за правна защита и
съдействие, според който е упълномощен адвокат С.Д. да защитава обвиняемия, при
договорено и заплатено в брой възнаграждение от 2 000 лева. В случая не е допустимо нито
да се прави възражение за прекомерност, доколкото в настоящото производство не може да
се обсъжда подобно възражение, нито пък подлежи на преценка извършената от адвоката
дейност по процесуално представителство, тъй като начинът на осъществяването на
правната защита не може да бъде предмет на проверка от съда. От значение за делото е
единствено, че въпросната сума е била реално направена за защита на лицето и тя е
действително платена, поради което следва да се присъди в негова полза в пълен размер.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на
ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират, макар и за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК. Внесената сума
6
от общо 20 лева за държавна такса (листове 2 и 21 от делото) следва да му се присъди
изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се
дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенциите, като според
представения договор за правна защита и съдействие (л. 17) заплатеният хонорар възлиза на
сумата от 800 лева, от която следва обаче да му се присъдят само 492 лева по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С. А. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „***, сумата от 1 000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 355 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което той е
оправдан с присъда № 72 от 27.10.2020 г., постановена по В. н. о. х. дело № 1787/ 2020 г. на
ОС- Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за
разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева, както и ОСЪЖДА
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за осъществена адвокатска защита
в касационното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
19.02.2021 г. до окончателно им изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на С. А. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „***, направените разноски по
делото в размер на сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и в размер на
492 (четиристотин деветдесет и два) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив:/п/_______________________
7