Р Е Ш Е Н И Е
№
14.07.2020г., гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, наказателна колегия в публично заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
при участието на
секретаря КАТЯ КЕНТОВА и прокурор СТАНКА ДИМИТРОВА , като разгледа докладваното от съдията АЛЕКСАНДРОВ ЧНД № 280 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИКонфОтнНалФС/ във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от същия закон.
Постъпило
е искане за признаване и изпълнение на австрийско решение на основание Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Към искането е приложено удостоверение по чл.4
от горецитираното Рамково решение - в непълен превод на български език и копие на наказателно постановление /решение/,
на немски език без надлежен превод на български език.
Прокурорът
поддържа становище, че искането НЕ следва да бъде уважено, като съда откаже да признае австрийското Не сочи доказателства.
Засегнатото
лице А.Т.В. редовно призован се явява в съдебна зала. Застъпва становище, че искането следва да се
остави без уважение поради настъпила давност.
Съдът,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпилото
искане за признаване и изпълнение на
Решение, постановено от несъдебен орган на Република Австрия, ведно с
приложените към него удостоверение и решение /наказателно постановление/ са
депозирани в Пазарджишкия окръжен съд, който е местно компетентният съд да се
произнесе по така направеното искане, тъй като
в самото удостоверение е посочено, че местоживеенето на засегнатото лице
е на територията на Пазарджишкия съдебен окръг – съобразно чл.31, ал.1 от
ЗПИКонфОтнНалФС. От приетата по делото справка от справка също е видно, че
засегнатото лице Найденова е с постоянен и настоящ адрес на територията на този
съдебен окръг.
Видно
е, че представеното удостоверение по чл.4 от Рамковото решение, че същото не съдържа
всички реквизити, съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал.1 от ЗПИКонфОтнНалФС. За
обстоятелствата, при които е извършено нарушението то препраща към
наказателното постановление,което от своя страна не е представено с надлежен
превод на български език.
Налице
са основанията да се откаже признаване и изпълнение по чл. 35, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР следва
да се счете за непълно, след като не съдържа в превод на български език какво точно е
извършеното нарушение, какви са фактическите обстоятелства около деянието, за
да може да се прецени и дали това
административно нарушение представлява такова според българското
законодателство, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от същия закон.
Действително
това удостоверение, съгласно рамковото решение 214/2005 година, е на бланка, но
е непълно и от него не може да стане ясно включително дали е налице частично
или цялостно плащане по наложеното административно наказание. Отделно
от това, не може да се прецени и дали това административно нарушение
представлява такова според българското законодателство, за да се прецени дали
не са налице условията за отказ и по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС,както и
дали нарушението не е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния по смисъла на чл.35,т.5 б. „б“ от
ЗПИИРКОРНФС. В тази връзка от депозираното удостоверение е
видно, че решението на австрийския
несъдебен орган е влязло в законна сила
на 24.01.2018г. Поради
тази причина съдът приема, че след като то не е доведено да знанието на
засегнатото лице В., не е налице нито прекъсване, нито спиране на давностния
срок, още повече че искането за признаване на австрийското решение е депозирано
пред Пазарджишкият окръжен съд през юли 2020г. Или иначе казано, давностният срок за
изпълнение на посоченото в удостоверението административно наказание следва да
се счита изтекъл по давност на 24.01.2020г., в какъвто смисъл бе направено
възражение от засегнатото лице В..
По
изложените съображения, следва да се откаже признаване и изпълнение по молбата
за признаване и изпълнение на решение постановено от молещата държава Република
Австрия срещу българския гражданин А. Т.В., с което му е наложена финансова
санкция.
Водим
от горното, и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС съдът
Р
Е Ш И:
ОТКАЗВА
да признае и допусне изпълнение на Решение на несъдебен орган, Република
Австрия, постановено на 03.12.2018 г., влязло в законна сила на 24.01.2018г., № на решението
VL9-STR-1791/2018г, с което на А.Т.В. български гражданин,
с ЕГН ********** *** е наложена финансова санкция в размер на 155 евро .
На
основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗПИКонфОтнНалФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както му се изпрати по факс писмен
превод на диспозитива на решението на съда от български на немски език, за
което се възлага превода на преводаческо бюро от гр. Пазарджик, на които да се
изплати сумата по фактура, от бюджета на ПОС.
На
основание чл. 38, ал.2 от ЗПИКонфОтнНалФС копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България, за уведомяване.
Решението
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.