№ 9044
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110146185 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от АНГ. Б. В., с
ЕГН: ********** против ФИРМА ООД, с ЕИК: ...., с която е предявен отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е било образувано и.д. № 2190/2012
по описа на ЧСИ Д.В., въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2012г., издаден по гр.д.№
50326/2011г. по описа на СРС, 76 състав,в полза на „ФИРМА“ ЕАД за сумата от 3 945, 16
лева – остатък по договор за потребителски кредит от 25.10.2008г., договорна лихва в
размер на 228,62 лева, лихва за забава в размер на 14.01 лева и съдебни разноски в размер на
475,03 лева.
Твърди че не дължи посочената сума, защото вземането за нея е погасено по давност.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че исковата молба е недопустима.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По спорните за настоящото дело въпроси е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /, като е без
правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи, новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на
двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство.
1
Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия,
които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. По нататък ВКС изхождайки от
принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е
разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по
чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността се прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за
събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната
разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна
липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е
удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител
предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни
действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-горе мотиви,
давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД. Ето защо,
след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес зависи
кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание да се
счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради
висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на
Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
Чрез иска по чл.439 от ГПК се оспорва изпълнението, но всъщност се касае за
отрицателно установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в
което е постановено изпълняваното решение, т.к. в този момент се преклудират със сила на
пресъдено нещо всички факти и обстоятелства, независимо дали са наведени в процеса.
В настоящия случай липсват каквито и да било доказателства, събрани в процеса,
от които да се направи извод, че именно посоченият от ищеца ответник е негов кредитор и
че именно той има пасивната процесуална легитимация да отговаря по предявения иск за
оспорване на процесното вземане.
По делото е приложен изпълнителен лист от 03.07.2012г., издаден по гр.д.№
50326/2011г. по описа на СРС, 76 състав,в полза на „ФИРМА“ ЕАД. Приет е като писмено
доказателство договор за покупко – продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г.,
сключен между ФИРМА ЕООД и ФИРМА ЕАД (със старо наименование ФИРМА), от който
се установява, че ФИРМА ЕАД е цедирало на ФИРМА ЕООД портфейл от всичките си
вземания с номинална стойност от 99 183 000 лева, произтичащи от необслужвани договори
за потребителски кредити. Липсват доказателства за това, че вземанията по процесния
2
изпълнителен лист са част от тази глобална сума, цедирана в полза на ФИРМА ЕООД, за да
може да се направи изводът че именно ФИРМА ЕООД е пасивно легитимиран да отговаря
по предявената отрицателно установителна претенция. Наличието на правен интерес за
ищеца е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото му на
иск.
Съгласно чл.130 от ГПК съдът следи за допустимостта на иска във всеки етап на
процеса и връща исковата молба веднага щом установи порока, по тази причина и по
изложените вече съображения, настоящата инстанция намира, че производството по делото
следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната като недопустима поради липса на
правен интерес.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 – ти състав,
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК искова молба с вх.№ 37254/05.08.2021г.,
подадена от АНГ. Б. В., с ЕГН: ********** против ФИРМА ООД, с ЕИК: ...., с която е
предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 46185/2021г.по описа на 176 състав на СРС.
Решението има характера на определение и може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3