РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Белоградчик, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100439 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в общ размер на 448.72 лв.
В Исковата молба, ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, твърди, че
на 01.06.2023 г., ответника Й. Т. П. е подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Ответникът е
декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, видно от представените Декларации. Получил е и
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр
с Допълнителна преддоговорна информация. Сочи се, че съгласно
параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по Договора №
40017784951, клиентът може да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното
на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е
опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност,
1
към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се
разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. Страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е одобрил отпускането на заем
съгласно исканите параметри, на 01.06.2023г. с ответника Й. Т. П. е сключен
Договор за потребителски кредит № 40017784951, по силата на който
заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпълнил точно и в срок
задължението си. Клиентът Й. Т. П. е получил одобрение да закупи и
поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси". Ответникът е поел задължения
(чл. 8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит. Договорът за
кредит е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и ги е
подписал. Договор № 40017784951 е сключен при следните параметри: Сума
на кредита: 200.00 лв.; Срок на кредита: 7 месеца; Размер на месечната вноска
по кредита: 32.58 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането
на заема: 10- то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %)
32.58; Годишен лихвен процент: 40.90; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо
дължима сума по кредита: 228.03 лв. Параметрите по поискана и закупена
допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“: 80.00 лева; Възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“: 80.00 лева; Размер на вноската по закупена
допълнителна услуга: 22.86 лева; Предвид гореизложеното, общото
задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва:
Общо задължение: 388.03 лева; Общ размер на месечна вноска по договора:
55.44 лева; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца. Възнаграждението за
поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става
изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни
месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора. Сумата по
договора, в размер на 200.00 лева е преведена чрез паричен превод към
EasyPay, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от
2
дата 01.06.2023г. Й. Т. П. от своя страна е поел задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски
кредит. Погасителния план е получен от длъжника на 01.06.2023г., заедно с
Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация. Ответникът не е изпълнил задължението, което е
поел по договора, не е направил нито едно плащане по заема, няма нито една
погасена вноска, съгласно погасителния план. Поради това са начислени и
лихви за просрочие на вноските по погасителен план. Те са възникнали като
задължение поради забава и съответно неплащане на вноските. Това
задължение е възникнало съгласно уговореното в ОУ, които обвързват
страните: „В случай че кредитополучателя или съдлъжника просрочи
плащането на вноските по заема Кредиторът начислява лихва за забава в
размер на общия лихвен процент + 10 /десет/ процента годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размерна на просроченото плащане" (т.12.1). "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД претендира и законна лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Предвид обстоятелството, че
длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК No 40017784951 и е изпаднал в
забава, към настоящия момент целият погасителен план по процесния
договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер.
Последната вноска по погасителен план е била с дата 10.01.2024г.
Поради допуснатото неизпълнение, ищеца е подал Заявление по чл. 410
ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр.д. № 264/ 2025 г. по описа
на РС – Белоградчик и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която ответника е подал възражение в срока по чл. 414
ГПК. Поради това, ищеца е предявил настоящия положителен установителен
иск.
Ищецът претендира, съдът да приеме за установено, че имат
съществуващо вземане против ответника за сумите: 200.00 лв. – главница,
28.03 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.07.2023 г. –
10.01.2024 г., 60.69 лв. – законни лихви за забава, дължима за периода
10.01.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план – 26.02.2025 г., 80.00
лв. – възнаграждение допълнителни услуги „Фаст“ и 80.00 лв. – за
допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законните лихви, считано от датата
3
на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по заповедното и по исковото производства разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В открито съдебно заседание представител на ищеца не се явява, като са
депозирали писмено становище делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и
се моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор от процесуалния
представител на ответника Й. Т. П. – мл. адвокат А. М. от АК – Видин.
Твърди, че предявения положителен установителен иск е основателен само за
сумата от 200 лв. – главница, като в останалата част се моли съда да го
отхвърли, тъй като е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради
неравноправни клаузи.
В съдебно заседание, представителят на ответника се явява и в хода на
устните състезания, пледира съдът да отхвърли исковете за сумата над
главницата от 200 лв. Претендира присъждане на разноски.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 264/ 2025 г. по описа на РС –
Белоградчик.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид твърденията в Исковата молба и възраженията в Отговора на
ответника, съдът разпредели доказателстванета тежест между страните, както
следва: Ищецът следваше да докаже – наличието на сключен между страните
Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2023 г.; че сумата,
представляваща заем е преведена на ответника – кредитополучател.;
неизпълнение от страна на ответника – че не е изплатил дължимите месечни
вноски по договора за кредит.; размера на неизплатения кредит.; че ответника
е изпаднала в забава в плащанията.
От своя страна, ответника дължеше доказване на обстоятелството – че
договора за кредит е недействителен в частта за договорно възнаграждение,
лихви и допълнителни услуги – на осн. чл. 22 ЗПК, поради това, че съдържа
неравноправни клаузи.
Съдът приема за доказано, а и не се оспорва от ответника, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт №
40017784951 от 01.06.2023 г. Съгласно приложения с Исковата молба
4
европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити, ответника е
поискал отпускането на кредит в размер на 200 лв. Такъв му е отпуснат за
срок – 7 месеца, ГПР 32.58 %, размер на месечна вноска по кредита – 32.58 лв.,
като общо дължимата сума по кредита е 228.03 лв. Закупени са и
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за всяка от която е определено
възнаграждение в размер на по 80 лв.
Съдът, приема, че по делото се доказа, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение. На ответника е отпуснат кредит в
размер на 200 лв., което обстоятелство не се оспорва от последния. Договорът
за кредит е подписан от страните по делото. Сумата е преведена на ответника
чрез превод по Изи пей от дата 01.06.2023 г. Приложен е и Погасителен план
към договора, който също е подписан от ответника.
Съдът приема, че сключения между страните договор, безспорно попада
в обсега на Закона за потребителския кредит, поради което и трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1
ЗПК императивно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Следователно, визираните изисквания на чл. 11, ал. 1
от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не
отговаря на именно на изискванията на закона за посочване на коректен и
действителен размер на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
5
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на
Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския
съюз, което са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни
за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно т. 1 от
Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C
714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува
в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на
разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Указано е, че националният съд
следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните
допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е
задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите
условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни
услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за
кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе
предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор
за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите
6
обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали
сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна
конструкция като разглежданата в главното производство не се цели
възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на
договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то
да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в
обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на
понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48.
Съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги "Фаст"
и "Флекси" да не е предвидено изрично като задължително условие за
сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска
практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по
кредита. Това е така, предвид начина и условията за предоставянето на тези
услуги, както и от приобщаването им към общата сума по кредита под
формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за
потребителски кредит и погасителния план към него. Става въпрос за разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към
момента на сключването му. При това положение уговорените
възнаграждения за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" следва да бъдат
квалифицирани като "общи разходи по кредита", поради което следва да бъдат
взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.
Невключването им обаче в ГПР има за цел да създаде една невярна представа
относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той
формално да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
Поради това, посочването в Договора на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение. Смисълът на закона е в договора да се посочи
не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се
считат за изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК.
В процесния случай е видно, че посоченият в договора за потребителски
кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва уговорените
7
възнаграждения за закупени допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", които
представляват общи разходи по кредита. Този извод следва от параметрите на
процесния договор за потребителски кредит. В случая, не са необходими
специални знания, за да се установи, че при посочените параметри на договора
размерите на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги
"Фаст" и "Флекси", които са и явно непропорционални на размера на
получения кредит (сборът им е почти равен на получения кредит), не са
включени в размера на ГПР. При включването на уговорените възнаграждения
за закупени допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" в ГПР размерът му със
сигурност би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради
това, формално посоченият в договора ГПР е неверен, тъй като не отразява
всички разходи по кредита. Посочването на неправилен размер на ГПР следва
да се приравни по правни последици на липсата на такъв. От тук се извежда
извода, кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит се
явява недействителен.
Нещо повече – клаузите на договора, които въвеждат възнагражденията
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са в противоречие и с чл. 10а, ал.
2 ЗПК. Според тази разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая, тези претендирани от ищеца такси са свързани именно с
усвояването и управлението на кредита, поради което съдът приема, че не се
дължат и на това основание.
Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната
липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за
противоречие с добрите нрави доколкото те са определени като граница на
свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД.
В случая уговорената обща стойност на допълнителните услуги е 388.03
лева, надвишаваща дори стойността на отпуснатия кредит. При това
положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна икономическа
връзка между стойността на договорените допълнителни възнаграждения.
Освен това, допуснатата неравностойност в насрещните престации на
страните уговорили допълнителните услуги е такава, че практически е сведена
до липса на престация от страна на кредитодателя, при което правно
8
положение съдебната практика е категорична и константна, че е налице
противоречие на договореното с добрите нрави, респективно то е нищожно. В
обобщение съдът намира, че клаузите на договора и чл. 15 от ОУ целят
заобикаляне изискванията на ЗПК, в частност чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и на
добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, респективно цитираните вече се явяват негодни да
породят права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно
ответникът не дължи начислените от кредитора суми за допълнителни услуги,
а предявените от ищеца осъдителни искове за тези вземания, следва да се
отхвърлят като неоснователни, както и акцесорните за обезщетение за забава
върху тези вземания.
Съгл. чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно,
кредитополучателят, в случая не дължи на кредитора суми за договорно
възнаграждение и претендираните законни лихви по договора, поради
недействителността на сключения договор. Дължи се само чистата главница
по договора, останала непогасена.
При тези мотиви, съдът приема, че предявения положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е основателен и
доказан само за сумата от 200 лв. представляваща главница по Договора за
Договор за потребителски кредит № ********** от 01.06.2023 г., която при
наличие на хипотезата на чл. 23 ЗПК, подлежи на връщане.
В случая, както бе посочено по – горе, съдът прие за доказано, че на
ответника е предоставен кредит в размер на 200 лв. В исковата молба, ищеца
сочи, че от страна на ответника не е внесена нито една месечна вноска по
кредита. С отговора, ответника признава, че не е извършил плащания по
Договора за потребителски кредит и че дължи сумата в размер на 200 лв.
При тези съображения, съдът приема, че предявения положителен
установителен иск е основателен и доказан за главницата в размер на 200 лв.,
като в останалата част за претендираните суми: 28.03 лв. – договорно
възнаграждение, дължимо за периода 10.07.2023 г. – 10.01.2024 г., 60.69 лв. –
законни лихви за забава, дължима за периода 10.01.2024 г. – датата на
9
изтичане на погасителния план – 26.02.2025 г., 80.00 лв. – възнаграждение
допълнителни услуги „Фаст“ и 80.00 лв. – за допълнителна услуга „Флекси“,
съдът приема, че вземането на ищеца спрямо ответника, не съществува,
поради което отхвърля предявените искове.
След като съдът уважи главния иск за дължима по договора главница, то
основателен се явява и акцесорния такъв за законните лихви за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – от
27.02.2025 г. /подадено пред СРС/, от когато ответника се счита за поканен да
плати, до окончателното изплащане на главницата.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи частично предявените искове,
то разноските следва да бъдат присъдени пропорционално на уважената и
отхвърлената част от исковете.
В хода на устните състезания, процесуалния представител на ответника
направи възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Видно от представеният по делото
Списък на разноски по чл. 80 ГПК от страна на ищеца, същия претендира
освен разноски за държавна такса и разноски за юрисконсултско
възнаграждение за всеки един от предявените искове в размер на 360 лв. по
всеки иск. Тъй като съдът уважава само иска за главница, то приема, че в
тежест на ответника следва да присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение на ищеца, само за този иск, като претендираното
възнаграждение е в размер на 360 лв. Съдът приема, че същото не е
прекомерно завишено, претендираното възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото и на положения юридически труд.
По заповедното производство, на пълномощника на ищеца – заявител е
присъдено възнаграждение в размер на 180 лв., което също следва да бъде
присъдено в тежест на ответника, съобразно уважената част от исковете.
Съобразно уважената част от иска, ответника на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да заплати на ищеца направените по заповедното и исковото
производства разноски, както следва: 20.81 лв. – за държавна такса – по
заповедното и исковото производства и 243.00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и исковото производства.
От своя страна, ответника също има право на разноски, пропорционално
10
на отхвърлената част от иска – съгл. чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е направил
единствено разноски за адвокат. Видно от представеният Договор за правна
защита и съдействие от 23.04.2025 г., договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв., като има отбелязване, че същото е
изплатено в брой на пълномощника на ответника. Поради това, съдът приема,
че са покрити критериите на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК – „съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.“ В случая е доказано, че разноските за
адвокатско възнаграждение са реално направени. Адвокатското
възнаграждение е определено при спазване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Поради това, съобразно отхвърлената част от иска, разноските за адвокатското
възнаграждение на ответника, следва да бъде присъдено в размер на 220 лв.
Съдът намира, че възнаграждение в този размер изцяло съответства на
фактическата и правна сложност на делото и такова възнаграждение се явява
справедливо.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
юрисконсулт Е. К., против Й. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В.,
ул. „.....................“ № .., представляван от мл. адв. А. М. от САК, ИСК по чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, СЪЩЕСТВУВА за сумата:
200.00 лв. (двеста лева) – главница по Договор за потребителски кредит
Стандарт № 40017784951 от 01.06.2023 г., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от 27.02.2025 г. – датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
11
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Е. К., против
Й. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „.....................“ № 1,
представляван от мл. адв. А. М. от САК, искове за сумите: 28.03 лв. –
договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.07.2023 г. – 10.01.2024 г.,
60.69 лв. – законни лихви за забава, дължима за периода 10.01.2024 г. –
датата на изтичане на погасителния план – 26.02.2025 г., 80.00 лв. –
възнаграждение допълнителни услуги „Фаст“ и 80.00 лв. – за
допълнителна услуга „Флекси“, както и акцесорния иск за законни
лихви върху тях, като приема, че вземането на ищеца спрямо ответника,
не съществува.
ОСЪЖДА Й. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул.
„.....................“ № 1, представляван от мл. адв. А. М. от САК, ДА ЗАПЛАТИ
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от юрисконсулт Е. К., направените от ищеца разноски по
делото съобразно уважената част от исковете, както следва: 20.81 лв. –
разноски за държавна такса – по заповедното и исковото производства и
243.00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и исковото
производства, като в останалата част отхвърля искането за разноски.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „България” № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Е. К., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „.......................“ № ...,
представляван от мл. адв. А. М. от САК, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска в размер на
220.00 лв. – по исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
12