Решение по дело №1821/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1630
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530101821
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          Номер                          Година   25.11.2019              Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори октомври                                                                                                 Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1821 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците М.М.Ч., Г.С.Ч. и М.С.Ч. твърдят в исковата си молба, че като наследници на С.Г. Ч., били потребители на доставяна от ответника ел.енергия, който с писмо от 13.02.2019 г. ги уведомил, че при извършена на 16.01.2017 г. проверка на обект с ИТН - в -, било констатирано, че електромерът бил манипулиран и не отчитал цялото количество ел.енергия, а с грешка - 56.60 % Поради това приемал, че ползваната от тях ел.енергия била неизмерена, съответно неплатена и на основание чл. 48 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ коригирал сметката им за същата от 14.11.2016 г. до 16.01.2017 г., като допълнително им начислил ел.енергия на стойност 238.46 лева, за плащането на която издал фактура № ********** от 13.02.2019 г. Допълнителната ел.енергия била начислена на наследодателя им С.Г. Ч. неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на -и Е.С.., и ПИКЕЕ, за което излагат подробни доводи в исковата си молба. Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищците, като наследници на С.Г. Ч., не дължат на ответника сумата от 238.46 лева по фактура № **********/13.02.2019 г. Претендират разноски.

 

Ответникът Е.Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в писмена молба от 02.09.2019 г. по делото, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

Страните не спорят, че са в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които ответникът снабдява с такава оставеният в наследство на ищците от наследодателят им С.Г. Ч., починал на --- г., апартамент в ---, а те, след смъртта му, са негови битови потребители на същата енергия (л. 10-11). От представения с отговора на ответника и неоспорен от ищците констативен протокол № 337379/16.01.2017 г. се установява, че на същата дата, посочените в него двама служители на Е.Р., в присъствието на посочените в същия протокол двама свидетели, извършили проверка на електромер с № ********** в необезопасено ел.табло в мазето на сградата в ---, отчитащ доставената до апартамента на горепосочения наследодател на ищците  ел.енергия (л. 26). При тази проверка, след като установили манипулация на държавната му пломба, същите служители демонтирали този електромер за експертиза и го поставили в безшевна торба, която пломбирали с пломба № 476873, а на негово място поставили друг електромер (л. 26). Вярно е, че ответникът не посочи свидетели, които да потвърдят тези констатации в този протокол. Но също така е вярно, че ищците не са оспорили същия протокол. Поради това следва да се приеме, че не оспорват вписаните в него горепосочени обстоятелства.

 

При извършената метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществяван достъп до вътрешността му, където от заднната страна на електронната му платка между изводите на куплунг Х2 е бил присъединен допълнителен едножилен проводник, по който начин са изменени техническите и метрологични характеристики на същия електромер и преминаващата през него ел.енергия се измерва с посоченото в този протокол отклонение, извън границите на допустимото (л. 25). Поради това ответникът начислил на наследодателя на ищците, тъй като няма данни по делото последните да са го уведомили, че е починал, допълнително 1649 кВтч ел.енергия за миналия период от 14.11.2016 г. до 16.01.2017 г., на цена от 238.46 лева с ДДС (л. 5). По делото няма данни ищците да са платили тази цена.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно, че спорното право е възникнало и съществува, а ищците - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. При този иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, едва след което ищците следва да доказват възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV г.о.). В случая ответникът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал посоченият по същество в отговора му правопораждащ процесното вземане фактически състав, респективно не доказа процесното вземане да се дължи на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.

 

По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на договорите за продажба на ел.енергия – в случая одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответника (л. 37-54) - практиката е уеднаквена с решения на ВКС (Р № 111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II т.о.). Тя не е променяна и с посоченото в отговора на ответника решение № 118-2017-II т.о. Според същата, със ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание за крайния снабдител да коригира за минал период сметката на клиентите си, но само при доказаното й неточно отчитане и ако е изпълнено императивното законово изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законодателят делегира от една страна на ДКЕВР правомощието да приеме нов, особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, регламентиращ принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и корекциите на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о., Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о., Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В изпълнение на тази законова делегация ДКЕВР прие ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар понастоящем да са отменени с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл. 48-51, които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, отмяната им има действие само занапред. От влизането в сила на тези решения съответно на 14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. Поради това същите се прилагат в случая по делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите на ТР 2/2014 на ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС). В чл.чл. 47-51 от тях e регламентиран реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и начините за извършване в тези случаи на преизчисление на количеството й от операторите на съответните мрежи, респективно за "корекция на сметките на потребителите им" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Според чл. 5, ал. 5 КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и 4 ЗНА, тези ПИКЕЕ са влезли в сила на 16.11.2013 г., а според чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА, те нямат обратно действие, защото такова не им е изрично придавано нито с преходните им правила, нито със ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

 

От друга страна, с изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и задължението на крайния снабдител/електроснабдителното дружество, да предвиди задължително в общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на новите ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решението на ДКЕВР с № ОУ-013 от 10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди, като задължително съдържание на същите и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметките им съгласно посочените правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона, както и в заварените от тази нова уредба – общи условия на ответника, одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки неоснователните доводи за противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за това съгласно посочените ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.). Този извод не търпи промяна от посоченото в отговора му решение № 118-2017-II т.о., нито от посоченото в молбата му от 02.09.2019 г. решение № 124-2019-III г.о., защото в тях са разглеждани други общи условия на друг доставчик на ел.енергия и не са задължителна съдебна практика (чл. 290, ал. 3 ГПК). Такъв ред обаче в случая не е предвиден в одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. и заварени от горепосочените законови промени - общи условия на ответника, защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за това при корекция на сметката им в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.).

 

При това положение следва да се приеме, че в случая ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и в общите му условия за продажба на ел.енергия не е предвиден ред за уведомяване на клиентите му при извършване на корекция на сметките им съгласно посочените ПИКЕЕ. Само на това основание не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на ищците, като наследници на посоченият им наследодател, за посочения минал исков период, при доказаното с метрологичната експертиза неточно отчитане на доставената ел.енергия от електромера им (Р 173-2015-II т.о.). При това положение не може да се приеме да е било налице за него посоченото в отговора му основание да коригира сметката им за миналия исков период от 14.11.2016 г. до 16.01.2017 г. с исковата сума от 238.46 лева, както е сторено с издадената на наследодателя им на 13.02.2019 г. фактура № ********** (л. 5). Само на това основание тази искова сума следва да се приеме за недължима от ищците, като негови наследници, защото носещият тук доказателствената тежест ответник, не доказа пълно и главно, да е налице посоченото по същество в отговора му основание/фактически състав за пораждане на претендираното от него право/вземане да я получи. Поради това предявеният от ищците отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на такова негово вземане за същата сума, се явява основателен и следва да се уважи. 

   

При този изход на делото, само ищците имат право да им се присъдят сторените по същото разноски общо от 470 лева, от които 50 лева внесена д.т. за производството и 420 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС (чл. 78, ал. 1 ГПК). В тази насока обаче, съдът намери за основателно възражението на пълномощника на ответника в молбата му от 02.09.2019 г. за прекомерност на това възнаграждение и искането му за намаляването му, тъй като настоящото дело не разкрива никаква фактическа и правна сложност в сравнение с други такива дела. При това положение, платеното от ищците адвокатско възнаграждение от 420 лева с ДДС, се явява прекомерно съобразно действителната му правна и фактическа сложност. Поради това следва да им се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, съответен на минималното адвокатско възнаграждение от 360 лева с ДДС по чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с §2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. (чл. 78, ал. 5 ГПК). Или в тежест на ответника следва да се възложат 410 лева от сторените от ищците разноски (чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, че М.М.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, Г.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, и М.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, не му дължат сумата от 238.46 лева, представляваща цената на 1649 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/13.02.2019 г., с която е коригирана сметката на наследодателя им С.Г. Ч.,***, починал на --- г., за миналия период от 14.11.2016 г. до 16.01.2017 г.  

 

          ОСЪЖДА Е.Е. с п.а., да заплати на М.М.Ч. с п.с., Г.С.Ч. с п.с. и М.С.Ч. с п.с., сумата от 410 лева за разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: