РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. гр.Мадан, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100276 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от АН. СТ. ЮГ., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. Р., ул. В. Л. № ....., чрез пълномощника адв. М.В. М. против С. К. ООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. №..., с която е предявен иск с правна
квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер от 694,05 лева,
представляваща неустойка по сключен между страните Договор за паричен заем № 500003,
поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 19, ал. 4, чл. 21 ал. 1,
чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество договор за
паричен заем № ....от 25.02.2021г., съгласно който е получила сумата от 800 лева и
договорна лихва за периода на договора в размер на 161.95 лева. Ищцата следвало да
заплати неустойка в размер на 694.05 лева, като по този начин общото задължение по
договора заедно и с лихвата възлизало в размер на 1 656.00 лева. Ищцата не дължала сумата
в размер на 694.05 лева, представляваща неустойка, поради противоречие с добрите нрави
чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Посочва, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“
по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
длъжника, с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че търсената
неустойка от Договор за паричен заем № .....била нищожна като противоречаща на добрите
нрави, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 694.05 лева била близка
на сумата на отпуснатия кредит в размер на 800.00 лева, като по този начин се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост.
Посочва се, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка от Договор за паричен
заем № .....била нищожна поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.
19, ал.4, чл.21 ал.1, чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. Посочва, че
подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
1
Твърди, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Посочва, че с процесната
неустойка търсена по Договор за потребителски кредит № ....в полза на кредитора се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
— недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. С предвиждането на такива разходи
посочени в Договор за паричен заем № ......се заобикаляло и разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва
обстоятелството, че между АН. СТ. ЮГ., с ЕГН ********** и „С. К.“ ООД е сключен
договор за паричен заем № ...... г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 800
лева. Посочва, че уговорената в договора неустойка не противоречи на добрите нрави.
Твърди, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения
от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира
правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от
страна на потребителя. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на потребителя водило до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя
финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на
неизпълнение, какъвто бил и настоящия случай. Посочва, че предоставянето на обезпечение
в една от двете форми зависило изцяло от волята и действията на потребителя. В случая при
сключване на процесния кредит ищецът не бил представил каквото и да било обезпечение,
което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на
сумата по договора за заем. Оспорва твърденията на ищеца, че в ГПР следвало да бъде
включен и размерът на уговорената в чл. 6.2 от договора неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, като
твърди, че обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи и не може да се взема
предвид при изчисляване на ГПР. Твърди, че редът за определяне на годишния процент на
разходите е дефиниран императивно в чл. 19, ал. 2 ЗПК и страните по договора не
разполагат с правна възможност за неговото определяне по различен начин. В конкретния
случай ГПР в размер на 48.63% бил изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като
видно от съдържанието на процесния договор единственият разход е посоченият в договора
годишен лихвен процент. В процесния договор ясно бил определен размера на ГПР, а
именно 48.63%, ясно посочен бил и размерът на възнаградителната лихва- 40.05%, с оглед
на което било изпълнено задължението по чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Неустоечната клауза не
била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, тъй като с процесния договор не
се създавало задължение на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение, с оглед финансовия риск, който поема
кредиторът. Не било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, нито
заблуждаваща търговска практика при посочването на ГПР в договора за кредит. Излага
подробни съображения в тази насока. Моли за отхвърляне предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила от ответника насрещна искова молба. Ищецът
по насрещния иск твърди, че до подаване на иска ответникът бил заплатил сумата от общо
652 лв. по договор за паричен заем Кредирект №..... от ...г. Посочената сума била отнесена
от кредитора за покриване на възнаградителната лихва, която съгласно погасителния план,
била в общ размер на 161,95 лв. и част от главницата. С извършените плащания от страна на
ответника по договор за заем не били покривани задължения за неустойка. С насрещния иск
се претендирала неплатената от ответника главница по падежирали вноски по договора за
кредит. Видно от погасителния план всички вноски по договор за паричен заем Кредирект
№..... г. били падежирали, с оглед на което не било необходимо допълнително изявление от
страна на кредитора за настъпването на изискуемост на посочените. Размерът на
възнаградителната лихва по договора за заем бил определен съгласно нормативно
установените правила. В договора за заем страните са установили, че потребителят ще
2
дължи заплащането на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент -
40.05%, при годишен процент на разходите 48.63 %, като същия бил в рамките на
предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер - не по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С оглед изложеното насрещният ищец
претендира да бъде осъден ответникът по насрещния иск да му заплати сумата от 309,95 лв.,
представляваща сбор от сумите на непогасена главница по падежирали вноски по договор за
паричен заем №.....г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, при условията на евентуалност, ако бъде обявен договор за паричен
заем №......г. за недействителен, моли да бъде осъден ответникът по насрещния иск да
заплати сумата от 148 лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на
кредита, формирана като остатък от непогасената главница, ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с
който взема становище за неоснователност на насрещната искова молба. Посочва, че
сключеният между страните договор има характер на Договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че процесният договор за кредит е недействителен
на осн. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора бил посочен ГПР 48,63%, както и
ГЛП 40,05%, но липсвали каквито и да е условия за прилагането му. Липсвало изрично
посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на кредита или променлив.
Освен това в договора липсвало и каквото да е уточнение, какви точно разходи се включват
в процесния договор за кредит. Не ставало ясно как точно се съдържа годишния лихвен
процент и как се изчислява по отношение на общия ГПР, поради което не била спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Позовава се на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като
посочва, че погасителния план по договора не отговарял на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, тъй
като в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Потребителят бил в
невъзможност да разбере заплащаните от него вноски по погасителен план какви
компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посочва, че в договора трябва да се
посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент следвало
да е включена и неустойката. В договора не бил посочен реалният лихвен процент. Твърди,
че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилаган
представлявало заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите
нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. По изложените
съображения моли за отхвърляне на насрещния иск.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем № ..... г., съгласно който
първоначалната ищца получила сумата от 800 лева. От представения договор за паричен
заем № .....г. е видно, че същият е сключен за сумата от 800 лева, при посочен в договора
ГПР 48,63%, фиксиран годишен лихвен процент в размер от 40,05 %, платим на 8 месечни
погасителни вноски, с дата на първо плащане 25.03.2021 г. и краен падеж 25.10.2021 г., при
посочена обща сума за плащане в размер на 961,95 лева. Съгласно чл. 6.1 от договора
заемателят се задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да
предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, по реда и начина и отговарящо
на чл. 33, ал. 1 от ОУ към договора /Раздел X от ОУ – Обезпечение, в който са описани
условията, на които следва да отговаря физическото лице- поръчител, както и реда и
условията за предоставяне на безусловна банкова гаранция/ Съгласно чл. 6.2 от договора за
заем при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение,
последният дължал неустойка в размер на 694,05 лева, която се начислявала автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се считал за уведомен за
нейното начисляване. Начислената неустойка се заплащала разсрочено съгласно включения
в договора погасителен план. Видно от представения погасителен план към договора
размерът на погасителната вноска с включена неустойка възлиза на 207 лева.
Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския
3
кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат
правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й, визирани
в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи
свързани с него.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно дефиницията в § 1, т.1 и т. 2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
процесния договор е записана общата дължима сума от потребителя, но същата не отговаря
на посочения в договора ГПР. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
процесния договор за кредит ГПР възлиза на 48,63 %, като в договора е посочено, че ГПР не
включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифа за таксите
на заемодателя. Още при сключването на договора е предвидено, че неустойката ще се
заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към първите три вноски се
добавя сумата от 180,30 лева, а към останалите пет 30,63 лева, като общият размер на
неустойката възлиза на 694,05 лева и е в размер от 87% от предоставената сума от 800 лева.
Неустойката е начислена за неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното
задължение, което задължение обаче има вторичен характер, а неизпълнението му не води
до някакви вреди за кредитора. Такива вреди биха възникнали при неизпълнение
задължението за връщане на предоставената в заем сума, ведно с уговорената договорна
лихва и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.
Предвидената неустойка не може да се счита и уговорена за обезпечение за изпълнение на
4
същинските задължения по договора, доколкото задължението е именно за предоставяне на
обезпечение. Задължението е уговорено така, че длъжникът да бъде възпрепятстван във
висока степен при изпълнението му, което да доведе до пораждане на уговорената санкция.
От друга страна изначално е уговорено изначално размерът на неустойката да се кумулира
към погасителните вноски по договора. Всичко това налага извода, че уговорената
неустойка не притежава присъщите за неустойката обезпечителната и обезщетителната
функция, а води единствено до оскъпяване на кредита, сигурно увеличаване на
възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за заемодателя, доколкото не е
посочена в общата сума за погасяване на кредита и не е включена в годишния процент на
разходите. При включването на дължимата неустойка в ГПР, при 8 месечни вноски в размер
на 207 лева, общата сума за плащане би възлизала на 1656 лева, а ГПР 770,47%, съобразно
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло.
Следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, поради което е
налице липса на задължително съдържание на договора, а именно липса на посочване на
ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ето защо процесният
договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
поради неспазването на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед
недействителност на целия договор, то недействителна се явява и клаузата за неустойка,
поради и което съдът счита, че предявеният първоначален иск е основателен и следва да се
уважи. С оглед недействителността на договора неоснователен е предявения главен
насрещен иск за осъждане на насрещния ответник да заплати сумата от 309,95 лева,
представляваща сбор от сумите на непогасена главница по падежирали вноски по
процесния договор за паричен заем и на разглеждане подлежи предявеният при условията на
евентуалност иск за осъждането на ответника по насрещния иск да заплати на насрещния
ищец сумата от 148 лева, представляваща подлежаща на връщане на чиста стойност на
кредита, формирана като остатък от непогасената главница.
Имайки предвид последиците на недействителността на договора за потребителски
кредит по чл. 22 от ЗПК, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът дължи само
чистата стойност на кредита, но не и други такси и разноски. Чистата стойност на кредита
възлиза на сумата от 800 лева, като между страните липсва спор, че сумата е предоставена
на кредитополучателя. От признанието на дружеството в подадената насрещна искова
молба се установява, че заемателят е заплатил сумата от общо 652 лева по процесния
договор, което обстоятелство не е оспорено от насрещната страна. Предвид изложеното
предявеният при условията на евентуалност иск за осъждането на ответника по насрещния
иск да заплати на насрещния ищец сумата от 148 лева, представляваща подлежаща на
връщане на чиста стойност на кредита, формирана като остатък от непогасената главница е
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
По първоначалния иск: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 50 лева платена държавна такса в и сумата от 300 лева за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. чл.7, ал. 2, т.1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като последната сума се присъди в полза на процесуалния представител. Съдът намира за
неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото размерът на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е съобразно предвидените в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 минимални размери.
По насрещния иск разноски се дължат на ищеца по насрещния иск на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото, която сума следва да
бъде възложена в тежест на първоначалния ищец, ведно със сумата от 50 лева – заплатена
държавна такса по насрещния иск.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Р., ул. В. № .... не дължи на С.К. ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. С. №....., сумата в размер от 694,05 лева, представляваща неустойка по сключен
между страните Договор за паричен заем № ...... г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. К. ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С. №.... против А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р.,
ул. В. № .... за осъждането на А. С. Ю. да заплати на С. К. ООД сумата от 309,95 лв.,
представляваща сбор от сумите на непогасена главница по падежирали вноски по договор за
паричен заем №....г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
исковата молба 18.11.2021 г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. В. № .... да заплати
на С. К. ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. №.... сумата от
148 лева (сто четиридесет и осем лева), представляваща подлежаща на връщане чиста
стойност на договор за паричен заем №.....г, формирана като остатък от непогасената
главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на насрещната исковата молба-
18.11.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. В. № .... да заплати
на С. К. ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. №.... сумата от
100 лева (сто лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 50 лева
(петдесет лева) разноски за държавна такса по насрещния иск по гр.д. № 276/2021 по описа
на РС Мадан.
ОСЪЖДА С. К. ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С.
№.... да заплати на А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. В. № .... сумата от
50 лева (петдесет лева) разноски за държавна такса по предявения първоначален иск по гр.д.
№ 276/2021 по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА С. К. ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С.
№.... да заплати на адв. М.В. М., АК Пловдив, съдебен адрес: гр. П., бул. „П.“ № .... сумата
от 300 лева (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по предявения първоначален
иск по гр.д. № 276/2021 по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6