Решение по адм. дело №1858/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба от И. П. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.15, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон, чрез адв. К. М., със съдебен адрес [населено място], [улица]против Национална агенция по приходите [населено място].

С решение № 797/27.04.2023 г. по адм. д. 1833/21 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлен предявения иск за причинени имуществени вреди, от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 24100003888/2010 година по описа на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Стара Загора, за периода 21.10.2017 г. до 21.03.2021г. година вкл. в размер на 101 275.20 лв. и за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, в следствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на посочените органи и длъжностни лица, ведно със съответните лихви считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Решението е било обжалвано от ищеца и с решение № 9498/19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. 8135/2023 г. същото е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. ВАС в мотивите си е посочил, че поради неясното многословно и противоречиво изложение в исковата молба е било затруднено определянето на точните граници на спора. В тази връзка е посочено, че относно претенцията за имуществени и неимуществени вреди ищецът е допуснал логически и фактологични несъответствия при изчислението им. Според ВАС не е посочен източника на изчисление на претендираните имуществени вреди, като не става ясно и как са направени изчисленията. Освен това е прието, че след връщането на преписката от директора на ТД на НАП Пловдив на публичния изпълнител не може да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, а е налице незаконосъобразно бездействие на органа.

При тези фактически обстоятелства в рамките на новото разглеждане на делото, съдът е указал на ищеца, с определение от 18.02.25 г., че следва да посочи ясно и конкретно в какво са се изразили претърпените от него имуществени вреди, да уточни периода на търпене на неимуществени вреди, да изложи обстоятелствата, въз основа на които претендира мораторна лихва, да изпълни указанията на ВАС относно констатираните факологични и логически противоречия в ИМ и да формулира надлежен петитум.

С молба от 25.02.2025 г. ищецът е отстранил констатираните от съда нередовности, но тъй като в същата молба е направено искане за обявяване на нищожни на описани в молбата актове на публичния изпълнител, а в последваща молба от 29.04.2025 г. е предявен и нов иск с посочено правно основание чл. 41 от ХОПЕС, съдът с определение 4067/02.05.2025 г. е указал на ищеца предмета на спора и е оставил без разглеждане останалите искове. Определението е обжалвано от ищеца, като с определение № 9309/07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. 9315/25 г. същото в обжалваните части е оставено в сила.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че предмет на настоящия спор е искова молба, предявена от И. П. А. против Национална агенция по приходите [населено място] за причинени имуществени вреди за периода 21.10.2017- 21.03.2021 вкл. в размер на 101 275,20 лв., вследствие на незаконосъобразен административен акт- постановление № [рег. номер]-159 0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, отменен с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, както и незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на ищеца след отмяната на издадения от него отказ по постановление №[рег. номер]-159-0000263/01.12.2016 г. с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, и до неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител за изпълнение на решението на Директора на ТД на НАП Пловдив ведно с мораторната лихва в размер на 15 460 лв. за периода 23.03.2018-22.03.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, както и за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, за периода 27.12.2016- до 22.03.2021 вкл., мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2018-22.03.2021 г. в размер на 152 222,24 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда, претърпени в следствие на посочените по- горе незаконосъобразни актове и бездействия на посочените органи и длъжностни лица.

Ищецът, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.М., който в съдебно заседание по същество счита, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. В писмена защита излага допълнителни съображения. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по иска – Национална агенция по приходите [населено място], се представлява от упълномощения си процесуален представител юрк. П.. В съдебно заседание и в писмено становище оспорва исковата молба и навежда твърдения за неоснователност и недоказаност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Пловдивският Административен Съд –13 състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От данните по делото се установява, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 3888/2010 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за неплатени публични вземания, за което същият е уведомен със съобщение за доброволно изпълнение с изх. №3888-00001/02.12.2010 г., редовно връчено на 16.12.2010 г.

Публичните задължения по ЗДЦФЛ, ДОО, УПФ и ЗО по декларации, подадени от А., за които сроковете за плащане са нормативно установени - до 30 април на следващата календарна година.

Предвид липсата на доброволно изпълнение за задължения по подадени данъчни и осигурителни декларации за 2010 г., 2011 г., 2012 г. 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 76 045.50 лв. са издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с цел обезпечаване на вземанията - ПНОМ №[рег. номер]-022-0032062/04.11.2016 г. за налагане на възбрана върху недвижим поземлен имот, находящ се в [населено място], община Царево обл. Бургас, [улица]и ПНОМ №[рег. номер]-022-0032027/04.11.2016 г. за налагане на запор върху банкови сметки.

Издадено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. №[рег. номер]-007-003565/04.11.2016г. като на лицето е дадена възможност да предложи подходящо обезпечение за общия размер на задълженията 76045.50 лв. и да представи документи за притежавано имущество - недвижими имоти, МПС, машини и съоръжения и т.н.

ПНОМ №[рег. номер]-022-0032062/04.11.2016г., ПНОМ № [рег. номер]-022-0032027/04.11.2016г. и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № [рег. номер]-007-003565/04.11.2016 г. са изпратени на постоянния адрес на ищеца.

А. подал Искане за разрешение на неотложно плащане с вх. №[рег. номер]-000-0428650/11.11.2016 г. По това искане е постановен Отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК с №[рег. номер]-159-0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП-Пловдив. Отказът е обжалван и отменен с Решение №472/27.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като преписката е върната на публичния изпълнител да се произнесе по направеното искане.

В решението на Директора на ТД на НАП липсва срок, в който публичния изпълнител следва да се произнесе.

Компетентният орган - публичният изпълнител не се е произнесъл след връщането на преписката на 17.01.2017 г. /видно от отбелязването върху придружително писмо изх. №94-00-9723/27.12.2016 г. към Решение №472/27.12.2016 г. в 14-дневен срок от получаване на преписката, съгласно нормата на чл.22 и сл. от ДОПК.

Отново в хода на съдебното производство по адм. дело № 1833/2021 г. на Административен съд – Пловдив са приети и изслушани ССчЕ и комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза.

Вещото лице по изготвената ССчЕ е отговорило на поставените му въпроси, свързани с това какъв доход от свободна професия, като самоосигуряващо се лице е декларирал А. какъв е облагаемия доход на А. за периода от 01.01.2013 г. до 20.10.2017 г. включително и др. Съдът кредитира така изготвеното заключение като компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните.

В заключението си вещите лица по комплексната съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза посочват, че в обследваният период от време при И. А. обсъжданото събитие е предизвикало неудоволствени изживявания. Преживяното нежелано събитие е придружено със стресова реакция. Негативните преживявания при подекспертния се отразяват в различни сфери от неговия живот. На ниво личност са налице невротични оплаквания, нестабилна самооценка, преживява интензивни чувства на срам, позор, обида. На професионално ниво преживява чувство на унижение и уронване на престижа на името му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и достойнство. На социално и семейно ниво се е чувствал по затворен и дистанциран, във вътрешните си психологични преживявания, воден от чувство на срам и неудобство. От медицинска гледна точка, стресът като етиологична причина може да се разгледа в патогенезата на хипертонията. Посоченото заболяване е мултифакторно. Внезапен смъртен изход е възможен при всеки човек, с или без патология. Хипертонията повишава вероятността за неблагоприятен изход. Според наличната медицинска документация И. П. А. провежда оптимално медикаментозно лечение, спазва лекарските указания.

По делото, в качеството им на свидетели са разпитани лицата Д. Т. П. и П. И. П. и двамата приятели на ищеца, чиито показания съдът цени като последователни и логични и ги кредитира с доверие.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Исковете за имуществени и неимуществени вреди са процесуално допустими, като е предявени от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения на ищецът като претърпял вреди от незаконосъобразнен акт и незаконосъобразно бездействие на административен орган, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който, трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая, въпросът за подсъдността е решен и спор по него не се формира.

В разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди.

От така очертаната разпоредба е видно, че искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Но отговорността на държаната не е безусловна. За да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: "Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. В първия случай, вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване.

В Решение № 333 ОТ 13.01.2014 г.. ПО АДМ. Д. № 1253/2013 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС е посочено, че "Нормата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не прави разграничение от какъв незаконосъобразен административен акт следва да са причинени вредите, за да възникне субективното право на увреденото лице на обезщетение на това основание Материалноправната активна легитимация за ищеца произтича от факта на понесените върху правната му сфера вреди вследствие от действието на противоправния нормативен акт. Правопораждащият субективното право на обезщетение юридически факт е настъпилата в правната сфера на гражданина вреда, вследствие от незаконосъобразния административен акт. Корелативно от този момент възниква отговорността на държавата за тяхната обезвреда - пасивната материалноправна легитимация. От обективна страна, също така, отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.7 от КРБ не възниква и държавата не дължи обезщетение, ако са налице вреди, но те са причинени от административен акт, който не е противоправен. Принципът на правовата държава /чл.4 ал.1 от КРБ не допуска да е налице период от време - между възникването на вредите и решението за отмяна, през който гражданинът да търпи вреди и да няма субективно право да ги обезщети, а държавата да няма отговорност да ги овъзмезди чрез заплащане на обезщетение. Това не е допустимо нито в областта на гражданското право, нито в областта на административното право. Правото на обезщетение възниква от момента на увреждането, което е в резултат от действие на акт, противоречащ на закона. От възникване на правото на обезщетение възниква отговорността на държавата. Активната процесуална легитимация, отнасяща се до упражняване на възникналото вече субективно право, за разлика от самото субективно право възниква от момента на отмяната на административния акт като незаконосъобразен. Чл.204 ал.1 от АПК, който сочи, че искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, регламентира само активната процесуална, но не и материалноправна легитимация.

Предявен след отмяната на акта по съответния ред, искът цели да обезщети вреди, възникнали преди това, възникнали по време на действието на акта, от момента на тяхното причиняване. В подкрепа на това становище е следното обстоятелство: когато нормативният акт страда от толкова тежък порок, водещ до неговата нищожност, предварителна отмяна не е необходима, нито е необходимо предварително обявяване на нищожността".

В настоящия случай, исковете са насочени срещу надлежен ответник - НАП, която съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗНАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и длъжностното лице, издало постановленията за налагане на обезпечителни мерки, съобщението за доброволно изпълнение, запорни съобщения до съответните институции, разпорежданията за присъединяване, както и отказ за издаване на разрешение за неотложни плащания е публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП - Пловдив, но ТД на НАП не е юридическо лице. Съгласно ЗНАП (чл.6), агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон., а териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания.

Наред с това, съгласно чл.19 ал.1 от ЗНАП, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а по силата на алинея втора, обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение и отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи-юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност, тъй като по исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или служебни функции.

По силата на чл.6 ал.3 от ЗНАП, териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания, като в териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори. В чл.7 ал.2 от ЗНАП е посочено, че органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност "държавен публичен изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен изпълнител" и "публичен изпълнител". От своя страна, съгласно чл.167 ал.1 от ДОПК, публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс.

При казаното по-горе, съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск. Липсата й обосновава извод за недопустимост на иска. Задължение на съда е да следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Нормата на чл.1 ал.1 ЗОДОВ дава право на физическите и юридическите лица да претендират обезщетение за вреди, причинени от действието- в периода между влизане в сила до отмяната на незаконосъобразен административен акт. Субективното им право на обезвреда по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ възниква от момента на причиняване на вредата от незаконосъобразния административен акт, но искът се предявява след отмяната на акта по съответния ред, в съответствие с правилото на чл.204 ал.1 от АПК. При действието на чл.204 ал.1 от АПК е безспорно, че абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск за вреди от незаконосъобразни административни актове е вредоносният акт да е отменен и това е задължителна предпоставка за допустимост на иска. Изключения са общият процес по чл.204 ал.2 от АПК при предявяване на иска едновременно с оспорването на административния акт; заявяването на притезание за обезщетение за вреди от нищожен или оттеглен акт /чл.204 ал.3 от АПК/ и за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията /чл.204 ал.4 от АПК/. В този смисъл е Определение № 572 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2014 г., V о., и Решение № 1993 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2013 г., III о./

В настоящия случай, ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от 21.10.2017 г. до 21.03.2021 г., както и за претърпени неимуществени вреди за периода 27.12.2016- до 22.03.2021 вследствие незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

В процесния казус, от приложените от страна на ищеца писмени доказателства, както и с оглед задължителните указания на ВАС е видно, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ – отменен административен акт или незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител. Действително, постановление № [рег. номер]-159 0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив е било обжалвано и отменено по административен ред- с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив. В отменителното решение на директора на ТД на НАП Пловдив не е указан срок в който публичния изпълнител е следвало да се произнесе отново по направеното искане за разрешаване на неотложни плащания по реда на чл. 229 от ДОПК, с оглед на което са важими общите правила на ДОПК относно срока за произнасяне. Съгласно нормата на чл. 22 ал.1 от ДОПК, срокът в административното производство е 14-дневен, когато не е установен от закона или определен от органа по приходите, съответно от публичния изпълнител. Т.е., в 14 дневен срок от получаване на преписката, публичният изпълнител е следвало да се произнесе по искането за разрешаване на неотложни плащания при съобразяване на задължителните указания на горестоящия орган. Преписката е получена от публичния изпълнител на 17.01.2017 г. и последният е следвало да се произнесе до 31.01.2017 г., след която дата е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал.1 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване. Макар и ДОПК да борави с термина „действия на публичния изпълнител“, но те се изразяват в издаване на административни актове, а не представляват фактически действия по смисъла на чл. 250 АПК, за да се обсъжда евентуално незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител. Константна е практиката на ВАС, че действията на публичния изпълнител по изпълнението представляват актове с правен характер, а бездействие по смисъла на чл. 256 АПК е налице в случаите, в които органът дължи извършването на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт. За да е налице приложимост на реда на защита по чл. 256 АПК, задълженията за извършване на такива действия трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт. Както се каза, действията на публичния изпълнител имат правен характер, поради което не е налице фактическо бездействие, а непроизнасяне с волеизявление, което следва да се атакува по реда на обжалване на мълчалив отказ или по реда на изпълнителното производство по чл. 267 и сл. АПК. Няма данни този мълчалив отказ да е бил атакуван от ищеца по съответния ред на чл. 267 и сл. от ДОПК.

Не налага различен извод за липса на мълчалив отказ факта, че непроизнасянето в срок е извършено след отмяната на акта от горестоящия орган, тъй като след връщането на преписката започва да тече нов срок за произнасяне. Законодателят не прави разграничение в разпоредбата на чл. 58 ал.1 от АПК между непроизнасянето в срок на първоначално подадена молба на гражданин и след връщането на преписката от горестоящия орган.

Само за пълнота ще се отбележи, че липсата на незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да изпълни решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив е установена и със сила на пресъдено нещо- Определение № 2131/20.10.2022 г. по адм. д. 123/2022 на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с определение 1280/07.02.2023 по адм. д.10522/2022 на ВАС.

Неупражнен контрол от страна на горестоящия орган върху изпълнението на решението на директора на ТД на НАП Пловдив, поради извършените след датата на отмяната на постановлението на публичния изпълнител действия, също не се установи по делото. Както се посочи, публичния изпълнител се произнася с правни актове, които подлежат на самостоятелен контрол и всяко едно действие по изпълнението в рамките на изпълнителното производство подлежи на обжалване. Неизпълнението на задължението по чл. 11, ал. 4, т. 2 от Закона за националната агенция за приходите не съставлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Директорът на ТД на НАП Пловдив макар и да има предвидено в Закона за Националната агенция за приходите задължение да осъществява контрол върху дейността на органите в съответната териториална дирекция, то същото няма пряко действие по отношение на самият ищец, а и изпълнението на това задължение се опосредява от извършването на правни действия. И относно твърденията за неупражнен контрол на горестоящия орган върху изпълнението на решението му в конкретния случай е налице сила на пресъдено нещо, с което тази липса на контрол е отречена- Определение 11414/12.12.2022 г. на ВАС по адм. д.9003/22 г.

Следва да се отбележи, че рамката на водене на настоящото производство е поставена именно от ищеца и тя не касае останалите постановени в рамките на изпълнителното дело незаконосъобразни постановления на ПИ, които са отменени впоследствие от съда. За пълнота следва да се посочи, че освен, че тези постановления не са въведени като фактическо основание в исковата молба и поправената искова молба, те са отменени след датата на подаване на исковата молба по настоящото дело и няма как да бъдат разгледани в него, тъй като в такъв случай ще бъде постановено решение при свръхпетитум. По принцип няма как да бъде разгледан иск за обезвреда от административен акт, който е бил отменен след датата на исковата молба, тъй като не е налице условието за допустимост на иска по чл. 204 ал.1 от АПК, а именно отменен административен акт. Това не представлява пречка ищецът да заведе нов иск по ЗОДОВ, в която да посочи като фактическо основание за обезвреда именно тези незаконосъобразни постановления на публичния изпълнител.

С оглед указанията на ВАС, съдът следва да се произнесе причинени ли са на ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Съдът намира, че не са доказани по делото имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразния отказ за разрешение по чл. 229 от ДОПК и бездействието на публичния изпълнител да изпълни отменителното решение. Такива вреди се претендират в размер на 101 275,20 лв. и са за периода след 21.10.2017 г., когато А. е преустановил дейността си като нещатен експерт в Република България и се е установил в О. К. до 21.03.2021 г. Твърди се, че имуществените вреди се изразяват в пропуснати ползи- т.е. доказаната възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца при упражняване на дейността му като нещатен експерт в Република България. Като база за преценка на пропуснатите ползи е взет предвид дохода на ищеца за последните 5 години преди прекратяване на дейността му в Република България, като за целта са анализирани ГДД на ищеца за предходен период.

Когато се твърди наличие на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, следва да се докаже, че е налице дължимо, но неосъществено сигурно увеличение на имуществото на лицето, което е в резултат на незаконосъобразния акт, респективно незаконосъобразното бездействие на служители на ответника. В случая не се доказва сигурно увеличение на имуществото на ищеца, тъй като доходите му за в бъдеще време са хипотетични и зависят от назначаването му като вещо лице по определени дела, респективно от изготвянето на оценки на недвижими имоти, машини и съоръжения. По делото липсват договори, сключени между ищеца и трети лица, респективно други източници на доходи, гарантиращи негов сигурен доход за исковия период, които ищецът да не е реализирал, поради незаконосъобразния акт/ незаконосъобразното бездействие на ответника. Подходът, изискващ определянето на бъдещите доходи съобразно такива за минал период не може да бъде споделен, тъй като липсва сигурност за тяхното бъдещо реализиране. Без значение е в случая, че тези доходи за минал период са имали траен, а не инцидентен характер. Освен това, от свидетелските показания се установи, че след установяването му в О. К. ищецът е работил и е реализирал доходи, с които се е издържал. Трудът на ищеца в О. К., макар и по- ниско квалифициран е компенсирал дохода от изготвяне на експертизи в България. Най- малкото няма как ищецът да изготвя експертизи и оценки в Република България и едновременно с това да полага труд в О. К., който също е бил заплащан. Дори и да се приеме, че претенцията под формата на пропуснати ползи от дейността в България е доказана, следваше да бъдат ангажирани доказателства за изплатения доход на ищеца в О. К. през исковия период, за да се установи каква е разликата в между двете суми и евентуално да се присъди тази разлика. Такива доказателства липсват, а тежестта на доказване в настоящото производство лежи върху ищеца.

Липсата на доказаност на претърпени имуществени вреди е достатъчно основание за отхвърляне на искането за обезвреда на претърпени имуществени вреди от твърдяна незаконосъобразна дейност на администрацията. Като логична последица от това, на отхвърляне подлежи и иска за мораторна лихва върху претендирания размер на главницата за периода от 21.10.2017-до 21.03.2021 г. в размер на 15 460 лв.

Относно претенцията за неимуществени вреди, следва да се съобрази следното:

Твърди се, че ищецът е бил лишен от право на труд, изоставил е семейството си; лишен от правото да упражнява родителски контрол, както и че е принуден да търпи всички негативни последици от принудителната си имиграция, влошено здравословно състояние, изразяващо се в тежка форма на хипертония. Както вече беше посочено, не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, в резултат на които да са претърпени неимуществени вреди.

Отделно от това, по делото не се доказа в периода след издаването на административния акт, ищецът да е бил лишен от възможност да извършва дейността си на нещатен експерт, респективено от правото си на труд, в какъвто смисъл са твърденията в исковата молба. Напротив, от Приложение 1 към исковата молба се установява, че ищецът е реализирал постоянни доходи от експертизи и през декември 2016 и през цялата 2017 до м. октомври, когато е преустановил дейността си. Това означава, че ищецът работил по занятието си през целия период преди да емигрира в О. К.. Противно на твърденията на ищеца, не се доказа, че ищецът е имигрирал в Обединеното кралство, респективно, че е бил принуден да изостави семейството си и е бил лишен от право да упражнява родителски контрол над непълнолетния си син поради отказа на ПИ по чл. 229 от ДОПК и бездействието да се изпълни отменителното решение на директора на ТД на НАП Пловдив. Такива доказателства не се съдържат и в свидетелските показания- св. Пелтешка заявява, че „ищецът е имал проблеми, избягвал е темата и не е говорел за това“, а според св. Пелтешки е „имал някакви проблеми с данъци и осигуровки“ и в един момент „е бил лишен от доходите си до нула“. Много са факторите, които са могли да мотивират ищеца да предпочете да преустанови дейността си в Република България и да замине за чужбина и няма как да се приеме, че единствената причина това да се случи е отказът да му се разрешат неотложни плащания в Република България. Ищецът е имал значителен размер публични задължения, съгласно приложените по делото доказателства, респективно събирането на тези задължения е рефлектирало сериозно върху доходите му в Република България. Логично е в такъв случай ищецът да предпочете да емигрира в чужда държава, където доходите му няма да бъдат запорирани и ще си ги получава в пълен размер, след приспадане на дължимите осигуровки и данъци. Това, че ищецът е натрупал тези публични задължения в Република България и ответникът е предприел действия по събирането им, няма как да бъде отчетено като незаконосъобразно поведение на администрацията, ангажиращо отговорността й по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Не се доказа също по делото, включително и от изготвената е съдебно- медицинска експертиза, хипертоничното заболяване да е придобито в резултат на отказа за разрешаване на неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК и твърдяното бездействие на публичния изпълнител и в този смисъл твърденията на ищеца са недоказани.

Изложеното обуславя отхвърлянето и на претенцията за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, за периода 27.12.2016 г. до 22.03.2021 вкл., мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2018-22.03.2021 г. в размер на 152 222,24 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда.

Крайният извод, който се налага е, че предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ищеца са неоснователни и недоказани, и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора и на основание на чл. 226, ал. 3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции в общ размер на 400 лв. по 100 лв. за инстанция по адм. д. 1833/21 г. по описа на АС Пловдив и 8135/23 г. по описа на ВАС на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ/в приложимата редакция/ и 200 лв. по настоящото дело на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ/ изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 226, ал. 1 от АПК,

Съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.15, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон, чрез адв.К. М., със съдебен адрес [населено място], [улица]против Национална агенция по приходите [населено място] иск за причинени имуществени вреди за периода 21.10.2017- 21.03.2021 вкл. в размер на 101 275,20 лв., вследствие на незаконосъобразен административен акт- постановление № [рег. номер]-159 0000263/01.12.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, отменен с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, както и вследствие незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на ищеца след отмяната на издадения от него отказ по постановление №[рег. номер]-159-0000263/01.12.2016 г. с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, както и вследствие на неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител за изпълнение на решението на Директора на ТД на НАП Пловдив, ведно с мораторната лихва в размер на 15 460 лв. за периода 23.03.2018-22.03.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, както и предявения иск за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, за периода 27.12.2016- до 22.03.2021 вкл., мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2018-22.03.2021 г. в размер на 152 222,24 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда, претърпени в следствие на посочените по- горе незаконосъобразни актове и бездействия на посочените органи и длъжностни лица.

ОСЪЖДА И. П. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.15, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон, да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място], сумата от 400лв. /четиристотин лева/, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.