№ 349
гр. Варна, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Цв. А.ов
Съдия:Асен Вл. Попов
СъдебниМилен М. Илиев
заседатели:Ирина В. Енчева
Йордан Т. Й.
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора М. Вл. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от М. Цв. А.ов Наказателно дело от общ
характер № 20243100201313 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С. А. Я., уведомен от предходно с.з., не се явява.
Защитникът адв. Б. Б., уведомен от предходно съд. заседание, не се
явява.
ГР. ИЩЕЦ Ю. Х. А., уведомена от предходно с.з., явява се лично.
ГР. ИЩЦИ З. С. А., уведомена от предходно с.з., не се явява.
Повереникът адв. К. В., уведомен от предходно съд. заседание, не се
явява.
ГР.ИЩЕЦ Ю. А.: Вчера се видяхме с адв. В.. Каза ми, че ще закъснее
малко, тъй като има дело на Тракия, но ще дойде.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
К. К. - редовно призована, явява се лично.
Ст. Ст. - редовно призован, явява се лично.
Ал. Ц. - редовно призован, явява се лично.
С оглед неявяването на подсъдимия и защитника му, както и
постъпилата информация, че повереника на гр. ищци ще закъснее, съдът
1
обяви, че съдебното заседание ще продължи в 09.30 ч.
Съдебното заседание продължава, като на именното повикване в
09.40 ч. се явяват:
ПОДСЪДИМИЯТ С. А. Я., уведомен от предходно с.з., явява се
лично и с адв. Б. Б., от преди.
ГР. ИЩЕЦ Ю. Х. А., уведомена от предходно с.з., явява се лично.
ГР. ИЩЦИ З. С. А., уведомена от предходно с.з., не се явява.
Повереникът адв. К. В., не се явява.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
К. К., Ст. Ст. и Ал. Ц., явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Не са нА.це процесуални пречки, моля да се даде ход
на делото.
ГР.ИЩЕЦ Ю. А.: Да се гледа делото.
АДВ.Б.: Не са нА.це процесуални пречки, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Пристъпва към снемане самоличността и разпит на вещите лица.
В.Л. Ст. Ю. Ст. – 65 г., български гражданин, с висше образование,
работи, женен, неосъждан, без родство със страните.
В.Л. К. Д. К. – 74 г., българска гражданка, с висше образование,
работи, неосъждана, без родство със страните.
В.Л. Ал. М. Ц. – 46 г., български гражданин, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава вещите лица за наказателната отговорност по
чл. 291 от НК. ОБЕЩАВАТ да дадат заключение по съвест и знание.
На основание чл. 282, ал. 1 от НПК СЕ ПРОЧИТА заключението на
назначената в предходно съдебно заседание комплексна съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза.
2
В.Л.КРУМОВА: Поддържам представеното заключение. Не сме имА.
противоречия при изготвянето му.
В.Л.СТЕФАНОВ: Поддържам представеното заключение.
В.Л.ЦОЛЧОВСКИ: Поддържам представеното заключение.
На въпроси на адв. Б.:
В.Л.СТЕФАНОВ: Относно интелектуалното развитие на С. Я., бихте
ли обяснили какво ниска граница на възрастовата норма?
В.Л. СТЕФАНОВ: По принцип границата на интелектуалния
коефициент е 70, изчислен по теста на Рейно, а в този случай се касае за
интелектуален коефициент малко над 70, между 70-80. Това е ниската граница
на нормата.
Това, че е нямало никаква комуникация с близки, с роднини,
разследващи и защитници месеци наред, може да бъде стресова реакция, може
да бъде и защитно поведение, тъй като по време на интервютата с него, които
провеждахме, неговото защитното поведение беше доста изразено. Защитно
поведение – опит за оневиняване чрез представяне или агравиране на
умствена недоразвитост. Тоест, показване на по-тежка степен на умствена
изостаналост от действителната, според собствените знания, опит и
възприятия.
Говорим за човек, който е израснал в недиференцирана среда, няма
системно образование, има начална образователна степен. Освен това,
непознавайки достатъчно добре езика, може да говорим за диагноза, която е
отхвърлена вече и което навремето наричахме „социална занемареност или
социална умствена изостаналост“, която не се дължи на дефицит, който е
анатомичен или физиологичен вроден, който се развива в ранната възраст от 0
до 4 години, а на не достатъчно добра възпитателна, педагогическа системна
образователна подготовка. Още повече, че има направено компютърно
томографско изследване по време на наблюдението във втора психиатрична
клиника, което не открива никаква патология в мозъчните структури.
Въпрос на адв. Б.: Тази патология колко време би могла да бъде
открита, ако, както твърдят близките му, че когато е бил на 18 години е
получил травма на главата?
В.Л. СТЕФАНОВ: Умствената изостаналост по принцип е до 4-годишна
3
възраст. Ако я има, от 0 до 4 годишна възраст трябва да бъде изявена, от там
нататък говорим вече за травматични и други изменения, но ако има такива
изменения, те щяха да проличат на изследването.
Въпрос на адв. Б.: В какъв период от време биха могли да дадат
отражение?
В.Л.КРУМОВА: Ако ударът е настъпил, може и веднага да се
визуА.зира на компютърната томография, дали. ще бъде хематом, дали.
киста. Ако е преди 15 години, години по-късно ще си стои. Няма как да
настъпи обратно развитие.
В.Л.СТЕФАНОВ: Мозъчните структури нямат възстановяване до
предишния вид, ще има поне някакви цикатрикси или изменения, които биха
останА..
Въпрос на адв. Б.: С това интелектуално развитие способен ли е той да
прави сложни схеми за самозащита, да измисля ситуации?
В.Л. СТЕФАНОВ: Схемите му за самозащита на са сложни, те са
примитивни опити за справяне. Защитно поведение, което от негова гледна
точка би било резултативно, но няма ефективно защитно поведение.
В.Л.КРУМОВА: Сценарий няма как да изиграе.
В.Л.ЦОЛЧОВСКИ: Нямам какво да добавя.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че заключението по така прочетената експертиза
следва да се приобщи към доказателствата по делото и на вещите лица да се
изплати възнаграждение съгласно представени справки декларации за
изготвяне и по 100 лева за отговори на допълнително зададени въпроси,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица д-р К. К., в размер на 784
лева, на д-р Ст. Ст. в размер на 936 лева и на Ал. Ц. в размер на 703.20 лева
(изд. 3 бр. р.к.о.)
С оглед изчакване явяването на адв. К. В. съдът отлага делото за
11.00 ч. , като постановява да бъде осъществена връзка с него на
4
известните на съда телефони. Заседанието продължава в 11.00 часа в
присъствието на страните.
Адв. В. не се явява.
Председателят докладва, че, лично е извършил справки в Районен съд –
Варна и е констатирано, че повереникът адв. В. не е ангажиран по дела в
районния съд за днешна дата по всички състави, които заседават –
наказателни и граждански. От наказателното деловодство е постъпила
информация, че адв. В. не отговоря на многократните телефонни повиквания.
С оглед неявяването на адв. В. СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ възможност на
гр. ищец да изрази становище по приключване на делото.
ГР. ИЩЕЦ Ю. А.: Вчера се видяхме с адвоката и ми каза, че има дело и
ще закъснее малко. Сега му звъня не вдига. Съгласна съм да продължи делото
и да се приключи днес.
СЪДЪТ намира, че следва да наложи глоба в размер на 1000 лева на адв.
К. В., за неявяване без уважителна причина и е станал повод за отлагане на
делото.
Предвид горното и на основание чл. 271, ал.11 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЛАГА ГЛОБА в размер на 1 000 лева на адв. К. В. за неявяване без
уважителна причина и е станал повод за отлагане на делото.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и всички
писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото, които ще бъдат
използвани от съда като доказателства.
На основание чл. 284 от НПК на страните се предявиха веществените
доказателства по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Моля да дадете
ход по същество.
ГР. ИЩЕЦ Ю. А.: Няма да представям доказателства. Да се приключи
делото.
АДВ.Б.: Нямам доказателствени искания. Моля, да дадете ход по
същество.
На основание чл.286 от НПК, след като страните заявиха, че нямат
искания за извършване на нови следствени действия, председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл. 291 ал. 1 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели,
считам, че в хода на наказателното производство фактическата обстановка е в
цялост изяснена. Ще посоча основните моменти.
5
ПострадА.ят Св. Р. и подсъдимият се познавА., тъй като са били втори
братовчеди и живеят в един квартал. През годините между тях е имало
различни конфликти, включително и конфликт по повод желанието на подс. Я.
да вземе за жена дъщерята на пострадА.я Р.. Така се стигнало до злощастната
дата 2.05.2023 г., когато около 12.30 пострадА.ят Св. Р. се движил по ул. „Св.
св. Кирил и Методий“ в кв. „Аспарухово“. Тогава бил забелязан от подс. Я.,
който решил да тръгне след него да се саморазправя. Двамата преминА. един
след друг покрай свид. Г., която по това време разхождала кучето си. След
като се отдалечили от нея, тя забелязала, че подс. Я. застигнал пострадА.я
Рашид, блъска го, вследствие на което последният пада на земята. Това се
случва в затревена площ до самата улица. ПострадА.ят Св. Р., след като пада
на земята, застава по гръб и подс. Я. сяда върху гърдите му и започва да му
нанася множество удари с ръце в областта на главата. Съответно пострадА.ят
Р. започва да вика за помощ, но подс. Я. започнал да го натиска с лакът в
областта на шията. Вследствие на това притискане и притискането на гръдния
кош настъпила механична асфикция, която е и причината за смъртта на
пострадА.я Р.. Самият побой бил забелязан от свид. Г., която също разхождала
кучето си в района. Тя подава сигнал на тел. 112 за случая. Действията на подс.
Я. били забелязани и от свид. А., която се намирала на балкона си в бл. 36.
След като вижда какво се случва, тя слиза при лицата. Когато пострадА.ят Р.
спрял да се движи, подс. Я. станал и си тръгнал. Тогава свид. Я.а го попитала
какво е направил и той отвърнал с думите – „Да почива там, да почива“.
След подадения сигнал на тел. 112 съответно местопроизшествието е
посетено от полицейски служители и екип на спешна медицинска помощ,
който констатира смъртта на пострадА.я. Извършен е оглед на
местопроизшествие, при който било иззето поднокътно съдържимо от двете
ръце на трупа. На същата дата вечерта, подс. Я. е задържан от служители на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна и с протокол за доброволно предаване е
предал дрехите, с които е бил облечен по време на Д.ието.
От извършената тройна СМЕ и разпитите на вещите лица се установява
механична асфикция от притискане на шията и гръдния кош, контузия на
белите дробове, вдишана кръв, кръвонасядане в областта на шията, счупване
на лявото рогче на щитовидния хрущял, венозен застой във вътрешните
органи, контузия на мозъка, оток на мозъка, цианоза на лицето и шията,
6
кръвонасядане по меките обвивки на главата, разкъсно-контузна рана по
лигавицата на горна устна, ожулване и кръвонасядане в областта на лицето,
ожулване в областта на дясна подмишница, лявата длан, десния долен крайник
и др. Както беше посочено, причината за смъртта на пострадА.я Р. е
механична асфикция вследствие на притискане на шията и гръдния кош.
Травматичните увреждания в областта на шията и гръдния кош са резултат на
действия със значителна сила. НА.це е причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания в областта на шията и гръдния кош и смъртния
изход. Всички наранявания са получени приживе. ПострадА.ят е бил в
съзнание и е възприемал действията на извършителя. НА.чието на счупване
на лявото рогче на щитовидния хрущял с кръвонасядания около него,
отсъствието на кръвонасядания по кожата и подкожието в областта на шията
двустранно, са дА. основание да се приеме, че действително притискането е
било с лакът в областта на шията, което е един от факторите за развитието на
механизма на механична асфикция. Позицията на пострадА.я за получаване на
тези увреждания е бил лежащ по гръб, а на извършителя в седящо положение
върху предна повърхност на гръдния кош, като по този начин се ограничила
възможността за дихателно движение и след притискане на шията се
ограничава достъп на въздух на белите дробове. При получаване на описаните
травматични увреждания пострадА.ят се съпротивлявал, като механизма за
развитие на механичната асфикция е протекъл във времеви интервал от
порядъка на няколко минути.
По ДП са били назначени общо 3 съдебно психиатрични и
съдебнопсихологични експертизи. Видно от заключението на тези експертизи
подс. С. Я. не страна от психично заболяване, не е бил в състояние на
разстройство на съзнанието, към момента на Д.ието е бил състояние да
разбира свойството и значението на извършеното. Състоянието му дава
възможност да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях. По време на експертното изследване е
установено, че подсъдимият е склонен към агресия и не се забелязва чувство
на вина относно извършеното. Във Втора Психиатрична клиника към
УМБАЛ „Св. М.а“ ЕАД е извършена и приета тройна СПЕ. От нея също не се
установява психично разстройство на подс. Я.. Същевременно е установен и
неумел опит за симулиране на психично заболяване. Вещите лица не са
установили краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,
7
които биха нарушили базисните му психични годности. Следва да се
отбележи, че са направени образни изследвания на главата и не са установени
изменения на структурите на главния мозък. Както разбрахме от всички вещи
лица, ако имаше такова нараняване, щеше да бъде забелязано от това образно
изследване. В хода на съдебното производство беше назначена и изготвена
четвърта Съдебно психиатрична и психологична експертиза, чиито резултати
не се различават от останА.те експертиза. Тоест, колкото и експертизи да
назначим, изводите са два - разбира се свойството и значението, симулира се
опит за психическо заболяване. Щрих към това е разпита на свид. Т., който
също преди години е преглеждал подсъдимия Я., но не е установил признаци
на психично заболяване.
По делото е изготвена видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза, от която е видно, че около 12.49 ч. на 2.05.2023 г. пострадА.ят Р. и
подсъдимият са се движили един зад друг.
От изготвената експертиза по метода на ДНК профилирането е видно, че
биологичният материал, иззет от ноктите на постр. Св. Р. се установява ДНК
профил от него и от подс. Я.. Също е установено, че нА.чната кръв по ляв и
десен ръкав на черна блуза и кръв по бял потник, и двете дрехи носени от
подс. Я. при задържането му и при самия побой, се установява ДНК профил на
починА.я Св. Р.. Тези факти са установени с оглед доказателствата, събрани в
хода на цялото наказателно производство, които ги подкрепят, изведени от
свидетелски показания, заключението на вещите лица по назначените
експертизи, съставените протоколи за доброволно предаване и други. В
цялост тези доказателствени източници не са противоречиви и взаимно се
допълват.
Гореизложената фактическа обстановка сочи на осъществено от
обективна и субективна страна от подс. С. Я. на престъпния състав на чл. 116,
ал.1 т. 6, пр. 2 и пр.3, вр. чл.115 от НК. Тази квА.фикация е изцяло съобразена
с Постановление № 2/1957 г. на ВС, изменена и допълнена с Тълкувателно
постановление № 7 /1987 г., както и многобройната практика на ВКС.
Д.ието е извършено при по-тежко квА.фициращо обстоятелство с оглед
начина на осъществяване, тоест, по особено мъчителен начин за убития по
смисъла на т. 6, пр. 2 на чл.116, ал. 1 от НК. С оглед увреждането на Св. Р.,
като вид, място, брой, механизъм по който са причинени счупване на лявото
8
рогче на щитовидния хрущял, попадането на кръв в дихателните пътища,
поглъщането й, задушаването, може да се направи извод, че преди да умре е
изживял големи болки и страдания и тежки предсмъртни мъки. От разпита на
свид. А. и свид. Г. е видно, че пострадА.ят е викал за помощ. В съдебно
заседание свид. Г. посочи, че виковете са били много жални, като самата тя е
имала усещане, че пострадА.ят умира. Именно това предсмъртно състояние на
жертвата очертава проявлението на квА.фициращия признак, за чието
проявление следва да се установи, че в резултат на нанесените множеството
удари и причинените вследствие на тях болки и страдания, пострадА.ят е
изживял тежки предсмъртни мъки и е осъзнал близката си смърт, именно
поради нанесените му от подсъдимия несъвместими с живота травми.
Многобройността на ударите в главата на пострадА.я сочи нагласа на
подсъдимия пострадА.ят да изживее тези болки и страдания, като същият
несъмнено е съзнавал квА.фициращия резултат. Смъртта не е била
моментална, като пострадА.ят е бил в съзнание, осъзнавал е случващото се с
него, изпитвайки приживе силни болки и страдания, придружени с изпитващ
страх от смъртния изход.
Другият квА.фициращ признак - с особена жестокост, също е нА.це, тъй
като деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение и отмъстителност,
характеризиращи го като жесток човек. Това говори за начина, по който е
осъществено Д.ието, обективирано от броя на нанесените удари и тяхната
сила, причинените телесни увреждания на жертвата, поведението на дееца по
време на реА.зиране на престъплението и отношението му към жертвата. В
случая по безспорен начин се установява поведението на подс. Я. и проявената
от него жестокост и агресия при нанасяне на ударите с юмруци, със
значителна кинетична енергия за кратък период от време, най-вече в областта
на главата на пострадА.я, което показва, че по интензитет дейността на
подсъдимия има едно субективно отношение към него, съдържащо
изключителна ярост и жестокост. Подробно очертаното от вещите лица
множество травматични увреждания - кръвонасядане в областта на шията,
счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял, контузия на мозъка, оток на
мозъка и други, показват ожесточението, с което са нанасяни ударите върху
жертвата. Именно това обстоятелство го характеризира като такова,
извършено с особена жестокост. От данните по делото се установява, че подс.
Я. хладнокръвно и последователно нанася удари без да обръща никакво
9
внимание на опитите на пострадА.я за отбрана и виковете му за помощ, като е
последвало притискане на гърдите и притискане на шията с лакът до
отпускане на тялото на жертвата.
На следващо място подсъдимият се е отнесъл с абсолютно безразличие
към настъпилата смърт на Св. Р.. Не е потърсил никаква помощ, а си е тръгнал
спокойно. След като е бил запитан вече от свид. Я.а какво се случва, той
ускорил крачката и отговорил – „Да почива там, да почива.“ - след което си
тръгнал. Това показва, че от обективна страна Д.ието е осъществено от подс.
Я. виновно при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимият е осъзнавал обществената опасност на Д.ието, предвиждал е
обществено опасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки на пострадА.я удари, притискайки
гръдния кош и шията му, положително ще предизвика неговата смърт, която е
искал.
За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от
15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. С оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия считам, че едно наказание от 15
години лишаване от свобода при строг режим би изиграло целите на
индивидуалната и генералната превенция.
Разноските по делото следва да се възложат на подсъдимия.
Предлагам гражданският иск да бъде изцяло уважен, а веществените
доказателства да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила, като
вещи с малозначителна стойност.
Моля присъдата на съда да бъде в този смисъл.
ГР. ИЩЕЦ Ю. А.: Моля да уважите гражданските искове.
АДВ. Б.: Уважаеми съдии, смятах по друг начин да структурирам
защитата на подсъдимия, но след като изслушах пледоарията на
представителя на обвинението, който обрисува подсъдимия като един
закоравял убиец, безпощаден, яростен, реших да започна с намиращата се на
стр. 154 в т. 1 от ДП характеристика, която е направена от инспектор на ДПС
при МВР, след като е проучил личността на подсъдимия в района, в който
живее. Там изрично е записано - „С. Я. няма завършено образование. По
документи се води безработен, няма издадено СУМПС… /цитат/. Това е
10
портрета на Я.. Този портрет на Я. е потвърден, както от неговите близки, така
от свидетелите, които разпитахме. Откъде прокурора взема тези данни, за да
го опише по този начин в обвинителния акт, е неизвестно, но очевидно това е
едно едностранчиво, неотговарящо на събраните доказателства по делото
становище на прокуратура, като той счита, че по този начин ще формулира
тежкото обвинение, което е повдигнато спрямо него, а именно
квА.фициращите обстоятелства на чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и 3 НК, като преди
малко казваше, как пострадА.ят е умрял в мъки и стенания, и Д.ието е
извършено с особена жестокост, както казва предложението на същия текст.
Ще взема отношение по квА.фициращите обстоятелства накрая, защото
ми се иска преди това да обърнем внимание на фактологията. След като
заявих това какво представлява Я. за района, в който живее, а именно, че е
един тих, скромен човек, който си гледа семейството и се опитва да работи,
гледа и единствената си дъщеря, грижи се за своите възрастни родители, на
въпросния ден – 02.05.2023 г. същият излиза от дома си и тръгва за работа на
Златни пясъци. Няма никакви данни, нито затова, че има някакви
взаимоотношения с дъщерята на въпросния Р. или Светлозар, няма никакви
данни той да е в някакви близки отношения с въпросното лице Р., в
настоящето дело пострадал. Няма никакви взаимотношения, освен това, че
въпросният Р., който е антипод на това, което ви прочетох преди малко, е един
пияница, включително има данни за това, че е издевателствал над своята
майка, която тук неистово го защитава, защото е граждански ищец по делото,
но данните са, че той не само от близките си хора, но и от различни други хора
търси непрекъснато пари, включително от един от свидетелите Велчев, който
твърди, че е видял от 5-етаж какво се е случило. Същевременно е ходил да
помага на една от свидетелките. Казвам тези неща, защото има значение за
техните показания кой как е реагира на това, че един човек е починал и
желанието им да се покажат вещи в познаването относно това кой е убиец, кой
не е убиец. Неща, които ние се справяме трудно, а какво остава за такива като
свид. Г. например или свид. А., на които се налагаше да прочетем обясненията,
защото това, което се опитаха да разкажат пред вас, далеч не отговаряше на
това, което е записано в техните протоколи, разпитвани непосредствено
няколко дни след това от органите на ДП.
Съдът предупреждава гр. ищец Ю. А. да спазва реда в залата, поради
отправена реплика към защитника – адв. Б..
11
АДВ.Б.: Мисълта ми е, че винаги, когато има някакво убийство, трябва
да има някакъв умисъл, трябва да има причина за това. Няма никаква причина.
Всички казват, че те не са били познати в истинския смисъл на думата, освен
че Р., като човек едър, висок, здрав, когото срещне, включително и С., който
очевидно, че не е от тези бабаити, които биха могли да се противопоставят, да
са побойници, които реагират на едни такива щения - дай пари, защото искам
да пия бира и т.н., Р. е смятал, че въпросното лице, след като го натисне малко,
той ще му даде лев, два. Има данни, мисля че свид. Г.ев беше казал как му е
давал по 1 лев, свид. А. – идвал, изхвърлял й боклука, тя също му давала пари
за пиене. Обръщам внимание на този момeнт, защото той е важен относно
това как се е стигнало до този нежелателен резултат и то няма спор. И аз
пледирам пред вас, че няма причина С. да иска смъртта на Светлозар или Р.,
както го познават жителите на квартала. Нито има да взима, нито има да
връща. Твърденията, че някои дочули, че такъв разговор е воден, очевидно не
отговаря на действителността, защото такова нещо е нямало. Има един разпит
на подсъдимия, който заедно с разследващия полицай успяхме за пръв път
след доста месеци, той е от м. юни 2024 г., да разберем от него какво е
всъщност станало. Каква е била причината той да бъде измъкнат, защото той
месеци наред не разговаряше с абсолютно никого. Вещите лица, изтъкнати
психолози, 3 експертизи започнА. от принудителното му настаняване в
психиатрията по наше настояване, тъй като той не комуникираше с абсолютно
никой. В тези обяснения, дадени след толкова време, той давайки обяснения,
че отивайки на работа въпросният Р. отново го срещнал и му е искал пари.
Имало е разправия в центъра на Аспарухово, но понеже там имало много хора,
той му казал да отидем малко по-нагоре, тоест там, където няма хора, защото
му се заканил, че ще го бие. Задавам си въпроса, който предполагам че и вие
трябва да си зададете, когато решавате всъщност коя е причината те да
тръгнат към тази горичка - има ли някакви други доказателства, които да
оборват това, което той казва - няма. Факт ли е, че обясненията на
подсъдимия, колкото и да са елементарни, са част от доказателствения
материал. А истината е, че те действително вървят нататък, защото отказа С.
да му даде поредните пари, за да пие бира, да спи по разни заслони, защото
въпросния Р. е бил като бездомник, очевидно гонен от същата тази жена,
която в момента е много активна и е страна в процеса. Така че отвеждането в
тази посока е такова. И понеже имаме трима души свидетели на това какво се
12
е случило, нормално е да търсим и да черпим доказателства от техните
обяснения. Това са г-жа Г., г-жа А. и г-жа Г.. Забележете, аз, като човек, който
се опитва да се задълбочи в детайлите, всички техни обяснения са дадени след
обяснението един свидетел, който вие зА.чихте. Това е въпросния А. П., който
е служител от МВР и на 3-ти, след като С. се явява в Районното управление, не
е задържан, както твърдят, въпросният А. първо снема едни обяснения, пък
един ги чете, друг ги пише от състава на полицията, където след като вече
знаят каква е причината за смъртта, тъй като има една справка, още там на
място направена и веднага извадена от дежурния съдебен лекар, че смъртта е
настъпила вследствие на това, че е счупена тази кост на гърлото и че това е
истинската причина за смъртта. Естествено, бдителният служител на
полицията, същото това лице, което нито майка му, нито баща му, нито аз
като защитник, нито служебния му защитник преди това, не могат да накарат
да каже 2 думи за това какво се е случило, да бъде в негов интерес дори или да
не бъде в негов интерес, да разберем какво той мисли по това което е станало,
изведнъж казал как го натиснал затова, защото викал и по тая причина му
счупил въпросната кост, че бил седнал с коляното. Тоест, всички фрагменти,
за да може да „улесним“ съдебните лекари и те да кажат - Да, би могло да се
получи по тоя начин с един силен удар в областта на гърлото да се получи
това счупване, оттам да стане кръвоизлива, оттам белите дробове да поемат
еди какво си, а пък седнал после с коляно върху него, виждате ли, това пък е
довело до нарушаване на дишането, оттам смъртта е настъпила за една
минута, казват вещите лица. С това опровергават представителя на
обвинението, че смъртта била тежка, мъчителна и т.н. Но и двете свидетелки
А. и Г. не заявяват. Едната твърди и в разпита на ДП и разпитвана от мен в
детайли пред вас, когато стана дума за това има ли нарушено зрение, може ли
добре да види, изведнъж каза – „Верно е, че не виждам с едното око, верно е,
че имаше много храсти, верно е, че имаше растителност, което е основание
разбира се съда да приеме, че още не са се раззеленили дръвчетата и по тая
причина ние съдебен експеримент не може да направим. Та тази жена
изведнъж се сеща факти и обстоятелства, които не кореспондират с това, което
е казала преди. И пак казвам, на искането да се четат обясненията й, на което
аз се противопоставих, се установява една значителна разлика между това,
което казват сега и това, което са казА. преди. Но истината е една, че нито А.,
още по-малко Г. са видели неща, които биха могли да бъдат полезни за
13
разкриване на обективната истина по това дело. Единствената, която и на ДП
и пред вас, макар че е минало доста време, дава по-точни обяснения относно
това какво е видяла, е свид. Г.. Тя изрично казва няколко неща. Първо, на ДП
прави един много ясен паралел между физиката на подсъдимия, което е от
значение, и физиката на пострадА.я. Тя казва – „Оня мъж беше много едър.
Може би няколко пъти по-едър.“ Това го казва в обясненията си на л. 88 в ДП.
– „Около 12.30 ч. се разхождах с кучето си, като се движех по десния тротоар.
Както си вървях, пред мен видях двама души мъже и ги забелязах. Единият
беше по-дребен от двамата и нещо си говореха…“ Малко по-надолу казва –
„като се нахвърли върху него и двамата паднаха на земята. Там е поляна, има
малка горичка. Мястото е още преди да почне парапета на тротоара. Когато
паднаха на земята, аз се шокирах, защото чух стенанията им. Според мен бяха
от по-едрия мъж, който се съпротивляваше. Мисля, че не си говореха. Не се
чуваха звуци от борба. Чуваше се, че има борба. Чуваха се удари. Ударите не
знам от какво бяха, не виждах, но бяха подобни на такива, като удар в земята
или удар с ръце… Наистина се уплаших и тръгнах надолу. Не видях кой кого
удря. Не видях в коя област се удрят, но разбрах, че се бият жестоко. Тогава
видях по-дребния, който беше клекнал, може би е застанал на колене, правеше
изкуствено дишане на по-едрия. Искам да кажа, че там печеше слънце и не
виждах конкретно точно какво се случва. Аз даже казах на другата жена, че
по-дребният се опитва да прави изкуствено дишане. Също така видях, че по-
дребният се опита да разтърси другия човек. Явно искаше да види дА. е жив.
Също така му удари 1 или 2 шамара по лицето, явно за да го свести. Докато се
чуваха звуци усетих, че има някой ядосан, но не мога да разбера точно от кой.
Не съм чула конкретни изрази ….. не съм видяла кой кога е тръгнал. По-
едрият беше наистина много по-едър от нападателя. Не мога да дам по-
подробни обяснения.“ В разпита си пред вас описа даже описа, че въпросният
по-едър мъж е според нея доста по-едър, около 180-183. Казва, че – „Разликата
между тях беше осезателна, горе-долу близо две педи.“ Това, което държа вие
да оцените след малко, когато стане дума за СМЕ е, че – „…се изтъркулиха
двамата в храстите. Паднаха заедно.“ Двете останА. свидетелки не дават
такива обяснения по отношение на това как точно се е намирал, а твърденията
им, че е имало някакви викове за помощ се опровергават от показанията на
свид. Вълчев, който е бил на балкона и казва – „Такива писъци не чух. Чух
викове на жена“, т.е. всъщност, когато двете жени се срещат и са започнА. да
14
говорят една на друга. Това е фактологията, която имаме. Това са и гласните
доказателства, които имаме по отношение на това какво е станало. Затова, аз
моля, Вие да приемете на базата на тези доказателства, че действително между
подсъдимия и починА.я е възникнал конфликт. Този конфликт е станал на
базата на това, че пострадА.ят продължавал да заплашва С. с това, че ще го
набие, ако не му даде необходимите средства, за може да започне своето
ежедневно пиене. В тази връзка и с оглед обясненията, които е дал
подсъдимия на ДП, защото те са най-правдоподобни, че е започнала една
битка между двамата, че той му е нанасял удари, наложило се да се хванат
дрехи за дрехи и че по този начин са паднА. на земята. Понеже прокуратура
твърди, че ние сме го удряли с ръце, че сме го дрА., защото има установени
при аутопсията известни протърквания по тялото, ДНК експертизата, която е
направена на ноктите на подсъдимия, не намира никакъв биологичен материал
от страна на пострадА.я, което също е факт, че реално той с ръце не е работил
интензивно, агресивно върху тялото, лицето или каквото и да било на
починА.я Р., защото иначе щеше да се намери биологичен материал, тъй като
това е станало на следващия ден. Тоест, не е имало време нито да се мие, нито
да се чисти. Той няма и нужния интелект за това нещо. Докато в ДНК
експертизата изрично посочва, че в ноктите на починА.я Р. има биологичен
материал от С.. Тоест, нараняванията, които С. има и са установени при
неговия оглед и последваща СМЕ, потвърдена и в съда, че по отношение на
него е упражнено насилие и той е бил в процес на предпазване от страна на
значително по-едрия, значително по-силния от него Р. и това е довело до това
двамата да се сбият, подсъдимият да се предпазва от ударите на Р. и след това
да паднат двамата на земята. Казва прокуратурата и затова ни обвинява, че
виждате ли, как сме го съборили на земята този огромен мъж. ДА. той е
паднал сам, дА. сме паднА. двамата, коментар няма нито в обвинителния акт,
нито имаше коментар в пледоарията на представителя на обвинението.
Напротив, той залага на СМЕ, която казва, че смъртта е настъпила вследствие
на това счупване на гръдната кост. Няма спор относно това, че тази смърт е
настъпила така. Обаче, има спор относно това по какъв начин е станало това.
ДА. е станало, както пише прокуратурата и се опитва да ви убеди, че той е
искал да спре виковете за помощ. Питам аз, като нормални хора, защото и съда
има необходимия житейски опит, ако ти искаш да спреш някой да вика, какво
правиш - натискаш еднократно, силно върху гръцмуля му, за да спре да говори
15
или просто му запушваш устата. Кое е логичното? Логичното е, че се запушва
устата, а не че знаеш, че тази кост е сравнително лесна за преодоляване, че ако
я натиснеш силно може да доведе до задушаване, тя е кръвонаседнала, има
много кръвоносни съдове в тази част на тялото на човека, че може да доведе
до задушаване, че може да доведе до вдишване на кръв в белите дробове,
което да затрудни тяхното движение и т.н. И капацитета по анатомия, без
образование, С., виждате ли знае това нещо и решил, че по този начин може
да му спре виковете за помощ, които всъщност никой не е чул, освен свид. А.,
която го ползва като общ работник, когато си чисти мазата, защото тя го
познава починА.я. Само че, когато разпитвахме вещите лица изрично
зададохме въпроса относно това кои са възможните варианти за получаване на
тази травма, и вещите лица от тройната експертиза казват, първо, че това
счупване на щитовидния хрущял е възможно да се получи и при еднократно
действие, тоест от един удар или едно натискане. Това е заключението на
вещите лица. Отделно от това казват, че теоретично е възможно при падане и
удар с крайник, включително и лакът, в областта на шията да се получи такова
нараняване. Искам да цитирам още нещо от експертизата – „Не сме намерили
данни той да е душен.“ Много важно, когато аз имам намерение да убия един
човек, обикновено не е необходимо да искам да го умъртвя, нормално е да
искам да го удуша. Душенето обаче е нещо, което оставя определени белези.
Когато има такива действия и когато този, който го е извършил, е направил
такива конклудентни действия, тоест е извършил това нещо, остават белези от
пръсти, наранявания на подкожното пространство и т.н. Тоест, какъв е
умисъла на С., имал ли е умисъл да го убива, защото това е централния
въпрос на това дело - имал ли е причина, и ако е имал такава причина, а
очевидно, че той няма, имал ли е и с кои действия е показал, че той е искал да
го убие. Прокурорът казва - понеже минал и казал на жената „Да почива, да
почива.“ - и той го приема, че той го е видял, че е умрял, разбрал, че е умрял,
но въпреки това си е тръгнал. Само че моята теза е съвсем различна. И аз
изхождам от личността на С.. Няма никаква причина С. да иска да убие Р.,
защото той му е никакъв. Да, тормози го, че му иска пари, обаче това не е
причина, за да се стигне до един такъв фатален край. Да, не иска да му дава
пари, вярно е. Да, отвръща му на ударите, когато той е го е нападнал.
Обяснява как е зА.тнал с крак. Това са детайли, които може би щяхме да
изясним, ако всички ние тук бихме отишли на място и всеки да застане на
16
позицията си. Тук не е въпроса само до това ще лежи ли С. в затвора или няма
да лежи. С. е един обикновен човек. Той не разполага с милиони, че да правим
тежки съдебни процеси. Мен ме вълнува истината и винаги съм се борил за
нея. И аз считам, че това момче не заслужава наказание по тази квА.фикация,
която е повдигнала прокуратура и затова 2 години се старая да стигна до
обективната истина по делото. Възможно ли е, падайки, да се получи това
нараняване, още повече, пак казвам, че няма категорични данни той да е викал
за помощ. Данните, които идват като медицински по отношение на телесните
увреждания, са счупването на въпросния прешлен и смъртта, която е
настъпила изключително бързо. Да, възможно е, поради незнание или поради
желанието по някакъв начин нещо да направи, като е видял, че той се е
отпуснал, тук искам да направя една уговорка, той действително, въпреки че
аз трудно намирам разликата от това, което казват вещите лица, че ако си
седнал на гръдния кош не може да получиш такава асфикция на дробовете,
които да доведат до загуба на съзнание и оттам да спомогнат за по-бързата
смърт или ако си натиснал с крак. И разбира се, варианта третия, който казва
свид. Г. –„Аз видях, че той прави опити за изкуствено дишане.“ Ако тези
опити за изкуствено дишане са направени от такъв неграмотник, какъвто е
подсъдимия, който няма никаква представа как се прави, стигаме до това, че
тези увреждания, които са констатирани при аутопсията на гръдния кош, могат
да бъдат получени и при трите възможности. Той е човек около 60 кг и ако
седнеш на гръдния кош и решиш да му удряш шамарчета, както твърди
свидетелката и самия той или да му правиш изкуствено дишане, е възможно
да се получи. Възможно е да се получи, ако тези т.н. рехабилитационни
мероприятия от негова страна са били направени, когато е стоял странично
към трупа към легнА.я по гръб починал, възможно е и подпирайки коленете
на него това да се е получило. Но в никакъв случай не мога да приема, и моля
и вие да не приемете, че това е направено умишлено, за да се засили
възможността въпросната личност да загуби своя живот. Не за друго, а защото
той просто няма такива нито познания, очевидно, че няма и желание. Тук
стигаме до основния въпрос - имал ли е желание той да го убие? Ако имаше
такова желание с този интелект, който има, с тази бавна развитост, която има
на мисълта, с тази неграмотност, според мен граничеща до изключително
нисък интелект и липса на последователност в това, което и мисли и прави.
Спомням си последното заседание, когато дава обяснение, как съда го питаше
17
за някои факти, той му трябваше доста време за да може да асимилира какво
го питат и след 5 минути почва да говори за нещо, което отдавна вече е
минало и не е получило своя отговор. Ако този човек, както се опитват да
кажат вещите лица, а това за симулацията тръгва още от настаняването му в
Психиатричното отделение на УМБАЛ „Св. М.а“, защото виждате ли, не
рисувал картинки, които 6-годишен можел да ги рисува, оттам се вади
заключението, че видите ли, той симулира. Никой не е поставял въпроса дА.
той е вменяем или не е вменяем. Тук се поставя въпроса относно това доколко
той може в истинския смисъл да ръководи постъпките си, да дава обяснения.
На основание чл. 267,ал.1 НПК Председателят на състава отстранява
гр. ищец Ю. от съдебната зала за повторно нарушение на реда до
приключване на пледоарията на защитата.
АДВ. Б.: Ако подсъдимият беше нормален в истинския смисъл на
думата, поне с някакъв среден интелект, ако разполагаше с нужното ниво на
интелект, нямаше почти 1 година от извършването да не контактува с никой,
да не дава никакви обяснения и то не защото стандартно някой му е разяснил
правото на чл. 52, че може да не дава обяснения и да бъде записано в
протокола, а защото, пак казвам, и психиатри и роднини, и близки, и защита се
опитвахме да разберем какво всъщност е станало, защото това е важно
относно мотива, относно фактологията по делото. Тези обяснения бяха
прочетени и те са част от доказателствения материал. Пак казвам, познавайки
материА.те по делото това, считам, че това е истинската фактология по
делото. Убийството е умишлено престъпление и то при пряк умисъл в по-
голямата си част, би могло да бъде и при евентуален. Затова какъв е бил
умисъл на човека, който извършва определени действия, които впоследствие
свързваме с това, че някой е лишен от живот, излизаме от това което той
върши. А тук, както казах, най-близката фактология, а тя се различава коренно
от тази, която е описана в обвинителния акт, е, че между двамата по повод на
това, че С. не дава на починА.я необходимите средства възниква скандал, един
път на спирката, впоследствие горе в тревата, започва размяна на удари, падат
веднъж на земята. Това падане, съобразно неговите обяснения и намерените
увреждания по лицето на починА.я, говорят затова, че действително при
падане върху площта и както С. обяснява, че там е имало клони, а го има в
огледния протокол, камъни и т.н., тези увреждания е възможно да са получени
именно по този начин. Приемам, че като най-вероятно, тъй като сигурност
18
няма и няма преки доказателства той да го е натискал с крак, с ръка, с лакът и
т.н. умишлено, за да прекъсне въпросния прешлен на гръкляна, че при
падането, защото са се държА. един за друг, е възможно с лакът да е
предизвикано това счупване на щитовидния хрущял. А с оглед на това, че там
денивелацията е доста сериозна, този удар при падането да е бил достатъчно
силен, за да може да предизвика това счупване. Няма никакви други следи от
насилие, а действията на С. в опита да го съживи, да му прави изкуствено
дишане, да го свести чрез удряне на шамари и т.н., говори, че той никога не е
имал намерение да го убива. Ако С. беше малко над ниското ниво
интелигентен щеше да разкаже, както би го направил един изпечен бих казал
криминално проявен човек, би ни разказал една история, която в никакъв
случай нямаше да можем да оборим нито ние, нито прокуратурата, нито пък
съда да реши нещо противно на това. Той казва това което е. И върху това, аз
считам, че няма умисъл за извършване на престъпление по чл. 115 от НК.
Никога не е имал намерение той умишлено да лиши от живот въпросното
лице. Може да го е предизвикал, но дори да го е предизвикал, това е
непредпазливо Д.ие вследствие на защитата, която той е предприел, след като
е бил нападнат и има достатъчно доказателства за това от огледа, който му е
бил извършен, което коренно променя и квА.фикацията на въпросното Д.ие.
Вземах отношение относно това нА.це ли са тези квА.фикации, които
прокуратурата прочете от обвинителния акт пред вас относно жестоката
смърт, особената жестокост, както и по отношение на големите болки и
страдания, които предсмъртно е претърпял. Пак казах, вещите лица бяха
категорични, че смъртта е настъпила изключително бързо, което съобразно
практиката винаги изключва този квА.фициращ елемент на чл.116 НК. По
отношение на изключителната жестокост фактологията трябва да бъде
различна, за да говорим, че има проявена изключителна жестокост по
отношение на това Д.ие.
Така че, аз ви моля да приемете, че на въпросната дата 02.05.2023 г. С.
умишлено не е лишил от живот Св. Р. и да го оправдаете по така повдигнатото
обвинение по реда на чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК, тъй като не са нА.це и
квА.фициращите обстоятелства.
Ако приемете, че макар и неволно при падането или при самозащитата
си той е причинил смъртта, счупване на въпросния прешлен на шията, то ще
19
ви моля да приемете, че става дума за непредпазливо лишаване от живот на
въпросния Р. и да приложите друга квА.фикация в тази насока.
Председателят на състава на съда разпореди гр. ищец Ю. А. да влезе в
залата, след което и съобщи извършените действия в нейно отсъствие чрез
прочитане на съдебния протокол.
ПОДС. Я. в своя лична защита: Чух малко какво каза адвоката. Нямам
какво да кажа. Не съм искал да го убия.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ Първо беше прочетена една
характеристична справка от полицейски служител по местоживеене, в която се
твърди, че бил уважителен към органите подсъдимия. Тази характеристична
справка може да е написана от полицейския служител, който обслужва
района, но както адв. Б. нееднократно е посочвал, че няма вяра на
полицейските служители, аз лично бих дал вяра на майката на пострадА.я,
която е работила с подсъдимия и го описа като агресивен човек при най-
малкото, дори да не му дадеш една цигара. Отделно от това, дори да приемем
че е много уважителен към органите, практиката на ВКС, в Решение по НД №
279/2020 г. на Трето НО е посочено, че за квА.фикация на Д.ието по тези
квА.фициращи признаци не е нужно извършителят да е бил преди това жесток
човек. Тази квА.фикация защитата пита как е поставена. Тази квА.фикация е
изведена от действията на самия подсъдим. Както и защитата нееднократно
посочи убитият е бил висок, здрав и т.н. Значи всеки може да си направи извод
с какво ожесточение и ярост е действал подсъдимия, за да сломи съпротивата
му и да го умъртви.
Друго твърдение, което защитата многократно посочи, че дни наред не е
разговарял. Това твърдение също не е вярно. Още след задържането му, освен
всичко друго той разказал на един полицейски служител какво се е случило.
Този полицейски служител не беше допуснат до разпит, тъй като е приета
една норма, която създава трудности и проблеми при правораздаването. Беше
посочено, че свид. А. при разпита си посочила, че не виждала, че и пречела
растителност. Аз ще цитирам нейните свидетелски показания - „Нямаше
какво да ми пречи, като гледах от балкона. Клоните бяха изрязани на
дърветата и всичко се виждаше много добре. Дори когато го събори се видя
много добре и аз тогава слязох да видя. Тази защитна версия, че видите ли
пострадА.ят предизвикал побоя и агресията, също е абсолютно невярна, тъй
20
като от свидетелските показания и по камерите се вижда, че пострадА.ят
върви напред, а подсъдимият го догонва.
Тези реанимационни действия, които много често бяха споменавани от
различни хора, аз също не приемам, че има такива, тъй като считам, че
свидетелката е възприела удара по главата на пострадА.я, където пострадА.я
има наранявания по устната, а подсъдимия по челото. Считам, че това
неправилно е възприето като реанимационни действия.
В разпита си вещите лица посочиха, че счупването на хрущяла би могло
да бъде еднократен акт. Но така или иначе причината за смъртта е
механичната асфикция, където е посочено, че тя е вследствие на комбинирано
действие от натиска и счупването на шията и натиска върху гръдния кош.
Така че изключваме този еднократен акт за счупване.
Няколко пъти беше посочено, че нямало данни за викове за помощ. Според
мен това няма как да бъде прието с оглед свидетелските показания. най-
голямо впечатление правят свидетелските показания на свид. Г., която сочи,
че е чула предсмъртни стенания от пострадА.я.
АДВ. Б.: /реплика/ Аз ще започна отзад-напред. Да, чувА. са се не
стенания, въпреки че мисля, че някъде имаше и такова изречение, а са се чувА.
това че се борят, че се бият. Това казва свидетелката. Няма как да вярваме на
А., която пак казвам, и проблемите които има със зрението и предишното
познанство с починА.я, защото същия свид. Велчев, който е гледал от балкона
казва съвсем други неща по отношение на растителността и т.н. Така че какво
е видяла, какво е преразказала, и какво са си говорили двете с другата
свидетелка, която въобще не е отишла до мястото, но за сметка на това
говореше тук пред вас като прокурор, че той е убиец и т.н.
Що се отнася до това, че е възможно това нещо да се получи от
еднократен акт, аз описах каква е според мен версията затова. Двамата падат
заедно и при падането, приемам, че е неговата ръка, въпреки че би могла да
бъде и ръката на починалото лице, но аз приемам по-лошия вариант за него, че
това падане от такова високо разстояние, с такава тежест, еднократно това
нещо се е случило. И в този момент от вдишването, счупването, кръвоизлива,
за това вещите лица казват, че трябва няколко минути, но това не е един
продължителен процес, за да може да визира наказанието за това, че е умрял в
страшни мъки. Съвсем други са параметрите в тази насока. Да, способствало
21
е. Но аз казвам, че това лягане, сядане, натискане, притискане заради
изкуствено дишане, който от трите варианта приемете, няма умисъл С. да е
легнал там, защото това нещо щяло да доведе до по-сериозни последствия и
ще доведе до задушаване на подсъдимия. Той го е направил, защото е искал да
му помогне. А от това, че е искал да му помогне, говори за това, че не е искал
да го убива. елементарна логика е това нещо и аз разчитам, че този съд няма
да приеме, че той умишлено е искал да умъртви въпросното лице.
СЪДЪТ на основание чл. 297, ал. 1 от НПК дава възможност на
подсъдимия за
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Я.: Не съм искал да го убия.
Съдът се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят
обяви публично, като разясни на страните срока и реда за обжалването й пред
Апелативен съд гр. Варна, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срока по
чл.308, ал.2 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:50
ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22