Определение по дело №162/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК.

Постъпила е молба с вх. № 1907/24.04.2025 г. от Я. С. Б., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 2, представлявана съгласно нотариално заверено пълномощно № 19/05.01.2022 г. на нотариус с рег. № 219 на Нотариалната камара на Република България от Ж. Л. Ц., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица]; последната преупълномощила адв. В. М., АК Русе, с адрес гр. Русе, [улица]; в качеството й на жалбоподател по адм. д. № 162/2025 г. С молбата e предявено следното искане: „На основание и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, моля да измените решението в частта за разноските, като уважите предявените разноски, в пълен размер.“. Липсва посочване кое решение има предвид молителката, но съдът приема, че се отнася до Решение № 1158/10.04.2025 г., постановено по адм. д. № 162/2025 г. на Административен съд – Русе.

Молбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена в законоустановения срок от процесуалния представител на жалбоподателката. Разгледана по същество, обективираното искане в нея следва да се остави без уважение.

От фактическа страна, във връзка с молбата се установява следното:

Я. С. Б. е оспорила Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта на определения размер на обезщетение за отчуждаване на два имота, собственост на оспорващата Б., както следва:

1. Имот с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, с площ 10,184 декара, представляващ земеделска територия нива, с определен размер на обезщетението 7 129 лева.

2. Имот с [идентификатор] по КККР, с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, с площ 10,892 декара, представляващ земеделска територия нива, размер на обезщетението 3 377 лева.

Решението в оспорената част е обжалвано като нищожно, незаконосъобразно и необосновано. Б. е предявила искане съдът да измени процесното решение относно посочените имоти, като определи нов размер на постановеното обезщетение за тяхното отчуждаване в полза на държавата. В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от адв. В. М., която е представила писмени бележки и списък на разноските.

Съдът, с Решение № 1158/10.04.2025 г., е постановил следното:

„ИЗМЕНЯ Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на недвижим [имот номер] от Приложение към т. 1, представляващ имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, собственост на Я. С. Б., [ЕГН]; като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 7 129 (седем хиляди сто двадесет и девет) лева на 13 239 (тринадесет хиляди двеста тридесет и девет) лева.

ИЗМЕНЯ Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на недвижим [имот номер] от Приложение към т. 1, представляващ имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, собственост на Я. С. Б., [ЕГН]; като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 3 377 (три хиляди триста седемдесет и седем) лева на 14 160 (четиринадесет хиляди сто и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Я. С. Б., [ЕГН] сума в размер на 860,00 (осемстотин и шестдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в размер на 460,00 лева и 400,00 лева възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.“

В мотивната част на това решение съдът е изложил изключително подробни мотиви защо не присъжда в пълен размер разноските, за които адв. М. е представила списък.

Решението е връчено на жалбоподателката чрез процесуалният й представител адв. М. по електронен път на 10.04.2025 г., като въпреки указанията на съда, няма потвърждение за неговото получаване. Предвид подадената молба, решението е достигнало адресата си.

Съдът, с Разпореждане № 1297/25.04.2025 г. е разпоредил връчването на молбата на другите страни в производството по електронен път.

Получено е становище с вх. № 1940/25.04.2025 г. от ответника Министерски съвет чрез надлежно упълномощен процесуален представител, като се сочи, че молбата е неоснователна.

За заинтересованите страни – министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и АПИ, разпореждането е изпратено на 25.04.2025 г., срокът за представяне на отговор е изтекъл на 02.05.2025 г. – петък, работен ден, но такива не са постъпили.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеното искане следва да се остави без уважение.

В изключително пространни разсъждения адв. М. е изложила собствените си виждания за размера на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на Б.. Съдът отбелязва, че това са субективни виждания на процесуалния представител на Б., тъй като се отнасят единствено и само за дължимото възнаграждение за един адвокат. Съдът е присъдил в пълен размер извършените съдебно деловодни разноски на Б. – за заплатена от нея държавна такса и депозит за вещо лице.

Спорът се отнася до адвокатското възнаграждение, предявено в общ размер от 1 614 лева с ДДС, като реално заплатено е сума от 840 лева.

Към представения списък на разноски адв. М. е приложила подробни разсъждения защо следва да бъде присъден подобен размер на адвокатското възнаграждение, което съдът е разгледал и е изложил мотиви защо не е съгласен, при това с посочени фактически и правни основания. Тези мотиви не са оборени с конкретни факти в молбата, а с емоционални доводи и разсъждения.

Относно представените писмени бележки – такива са постъпили само от заинтересованата страна АПИ чрез процесуален представител и съдът е приел същите, защото по делото не се е явил представител за да вземе участие в съдебно заседание. Представените от адв. М. писмени бележки не са обсъдени по причина, че съдът не е разрешил същите и по причина, че преповтарят специфичните и неотносими към спора виждания на адв. М. как следва да се извърши оценката на недвижимите имоти, собственост на Б., изложени преди това в множество идентични по съдържание молби, становища и други.

Съдът е напълно съгласен със становището на ответника относно факта, че адвокатският хонорар по дела за отчуждаване на имоти по реда на ЗДС не следва да е свързан с материалния интерес, защото се оспорва само размера на обезщетението, което не може да бъде намалено в никакъв случай.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1907/24.04.2025 г. от Я. С. Б., [ЕГН] чрез процесуален представител адв. В. М. за изменение на „решението в частта за разноските, като уважите предявените разноски, в пълен размер.“.

Определението е окончателно.

ДА СЕ СЪОБЩИ съдебният акт на страните по следния начин:

1. На жалбоподателката Б. чрез процесуалния й представител адв. В. М. на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – на електронен адрес [електронна поща]

3. На заинтересованите лица:

3.1. На министъра на регионалното развитие и благоустройството – на електронен адрес e-[електронна поща].bg

3.2. На министъра на финансите – на електронен адрес [електронна поща]

3.3. На Агенция „Пътна инфраструктура“ – на електронен адрес [електронна поща]