Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2329 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е от “Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, против ответника “И.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, положителeн установителeн иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ за установяване съществуването на
вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 26706/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 40
състав, че ответникът дължи на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща
частично вземане по издаден на 30.07.2018 г. от “И.Ф.” ЕООД запис на заповед за сума в общ размер
на 80 000 лева, с падеж на 10.08.2018 г. и предявен за плащане на
10.08.2018 г.
В исковата молба ищецът
твърди, че с договор за предоставяне на временна финансова помощ от 30.07.2018
г., сключен между “Е.М.” ЕООД като заемодател и “И.Ф.” ЕООД като заемополучател, “Е.М.” ЕООД е предоставило на ответника временна
финансова помощ в размер на 80 000 лева при условията на договора. Твърди,
че сумата е преведена на заемополучателя по банков път на 30.07.2018 г. Твърди,
че с Анекс № 1/21.04.2020 г. страните са изменили договора, като са увеличили
размера на временната финансова помощ от 80 000 лева на 159 000 лева.
Твърди, че допълнителната сума от 79 000 лева е предоставена на
заемополучателя по банков път на 21.04.2020 г.
Твърди, че за обезпечаване на
вземането по договора и анекса към него са издадени в полза на заемодателя ищец
запис на заповед за сумата от 80 000 лева с падеж 10.08.2018 г. и запис на
заповед за сумата от 79 000 лева с падеж 14.06.2020 г.
Твърди, че дължимата сума по
договора е върната частично от длъжника в размер на 40 000 лева, като
остават дължими 119 000 лева.
Твърди, че за събиране на вземането си “Е.М.” ЕООД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед за
сумата от 80 000 лева, за сумата от 40 000 лева. Твърди, че искането
е уважено и е издадена по ч.гр.д. № 26706/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 40 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
Твърди, че въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 20208380402763 по описа на ЧСИ М.Б..
Твърди, че в законоустановения
срок длъжникът и настоящ ответник “И.Ф.” ЕООД е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, като на заявителя са дадени указания да предяви
иск относно вземането си, поради което сочи, че е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск.
Ищецът претендира направените
по делото разноски.
Ответникът “И.Ф.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен.
С молба с вх. № 349460/20.09.2021 г.
ответникът “И.Ф.” ЕООД оттегля подадения отговор на исковата
молба и признава изцяло предявения иск по основание и размер.
В дадения срок ищецът “Е.М.” ЕООД, с оглед направеното от ответника
признание на иска, прави искане да бъде прекратено съдебното дирене и да бъде
постановено решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.
Съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
След приключване на устните състезания по делото е постъпила молба с вх. № 363937/18.11.2021 г., уточнена с молба с вх. № 260994/ 10.01.2022 г., подадени от ответника, като е направено искане да бъде отменен хода по същество и да се пристъпи към събиране на доказателства, доколкото ответникът не е взел участие в проведеното съдебно заседание поради извършването на проверка по ЗДвП. Посочено е, че не е внасял в съда молба, с която признава иска.
В дадения срок ищецът е подал становище с вх. № 369347/13.12.2021 г., в което оспорва искането като неоснователно. Посочено е, че по делото е надлежно представена молба за признаване на иска, съгласно която съдът следва да постанови решение.
Преди произнасяне по спора,
съдът следва да се произнесе по така направеното искане от ответника. В
подадената молба от 18.11.2021 г. не се сочат от ответника доказателства, които
да бъдат събрани и което да налага отмяна на хода по същество.
Направеното от ответника признание
на иска обвързва съда и не може да бъде оттеглено, предвид изрично въведената
забрана за това в нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК. Налице е и изявление на
ищеца за постановяване на решение въз основа на признанието. С подадената молба
ответникът не оспорва авторството на молба с вх. № 349460/20.09.2021 г., съдържаща признание на иска, а само фактическото
действие по подаването й в съда, което действие може да бъде извършено и от
трето лице.
Извършеното от ответника
признание на иска е прието от съда в определение от 07.10.2021 г. С оглед на
това и предвид въведената от законодателя забрана в чл. 237, ал. 4 от ГПК,
извършеното по делото от ответника признание на иска следва да се счита за неоттегляемо
процесуално действие.
Поради горното и доколкото не
се установява необходимост за събиране на доказателства по делото, то не са
налице основания за отмяна на определението от 16.11.2021 г., с което е даден
ход на делото по същество, и искането на ответника следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид
заявеното от ответника по делото, съдът намира, че е налице признание от ответника на предявените искове, по
отношение на което приложение намира нормата на чл. 237 от ГПК. В случая са налице всички кумулативно предвидени в
чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска – ответникът е признал
иска, а ищецът е направил искане съдът да постанови решение съобразно
признанието на иска. Отсъстват
пречките за постановяване на такова, предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК - признатото право не противоречи
на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може
да се разпорежда. Заявеното от ответника признание на иска не може да бъде
оттеглено, предвид забраната по чл. 237, ал. 4 от ГПК.
Съдът на
основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не дължи да излага мотиви на решението, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се
основава на признанието на иска.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Разноските в
заповедното производство:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая с оглед изхода на спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800 лева – държавна такса в заповедното производство.
Разноските в исковото
производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по настоящото дело в размер на 800 лева – държавна такса.
С оглед горното и изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в исковото производство в размер на 800 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “И.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, по молба с вх. № 363937/18.11.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и
чл. 537 от ТЗ, съществуването
на вземането на “Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, против “И.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, в размер на 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща частично вземане по издаден
на 30.07.2018 г. от “И.Ф.” ЕООД запис на заповед за сума в общ размер
на 80 000 лева, с падеж на 10.08.2018 г. и предявен за плащане на
10.08.2018 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 26706/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 40 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “И.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 800 лева (осемстотин лева) - разноски за държавна такса в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 26706/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “И.Ф.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на “Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 800 лева (осемстотин лева) - разноски за държавна такса в производството
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :