№ 3408
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100504502 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дон Инженеринг“ ЕООД, чрез
адв. П., срещу решение № 17991/02.11.2023г., постановено по гр.д. № 15723/2022г. по
описа на СРС, 70-и състав, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ е осъден да заплати на ищеца „ЛТ Енерджи“ ООД, сумата от 16 999.98 лева,
ведно със законната лихва от 25.03.2022г. до изплащане на вземането.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. По
делото не били спорни обстоятелствата относно съдържанието на процесната фактура
№ 150/14.06.2021г. и че ответникът осчетоводил същата. СРС не обсъдил
възраженията на ответника, че от договорените 5 000 линейни метра метални
профили, ищецът доставил едва 3 008 линейни метра такива, което се установявало и
от представените по делото стокови разписки и приемо-предавателни протоколи.
Договорената цена на металните профили, видно от фактурата, била 8.33 лева за
линеен метър, при което задължението на ответника за действително доставеното
количество от 3 008 линейни метра възлизало на 30 079.98 лева с ДДС. Ответникът
платил 33 000 лева с ДДС, с което дори „надплатил“ дължимото. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявения иск – изцяло отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЛТ Енерджи“ ООД, чрез
адв. П., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като
неоснователна. Фактическият състав на вземането му бил доказан, а искът бил
основателен и правилно уважен от СРС. Ответникът не доказал възражението си за
неточно изпълнение. Позовава се на чл. 324 ТЗ. Излага съображения във връзка с
осчетоводяването на фактурата. Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски за производството пред СГС.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:
Предявен е иск за реално изпълнение на парично задължение по договор за
търговска продажба. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните възникнало валидно облигационно отношение по договор
за продажба на стоки, по силата на което изпълнил задълженията си за предаване на
стоките, а за ответника възникнало задължението за плащане на договорената цена. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Договорът за търговска покупко-продажба е консенсуален и неформален,
предвид липсата на законово изискване за форма за действителността му, като в този
смисъл е и разпоредба на чл. 293, ал. 1 ТЗ. Постигнатото съгласие по облигацията по
горните мотиви може да бъде установявано с различни доказателствени средства, в т.ч.
фактури, складови разписки, експедиционни бележки, ССчЕ.
Страните по делото не са формирали спор и от приетото по делото и
неоспорено писмено доказателство - фактура № ********* от 14.06.2021г., се
установява, че същите постигнали съгласие ищецът да достави на ответника описаните
в процесната фактура № ********* от 14.06.2021г. количества метални профили, а
именно 5 000 метра, при единична цена 8.33 лева без ДДС за линеен метър, а
ответникът да заплати посочената във фактурата цена от 49 999.98 лева с ДДС. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото бил сключен
валиден договор за покупко-продажба с предмет описаните по горната фактура стоки и
договорена цена на същите, както е записано по фактурата.
По делото са приети писмени доказателства, които не са оспорени от страните.
Видно от съдържанието на представената стокова разписка № 1 от 13.07.2021г., в
същата са посочени 800 метра метален профил, с доставчик – ищеца „ЛТ Енерджи“
2
ООД и получател – ответника „Дон Инженеринг“ ЕООД, с посочен за ответника
получател Д.Х.. Представени са и приемо-предавателни протоколи, както следва: от
02.09.2021г., с посочени количества 952 метра профил клипс и 2 600 метра ПВЦ
профил клипс, от 24.08.2021г. с посочено количество 656 метра метален профил, и от
26.08.2021г. с посочено количество 600 метра метален профил. Общото количество
описан метален профил в същите документи е 3 008 метра, а общото количество
профили (с ПВЦ такъв) – 5 608 метра.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно въведеното от ответника
възражение, че не била извършена реална доставка на пълното количество метални
профили по фактурата, като доставените от ищеца такива били едва 3 008 метра.
Реалното получаване на стоката в пълното й договорено количество се установява, във
връзка с чл. 301 ТЗ, от извършената при ответника счетоводна операция. Издадената
от ищеца фактура № ********* от 14.06.2021г., съобразно изричното признание на
ответника, била осчетоводена от него. Отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване в пълния му размер. В този смисъл е
и трайната съдебна практика, в т.ч. застъпена в Решение № 42/19.04.2010г., т.д. №
593/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., Решение
№ 46/27.03.2009г., т.д. № 454/2008г., II т.о. на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК.
По гореизложените мотиви и при съблюдаване на горната задължителна
съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че с осчетоводяването на
фактурата ответникът-купувач по договора за търговска продажба е признал, че
получил стоките, описани в същата, в пълното посочено във фактурата количество,
предвид на което дължи да заплати на ищеца договорената цена.
Страните не са формирали спор, а и от представените по делото извлечения от
банковата сметка на ищеца се установява, че преди процеса ответникът заплатил по
процесната фактура № ********* от 14.06.2021г. сума в общ размер 33 000 лева,
предвид на което неплатената разлика по фактурата излиза в размер на 16 999.98 лева
с ДДС. Ответникът не твърди, а и при носена от него тежест на доказване не
установява, да заплатил дължимия остатък в посочения размер. Ето защо искът по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е основателен и правилно е уважен от
първоинстанционния съд.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции обжалваното съдебно
решение на основание чл. 272 ГПК следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски пред въззивния съд има
3
въззиваемата страна-ищецът „ЛТ Енерджи“ ООД. Същият претендира и доказва
разноски в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата следва да му бъде присъдена.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17991/02.11.2023г., постановено по гр.д. №
15723/2022г. по описа на СРС, 70-и състав, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, „Дон Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, е осъден да заплати на
„ЛТ Енерджи“ ООД, ЕИК *********, сумата от 16 999.98 лева, представляваща цена
на доставени метални профили, съгласно фактура № ********* от 14.06.2021г., ведно
със законната лихва от 25.03.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Дон Инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „ЛТ Енерджи“ ООД, ЕИК *********, сумата 800 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4