№ 18022
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20221110101487 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба и
уточняваща такава /л. 66/ срещу И. Д. Й. и наследниците на Ц. Х. П. - А. П. И., Г. П.
Т., Р. С. М., М. С. П., Н. С. М., С. Г. М. и М. Г. С., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят
ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 2 884,36 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
13.01.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 496,04 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 39,69 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата и 8,65 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху
главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при
квоти както следва:
И. Д. Й. – 12/48 или сумата от 721,08 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 123,96 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 24.11.2021 г., 9,84 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,16 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
А. П. И. – 9/48 или сумата от 540,81 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 92,97 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., 7,38 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
1
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,62 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
Г. П. Т. – 9/48 или сумата от 540,81 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 92,97 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., 7,38 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,62 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
М. С. П. – 6/48 или сумата от 360,54 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 61,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., 4,92 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,08 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
Р. С. М. – 6/48 или сумата от 360,54 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 61,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., 4,92 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,08 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
Н. С. М. – 2/48 или сумата от 120,18 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., 1,64 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
С. Г. М. – 2/48 или сумата от 120,18 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., 1,64 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
М. Г. С. – 2/48 или сумата от 120,18 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
2
– 24.11.2021 г., 1,64 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответникът И. Д. Й., в качеството си на ползвател на
процесния имот и наследодателят на останалите ответници Ц. П., като собственик на
процесния апартамент, имат качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за
процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимите се суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. Г. С., който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Г. М., който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н. С. М., който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Ответникът Р. С. М. е депозирал отговор на исковата молба извън срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника М. С. П., който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците Г. П. Т. и А. П. И., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорват наличието на облигационни отношения с ищцовото
дружество. Оспорват посочените от ищеца дялове. Излагат, че за процесните
задължения отговаря ответникът И. Д. Й., в полза на когото имало учредено вещно
право на ползване и на чието име била открита партидата за топлоснабдения имот.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. РазвИ.т съображения за
недължимост на сумите за дялово разпределение. Оспорват и претенцията за лихва
като сочат, че не са изпаднали в забава за процесните задължения. Молят съда да
отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. Д. Й.
чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват
3
като неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Облигационното отношение между страните се презумират от закона, без да е
необходимо подаването на заявление- декларация, доколкото тя не е основание за
възникване на облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р
№ 35 /21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № ....,
представляващ АП..., находящ се в гр. С....
От приложеното на л. 188 по делото копие на договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че имотът е
придобит през 1987год. от Ц. Х. П. и МИ. А П..
От приложеното на л. 13 копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
4
имот срещу издръжка и гледане се установява, че след смъртта на МИ. А П. имотът е
станал съсобствен между Ц. Х. П. ¾ идеални части и ответника И. Д. Й. ¼ идеална
част. С процесния НА И. Й. прехвърля собствената си ¼ идеална част от жилището на
И.ка Р С като си запазва пожизнено безвъзмездно право на ползване.
От приложеното на л. 58 удостоверение за наследници се установява, че Ц. П. е
починал на 29.07.2005г., като неговите ¾ идеални части са разпределени между
останалите ответници.
Съгласно правната норма на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради
което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено
ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият
носител, т.е. вещният ползвател. Както се посочи видно от приложеното на л. 13 копие
на НА, ответникът И. Й. си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
недвижимия имот.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г., клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ.
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените
от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
По изложената аргументация доколкото всяко трето лице може да встъпи в
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването на молба
– декларация до топлопреносното предприятие, то на по силното основание вещният
ползвател може да сключи такъв договор с подаването на молба – декларация за
открИ.е на партида на негово име.
От приложеното на л. 9 копие на заявление – декларация се установява, че
ответникът И. Й. е депозирал пред ищцовото дружество молба за открИ.е на партида
на негово име, по силата на която между него и топлоснабдителното дружество са
възникнали облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния
апартамент, респективно през исковия период клиент на „Т“ ЕАД, е бил единствено
ответникът И. Й..
По изложената аргументация следва извода, че претенцията срещу останалите
ответници се явяват неоснователни, доколкото същите не са пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията за топлинна енергия
през исковия период.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
5
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва три
входа А, Б и В, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки
месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. Експертът е посочил, че
в имота е имало 3 броя радиатори в помещенията хол, кухня и стая с монтирани ИРРО,
щранг лиха в банята без техническа възможност за монтаж на уред. Видно от
заключението през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната
инсталация е изчислена по формулата, приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г.,
като вещото лице сочи, че за процесния период сумата за ТЕ за БГВ е занижена
двойно, тъй като е изчислена на база един потребител, вместо двама съгласно
подадената молба-декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 21 по делото копие на Договор №.../16.04.2002г., се
установява, че между процесната ЕС и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за дялово
разпределение въз основа на взето решение на ЕС / протокол л. 23/
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение не са
заплатени.
С оглед изложената аргументация следва да се разгледа наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
6
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
В процесния случай исковата молба, инициирала настоящото производство, е
депозирана на 13.01.2022г., респестивно погасени по давност са вземанията станали
изискуеми преди 13.01.2019г., а именно вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.10.2018г.
За останалата част от периода м. 11.2018г. – м.04.2020г., видно от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза стойността на
доставената топлинна енергия е в размер на 2 469.82лв., а за дялово разпределение в
размер на 39.69лв.
Доколкото претенциите срещу И. Й. за заявени за ¼ от задълженията /12/48 =
1/4/ същият отговаря за ¼ от 2 469.82лв. и ¼ от 39.69лв.
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
исковете, насочени срещу И. Й., а именно претенцията за доставена топлинна енергия
се явява основателна за сумата от 617.45лв., като над тази сума до максимално
предявения размер срещу този ответник 721.08лв. или за разликата от 103.63лв.,
претенцията е неоснователна. Искът за дялово разпределение е основателен за сумата
от 9.84лв., за каквато сума е предявен при съобразяване принципа на диспозитивното
начало.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за исковия период м.11.2018г. – м.04.2020г., срещу И. Й. се явява
частично основателна. Общият размер на дължимата се мораторна лихва видно от
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ е 407.63лв., доколкото претенцията
срещу ответника е насочена за ¼ от задълженията, акцесорният иск се явява
основателен за сумата от 101.91лв., като над тази сума до максимално претедирания
размер от 123.96лв. или за разликата от 22.05лв. искът е неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
С оглед извода за неоснователност на исковете за топлинна енергия и дялово
разпределение срещу останалите ответници, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните претенции за мораторна лихва
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Исковите претенции на ищеца срещу ответника И. Й. са предявени за сума в
общ размер на 857.04лв., уважената част е в размер на 729.20лв., респективно
7
отхвърлената част е в размер на 127.84лв., при каквото съотношение следва да бъдат
разпределени разноските по делото.
Ищцовото дружество е сторило разноски във връзка с исковете срещу И. Й.
както следва: 200.00лв. – държавна такса, 400.00лв. – депозит особен представител и
175.00лв. – депозит вещи лица /1/4 / и 25.00лв. – юрисконсултско възнаграждение или
общо разноски в размер на 800.00лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК, И. Й. следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 680.67лв.
С оглед неоснователността на исковите претенции срещу останалите ответници,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати разноски както следва:
300.00лв. на Р. М.
300.00лв. на М. П.
300.00лв. на С. М.
300.00лв. на М. С.
300.00лв. на Николинка М.
На основание чл. 38 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. Р. Р. сумата от
800.00лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците Г. Т. и
А. П. /х400лв. за всеки/ - договор л. 196 по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С....., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 617.45лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2018г. – м.04.2020г., до обект с
абонатен № ...., представляващ АП..., находящ се в гр. С..., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 13.01.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, 101.91лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 24.11.2021г. и 9.84лв. –
дялово разпределение за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 13.01.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, КАТО ОТХЪВЪРЛЯ иска за доставена, но незаплатена топлинна енергия, в
частта, за сумата от 103.63лв. за периода м.05.2018г. – м.10.2018г., иска за мораторна
лихва върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 22.05лв. и иска за
сумата от 2.16лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
31.12.2018г. – 24.11.2021г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..... срещу А. П. И., ЕГН **********, искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 540,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
92,97 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 7,38 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 1,62 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..... срещу Г. П. Т. , ЕГН**********, искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
8
сумите както следва: 540,81 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
92,97 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 7,38 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 1,62 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..... срещу М. С. П., ЕГН **********, искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите както следва: 360,54 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 61,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., 4,92 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,08 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..... срещу Р. С. М., ЕГН**********, искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 360,54 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
61,98 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021г., 4,92 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 1,08 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 24.11.2021г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..... срещу Н. С. М., ЕГН **********, искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите както следва: 120,18 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., 1,64 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..... срещу С. Г. М., ЕГН**********, искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 120,18 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 1,64 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020
9
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 24.11.2021г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..... срещу М. Г. С., ЕГН **********, искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 120,18 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
20,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., 1,64 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2022
г. до окончателно изплащане на сумата и 0,36 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. Д. Й., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 680.67лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на М. С. П., ЕГН **********, сумата от 300.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Р. С. М., ЕГН**********, сумата от 300.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на С. Г. М., ЕГН**********, сумата от 300.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на М. Г. С., ЕГН **********, сумата от 300.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Н. С. М., ЕГН, сумата от 300.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38 ЗАдв., да заплати на
адв. Р. К. Р. от САК, сумата от 800.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Г. П. Т. и А. П. И..
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10