№ 50
гр. Разград , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Решение № 426/ 17. 12. 2020 г. по гр. д. № 899/ 2020 г. по описа на РС Разград в
частта, с която са отхвърлени, като неоснователни предявените искове срещу Х. Д. П., че
дължи сумата над размера от 3390, 73 лв. до предявения размер от 4 772, 49 лв. ,
представляваща главница, сумата над размера от 917, 65 лв. до 2004, 21 лв. договорна лихва
за периода 05. 09. 18 г. до 03. 09. 19 г. и сумата над размера от 284, 59 лв. до 447, 64 лв.
мораторна лихва за периода 06. 07. 18 г. до 03. 09. 19 г. С обжалваното решение съдът е
отхвърлил предявения от ищеца срещу ответника иск да бъде осъден да заплати сумата
3 968, 29 лв. за закупен пакет допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит №
**********, като неоснователен. В тази част решението, като необжалвано е влязло в сила.
Изложени са доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в
нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи. Неправилно съдът е
приел, че отпуснатата главница по договора за кредит е в размер на 4 053, 47 лв., като се
твърди, че неплатената главница е в размер на 4 772, 49 лв. В нарушение на закона – чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, съдът е определил размера на възнаградителната лихва, която се дължи на
въззивника.
1
Въззиваемият Х. Д. П. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционният съд и няма да ги преповтаря, като препраща към тях на
осн. чл. 272 от ГПК и се има предвид и следното:
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
страните по делото са сключили Договор за потребителски кредит № ********** от 28. 03.
2018 г. Уговорена е главница в размер на 5 000 лв. , като със сумата 4 436 лв. е
рефинансиран друг кредит, сключен между страните, а сумата 564 лв. е преведена на
кредитополучателя П.. Срокът за издължаване е 36 месеца, размера на вноската е 243, 98 лв.
Уговорени са ГПР 49, 89%, ГЛП 41, 17% Общо размера на задължението е 8 783, 28 лв.
Уговорено е възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 4 403, 52
лв. с размер на вноската от 122, 32 лв. месечно. Общото задължение по кредита със
закупения пакет допълнителни услуги е 13 186, 80 лв., а общият размер на вноската е 366, 30
лв.
Няма спор между страните, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
03. 09. 2019 г.
Въззивникът твърди, че въззиваемият П. е платил три вноски в размер на 366, 30 лв.
и четвърта от 68, 27 лв. От тази сума, общо в размер на 1 167, 17 лв., за погасяване на
главницата е отнесена сумата 227, 51 лв., 504, 43 лв. са за погасяване на договорна лихва, а
сумата 435, 23 лв. за погасяване на възнаграждението за допълнителен пакет услуги. Със
заявлението подадено по реда на чл. 410 от ГПК, ищецът е претендирал плащане по
Договор за потребителски кредит № ********** от 28. 03. 2018 г.: сумата 4 772, 49 лв.
главница, ведно със законната лихва от 02. 03. 20 г.; сумата 2004, 21 лв. договорна лихва за
периода 05. 09. 18 г. до 03. 09. 19 г.; сумата 144, 49 лв. разноски. По претенцията за сумата
3 968, 29 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е налице влязло в сила
решение.
Ответникът по иска в заповедното производство е подал възражение по чл. 414а от
ГПК, възразявайки, че е изпълнил частично задължението си. Приложил е вносни бележки
за заплатена на ищеца сума общо в размер на 2930, 40 лв. по Договор за потребителски
кредит № ********** от 05. 05. 2017 г. По последният договор е договорена главница от
2
5 000 лв., от която сума е рефинансиран друг договор между страните в размер на 2 460, 32
лв. Уговорено е възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 4 403, 52
лв. и общото задължение е 13 186, 80 лв. В съдебно заседание, проведено пред районния
съд, ответникът е оспорил иска по размер, заявявайки доводи, че ищецът при формиране
размера на дълга, не е съобразил извършените от него плащания по Договор за
потребителски кредит № ********** от 05. 05. 2017 г.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит
№ ********** от 28. 03. 2018 г., с който е рефинансирано старо задължение - Договор за
потребителски кредит № ********** от 05. 05. 2017 г., няма самостоятелен характер. При
направените от ответната страна оспорвания на размера на задължението и при
установената връзка между двата договора, валидността на договора от 28. 03. 2018 г. е
обусловена от валидността на клаузите на договора за кредит от 05. 05. 2017 г. , които са и
от значение за определяне на размера на поетото с втория договор от 28. 03. 2018 г.
задължение от ответника. Следва да се отчете, че с втория договор са рефинансирани суми
за възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги по първия договор. Уговорката
за това възнаграждение е определена на база неравноправна клауза, поради което същото не
се дължи.
След като ответникът е оспорил по размер иска, предявен на осн. чл. 422 от ГПК в
първото по делото съдебно заседание и е представил писмени доказателства за погасяване
частично на задълженията си, доказателствената тежест е на ищеца да установи неговия
размер. Ищецът не е ангажирал доказателства в този смисъл. Предвид твърденията и
становищата на страните, както и събраните писмени доказателства, районният съд е взел
предвид извършеното плащане от ответника в размер на 2 930, 40 лв. и размера на дълга.
Задължението на ответника по договора от 05. 05. 2017 г. е в размер на 6 419, 87 лв. ,
включващо неиздължена главница и договорна лихва, според погасителния план в размер на
1419, 87 лв. , дължима към 28. 03. 2018 г. , когато е сключен вторият договор за кредит и до
който момент се дължи възнаградителна лихва по този договор. След приспадане на
извършеното от ответника плащане, задължението е останало в размер на 3 489, 47 лв. С
договора от 28. 03. 2018 г. е следвало да се рефинансира задължението на ответника до този
размер. На същият е преведена сумата 564 лв., поради което главницата по договора, която е
усвоена от ответника е в размер на 4 053, 47 лв. По този договор, според извлечението от
сметка, ответникът е платил главница в размер на 227, 51 лв. , сумата 435, 23 лв. за закупен
пакет допълнителни услуги и 504, 43 лв. договорна лихва. Неплатената главница, като се
отчете и извършеното плащане в размер на 435, 23 лв. , е в размер на 3 390, 73 лв.
Некоректно и необосновано е твърдението на въззивника, че районният съд е определил
размера на дължимата възнаградителна лихва в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът
изрично в мотивите е посочил и съобразил, че клаузата, с която е уговорена тази лихва не е
нищожна, тъй като размерът на ГПР на разходите не надвишава петкратния размер на
законната лихва. Съобразявайки тази разпоредба и извършеното от ответника плащане, при
липсата на ангажирани други доказателства от въззивника, предвид извършеното оспорване
3
размера на иска от ответника, съдът законосъобразно е определил размера, който се дължи
от ответника на главницата, договорната лихва и мораторната лихва до датата на обявената
предсрочна изискуемост на дълга 03. 09. 2019 г. и е отхвърлил иска до първоначално
предявения размер. Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна и недоказана.
По изложените съображения, решението на районният съд е правилно и следва в
обжалваната част да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 426/ 17. 12. 2020 г. по гр. д. № 899/ 2020 г. по описа на РС
Разград в частта, с която са отхвърлени, като неоснователни предявените искове срещу Х. Д.
П., че дължи сумата над размера от 3390, 73 лв. до предявения размер от 4 772, 49 лв. ,
представляваща главница, сумата над размера от 917, 65 лв. до 2004, 21 лв. договорна лихва
за периода 05. 09. 18 г. до 03. 09. 19 г. и сумата над размера от 284, 59 лв. до 447, 64 лв.
мораторна лихва за периода 06. 07. 18 г. до 03. 09. 19 г. по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 28. 03. 2018 г.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4