Присъда по дело №116/2024 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 116/2024 година на Районен съд-*****,
V състав
Производството по НЧХД № 116 по описа за 2024 година на Районен
съд-***** е образувано въз основа на депозирана на 05.04.2024 год. частна
тъжба от Т. Д. Л., с оглед данни за обстоятелства на осъществено от подс.Н. П.
Н. престъплениe, коeто се преследва по частен ред.
С тъжбата срещу подсъдимия Н. П. Н. е предявен и граждански иск за
сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, резултат на деянието, описано в частната тъжба, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
Производството по делото, с оглед така изложените в частната тъжба
твърдения е образувано за осъществено престъпление по чл.130, ал.1 от НК
срещу подс. Н. П. Н..
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане предявения
от частния тъжител граждански иск срещу срещу подс. Н. П. Н., размерът на
който е изменен преди даване ход на съдебното следствие с претенция за сума
от 2 000 лева срещу подсъдимия представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на осъществено деяние по чл. 130, ал. 1 от
НК, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до изплащането на
сумата и частният тъжител е конституиран като граждански ищец по делото.
В съдебните заседания в производството, частният тъжител и
граждански ищец се явява лично, представляван от повереник - адв.И..
Същата поддържа тъжбата и гражданския иск. Във фазата по съществото на
делото изразява становище за доказаност на всички обстоятелства и
твърдения посочени в тъжбата. Сочи, че въпреки липсата на преки очевидци
се е установило по безспорен начин как на посочената дата подсъдимият е
причинил на тъжителя описаните в СМЕ телесни увреждания. Поддържа
изцяло и предявеният граждански иск. На посочените основания иска да бъде
постановена присъда, с която подс.Н. да бъде признат за виновен по
съответното обвинение, като му бъде наложено от съда наказание в
минималния размер, респ. се иска да бъде присъдена исканата сума за
обезщетение за причинените в резултат на инкриминираното деяние
неимуществени вреди, както и сторените в производството разноски.
Подс. Н. се явява в проведени по делото съдебни заседания лично и със
защитник – адв.Г.. Същият дава обяснения, с които не отрича да е удрял
тъжителя, но сочи, че това е сторил само веднъж, с тръба на крик, без спомен
къде точно, като го е направил за да се предпази, тъй като частния тъжител е
замахнал пръв с гегата си за да го удари.
Защитникът на подсъдмия - адв.Г. по съществото на делото сочи, че от
събраните писмени и гласни доказателства, не се установява описаната в
тъжбата фактическа обстановка, като не се установява, че подсъдимият е
извършил визираното деяние, а именно - причиняване лека телесна повреда
на тъжителя. Изтъква, че не се спори по делото, че е имало спречкване между
частния тъжител и подсъдимия, но същото е било провокирано от тъжителя Т.
Л., който е ударил с пръчка подзащитния му, която е държал в ръцете си,
счупил стъклата на очилата и му е причинил контузия на лявата ръка.
Акцентира върху заключенията на СМЕ и приети от съда медицински
документи относно установените увреждания, които намира за различни от
описаните в тъжбата такива. Сочи, че с оглед неустановяването точния час на
1

извършването и значителната отдалеченост във времето на твърдения такъв от
тъжителя и момента на подаване на сигнал до телефон 112, е напълно
възможно описаните и установени увреждания да бъдат причинени и след
като подс.Н. се е разделил с пострадалия, както и изтъква, че описаната травма
на главата се намира в тилната й част и няма как да бъде причинена при
описаната от тъжителя фактическа обстановка. Предвид сочените за
противоречиви показания на свидетелите, некореспондиращи с изложеното в
тъжбата, счита за неоснователен и недоказан гражданския иск по основание и
размер, както и на предявеното частно обвинение. В условията на
алтернативност иска от съда да приеме, че е налице реторсия по смисъла на
чл. 130, ал. 3 от НК, а при евентуалност, счита че са налице и предпоставките
на чл. 78А от НК. Моли, да бъдат присъдени разноските за платен адвокатски
хонорар и сумата за счупените стъкла, които тъжителят е счупил на
подсъдимия.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и частният тъжител живеели в с.******* и били в лоши
отношения. Същите били съседи, като частния тъжител и гр.ищец живеел сам
и отглеждал кози. На 24.10.2023 г. около 16,30 ч.- 17,00 ч., както обикновено
извел на паша козите си подкарвайки ги към близкия околовръстен път, по
улицата покрай дома на подсъдимия в който той живеел със съпругата си –
св.Н.а, която по това време била в двора. Преминавайки покрай имота,
възникнал пореден за деня словесен конфликт между двамата, за който св.Н.а
веднага споделила на съпруга си – подс.Н., който по това време се намирал в
гр.******. Същият, решил да поиска обяснение от съседа си за случилото се,
поради и което пристигнал в с.*******, отишъл в дома си и разговарял с жена
си по отношение посоката към която бил тръгнал тъжителя. С автомобила си
се отправил да го търси и го намерил недалеч - на стар път на селото, а козите
му пасели в близост. Спрял автомобила си, слязъл от него и се приближил до
Л.. Двамата влезли в словесно пререкание, като в един момент Л. замахнал с
гегата си на която се подпирал. Подсъдимият се предпазил с ръката си при
което гегата се счупила, като паднали носените от него очила. Тогава
подсъдимият отишъл до автомобила си, отворил вратата му и взел от колата
си поставената до дясната седалка метална тръба на крик и се насочил с нея
към Л.. Замахнал за да го удари, при което, последният за да се предпази се
навел. Последвали няколко удара - по главата и дясното рамо, нанесени от
подс.Н., след което същият се качил на автомобила си и се прибрал при
съпругата си.
Предвид случилото се и обилното кървене от раната на главата, частния
тъжител отишъл в дома си, откъдето от тел.номер ********* се обадил на
единен номер 112. Разговорът с ЕЕН 112 бил регистриран в 17: 42ч. на
24.10.2023 г., като Л. съобщил за инцидента, обяснявайки, че съседът му го е
ударил няколко пъти в главата и тялото и посочил че целият е в кръв и има
нужда от Бърза помощ.
При него пристигнал първо екип на Бърза помощ, като шофьор на
линейката бил св.К.. Същият и дошлите служители на РУ-***** – св.П. и
колегата му Д., възприели пострадалия с рана на главата. Предвид данните
дадени от Л. отишли и снели сведения от подс.Н. и неговата съпруга, от които
станало ясно, че пострадалия се е скарал със св.Н.а, като след като се прибрал
заради това съпругът й, възникнал конфликт и между него и Л., при който
2

последният бил ударен с част от автомобилен крик, който бил предаден с
Протокол за доброволно предаване от 24.10.2023 г. и видно от който същият
представлява метална тръба с дължина от 40 см и ф-20 мм Във връзка със
случая била съставена и Докладна записка и образувана полицейска преписка.
Пострадалият бил откаран в Спешния център на МБАЛ "Св. Анна –
*****"АД, където го чала дъщеря му – св.С. и нейният съпруг уведомени за
случилото се от св.К., който познавал свидетелката.
При извършените на Л. медицински прегледи в Спешния център в
часовия интервал от 20:00ч. до 21:27 г. било констатирано следното: открита
рана по окосмената част на главата и придружаваща контузия на раменния
пояс и мишница. В анамнезата било вписано: съобщава за нанесен побой с
метален предмет – предполага бокс. Ударен по главата и дясното рамо. Била
извършена консултация със специалисти посочили в амбулатирните листи
като резултати от прегледа – открита рана по окосмената част от главата,
обективно състояние – разкъсно-контузни рани в окципитална област вдясно
и в париетална област вляво, и респ. контузия на раменния пояс и мишница.
На 25.10.2023 г. Т. Л. бил освидетелстван, като заключението на
издаденото му СМУ, обективирало установени: разкъсно контузна рана по
окосмената част на главата, контузия на дясната раменна става. Според
съдебния лекар описаните травматични увреждания били резултат на удари с
или върху тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време
и начин. В своята съвкупност тези травматични увреждания обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По случая била извършена проверка от органите на РУ-*****, като
материалите по същата били изпратени в РП-***** по компетентност и
образувана пр. пр. № 17144/2023 г. С постановление от 05.12.2023 г. на
основание чл. 213, ал. 1 от НПК, прокурор при ВРП отказал да образува ДП,
като приел, че се касае за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което се
преследва на основание чл. 161 от НК с тъжба на пострадалия до съда.
На 05.04.2024 г., частният тъжител сезирал ПРС с частна тъжба срещу
подсъдимия, възоснова и на която било образувано и настоящото наказателно
производство.
По същото, в хода на съдебното следствие са проведени разпити на
св.Н.а, св.С., св.С., св.Г., св. Н.а св.П., св.М., св.К., като са дадени обяснения и
от подс.Н.. Назначена и изготвена е от съдебен лекар д-р С. СМЕ от
заключението на която е видно, че на 24.10.2023 г. Л. е получил разкъсно-
контузна рана по окосмената част на главата, контузия на дясната раменна
става. Според заключението описаните травматични увреждания са резултат
на удари с или върху тъпи предмети и биха могли да се получат по съобщения
от пострадалия начин - с удар от тъп предмет, като същите са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Периодът за
възстановяване от подобен вид травми е определен от порядъка на 15-20 дни
след получаването, като е посочено, че към момента на изготвяне на СМЕ
оздравителния процес на травмите е завършен.
От приетите по делото справки съдимост за подс. Н. е видно, че същият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78А от НК.
В хода на съдебното разследване бе приобщена справка с
характеристични данни за подс. Н., която разкрива добри характеристични
3

данни за подсъдимия. Видно от нея същият работи като охранител. Няма
данни за противообществени прояви по местоживеене, а сред съседите си се
ползвал с добро име, като не бил конфликтен.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на показанията в кредитираните на същите части, на разпитаните
свидетели св.Н.а, св.С., св.С., св.Г., св. Н.а св.П., св.М., св.К. и обясненията на
подс.Н., както и от събраните и приети в хода на съдебното производство
писмени доказателства - изготвената по делото СМЕ, материалите по
преписка № 2130/23г. по описа на РУ-*****, СМУ № 1340/25.10.2023 г., изд.
от д-р Д.; Лист за преглед на пациент от 24.10.2023 г. от МБАЛ "Св. Анна –
*****"АД, Допълнителен лист към лист за преглед и Амбулаторен лист
№91/24.10.2023 г. , Фиш за спешна медицинса помощ от 24.10.2023 г. Писмо
от Дирекция "Национална система 112-МВР", Регионален център "112-*****"
, справка за характеристични данни, справка за съдимост от веществените
доказателства: 1 бр. СД-Р диск, съдържащ 1 брой звукозапис и 4 броя файлове,
съдържащи електронни картони, предоставен "Национална система 112" гр.
***** и др.
Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анализ
показанията на разпитаните по делото свидетели, при преценка на които
отделно и в съвкупност не констатира съществени противоречия при
установяване хронологически на описаните фактически обстоятелства,
възприети от същите в различни темпорални моменти преди и след развилия
се на процесната дата и място между подсъдимия и частния тъжител конфликт
и които преценявайки в тяхната взаимовръзка и последователост, намира за
логични и кореспондиращи помежду си. В този смисъл и фактическите
констатации относно деня, мястото на инкриминираното деяние и
участващите в конфликта лица се извеждат по несъмнен начин от всички
относими доказателства, както писмените, така и гласните такива , събрани по
делото.
Видно от дадените показания на св. К., същият описва възприятията си,
при посещение в с.******* с екип на Бърза помощ, чиято линейка шофирал,
от състоянието на пострадалия – с кръв по главата и по фланелата му,
възприето и от дошлият на място съсед - св.М. и полиц.служител – св.П. и
след преглед на който от лекаря се преценило, че следва да бъде откаран в
МБАЛ "Св. Анна –*****"АД. Предвид познанството си с дъщерята на същия,
докато го транспортирали до болницата я уведомил своевременно по телефон,
като съотв. тя със съпруга си ги чакала пред спешния кабинет в болничното
завадение. Посоченото от този свидетел се потвърждава и видно от дадените
показия на св.С. – дъщеря на Л.. Същата след като пристигнала на място със
съпруга си – св.С. и своя брат, видяла баща си който бил с марля на главата и
който и разказал за случилото се споделяйки, че подс.Н. му нанесъл удари в
главата и по рамото. Видно от показанията й, нейният баща след като останал
няколко часа в болничното заведение бил изписан със съответната терапия и
нощувал в дома й в гр.*****, а на следващия ден отишли в Съдебна медицина,
където бил освидетелстван. Споделя и че дълго време след инцидента и след
зарастване на раната на главата, баща й се оплаквал от главоболие, а и към
настоящия момент- от болки в рамото. Посоченото от нея се потвърждава и
от казаното от св.С..
Възприетото от посочените свидетели състояние на пострадалия и
локацията на получените видими травми, както и дадената от същия
4

информация на св.С./ по отношение на които съдът не установи основание да
ги счете сами по себе си, предпоставящи заинтересованост/ , св.С. и св. П.
относно конкретната причина за състоянието му и начинът на причиняване на
уврежданията, а именно – нанесени удари от подс.Н. по главата с метален
прът/тръба на крик и в областта на дясното рамо е непротиворечиво,
последователно и взаимно подкрепящо и допълващо се, а така и са съответни
на събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация,
СМЕ, материалите по полицейската преписка, сред които и Протокол за
доброволно предаване от 24.10.2023 г. от подс.Н., като в този смисъл и съдът
ги кредитира изцяло.
Съдът подложи на внимателен анализ показанията на св.Н.а, с оглед
отношенията с подсъдимия, като проследявайки обаче последователността,
убедителността и логичността им, настоящият съд констатира че същите
следва да се ценят в определени части, а именно- за възникнал словесен
кофликт между нея и Л. поради отправени от същия псувни към козите,
комуникацаията със съпругът й, който пристигнал след като разбрал, че
двамата са се скарали и който бил напътен от нея за посоката към която се е
отправил Л. с козите си да ги пасе „нагоре в селото“ и споделено от съпруга й,
че се е видял се с Л. в края на селото, възпритета драскотина на лявата ръка и
счупените стъкла на очилата. В останалата им част не кредитира същите,
доколкото не се подкрепят от събрани доказателства или се опровергават от
тях, а именно - заявената от същата в съдържателен аспект на този ден
вербална комуникация с Л. и поведението му, а така и по отношение на
случилото се между подсъдимия и Л. с посочената от същата хронологичност
на действия и твърденията за това, че при техния съсед не е пристигала след
завръщането на съпруга й полиция и линейка.
Съдът кредитира дадените свидетелски показания на допуснатия и
воден от защитата св.Г. по отношение на заявените от същия факти и
обстоятелства от следващия инцидента ден – пътуването до гр.****** с
подсъдимия, конкретната причина и сподоленото от подс.Н., доколкото се
подкрепят от гласните показания на св.Н.а и обясненията на самия подсъдим,
а така и представеното писм.доказателство за закупуването на диоптрични
стъкла.
Безспорно, обясненията на подсъдимия, имат двояка природа. Те
представляват както доказателствено средство, така и средство за защита,
което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез
съпоставка с останалите събрани доказателства и подробния им анализ. В
случая, съдът кредитира обясненията на подс.Н. по отношение заявеното
касателно лошите отношения с частния тъжител, полученото на 24.10.2023 г.
обаждане от съпругата си притеснена от вербалния конфликт с частния
тъжител, който намерил на стар селски път до който отишъл с автомобила си
и след слизането от който двамата влезли в словесно пререкание, при което Л.
замахнал с гегата си, която се счупила в лявата ръка на подсъдимия с която се
предпазил при което и паднали очилата му. В случая, видно от обясненията на
подсъдимия Н., същият не отрича да е осъществил удар с описания от него
предмет, като по отношение броя на ударите и начинът им на осъществяване,
конкретните негови действия и тези на тъжителя, съдът не кридитира
посоченото , доколкото противостои на заключението на СМЕ и обективните
няколко увреди получени от пострадалия, като съпоставяйки и локацията на
същите, както и наличното противоречие и нелогичност в дадените от същия
обяснения касателно това, че е взел металната тръба за да се защити от
5

частния тъжител, то и съдът не ги кредитира в тези им части.
В дадените обяснения подсъдимия заявява, че след счупването на гегата
е отворил вратата, навел се е и взел металната тръба на крика си от дясната
страна на предната седалка до шофьорската, за да се предпази от Л.. Така
посоченото налага извод, че случилото се е станало непосредствено до
дясната врата на автомобила доколкото и според описаното е предпоставило
единствено отваряне на врата и навеждане от подсъдимия и съответно именно
там следва да е имало и последващи действия от 78 –годишния тъжител,
налагащи защита. Това от една страна се опровергава както от по-насетне
посоченото от самия подсъдим, че Л. е вървял към него, сочещо за
отдалеченост както на двамата, а и съответно от автомобила до мястото на
посягане от страна на тъжителя, водещо до невъзможност ако е така,
подсъдимия само да отвори врата и се наведе за вземане на тръбата.
Посоченото не е съответно на изложеното в о.с.з от вещото лице касателно
механизмът на получения удар по главата на Л. с оглед локацията на същата –
в тилната област, обяснена с възможната позиция на същия – с гръб към
подсъдимия, встрани или срещу него, но при защитна реакция.
Недостоворността на тези обяснения е изводима и от житейската нелогичност
на така описаното, преценена на плоскостта на възрастовата разлика между
двамата, а и по отношение на телосложение и физически възможности,
непредпоставящи реалност на така конкретно изложеното от подсъдимия
развитие на ситуацията.
Поради констатираните по-горе противоречия и вътрешна
противоречивост в обясненията на подс.Н., съдът не кредитира в тези им
части обясненията на подсъдимия, като ги възприе за житейски нелогични,
некореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни, писмени и
веществени доказателства, установените обективни находки, отразени в
медицинските документи. Затова в тази им част, обясненията на подсъдимият
съдът възприе като защитна теза, приемайки, че след като двамата са се
скарали и се е счупила гегата на тъжителя, подсъдимият е отишъл до
автомобила си взел е металната тръба на крика си и след това е отишъл до Л.,
като му е нанесъл няколко удара с нея по главата и рамото.
По делото е назначена и съдебно-медицинската експертиза която като
компетентно и безпристрастно изготвена при използването на специални
знания и подкрепена от медицинската документация за Т. Л., този състав на
ПРС кредитира, а така и разясненията на вещото лице, направени в съдебно
заседание на 30.01.2025г. Заключението и разясненията на д-р С. са
последователни, логично, обосновани и базиращи се на конкретиката на този
казус и издадените на тъжителя медицински документи. Въз основа на
съдебно - медицинската експертиза се установяват травматичните увреждания
на Л. и възможният механизъм на получаването им. По същество
уврежданията, изведени от вещото лице съвпадат с уврежданията, посочени в
частната тъжба срещу Н. Н.. Установените от вещото лице разкъсно-контузна
рана по окосмената част на главата и контузия на дясната раменна става,
според заключението са резултат на удари с или върху тъпи предмети и биха
могли да се получат по съобщения от пострадалия начин - с удар от тъп
предмет, като същите са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. От съдебно-медицинската експертиза, както и от
разясненията на д-р С. пред ПРС става ясно, че с оглед конкретната локация на
разкъсно-контузната рана, а именно в дясната тилно-теменна област то и е
налице вариативност касателно възможния механизъм на причиняване с оглед
6

позиционирането на лицата, като разяснава, че нападателят е бил с лице към
гърба на пострадалия , от едната му страна или с извита глава при
предпазване, което дава и отговор на изложените от страна на защитата
възражения свързани с механизма на причиняване на увредите. Съдът изцяло
дава вяра и кредитира експертното мнение на вещото лице по изготвената
СМЕ, като със същата подробно се изясняват относимите и важни за делото
обстоятелства.
Съдът не съзря релевираното от страна на защитата противоречие на
същата с посоченото в СМУ относно фиксиране местоположението на
разкъсно-контузната на главата рана на пострадалия, доколкото посочената
като фиксация тилната област не противостои на вписаната в
обстоятелствената част на СМУ теменно-тилната такава. Тава е така , тъй като
са касае за очевидно гранична рана на обособени области на главата
обозначаващи се със съответната медицинска терминология /като напр. в
листа за преглед е описана като разкъсно-контузна рана в окципитална област
в дясно/като видно от заключението на експерта базирано както на извършен
анализ на медицинската документация, а така и на освидетелстване на
02.10.2024 г. на пострадалия, същото е установило в дясната тилна област на
главата белезникав белег с дължина 2 см., който е идентичен като обща
локация с описаната на 25.10.2023 г. в СМУ рана.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните
изводи от правна страна:
С частната тъжба на подсъдимия Н. Н. е предявено обвинение за
извършено спрямо тъжителя Т. Л. престъпление с правна квалификация
чл.130, ал.1 от НК, а именно причиняване на лека телесна повреда,
осъществена чрез нанасяне на удари с предмет в главата и тялото.
Настоящият съдебен състав намира, че от събрания доказателствен
материал и след обсъждането му поотделно и в съвкупност, се налага извода
за доказаност на причинените на тъжителя Л. описани в медицинските
документи и заключението на СМЕ травматични увреждания. На първо място
за това са налице обективни факти, които не поставят под съмнение, че Л. е
претърпял увреждания, като по вид, давност и механизъм на причиняване е
възможно да бъдат причинени по твърдяния в частната тъжба начин. Макар по
делото да не са налице преки свидетели очевидци на инцидента, то относно
случилото се на 24.10.2023 г., между подсъдимия и частния тъжител е налице
верига от множество косвени доказателства, обсъдени по-горе. В тази връзка
са показанията на свидетелите възприели тъжителя след инцидента – св.П.,
св.М., св.С., св.С., които са категорични относно състоянието на Л. с видима
рана на главата. Безспорно, като подкрепящ обвинението повдигнато с
тъжбата, съдът отчете и звукозаписът от тел. 112, в който частният тъжител
сочи, че е нападнат от свой съсед и удрян по главата и тялото с „желязо“. Все в
посока подкрепа на повдигнатото обвинение с частната тъжба са и обсъдените
показания на полицейския служител П., разговарял с частния тъжител при
пристигането им в с.******* докато му била оказвана медицинска помощ и
възоснова на които данни бил установен и подсъдимият Н., който с Протокол
за доброволно предаване предал предмета с който ударил Л., което е видно и
от кредитираните в тази част обяснения на същия.
Отделно от това налице са и обективни констатации, отразени в
медицинската докементация, сочещи на обстоятелства, съвпадащи с
установените чрез показанията на свидетелите относно начина на извършване
7

на деянието, а така и в СМЕ, изготвена от в. л. С., които обосновават
достоверността на твърденията на пострадалия относно механизма на
причиняване на телесното увреждане.
В този смисъл от събраната доказателствена маса следва да се направи
несъмнения извод относно авторството на деянието, поради което настоящия
състав приема за безусловно установено, че именно подсъдимият Н. с
неговото поведение спрямо личността на пострадалия Л. е причинил
увреждане на последния, противно на изложеното с аргументи за обратното от
страна на защитата. Не намират доказателствена опора сочените в тази връзка
възможности за получаване на травмите у пострадалия след раздялата му с
подс.Н., твърдяните за налични разминавания между описаните в частната
тъжба увреждания и обективираните в медицинската документация такива и
изготвената СМЕ.
За това и съдът намира, че с деянието си подсъдимият Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер
по чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна на 24.10.2023 г., подсъдимият Н. причинил на
пострадалия лека телесна повреда. Увреждането е причинено чрез директни
удари с метална тръба от крик по главата и тялото. От действията на
подсъдимия, пострадалият Л. е претърпял травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата и контузия на дясната
раменна става. Тези увреждания следва да се квалифицират като разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, обусловило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Съобразно т. 15 на
Постановление № 3 от 27.09.1979 г., Пленум на ВС, под " разстройство на
здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда, законът има
предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и полеки изменения във физиологическите функции извън
болката и страданието". В случая претърпяното увреждане е с разстройство на
здравето и следва да се квалифицира по ал.1 на чл.130 от НК. Телесната
повреда е една, независимо, че уврежданията са няколко на различни части по
тялото.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по
смисъла на на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговата противоправност, запретеност и наказуемост.
Знаел е, че причинява на пострадалия телесно увреждане от вида на
действително претърпяното и независимо от това е насочил всичките си
усилия към постигане на общественоопасните последици, с пълното съзнание
на настъпването на негативния резултат.
Във връзка с така направените от страна на защитата възражения за
приложение на института на реторсията, следва да се посочи, че с оглед
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989
г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК, реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи
само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни
повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК. В случая по
делото се установи, че на подсъдимия не са нанесени телесни увреждания от
страна на пострадалия, които могат да се приемат като отвръщане със същата
8

такава телесна повреда по см.на чл.130, ал.1 от НК.
С оглед изложените от подсъдимия в дадените от същия обаснения
данни, съдът намира за нужно да посочи и че в случая съдът не прие за
доказани твърденията свързани с осъществени действия от страна на частния
тъжител имащи характеристиките на такива, щото да предпоставят
приложимост на чл.12 от НК. По смисъла на чл. 12, ал.1 от НК, не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да
се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на
другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели. Освен цитираната норма, ПРС съобразява и Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС, според което, нападението
може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия , като
противоправно е всяко общественоопасно деяние, независимо дали е
наказуемо, или не, като не може да се позовава на неизбежна отбрана онзи,
който провокира нападение. Неизбежната отбрана е допустима, само когато
нападението е непосредствено. Оттук необходимостта точно да се установи
моментът, от който нападението е непосредствено, защото от този момент
нападателят има право на самоотбрана. Нападението е непосредствено когато
е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за
увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните
права на гражданите. Неизбежна отбрана обаче не може да се допусне при
предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента
обективно не съществува.
В случая, съдът приема възоснова на анализираните по-горе
доказателтва, че, действията на подсъдимия по нанасяне на удари на частния
тъжител са осъществени след като същият, /скарвайки се с тъжителя, който
замахнал с гегата си срещу него/, е взел решение и той да отвърне, като за
целта е отишъл до автомобила си, взел е металната тръба, отправил се е към
пострадалия и с нея е започнал да го удря. В този смисъл и не може да се
счете, че действията на същия имат характера на защитни такива, доколкото в
този момент не е имал от какво да се защитава. Не намери опора в
доказателствата по делото да се приеме, че подс.Н. е бил неизбежно
отбраняващ се в създалата се ситуация, в контекста и на това че тъжителя Л.,
78 год. възрастен човек старец, а подс.Н. мъж в разцвета на силите си,
интервенирал вербално върху подсъдимия, който лично намерил за да му
търси обяснение за съобщеното от неговата съпруга поведение по отношение
на нея.
Липсват и доказателства по делото, които да предпоставят приложимост
на състава на чл.132, ал.1, т.3 от НК.
От така събраните доказателства съдът направи единствено възможния
и категоричен правен изводи, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
По отношение предявения граждански иск:
В случая е безспорно доказано наличието на противоправно деяние от
подсъдимия –установено е, че същият е причинил на пострадалия лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл.129 от НК, а именно: разкъсно-контузна рана по окосмената част на
главата и контузия на дясната раменна става, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, съставляващо престъпление
9

по чл. 130, ал. 1 от НК срещу личността на частния тъжител и гр. ищец Л. за
което съдът го призна за виновен. Безспорна е причинната връзка между
поведението на подсъдимия и настъпилото травматично увреждане, поради и
което съдът намира предявения гражданския иск за допустим и основателен.
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние неимуществени вреди, т. е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. Налице е противоправно
поведение от страна на подс.Н., в резултат на което са възникнали вредите от
деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. В процесния случай е безспорно установено
наличието на деликтно поведение у подсъдимия Н., поради и което в случая е
налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като
подсъдим е причинил виновно неимуществени вреди на частният тъжител и
гр. ищец Л.. Поради това и гражданският иск е основателен.
Претендираните вреди, които са от категорията на неимуществените и
размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на
справедливостта. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието. За един период от време пострадалият е
търпял болки и страдания, доколкото е бил нарушен телесният му интегритет,
изпитвал е дискомфорт и неудобство при ежедневните си дейности.
Същевременно обичайният оздравителен процес е в рамките на около 15-20
/съобразно заключението на СМЕ/, като и след него се установи, видно от от
свидетелските показания и посоченото от вещото лице данни за
продължаващи болки в главата и дясното рамо. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че телесната повреда е причинена чрез нанасяне на няколко
удара, а така и възрастта на пострадалия-78 годишен към момента на
деянието. Поради изложеното съдът намери, че тази искова претенция е
доказана по основание.
Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и др. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства
в конкретния казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че
нанесените неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата от 1
000 /хиляда / лева за изпитаните болки и страдания, физически затруднения и
дискомфорт, както и стрес, съпътстващ деянието и оздравителния процес,
поради което и осъди подсъдимия да ги заплати в посочения размер, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането /деликта/ - 24.10.2023
година. Над тази сума до пълния размер на претенцията от 2 000, съдът
намери иска за недоказан, поради което и го отхвърли.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Налице са всички положителни материалноправни предпоставки на
чл.78а от НК за освобождаване на подс.Н. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание: престъплението по чл.130, ал.1 от
НК е извършено от подс. Н. е умишлено, като за него законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“. Подс.Н. не
10

е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на гл.VII, раздел IV от НК, а с
престъплението не са причинени имуществени вреди. В конкретния случай не
са и налице ограниченията, визирани от законодателя в разпоредбата на
чл.78а, ал.7 от НК, забраняващи приложението на този институт. Поради това
съдът счита, че по отношение на обв.Н. са налице всички предвидени условия
за приложението на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба“.
При определяне размера на същото, съдът взе предвид обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, определяща се както от
непосредствения обект на засягане, а именно – обществените отношения
свързани с правото на телесната неприкосновеност на личността, като в
конкретния случай отчете превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
обусловени от ниската обществена опасност на дееца, преценена при съвкупен
анализ на всички обстоятелства свързани с личността на подсъдимия. При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата
на каквито и да било данни за други противообществени прояви, трудова
ангажираност на подсъдимия, добрите характеристични данни извлечени от
справката с характеристични данни. Като отегчаващо вината обстоятелство по
настоящото дело, съдът констатира единствено това, че деянието е
осъществено от подсъдимия Н. по отношение на лице в напреднала възраст –
78 годишнна такава.
Съобразявайки посоченото съдът определи размера на така
предвидената от закона санкция, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, на минималния такъв, а именно – 1 000 лева. Така
определената санкция съдът намира, че съответства на извършеното деяние и
на максимално реализиране в конкретния случай на очертаните в чл.12 ат
ЗАНН и чл.36 от НК цели на наказанието, както с оглед специалната, така и с
оглед генералната превенция.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди в
тежест на подсъдимият направените по делото разноски.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
11

Номер на акта:	4
Дата:	30 януари 2025 г. (в сила от 4 юли 2025 г.)
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20243130200116
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 април 2024 г.

Присъда по дело №116/2024 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите