№ 1616
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330208075 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4488790,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. В. Г. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на
обжалвания акт. Аргументите се развиват в съдебно заседание, като се твърдят
основания за анулиране на издадения фиш и недоказване на авторството на деянието,
както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито
представляват липсата на номера на статичните изображения и липсата на снимка на
разположението на автоматизираното техническо средство или система. Моли се
обжалваният акт да се отмени и да се присъдят разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
виждането си, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди. Не се
представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно представената справка от АИС АНД, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.02.2021 г. в 15:16 ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ до № 83,
на бензиностанция „Лукойл“ в посока към гр. Асеновград при ограничение на
1
скоростта от 50 km/h МПС л.а. „***“ с рег. № *** се е движил със скорост от 84 km/h,
като е превишил максимално допустимата с 34 km/h и това е установено с
автоматизирано техническо средство и система ARH CAM S1 № 11743са. Собственик
на регистрираното МПС е жалбоподателят В.Г.. За установеното нарушение е издаден
разглежданият електронен фиш серия и е наложена глоба в размер на 400 лв. и е
отчетен толеранс от „минус“ 3 km/h.
Установява се АТСС ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за
измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало
периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., за което е съставен протокол от
проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ и заснемането е сторено в едногодишния
срок за техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен
клип № 11743СА/0467088.
Пред ОД на МВР Пловдив е депозирана декларация с рег. № *** г. от
жалбоподателката по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като към нея е приложен
договор за наем на автомобила с В.С. от 03.01.2021 г. Към декларацията не е
приложено копие на СУМПС на лицето, на което се твърди да е предоставен
автомобилът.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 11743СА/0467088,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология /БИМ/, протокол за проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на
БИМ, справка за регистрация на МПС от АИС, протокол рег. № 1030р-4633/15.02.2021
г., снимка на АТСС, справка АИС АНД, декларация с рег. № *** г. от
жалбоподателката по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ведно с договор за ползване от
03.01.2021 г.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от въззиваемата страна и
жалбоподателя, доколкото последното е изрично отбелязано във връчения електронен
фиш и се установява от доказателствата по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него, каквито законът не допуска извън обжалването му.
Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша
снимка е посочена измерената скорост от 87 km/h, отчетена преди толеранса,
ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се регистрационния
номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, отстоянието на автомобила от
АТСС, както и локацията на последното. Съгласно предоставеното от БИМ
удостоверение за одобрен тип средство за измерване АТСС разполага с вградена
възможност за разпознаване на номера на МПС. Установената скорост е 87 km/h,
2
докато наказуемата е 84 km/h, която разлика от 3 km/h е точно приспаднатият толеранс.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично. Статичното АТСС се характеризира с
винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящияt случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка, като нарушението е извършено в срока
й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 28.09.2020 г. Спазени са изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него
е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката
на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността й
към общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на
режима на измерване, началото и края на работата по час и минута, в който
промеждутък е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш, броя
на установените нарушения. При кумулативното спазване на всички тези изисквания,
биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са
3
точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на
противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице
достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване
обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на
техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не
такъв е настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019
г. на Административен съд – София.
Не могат да бъдат възприети възраженията от жалбата, че непосочването на
номерата на статичните изображения в протокола и снимка на самото АТСС по
смисъла на чл. 10, ал. 3 от Наредбата представляват съществени процесуални
нарушения и обуславят отмяната на електронния фиш. Преди всички следва да се
отбележи, че снимка на АТСС е налична по преписката, а освен това константна е
практиката на касационната инстанция, че липсата на такава снимка не е съществено
нарушение и само то не може да доведе до извод за отмяна на акта. Същевременно
преценката за същественост на неотразяването в протокола на номерата на статичните
изображения следва да се извърши на базата на това дали този пропуск може да доведе
до дискредитиране на доказателствената стойност на протокола. Отговорът е
отрицателен. Протоколът съдържа отбелязване, че използването на АТСС е съобразно
изискванията на производителя, както съдържа и отбелязване на времето, през което е
извършван контролът, което съответства на датата и часа на установяване на
нарушението, съдържащи се в електронния фиш. Затова непосочването на конкретния
номер на статично изображение не е основание да отхвърляне доказателствената сила
на протокола, още повече че снимката на МПС също съдържа дата и час на
констатиране на нарушението и при съответствие с отразените с протокола, то следва
да се признае неговата годност. Затова и се прие, че липсата на посочени номера на
статичните изображения не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, а възраженията в горния смисъл съдът прие за неоснователни.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 11.02.2021 г. в 15:16 ч. в гр. Пловдив на бул.
„Асеновградско шосе“ до № 83, на бензиностанция „Лукойл“ в посока към гр.
Асеновград при ограничение на скоростта от 50 km/h МПС л.а. „***“ с рег. № *** се е
движил със скорост от 84 km/h, като е превишил максимално допустимата с 34 km/h.
Мястото на нарушението се установява по категоричен начин от протокола за
използване на АТСС и самата снимка, които съдържат данни мястото да е едно и също.
Установява се и не се спори, че жалбоподателят е собственикът на автомобила.
На него именно е издаден и електронният фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП „електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
4
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“ Това именно е специалната разпоредба, която регулира
отговорността в случаите, когато собственикът е предоставил автомобила на друго
лице и нарушението е установено с АТСС, за което е съставен електронен фиш. За
електронните фишове не се прилагат правилата на чл. 188 от ЗДвП, който е общата
разпоредба. При липса, на което и да е било, от двете условия (декларация и копие на
СУМПС) не настъпват основанията за анулиране на електронния фиш, а оттам и на
основанията за неприлагане на законовата презумпция за авторството на нарушението
от неговия собственик по чл. 188 от ЗДвП. В случая не са изпълнени изискванията на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставено копие на СУМПС на лицето, на което се
твърди, че е предаден автомобила. Извод за анулиране на електронния фиш е
недопустимо да се направи на базата на представен договор за ползване, тъй като той
не е част от предпоставките за това. Още повече, че договорът няма достоверна дата.
Затова правилно не е анулиран от администрацията обжалвания електронен фиш.
Оттук и се установява необорване на презумпцията за авторството на нарушението от
собственика на автомобила, а това именно е жалбоподателят В.Г.. Затова съдът прие за
установено авторството на нарушението, а възраженията в тази насока се приеха за
неоснователни.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС в градски условия с 34 км/ч над допустимото и по
този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, тъй като превишената скорост е от 31 до 40 км/ч над допустимата, а
именно в размер на 34 км/ч в населените места. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН въззиваемата
страна има правно на разноски в настоящото производство за представителство от
юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния й
представител в депозираното с изпращането на преписката писмено становище. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното оказване на
професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
5
именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4488790, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на В. В. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪДЖА В. В. Г. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6