Решение по дело №751/2017 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ - 73                                                  16.04.2018г.                                            гр. Бургас                               

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На деветнадесети декември                                                             2017 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Темелкова

                                                             Членове:        Таня Р.-Маркова

                                                                                     Галя Белева

Секретар: Таня Михова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова

гражданско дело номер  751                                       по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 352 от 16.03.2017г., постановено по гр. дело № 1681/2016г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснато извършването на съдебна делба между С.Н.Д. *** и Н.П.Д. и Г.Д.Д. – двамата от гр. Бургас на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 07079.656.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, представляващ дворно място, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „М. р.”, ул. „П. н.” № * с площ по кадастралната схема от 871 кв.м. (номер по предходен план 1125, кв. 43, парцел VІІ, както и сграда от допълващото застрояване с предназначение гараж, с идентификатор 07079.656.68.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „М. р.”, ул. „П. н.” № *, със застроена площ от 50 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.656.68, при следните квоти: за С.Н.Д. – 66% от правото на собственост, за Н.П.Д. – 17% от правото на собственост и за Г.Д.Д. – 17% от правото на собственост. С цитираното решение е отхвърлен иска за делба по отношение на съделителите И.Б.Н., Н.П.Н. и Х.Р.Д..

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С.Н.Д., И.Б.Н., Н.П.Н. и Х.Р.Д., в частта му, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за делба спрямо въззивните жалбоподатели - И.Б.Н., Н.П.Н. и Х.Р.Д.. В жалбата се претендира атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допуснат до делба описания недвижим имот. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата се посочва, че са неправилни констатациите на съда, че след като в заповедта за отчуждаване на 109 кв.м. от процесния поземлен имот е предвидено обезщетяване на собствениците по равно, то се налага извода, че със заповедта са отчуждени по равно или по 54, 50 кв.м. от всеки от тях. В жалбата се посочва, че правилно съдът е приел, че след като с приложената улична регулация от 1993г. към имота са придадени 147, 80 кв.м., с оглед на което площта на имота се е увеличила и съсобствениците са се снабдили с нотариален акт за собственост по регулация, но са неправилни изводите на съда, че доколкото в този нотариален акт не са отразени квотите на всеки от съсобствениците, с придадените идеални части са уголемени дяловете им по равно. Жалбоподателите сочат, че е погрешен извода на съда, че съпругата на Н.Н. – И.Б. не притежава идеална част от процесния недвижим имот, тъй като определени идеални части от имота са придобити по време на брака, което автоматично ги прави семейна имуществена общност, а и цената за тях е заплатена с общи семейни средства, тъй като по делото не се сочат доказателства за обратното. Жалбоподателите сочат, че неправилно искът за делба на сграда от допълващото застрояване с предназначение гараж е отхвърлен по отношение на съпругата на С.Д. – Х.Д., тъй като по делото се установява, че гаража е построен през 2000г. – по време на брака им и не са налице доказателства, че е построен само с лични средства на съпруга С.Д.. В жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Ответната страна по депозираната въззивна жалба – Г.Д.Д. и Н.П.Д. не депозират по делото писмен отговор и не изразяват конкретно становище по основателността на жалбата. Не отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Производството по делото е образувано и по повод депозирана въззивна жалба от Г.Д.Д. и от Н.П.Д. в частта на първоинстанционното решение, в която съдът е допуснал съдебната делба при квоти по 17% за всеки един ответник и 66% за ищеца, както и относно изключването на съделителите И. Б. Н. и Н.П.Н.. В жалбата се посочва, че съдебният акт е неправилен, тъй като неправилно е изключен Н.Н. от извършването на делбата. В жалбата се посочва, че на основание чл. 224 и сл. от ЗУТ постройката, представляваща гараж с идентификатор 07079.656.68.4 със застроена площ от 50 кв.м. представлява незаконно строителство и подлежи на премахване. Посочва се, че незаконността прави постройката несъвместима с естеството и предназначението й и не може да се счита, че е подобрение върху имота. В жалбата се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлен иска за делба на описаната по-горе постройка. В жалбата се посочва и обстоятелството, че съдът неправилно е определил дяловете на съделителите. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Ответната страна по депозираната въззивна жалба – С.Н.Д., Х.Р.Д., Н.П.Н. и И.Б.Н. са депозирани по делото писмен отговор на жалбата, в който посочват, че действително обжалваното решение е неправилно в частта, с която първоинстанционния съд е отхвърлил иска за делба по отношение на И.Н. и Н.Н., но не отговарят на действителното положение твърденията на ответника във въззивната му жалба относно квотите за съсобственост на всеки от съделителите на процесното дворно място. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание страните поддържат своите жалби чрез процесуалните си представители и считат, че следва да бъдат уважени по изложените в тях съображения.

                   В хода на въззивното производство – на дата – 24.06.2017г. е починал Н.П.Н. и съдът го е заличил като страна в производство. От представеното по делото Удостоверение за наследници от 04.08.2017г.*** се установява, че те вече участват в производството по делото като съделители и всички са конституирани в производството по делото на това основание.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:           

                   Предявен е иск от С.Н.Д. против Н.П.Д., Г.Д.Д. (двамата в качеството им на наследници на П. Н.Д.), с който се претендира да бъде допусната делба на съсобствените им недвижими имоти, а именно – поземлен имот с идентификатор 07079.656.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, представляващ дворно място, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „М. р.“, ул. „П. н.“ * с площ по кадастрална схема в размер на 871 кв.м., номер по предходен план 1125, кв. 43, парцел VІІ и площ по документи за собственост – 885 кв.м. съгласно Нотариален акт № 104, том VІ, нот. дело № 1312 от 1988г.*** действие Районен съд – Бургас и 880 кв.м. съгласно Нотариален акт № 113, том VІ, нот. дело № 4483 на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас в съответствие с квотите за собственост, както и по отношение на сграда от допълващо застрояване с предназначение гараж с идентификатор 07079.656.68.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас със застроена площ от 50 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.656.68 съобразно квотите им за съсобственост, при дялове, както следва – за С.Д. – ½ ид.ч. и за ответниците – ½ ид.ч.

                   В хода на производството в качеството й на съделител е конституирана Х.Р.Д. – съпруга на С.Н.Д.. В хода на производството в качеството им на съделители са конституирани и И.Б. Н. и Н.П.Н.. 

                   По делото е представено Удостоверение за наследници от 28.02.2013г.***, от което е видно, че П. Н.Д. е починал на 10.07.2002г. и е оставил за свои законни наследници – Г.Д.Д. – негова съпруга и Н.П.Д. – негов син.

                   По делото е представен Нотариален акт № 89 от 25.01.1967г., том І, нот. дело № 135/67г.*** действие – Бургаски народен съд, от който е видно, че К. П.Д. (К.) дарява на сина си Н.П.Н. – 885 кв.м. дворно място, образуващо парцел Х, кв. 41 по плана на с. Меден рудник.

                   По делото е представено Удостоверение за граждански брак от 27.06.1982г., от което е видно, че С.Н.Д. и Х.Р. П. са сключили граждански брак на 27.06.1982г. и съпругата е приела да носи фамилно име – Д..

                   По делото е представен Нотариален акт № 104 от 15.06.1988г., том ІV, нот. дело № 1312/88г.*** действие Районен съд – Бургас, от който е видно, че Н.П.Н. дарява на своя син – П. Н.Д. 300/885 кв.м. ид.ч. незастроено дворно място, образуващо цялото парцел VІІ-1125, кв. 43 по плана на гр. Бургас, ж.к. М. р., който е бивш парцел Х, кв. 41 по стария план на района, урегулиран парцел VІІ съдържащ 885 кв.м., заедно с припадащото се право на строеж върху дареното дворно място.

                   По делото е представена Заповед № 646 от 23.05.1989г., изд. от Общински народен съвет – Бургас, от която е видно, че е отчужден парцел VІІІ, кв. 43 по плана на к-с Меден рудник, гр. Бургас – собственост на Н.П.Н. и П. Н.Д., отреден за изграждането на улица, като площта на отчужденото дворно място възлиза на 109 кв.м. и се отчуждава от по ½ ид.ч. за всеки един от съсобствениците.

                   По делото е представен Нотариален акт № 105 от 12.03.1998г., том V, нот. дело № 1082/98г.*** действие, от който е видно, че Н.П.Н. и П. Н.Д. са признати за собственици на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения им парцел VІІ, имот с пл. № 1125, кв. 43 по плана на гр. Бургас, к-с „Меден рудник”, а именно – дворно място от 148, 70 от общинско място – част от улица. Изрично в представения нотариален акт е посочено, че придаваемото място е придобито по силата на одобрения със Заповед № 609/17.07.1997г. ЗРП и ЧИ на ЗРП на к-с „Меден рудник”, гр. Бургас и стойността на придаваемото място е изплатена напълно и внесена по сметка на Община Бургас с квитанция от 29.09.1997г.

                   По делото е представен Нотариален акт № 113 от 24.06.1998г., том VІ, нот. дело № 4483/98г.*** действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че Н.П.Н. и съпругата му – И.Б.Н. даряват на сина си – С.Н.Д. собствените си 580 кв.м. ид.ч. дворно място, съставляващи части от самостоятелен урегулиран парцел VІІ-1125 в кв. 43 по плана на гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бивш парцел Х, бивш кв. 41 по плана на града, с общо пространство от 880 кв.м., заедно със собствената си двуетажна масивна жилищна сграда, построена в средната част на парцела с вход откъм ул. „В.”, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж на 102, 68 кв.м.

                   По делото е представена Скица на поземлен имот от 05.10.2015г., изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас, от която е видно, че поземлен имот с идентификатор 07079.656.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас е с площ от 871 кв.м. и с номер по предходен план – 1125, кв. 43, парцел VІІ, а като собственици на вписани – С.Н.Д. с 580/880 кв.м. ид.ч. и П. Н.Д. с 300/885 кв.м. ид.ч. от правото на собственост.

                   По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от ...от неоспореното заключение на която е видно, че по регулационния план, одобрен със Заповед № 1593 от 19.11.1986г. процесният имот представлява парцел Х-324 в кв. 41 с площ от 885 кв.м., записан в разписния лист на К. П.Д. с нотариален акт от 1946г. По силата на следващия регулационен план от 1986г. процесният имот представлява поземлен имот с пл. № 1125 с площ от 885 кв.м., като имотните граници на имот с пл. № 1125 съвпадат с границите на парцел Х-324 в кв. 41 по предходния план от 1960г. с площ от 885 кв.м. – в разписния лист е записан на Н.П.Н..

                   На основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

                   От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на сключен Договор за дарение с Нотариален акт № 89 от 25.01.1967г., том І, нот. дело № 135/67г.*** действие – Бургаски народен съд, К. П.Д. (К.) е дарила на своя син - Н.П.Н. – 885 кв.м. дворно място, образуващо парцел Х, кв. 41 по плана на с. Меден рудник. С оглед на представения нотариален акт, съдът приема, че към 1967г. Н.П.Н. след извършеното дарение е притежавал правото на собственост върху цялото дворно място, образуващо парцел Х, кв. 41 по плана на с. Меден рудник – цялото с площ от 885 кв.м. По делото се установява и обстоятелството, че впоследствие – през 1988г. Н.П.Н. е сключил Договор за дарение с Нотариален акт № 104 от 15.06.1988г., том ІV, нот. дело № 1312/88г.*** действие Районен съд – Бургас, по силата на който от своя страна - Н.П.Н. е дарил на сина си – П. Н.Д. 300/885 кв.м. ид.ч. незастроено дворно място, образуващо цялото парцел VІІ-1125, кв. 43 по плана на гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, който е бивш парцел Х, кв. 41 по стария план на района, урегулиран парцел VІІ съдържащ 885 кв.м., заедно с припадащото се право на строеж върху дареното дворно място. При това положение, съдът намира, че от цялото дворно място с площ от 885 кв.м. при положение, че Н.П.Н. е дарил на своя син – П. Н.Д. 300/885 кв.м., то в неговия патримониум (на Н.П.Н.) са останали 585/885 кв.м. ид.ч. от дворното място и по силата на сключения договор върху процесното двоно място е възникнала съсобственост между Н.П.Н. и неговия син – П. Н.Д. при квоти, както следва -  585/885 кв.м. ид.ч. за Н.П.Н. и 300/885 кв.м. ид.ч. за неговия син – П. Н.Д..

                   От приетото и неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява, че първият регулационен план на процесния имот е одобрен със Заповед № 1884/09.11.1960г. и по този план имотът съставлява парцел Х-324 в кв. 41 с площ от 885 кв.м. Следващият регулационен план за кв. 43, в който попада процесния имот е одобрен със Заповед № 1593/19.11.1986г. и съставлява имот с пл. № 1125, като имотните граници на имот с пл. № 1125 съвпадат с границите на парцел Х-324 в кв. 41 по предходния план от 1960г. с площ от 885 кв.м.

                   Вещото лице в своето заключение посочва, че по силата на Заповед № 646/23.05.1989г. от съсобствениците на процесното дворно място – Н.П.Н. и П. Н.Д. са отчуждени от по ½ ид.ч. за всеки от 109 кв.м. от парцел VІІІ-1125 в кв. 43 за обект – „улица”, зона Г,***. При това положение, настоящата инстанция намира, че квотите на двамата съсобственика следва да бъдат намалени за всеки един от тях с площта на имота, която е била отчуждена – общо 109 кв.м., тоест – от по 54, 5 кв.м. за всеки един от тях. Това обстоятелство се потвърждава от представената по делото заповед за отчуждаване на посочените квадратни метри от площта на имота, като съдът не би могъл да приеме, че отчуждаването е съразмерно с площите, притежавани в съсобствеността, както се твърди във въззивната жалба, тъй като изрично е посочено в заповедта, че отчуждаването е от по ½ ид.ч. от 109 кв.м. от всеки съсобственик и именно по този начин е изплатено и дължимото обезщетение. 

                   Установява се и обстоятелството от представеното по делото заключение на вещото лице, както и от представения по делото Нотариален акт № 105 от 12.03.1998г. по описа на Нотариус при Районен съд – Бургас, че по силата на одобрения със Заповед № 609/17.07.1997г. застроително-регулационен план на к-с „Меден рудник” – двамата съсобственици са признати за собственици и на дворно място с площ от 148, 70 кв.м., придадено по регулация към собствения им парцел VІІ-1125, кв. 43 по плана на гр. Бургас, к-с Меден рудник, гр. Бургас. В този случай обаче – при положение, че не е посочено как се разпределя тази придаваема площ между съсобствениците в дворното място, БОС намира, че площта от недвижимия имот, която е придадена по регулация между двамата съсобственици следва да се разпредели съразмерно с квотите от съсобствеността, които двамата съсобственици са притежавали в имота – тоест – от придаваемото дворно място Н.П.Н. е получил 101, 66 кв.м. ид.ч., а П. Н.Д. е получил 47, 04 кв.м. (общият сбор на посочените идеални части 101, 66 и 47, 04 се равнява на 148, 70 кв.м.)

                   Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че след извършеното отчуждаване на 109 кв.м. от процесния недвижим имот и след придаване въз основа на влязъл в сила застроително-регулационен план на 148, 70 кв.м. към процесния недвижим имот, съсобствеността между двамата собственици на процесното дворно място е при следните квоти: 632, 16 кв.м. ид.ч. за Н.П.Н. и 292, 54 кв.м. ид.ч. за П. Н.Д.. Площта на дворното място след извършване на промените в имота следва да възлиза на 924, 70 кв.м. (885 кв.м. – 109 кв.м. (отчуждени през 1989г.) и + 148, 70 кв.м. (придадени по плана от 1998г.) - като резултат се получава 924, 70 кв.м.).

                   Впоследствие – на 24.06.1998г., по силата на сключен Договор за дарение с Нотариален акт № 113 от 24.06.1998г., том VІ, нот. дело № 4483/98г.*** действие – Районен съд – Бургас се установява, че Н.П.Н. заедно със своята съпруга – И.Б.Н. са дарили на своя син – С.Н.Д. собствените си 580 кв.м. ид.ч. дворно място, съставляващи части от самостоятелен урегулиран парцел VІІ-1125 в кв. 43 по плана на гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бивш парцел Х, бивш кв. 41 по плана на града, с общо пространство от 880 кв.м., заедно със собствената си двуетажна масивна жилищна сграда, построена в средната част на парцела с вход откъм ул. „В.”, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж на 102, 68 кв.м. Видно от представения по делото нотариален акт, съдът намира, че двамата съпрузи са се разпоредили с цялата своя притежавана част от съсобствеността в процесния имот и не може да се приеме, че за определена част от имота те са запазили собствеността си.

                   При това положение, настоящият състав приема, че Н.П.Н. и неговата съпруга са се разпоредили с цялата своя идеална част, която са притежавали като съсобствена в процесното дворно място - самостоятелен урегулиран парцел VІІ-1125 в кв. 43 по плана на гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бивш парцел Х, бивш кв. 41 по плана на града, независимо от обстоятелството, че дворното място не е посочено със своята актуална площ след извършеното отчуждаване на 109 кв.м. и придадени по застроително-регулационния план 148, 70 кв.м., поради което и същите нямат съсобствени права в процесното дворно място и правилно районният съд е отхвърлил иска за делба по отношение на конституираните впоследствие – И.Б.Н. и Н.П.Н..

                   Следва да се отбележи и обстоятелството, че на основание чл. 20 от СК (отм. – в сила към момента на извършеното през 1998г. дарение с Нотариален акт № 113 от 24.06.1998г., том VІ, нот. дело № 4483/98г.*** действие – Районен съд – Бургас) вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В тази връзка е безспорно, че съпругата на С.Н.Д. – Х.Р.Д. не е придобила права след извършване на дарението и не следва да участва в делбата на процесното дворно място.

                   По делото се установява и обстоятелството, че през 2002г. единият от синовете на Н.П.Н. – П. Н.Д. (притежаващ към 1989г. - 300/885 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място, а след извършените промени в площта на имота притежаващ – 292, 54 кв.м. ид.ч. от цялото дворно място) е починал и е оставил за свои законни наследници - Г.Д.Д. – негова съпруга и Н.П.Д. – негов син. При това положение, настоящият състав намира, че въз основа на правилата на наследственото правоприемство двамата наследници на починалия – П. Н.Д.,*** са получили от по ½ ид.ч. от наследството на своя починал съпруг и баща. Квотата в съсобствеността на процесното дворно място следва да се разпредели поравно между двамата наследници на починалото лице, тоест – всеки един от тях притежава 146, 27 кв.м. ид.ч.

                   Мотивиран от изложеното, съдът приема, че квотите на страните установени въз основа на писмените доказателства по делото са както следва: 632, 16 кв.м. за С.Н.Д., 146, 27 кв.м. за Н.П.Д. и 146, 27 кв.м. за Г.Д.Д.. Тези посочени идеални части са определени от страна на съда при положение, че се приеме, че площта на имота възлиза на 924, 70 кв.м. (885 кв.м. – 109 кв.м. (отчуждени през 1989г.) и + 148, 70 кв.м. (придадени по плана от 1998г.) - като резултат се получава 924, 70 кв.м.). По делото няма обективни данни на какво основание площта на имота е посочена в Нотариален акт № 113 от 24.06.1998г., нот. дело № 4483/98г. по описа на Нотариус при БРС на 880 кв.м., поради което и съдът намира, че следва да приеме, че към момента на отчуждаване на 109 кв.м. от имота площта е възлизала на 885 кв.м. Тоест – съизмерена в проценти площта за всеки един от съделителите възлиза на 68, 32% за С.Н.Д., 15, 82% за Н.П.Д. и 15, 82% за Г.Д.Д.. Общият сбор на посочените проценти възлиза на 100%.

                   От представеното по делото заключение на вещото лице се установява и обстоятелството, че по сега действащата регулация, одобрена със Заповед № 1593/19.11.1986г. процесният имот съставлява парцел VІІ-1125 в кв. 43 с площ от 919, 70 кв.м., образувани след отчуждаване на 109 кв.м. и придаване на 148, 70 кв.м., а по кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена през 2009г. процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор 07079.656.68 с площ от 871 кв.м., като вещото лице е посочило, че разликата в площите се дължи на различията между имотните граници по кадастралната карта и действащата регулация от 1993г. – вещото лице изрично посочва, че поземленият имот е ситуиран навътре към имота в южния ъгъл на кръстовището на двете улици, както и по цялото продължение на ул. „П. н.”. Мотивиран от изложеното, съдът приема, че площта на имота следва да се определи на 871 кв.м. съгласно параметрите на недвижимия имот, установени въз основа на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас. В съответствие с установените по-горе проценти от площта на имота следва да се определят и идеалните части за всеки един от съделителите съобразно площта на имота по кадастрална карта от 871 кв.м., както следва - 68, 32% за С.Н.Д. се равняват на 595, 42/871 кв.м. ид.ч., 15, 82% за Н.П.Д. се равняват на 137, 79/871 кв.м. ид.ч. и 15, 82% за Г.Д.Д. се равняват на 137, 79/871 кв.м. ид.ч. Общата сума на посочените квадратни метри в съсобственост възлиза на 871 кв.м. каквато е площта на имота.

                   Мотивиран от изложеното, съдът намира, че делбата по отношение на поземления имот с идентификатор 07079.656.68 с площ от 871 кв.м. следва да бъде допусната между тримата съделители – С.Н.Д., Н.П.Д. и Г.Д.Д., при следните квоти: 595, 42/871 кв.м. ид.ч. (представляващи 68, 32% от съсобствеността) за С.Н.Д., 137, 79/871 кв.м. ид.ч. (представляващи 15, 82% от съсобствеността) за Н.П.Д. и 137, 79/871 кв.м. ид.ч. (представляващи 15, 82% от съсобствеността) за Г.Д.Д..

                   В тази връзка е безспорно, че първоинстанционният съд е посочил единствено проценти като съотношение в съсобствеността между съделителите по отношение на дворното място, които не съвпадат с изводите относно квотите, направени от настоящата инстанция, поради което и първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде отменено и да бъде допусната делба при описаните по-горе квоти.

                   По отношение на претенцията да бъде допуснат до делба и изграденият в недвижимия имот гараж, БОС намира за установено следното:

                   На основание чл. 92 от Закона за собствеността собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.

                   От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в процесното дворно място с идентификатор 07079.656.68 е изграден гараж с идентификатор 07079.656.68.4 с площ от 50 кв.м. Това обстоятелство се потвърждава както от представеното по делото Решение № 1783 от 26.11.2015г., постановено по адм. дело № 1562/2015г. по описа на Административен съд – Бургас, както и от представената по делото скица на сграда с идентификатор 07079.656.68.4, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас, както и от представените по делото писмени доказателства пред настоящата инстанция относно отказа за узаконяване на извършения строеж.  

                   С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 315 от 25.10.2012г., постановено по гр. дело № 1189/2011г. по описа на ВКС на РБ – постановено по реда на чл. 290 от ГПК при липса на постановена заповед за премахване на незаконно построена сграда, то сградата подлежи на разпореждане, а в тази връзка – подлежи и на съдебна делба и следва да бъде допуснато извършването й.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че към момента на построяване на гаража, същият е изграден без валидно учредено право на строеж, то на основание чл. 92 от ЗС следва да се приеме, че собственикът на земята е станал и собственик на изградената върху земята постройка – гараж с идентификатор 07079.656.68.4  по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас. Делба следва да бъде допусната по отношение на гаража при квотите в съсобствеността, в която съделителите участват в дворното място (при установените за дворното място проценти) и при положение, че е безспорно, че площта на имота е 50 кв.м., то и делбата следва да бъде допусната между страните, при следните квоти: 34, 18/50 кв.м. ид.ч. (представляващи 68, 32% от съсобствеността) за С.Н.Д., 7, 91/50 кв.м. ид.ч. (представляващи 15, 82% от съсобствеността) за Н.П.Д. и 7, 91/50 кв.м. ид.ч. (представляващи 15, 82% от съсобствеността) за Г.Д.Д.. В съответствие с изложеното, съдът като взе предвид, че първоинстанционният съд е посочил единствено проценти като съотношение в съсобствеността между съделителите по отношение на дворното място, които не съвпадат с изводите относно квотите, направени от настоящата инстанция, намира, че първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде отменено и да бъде допусната делба при описаните по-горе квоти.

                   На основание чл. 78 от ГПК разноските между страните във въззивното производство следва да останат така, както са направени от страните, тъй като нито една от въззивните жалби не е уважена.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

                   ОТМЕНЯ Решение № 352 от 16.03.2017г., постановено по гр. дело № 1681/2016г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която са определени квотите в съсобствеността на допуснатите до делба недвижими имоти и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   Квотите в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.656.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с площ от 871 кв.м., са както следва: - 595, 42/871 кв.м. ид.ч. (представляващи 68, 32% от съсобствеността) за С.Н.Д., 137, 79/871 кв.м. ид.ч. (представляващи 15, 82% от съсобствеността) за Н.П.Д. и 137, 79/871 кв.м. ид.ч. (представляващи 15, 82% от съсобствеността) за Г.Д.Д..

                   Квотите в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор 07079.656.68.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с площ от 50 кв.м., са както следва: - 34, 18/50 кв.м. ид.ч. (представляващи 68, 32% от съсобствеността) за С.Н.Д., 7, 91/50 кв.м. ид.ч. (представляващи 15, 82% от съсобствеността) за Н.П.Д. и 7, 91/50 кв.м. ид.ч. (представляващи 15, 82% от съсобствеността) за Г.Д.Д..

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 352 от 16.03.2017г., постановено по гр. дело № 1681/2016г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.

                   Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.     

                                                

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.