Решение по дело №446/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 54
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20223600500446
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Шумен, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500446 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260035/12.05.2022г. по гр.д.№457 по описа за 2021г. на ШРС , съдът
е ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С. М. Л., ЕГН : **********, с адрес -
гр. Ш.... и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : ...., със седалище и адрес на управление - гр. С...., че в
полза на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление - гр.
С..., срещу С. М. Л., ЕГН : **********, с адрес - гр. Ш.... и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : ....,
със седалище и адрес на управление - гр. С...., съществува вземане за сумата от 8000 лева,
солидарно, по запис на заповед издаден от „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : ...., в полза на на
„Стройрент“ ЕООД, ЕИК : *********, на 31.10.2019г, с падеж на 01.11.2019, с уговорки без
протест и разноски, за сумата от 8000 лева, авалиран от С. М. Л., ЕГН : **********, за
обезпечение на вземания по допълнително споразумение № *********/31.10.2019г. към
договор за наем ДШ912000201/22.08.2019г. , осъдил е С. М. Л., ЕГН : **********, с адрес -
гр. Ш.... и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК : ...., със седалище и адрес на управление - гр. С.... да
заплатят на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление - гр.
С... сумата от 2052 лева разноски в настоящото и по ЧГД№ 1718/2020г., по описа на ШРС.
Решението е обжалвано от ответника С. М. Л. като незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да
бъде отменено и вместо това съдът да отхвърли предявеният иск, както и да му се присъдят
направените разноски по делото .
Въззиваемата страна на „Стройрент“ ЕООД , действаща ,чрез пълномощника си
1
адв.В.А.В. от САК е депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва като
неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу двамата ответници установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК да бъде признато за установено съществуването на вземането
на ищеца спрямо ответниците в размер на 8 000лв. дължимо от тях солидарно
представляващо главница по запис на заповед от 31.10.2019г., с падеж на 01.11.2019г.,
издаден от ответното дружество, с уговорки без протест и без разноски, авалиран от първия
ответник, за която сума е издадена Заповед №802 от 20.08.2020г. и изпълнителен лист за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 1718/2020 г. по описа
на Районен съд Шумен.
Жалба срещу решението на ШРС е депозирана само от ответника С. М. Л., поради
което и решението по отношение на солидарният длъжник по записа на заповед „Хронос
ЕР“ ЕООД, ЕИК : .... е влязло в законна сила.
Не се спори от страните и се установява от приетите писмени доказателства, че те са
сключили валиден договор за наем ДШ *********/22.08.2019г. и допълнително
споразумение № *********/31.10.2019г., към него, във връзка с което е издаден процесния
запис на заповед, приложен по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС, на л. 4, за сумата от
8000 лева. Видно от представеният договор ДШ *********/22.08.2019г., страните по него са
постигнали съгласие ищцовото дружество, като наемодател, при възможност, ще
предоставя на ответното, като наемател, за временно и възмездно ползване, строително
оборудване и/или механизация, като при наемане на конкретно оборудване страните
подписват допълнително споразумение, в което се посочва то, наемната цена и срока на
действие на договора. В чл. 15, ал. 1 е уговорено, че наемателят и/или негов представител
се задължава да предостави един и/или няколко от следните видове обезпечения, за
обезпечаване на всички задължения/съществуващи и бъдещи/ на наемателя по договора, в
2
това число наемна цена, стойност на оборудването/включително ремонт и почистване/,
неустойки разноски и други, като са предвидени паричен депозит, безусловна и неотменима
банкова гаранция и запис на заповед. Предмет на допълнителното споразумение №
*********/31.10.2019г. са трамбовачка пачи крак, бензин 66кг. и генератор трифазен, 6,5kw,
на обща стойност 7999,12 лева и обща наемна цена от 1782 лева, за срок от 30 дни, като при
подписването на това споразумение е бил издаден и процесният запис на заповед. Също
така не е спорно ,че страните са в трайни търговски отношения и имат сключени поредица
от допълнителни споразумения за отдаване под наем на различно оборудване по основният
рамков договор за наем ДШ *********/22.08.2019г., като тези допълнителни споразумения
са неразделна част от него ,както страните са се договорили в чл.1 от този договор.
От заключението на вещото лице по назначената и приета без възражения от
страните ССЕ пред ШРС се установява ,че процеснит договор за наем е отразен в
търговските книги на двете дружества, като по счетоводни данни общия размер на
задълженията на ответното дружество, към ищцовото възлиза на 80294,45 лева, от които
61883,81 лева главница, по фактури и 18410,64 лева неустойки, а по конкретното
задължение произтичащо от допълнително споразумение № *********/31.10.2019г. то е в
размер на 8639,99 лева, към датата на подаване заявление по чл. 417 ГПК, по ЧГД №
1718/2020г., по описа на ШРС - 17.08.2020г. и 14790,60 лева, до дата на изготвяне на
заключението — 04.03.2022г. Сумите представляват сбор от главница по неплатени фактури
за дължим наем на оборудването предмет на допълнителното споразумение и неустойки по
чл. 19, ал. 4 от договор за наем ДШ *********/22.08.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът досгина до следните правни
изводи: Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая
наличието на валиден запис на заповед, издаден от ответника, в полза на ищеца, а при
твърдение за съществуващо каузално правоотношение от издателя и неоснователност на
възраженията основани на това правоотношение.
Видно от приложеният по ч.гр.д.№1718/2020г. по описа на ШРС запис на заповед
същият е редовен от външна страна и съдържа предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити.
Същият е издаден като обезпечение за вземането по договор за наем на оборудване
обективиран в допълнително споразумение № *********/31.10.2019г., което е неразделна
част от договор за наем ДШ *********/22.08.2019г., сключен между ищеца и първият
ответник , което обстоятелство не е спорно между страните. Сключеният между страните
рамковия договор - договор за наем ДШ *********/22.08.2019г., сам по себе си, не създава
наемно правоотношение, а такова възниква едва с подписване на допълнително
споразумение или приемо-предавателен протокол за конкретното оборудване. В случая
издаденият запис на заповед съгласно чл.15 ал.1 от договор за наем ДШ
*********/22.08.2019г., обезпечава всички вземания, които могат да възникнат, във връзка
с конкретното оборудване предмет на допълнителното споразумение - стойност, наем,
3
неустойка, разноски за почистване и др., а не само стойността му или само наема му, както
необосновано твърдят ответниците. От заключението на вещото лице по ССЕ се установи
,че на основание подписаното между страните допълнително споразумение №
*********/31.10.2019г. ответникът дължи на ищеца сумата от 8639,99 лева към датата на
подаване заявление по чл. 417 ГПК, по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС - 17.08.2020г.
представляваща сбор от главница по неплатени фактури за дължим наем на оборудването
предмет на допълнителното споразумение и неустойки по чл. 19, ал. 4 от договор за наем
ДШ *********/22.08.2019г., която дължима сума надвишава сумата по записа на заповед .
Ответникът не е представил по делото доказателства , че е погасил претендираното от
ищеца по делото задължение, поради което и предявеният установителен иск по чл.422 ал.1
от ГПК е основателен и следва да се уважи .
ШОС напълно споделя мотивите на ШРС относно несъществуването на вземане по
направеното възражение за прихващане в полза на ответниците срещу ищеца за сума
представена като депозит, при получаване на оборудване, поради което и това възражение е
неоснователно.
Предвид пълното съвпадане на фактическите и правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , като
той следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските й по делото в размер
на 870лв. с ДДС за адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260035/12.05.2022г. по гр.д.№457 по описа за 2021г. на
ШРС.
ОСЪЖДА С. М. Л., ЕГН : **********, с адрес - гр. Ш.... да заплати на „Стройрент“
ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление - гр. С... сумата от 870лв. с
ДДС за адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4