№ 479
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Биляна П. Миткова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720104562 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СН. Г. З. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено,
че ищцовата страна, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 322,16 лева –
главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 18.09.2006г. до 15.01.2008г., сумата от
22,37 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 10.11.2006г.
до 06.02.2008г., както и законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2008 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 25,00 лв., за
които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд.
В исковата молба се посочва, че за вземанията, за които е издаден изпълнителния
лист по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд е образувано изп. д. № 307/2009
г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. Поддържа се, че изп. производство е прекратено на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК и за претендираните вземания е изтекла погасителната давност,
поради което същите са недължими..
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция. Не оспорва, че образуваното изп. дело е прекратено на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди, че вземането е придобило качеството на естествено такова
и не може да бъде събрано принудително. Сочи, че дружеството не е дало повод за
завеждане на иска, тъй като не е предприело допълнителни действия по принудително
1
изпълнение. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД П. е издаден срещу СН. Г. З.
изпълнителен лист от 04.11.2008г. по ч. гр. д. № ****г. на Пернишкия районен съд за
следните вземания: 322,16 лева – главница за стойността на доставката на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 18.09.2006г. до
15.01.2008г. включително, сумата от 22,37 лева – лихва за забава за периода от
10.11.2006г. до 06.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 25,00 лева – разноски.
Установява се от приложено копие на изп. дело също, че въз основа на
посочения изп. лист от 04.11.2008 г. по молба от 11.05.2009 г. на взискателя „ВиК“
ООД гр. П. е образувано изп. дело № 307/2009г. при ЧСИ Ст.Б.. Покана за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 20.10.2009г. Извършвани са действия по
проучване имуществото на длъжника, като са извършвани справки в НАП и Община
П., отдел „ МДТ“. Със съобщение от 17.05.2010 г., получено на 26.05.2010г. от „Бойко
Борисов 1“ ООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Представено е от работодателя копие на заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 03.12.2009 г. Въз основа на разпореждане на ЧСИ от 09.07.2010 г.
са извършени справки за регистрирани трудови договори на длъжника. С молба от
04.03.2015 г. взискателят е поискал извършване на повторна справка за получавано от
длъжника трудово възнаграждение или пенсия и налагане на запор. С молба от
27.06.2016 г. взискателят е поискал из. дело да се присъедини към изп. дело 1382/2013
г. и отново се извърши справка да регистриран трудов договор и се наложи запор
върху получаваното възнаграждение. С постановление от 13.07.2017 г. на ЧСИ на осн.
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изп. производство е прекратено, като е посочено последно
валидно изп. действие – 17.05.2010 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
2
Към 11.05.2009 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 307/2009 г. на ЧСИ Ст. Б., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В случая двугодишният срок започва да тече от налагане на запора върху
трудовото възнаграждение 26.05.2010г. / когато съобщението е получено от третото
лице/ - поисканият способ не се е осъществил, и предвид липсата на предприети от
страна на взискателя действия след този момент производството е прекратено поради
перемция след изтичане на две години – на 27.05.2012г. Постановлението на СИ има
само констативно действие.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
3
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване на
изпълнителното дело давността е прекъсната и спряна до 27.05.2012 г.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или
друг орган на принудително изпълнение) и то прекъсва давността; но давността е
свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с
искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж
с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във
времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Независимо че изп. дело е било прекратено поради перемция с оглед на
изложеното се формира извод, че с молбите от 04.03.2015 г. и 27.06.2016 г., с които
4
взискателят е поискал налагането на запор давността е прекъсната.
От този момент нататък ответникът не установява да е предприел действия, с
които да е прекъснал отново давността и към датата на предявяване на иска –
19.08.2021г. е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок за
принудително събиране на вземанията.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ и такса по ТТР към ЗЧСИ в размер на 74 лв.
и 300 лева - адвокатски хонорар. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лв., което е
минимален размер съгласно чл. 7, ал. * т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. с оглед
фактическата и правна сложност на делото, се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СН. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „Б.Г.” № ** ет. 2, ап. 3 НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата в
размер на 322,16 лева – главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 18.09.2006г. до
15.01.2008г., сумата от 22,37 лв., представляваща законната лихва върху главницата за
периода от 10.11.2006г. до 06.02.2008г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 06.10.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски
в размер на 25,00 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** г. на
Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на СН. Г.
З., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.Г.” № ** ет. 2, ап. 3 сумата в размер на 374
/триста седемдесет и четири/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6