№ 275
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110118404 по описа за 2023 година
Предявени са от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от А. . и ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу А. Л. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 83, вх.В, ет.1, ап.57, чрез адвокат А. А., със съдебен адрес:
гр. София, бул. Ген. Скобелев № 16, вх. А, партер, ап. 2, за установяване дължимостта на
сумата 1090,20 лева (хиляда и деветдесет лева и 20 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
318,12 лева (триста и осемнадесет лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата от 11,76 лева (единадесет лева и 76
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 2,18 лева (два лева и 18 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 01.12.2022 г. - искове с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, бул.
СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 83, вх.В, ет.1, ап.57, аб.№ 175996 за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е заплатил дължимите суми за
1
топлоенергия за процесния период преди предявяване на исковата молба и заявлението по
чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 68398/2022 г. по описа на СРС, 120 състав.
Счита, че от представените с исковата молба доказателства не може да се установи, че
сумите, които са отчетени със съответните фактури, отговарят на действително потребена за
имота топлинна енергия за битови нужди. Сочи, че липсва акт за пусната в експлоатация
абонатна станция в сградата, където се намира имотът. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност за вземането. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му
присъди разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не оспорва предявените искове.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 15.11.2022 г. срещу ответниците за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 68398/2022 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжника. Последният е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК
възражение, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи
вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство.
Видно от представените писмени документи по делото, ответникът е получил като
дарение процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, бул. Симеоновско шосе №
83, вх. В, ет. 1, ап. 57, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том I, рег. №
480, дело № 8 от 25.01.2018 г. (л. 15-18 от делото). Ответникът е подал Заявление-
декларация на 30.07.2019 г. до ищцовото дружество за разкриване на партида за доставка на
топлинна енергия в процесния имот. Ето защо, съдът приема, че през процесния период като
собственици на имота ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия,
доставяна в него. Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр
на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ), поради което ответникът се явява потребител на топлинна енергия,
доставяна в имота и дължат плащането на стойността й.
По делото за изслушани и приети като неоспорени СТЕ и ССЕ и допълнителна ССЕ.
От СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия, доставяна в сградата с
режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, се измерва чрез преносим
терминал от Средство за търговско измерване – общ топломер. Етажните собственици са
сключили договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ Елвеко“
ЕООД – третото лице-помагач по делото. Последното е извършвало разпределението на
2
топлинната енергия, доставяна в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите, като през процесния период е
извършван реален отчет в имота на ответника. Попълнени са документи за главен отчет,
подписани от потребител, които са коректно отразени в изравнителните сметки. В
процесното жилище има 4 броя монтирани отоплителни тела и толкова
топлоразпределители, като за отчетния период 2020-2021 г. отоплителните тела били
демонтирани. В имота има два водомера за топла вода, по които се отчита разхода. Вещото
лице е установило, че стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния
период за отопление възлиза на 1606.83 лв., а за подгряване на топла вода – 889.61 лв., като
общата сума възлиза на 2496.44 лв.
От изслушаните и приети по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както и от
представените от ответника писмени документи, се установява, че към датата на проверката
в счетоводството на ищеца остават непогасени суми за топлинна енергия в размер на
1090.20 лв., такса за дялово разпределение от 11.76 лв. и лихви върху двете суми в размер
на 320.30 лв. Констатациите на вещото лице се подкрепят и от писмените документи,
представени по делото. Съдът приема, че тези суми са дължими от ответника, като
непогасени и предвид това, че лицето има качеството на потребител на топлинна енергия.
Ответникът е навел възражение за погасяване на вземанията по давност. След
извършване на дължимата проверка, с оглед на това, че производството по чл. 422 от ГПК се
явява продължение на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, съдът приема, че
давността е спряла с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 15.12.2022 г. С оглед
характера на вземането, същото се погасява с кратката тригодишна давност (чл. 111, б. „в“
от ЗЗД). При преценката дали вземанията са погасени по давност следва да се съобрази и
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., когато със закон е спряно течението на всички
давностни срокове, поради обявеното извънредно положение в страната, свързано с
пандемичната обстановка. Съобразявайки горното, съдът приема, че с давност биха били
погасени всички вземания на ищеца, станали изискуеми преди 08.10.2019 г. Такива се
оказват, съгласно дадените от вещото лице данни в констативната част на заключението
сумата от 134.72 лв. главница за доставена топлинна енергия в имота, лихви за забава върху
тази сума от 39.31 лв. Останалите суми попадат извън погасителния период и се явяват
дължими, а именно: главница за топлинна енергия в размер на 955.48 лв., лихви върху тази
главница в размер на 278.81 лв., главница за услугата дялово разпределение в размер на
11.76 лв. и лихви върху тази главница в размер на 2.18 лв.
С оглед установеното, следва исковите претенции да се уважат само за непогасените
по давност вземания, а в останалата част, като погасени по давност, да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 75.45 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 625.45 лв., в това число за държавна
3
такса, за депозити за вещи лица, както и сумата от 100 лв. за юрисконсултското
възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Общо разноските на ищеца възлизат на 700.90 лв. за двете производства, като съразмерно на
уважената част от иска срещу ответника му се следва сума в размер на 516.79 лв. за двете
производства.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като е представил списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие, от който се установява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответника му се следва сумата от 60 лв.
за разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от А. . и А. Л. Д. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 83, вх.В, ет.1, ап.57,
чрез адвокат А. А., със съдебен адрес: гр. София, бул. Ген. Скобелев № 16, вх. А, партер, ап.
2, че ответникът А. Л. Д. с ЕГН: ********** дължи на “.” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от
955.48 лв. (деветстотин петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) за главница за
топлинна енергия, доставяна в имота в периода от 08.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 15.12.2022 г. до окончателното
плащане на сумата, лихви върху главницата за топлинна енергия в размер на 278.81 лв.
(двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки), сумата от 11,76 лева
(единадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2,18 лева
(два лева и осемнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020
г. до 01.12.2022 г., като отхвърля исковете над тези размери и до пълните такива, присъдени
със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 68398/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, като
неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност по реда на чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Л. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО
ШОСЕ 83, вх.В, ет.1, ап.57, да заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от А. ., сумата от 516.79 лв. (петстотин и
шестнадесет лева седемдесет и девет стотинки) за разноски в исковото и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
4
ОСЪЖДА .” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .
№ 23Б, представлявано от А. . да заплати на А. Л. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 83, вх.В, ет.1, ап.57 за разноски за заплатено от него
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 60.00 лв. (шестдесет лева),
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ ЕЛВЕКО“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като за ответника решението да се връчи лично на
лицето и на назначения по делото особен представител, както и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5