№ 6550
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110141717 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете Адриана С.ова П.а,
ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Д. Й.
Д., ЕГН **********, срещу С. П. П., ЕГН **********. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на ищцата. Моли да бъде
увеличен размерът на първоначално определената издръжка на 350.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законови
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, платима до
последното число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Излага твърдения, че от септември 2022г. малолетната Адриана
живее при него и той се грижи за нея и я издържа. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Видно от приетите по делото справки от НАП относно С. П., има данни
за подадено уведомление по чл. 62 КТ за сключен трудов договор; няма данни
за подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице; има
данни, че лицето е съдружник в „Елси консулт“ ООД, ЕИК *********; има
данни за декларирано движимо и недвижимо имущество; има данни за
1
подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2022г. с декларирани доходи от трудови и
извънтрудови правоотношения. С. П. П. работи по трудово правоотношение,
като е с основна заплата 2050 лева.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Красно село. Видно от проведеното социално проучване,
майката е полагала грижи за детето, но през месец ноември се наложило по
лични причини да пребивава в провинцията и оттогава до момента на
социалното проучване, грижи за детето се полагат от бащата. По данни на
майката, в момента детето я посещава три дни в седмицата по собствено
желание. Непълнолетната Адриана е ученичка в 5 клас в Национален учебен
комплекс по култура в кв. Горна баня. Посещава занимания по пиано в
учебното заведение. Майката заявява, че е заплащала таксата за обучението и
допълнителните занимания от началото на постъпването на детето в
училището до момента. Осигурява средства за дъщеря си за облекло и
обувки. Основни грижи за детето се полагат от бащата. Майката живее
съвместно със своите родители. Майката работи на трудов договор като
продавач – консултант и заявява доход в размер на 1400 лева. Детето
посещава образователна институция и е социално интегрирано. Има приятели
в квартала, в който живее майката. Майката споделя, че често разговарят и
споделят с непълнолетната Адриана. Гледат заедно филми, слушат музика.
Майката е заплатила парични суми, представляващи такси за училище
на детето, такси за уроци по пиано и за уроци по чужд език, както следва: на
09.10.2023г. – 254.00 лева; на 13.10.2022г. – 258.85 лева; 09.12.2022г. – 290.78
лева; 15.09.2023г. – 200.00 лева; 06.11.2023г. – 228.00 лева; 09.01.2024г. –
248.00 лева; 09.12.2022г. – 60.00 лева; 25.10.2023г. – 80.00 лева; 04.09.2020г. –
346.18 лева; 21.10.2022г. – 346.18 лева; 08.01.2021г. – 348.13 лева; 04.03.2021г.
– 348.13 лева; 30.08.2021г. – 365.74 лева; 29.10.2021г. – 365.74 лева;
06.01.2022г. – 365.74 лева; 09.03.2022г. – 365.74 лева; 07.09.2022г. – 398.99
лева; 09.11.2022г. – 420.50 лева; 10.01.2023г. – 422.46 лева; 09.03.2023г. –
377.48 лева.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
2
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК.
Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето
дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите
на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице.
Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. По отношение на същите
страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно
доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което да
създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В конкретния
случай не са представени доказателства, че ответникът е баща на детето
Адриана, както и че същият е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплаща
месечна издръжка, въпреки указанията на съда в доклада по чл. 312, ал. 1, т. 2
ГПК. От друга страна, видно от проведеното социално проучване, от ноември
2023г. бащата полага основни грижи за детето, като същото посещава своята
майка три дни в седмицата по собствено желание. Посочените обстоятелства
за лично заявени от майката на малолетното дете. Предвид това, съдът
приема, че бащата осигурява средства в пари и натура за издръжката на
дъщеря си, доколкото същият полага и основните грижи за детето.
Действително към настоящия момент се е увеличил размерът на минималната
3
работна заплата за страната, от който е определеям и минималният размер на
издръжката на непълнолетно дете, но това само по себе си не обосновава
предявеният иск, тъй като следва да бъдат ценени всички обстоятелства в
тяхната съвкупност при преценката относно основателността на претенцията.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, счита, че
предявения иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
делото. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Предвид изхода на спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника сторените по делото разноски. Същият е доказал такива в размер
на 500.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представената разписка от 15.02.2014г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от малолетното дете Адриана С.ова П.а, ЕГН
**********, действащо чрез своята майка и законен представител Д. Й. Д.,
ЕГН **********, срещу С. П. П., ЕГН **********, иск с правна
квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК малолетното дете Адриана
С.ова П.а, ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител Д. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на С. П. П., ЕГН
********** сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева – разноски в
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на малолетното дете Адриана
С.ова П.а, ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител Д. Й. Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок, считано от 15.04.2024 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал.
1 ГПК/.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5