Р Е
Ш Е Н
И Е №
260813
гр.Пловдив 15.06.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№3192/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Обжалвано е решение №261063/29.10.2020г. по гр.д.№1409/2020г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в,с което е осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна сумата 1595,05лв.,произтичащи от допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1891,6 часа,приравнен на дневен труд с коефициент 1,143,положен през периода 01.10.2016г.-30.09.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от депозиране на исковата молба в съда до пълното изплащане на задължението,както и направените разноски по делото в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 63,80лв. държавна такса и 100лв. за ССЕ.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство- ГД „ПБЗН“ и моли така постановеното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна и недоказана.
Въззиваемата страна в срока е представила писмен отговор на въззивната жалба,с който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение,а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори,че за процесния период въззиваемата страна е в трудови правоотношения с жалбоподателя,като е работил в системата „ПБЗН“ като „****“ на Районна служба „ПБЗН“-**** при ГД „ПБЗН“ при МВР.В пръвоинстанционното производство е била назначена ССЕ,от заключението на която става ясно,че за процесния период въззиваемия е положил нощен труд в размер на 1628,76 часа,който приравнен на дневен труд с коефициент 1,143 се равнява на 1891,6часа,но този нощен труд не е бил приравнен с коефициент 1,143 на дневен,но се установява,че 236,6 часа от този труд не са били заплатени,което е съобразно чл.9,ал.2 от НСОРЗ от 2007г.,която е приложима в настоящия случай,тъй като се явява специална норма по отношение на ЗМВР,който пък от своя страна е приложимия закон в настоящия случай,поради факта,че съобразно ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е следвало този нощен труд да бъде приравнен на дневен и да бъде заплатен допълнително.И от заключението на в.л.С.К. става ясно,че при приравняване на нощния труд на дневен ,като от тях не са заплатени 236,6 часа ,за които 236,6 часа се дължат общо 1595,05лв.,които не са били изплатени на въззиваемия.
Настоящата инстанция намира,че следва да потвърди решението на районния съд изцяло,тъй като същото е правилно и законосъобразно и е постановено съобразно приложимото законодателство,като на въззиваемия са присъдени изцяло дължимите му се суми за положения от него нощен труд,приравнен на дневен съобразно НСОРЗ.
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски от въззиваемата страна,поради което и не се дължат такива.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №261063/29.10.2020г. по гр.д.№1409/2020г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: