О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-269
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 139 по описа за 2020
година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивни жалби срещу Решение №166/26.08.2019г., постановено по
гр.д.№723/18г. по описа на районен съд Несебър, с което е обявен, на
осн.чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за недействителен спрямо Държавата, договор за покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№
6395/дело № 1193/2014г. по описа на нотариус Ст.Ангелов с район на действие
РС-Несебър, по силата на която „Стамали“ ЕООД - с.Равда, в качеството си на длъжник на държавата с установени с Ревизионен акт
№*********/11.12.2013г., публични задължения в общ размер от 54605,79лв., от
които главница 47 551,70лв. и лихви за просрочие от 7054,09лв., е продало на ответниците – физически лица - Г.П.Г., Е.Х.Г., К.И.С. и Г.Г.С.,
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61056.502.583.2.23 с административен адрес в с.Равда, ул.Рибарска, бл.1, ет.2,
ап.220, находящ се в сграда № 2 с предназначение за жилище, апартамент със
застроена площ от 84,46кв.м., ведно с 12,32кв.м./ид.ч. от общите части на
сградата, ведно със съответната идеална част от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор
61056.502.583 по КК на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ответниците са осъдени
да заплатят солидарно на ТД на НАП-Бургас сумата от 950лв., представляващи
сторените разноски за юк.възнаграждение, както и да заплатят солидарно по с/ка
на РС-Несебър дължимата държавна такса по делото в размер на 142,11лв.
Въззивна
жалба вх.№8433/15.10.19г. – вх.рег. НРС, е подадена от ответниците Г.П.Г. и Е.Х.Г..
Излагат се подробни съображения, досежно
предпоставките, които следва да се налице за уважаване на иск по чл.216, ал.1,
т.4 ДОПК, за да се обоснове тезата на въззивниците, че не е налице субективния
елемент – намерение за увреждане на кредитора. Имотът е придобит от дружеството
– продавач, след като му е връчена заповедта за възлагане на ревизия; към
датата на покупко-продажбата, ревизионният акт все още не е влязъл в сила.
Доказателствата по делото сочат, че продажбата е извършена не за увреждане на
Държавата, а за снабдяване на дружеството със средства с оглед търговската му
дейност и за разходи във връзка с предотвратяване изнасянето на имота на
публична продан, поради вписана върху него договорна ипотека. Ищецът не е
вписал възбрана върху имота в хода на ревизионното производство; поради
вписаната върху имота ипотека, първи би се удовлетворил ипотекарния кредитор, а
не ищеца.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 30.09.19г., чрез адв.Г.. Въззивната жалба е подадена с
куриер на 14.10.19г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателите са лица, които
имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. са страни
по делото - ответници иска, предявен от ищеца и искът е уважен. Следователно
жалбата е допустима.
Въззивна жалба вх.№8778/24.10.19г. – вх.рег.НРС, е
подадена от ответниците К.И.С. и Г.Г.С..
Според въззивниците, е
налице противоречие в мотивите на първоинстанционното решение. Страните не
спорят за съществуване на задължение на продавача спрямо държавата, нито за
извършената продажба, след връчване на заповедта за ревизия. Налице е спор
относно намерението за увреда на кредитора с тази сделка.
Подробни и пунктуални
съображения са изложени за оспорване изводите на съда: фактите, установени по
делото само са посочени, но не са обсъдени; при липса на доказателства за
намерението за увреждане, съдът приема иска за доказан, само на основата на
ревизионния акт. Пунктуално са посочени факти и обстоятелства, които
въззивниците тълкуват в противоречие с изводите на съда че продажбата е
осъществена с намерение за увреда. По делото е доказано основанието за продажба
– получаване на средства за търговска дейност и за разходи в изпълнително
производство.
Излагат се съображения за
необоснованост на решението.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 10.10.19г., чрез адв.Р.. Въззивната жалба е подадена с
куриер на 23.10.19г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателите са лица, които
имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. са страни
по делото - ответници иска, предявен от ищеца и искът е уважен. Следователно
жалбата е допустима.
Препис от
въззивните жалби на ответниците са връчени на НАП – ТД Бургас. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени
отговори. Според ищеца, жалбите са недопустими, защото жалбоподателите не
доказвали наличието на всички предпоставки относно своята процесуална
легитимация. Посочена е съдебна практика, цитирани са нормите на ДОПК, за да се
обоснове тезата, че след като е налице възложена данъчна ревизия, завършила с
ревизионен акт, извършената сделка уврежда кредитора, т.к. с получените от нея
суми не са погасени публичните задължения на продавача.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби и отговори намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и
на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №139/20г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 21.01.20г. - на 17.02.2019г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.