№ 4976
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20211110128824 по описа за 2021 година
Предявени са искове от “Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от
Александър Александров, за осъждане на ответниците И.Б. Б.а, ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.**., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Овча купел бл.525, вх.Д, ет.2,
ап.120, в качеството им на наследници на починалия на 10.05.2020 г. Б. ИВ. Б., да заплатят
на ищеца по ½ от следните суми: сумата от 1040.65 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот, отчитан с абонатен № 315561 за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 192.83 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 21.04.2021 г.
Иска се присъждане и на суми за дялово разпределение, както следва: 15.05 лв.
главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и лихва за забава за периода от
01.12.2018 г. до 21.04.2021 г. в размер на 3.22 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са наследници на Б. ИВ. Б., който е бил
потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ през исковия период – като
собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на
които ответниците не са изразили несъгласие. Сочи се, че чл.33, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че собствениците на сградата, в която се намира
процесния имот, са сключили договор за дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД,
като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е
извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, единствено ответникът И.Х. е депозирала такъв, с който
1
признава иска и твръди, че е извършила плащане на предявените от ищеца вземания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответниците не се явяват и не се представляват. Ответницата
И.Х. взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска. Ответниците не оспорват обстоятелството, че се намира в
договорно правоотношение с ищеца, като индиция в тази насока са и представените
писмени доказателства – договор от 17.01.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти и удостоверение за наследници на Б. ИВ. Б. и ///а.
Видно от същите, процесният имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло
топлинна енергия през исковия период, е придобит на 17.01.1990 г. чрез покупко-продажба
от съпрузите Б. ИВ. Б. и ***.а е починала на 19.04.2010 г. и е оставила за свои наследници
съпруга си Б.Б. и сина си ВЛ. Б. Б., които са наследили по равно нейната ½ ид.ч. от имота,
т.е. Б.Б. е станаб собственик на ¾ ид.ч., а В.Б. – на ¼ ид.ч. от процесното жилище. След
смъртта на Б.Б. на 10.05.2020 г., наследствената му маса е разпределена между децата му
И.Х. и В.Б., като първата е придобила 3/8 ид.ч. от имота, а вторият общо 5/8 ид.ч.
/включващи и притежаваната преди това ¼ ид.ч./.
В случая обаче се претендират задължения за доставена и потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., към който момент портебители на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ са били Б.Б. и В.Б.. С оглед на това
отговорността на ответницата И.Х. се ангажира в качеството й на наследник на задълженото
лице Б.Б..
Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени исковете, ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответниците.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № 315561, под който се води партидата на процесния имот. Видно от приетите
като писмени доказателства документи за главен отчет, в края на отоплителните сезони е
извършван реален отчет на индивидуалните разпределители в имота, за снетите от които
данни е налице подпис на представител на абоната.
Тези писмени доказателства не са оспорени от ответниците, поради което съдът ги
кредитира при преценка на размера на предявените искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в процесния имот, находящ се в гр.София, ж.к.Овча купел
бл.525, вх.Д, ап.120, е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност от 2079.77
лв. /съобразно отразеното във фактурите, приложени на л.16-17 от делото/.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото са представени
документи, доказващи плащане единствено от страна на ответника И.Х., което е извършено
2
в хода на процеса – на 09.02.2022 г. В тази насока е и изявлението на пълномощина на
ищеца, направено в о.с.з. от 17.05.2022 г.
Предвид гореизложеното и установеното от представените и неоспорени писмени
доказателства, така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и
доказан единствено по отношение на ответника В.Б. в пълния му размер от 520.32 лв.
Спрямо И.Х. следва да се отхвърли поради погасяване на задълженията й.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния
иск, искът за заплащане на обезщетение за забава срещу В.Б. също се явява доказан за
периода 15.09.2018 г. – 21.04.2021 г. в предявения размер от 96.41 лв., а спрямо И.Х. –
неоснователен.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата
подаване на исковата молба – 25.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: 15.05 лв.
главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и лихва за забава за периода от
01.12.2018 г. до 21.04.2021 г. в размер на 3.22 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че за имота е извършвано дялово разпределение от ФДР „Техем
сървисис“ ЕООД, като съобразно предвиденото в чл.30, ал.3 и 4 от ОУ, задълженията се
събират от топлопреносното предприятие. Ето защо спрямо неплатилия и неоспорил тези
искове ответника В.Б., те следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски, каквото искане е направил.
В тази насока, с оглед възраженията на ответницата И.Х., следва да се отбележи, че нейната
отговорност е ангажирана не в лично качество, а като наследник на Б.Б.. В този случай чл.84
от ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен и е изтекъл
след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от
поканата. По делото както се посочи вече са представени Общи условия, в които е
определен падежа на задължението и той настъпва след изтичане на 45 дни от периода, за
който е наличслена топлинната енергия. Ето защо, при заявения с исковата молба м.април
2019 г. като краен период на претендираните вземания, то изискумеостта на същите е
настъпила на 15.06.2019 г., т.е. преди смъртта на Б.Б.. Поради това не се налага изпращане
на покана до наследниците на починалия длъжник, за да бъдат поставени в забава. Именно
пък поради допуснатата забава, не може да се приеме, че ответницата не е дала повод за
завеждане на делото и да бъде освободена от разноски.
С оглед на това, разноските по делото следва да бъдат възложени върху ответниците
съобразно отговорността им за главното задължение, а именно 3/8 за И.Х. и 5/8 за В.Б..
От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, вписаните в който разходи
от общо 505.00 лв. са реално извършени и следва да бъдат присъдени в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЛ. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Овча купел бл.525, вх.Д,
ет.2, ап.120, да заплати на “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Александър
Александров, следните суми: сумата от 520.32 лв., представляваща стойност на доставена от
3
дружеството топлинна енергия за имот, отчитан с абонатен № 315561 за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
25.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 96.41 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.04.2021 г., сумата от 7.52 лв. главница за за
извършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № 315561, за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
25.05.2021 г. до изплащане на вземането и лихва за забавеното й плащане за периода от
01.12.2018 г. до 21.04.2021 г. в размер на 1.61 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от
Александър Александров, за осъждане на И.Б. Б.а, ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.//, да му заплати сумата от 520.32 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот, отчитан с абонатен № 315561 за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
25.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 96.41 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.04.2021 г., сумата от 7.52 лв. главница за за
извършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № 315561, за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
25.05.2021 г. до изплащане на вземането и лихва за забавеното й плащане за периода от
01.12.2018 г. до 21.04.2021 г. в размер на 1.61 лв.
ОСЪЖДА ВЛ. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Овча купел бл.525, вх.Д,
ет.2, ап.120, да заплати на “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Александър
Александров, сумата от 315.63 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело.
ОСЪЖДА И.Б. Б.а, ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.//, да заплати на
“Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров, сумата от 189.37
лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4