Решение по адм. дело №877/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Ищецът Т. Д. Т., с адрес [населено място], ***, [улица]първоначално е предявил срещу ответника Държавен фонд „Земеделие“ гр. София обективно съединените искови претенции: да бъде осъден ответника да заплати обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител в размер на 1768 лв. за периода от 09.11.2022 г. до 16.11.2022 г., в който, въпреки че се е явил за изпълнение на служебните си задължения, не е бил допуснат да изпълнява длъжността директор в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – В. Търново, ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 16.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 692,58 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; да бъде осъден ответника да заплати сумата от 474,75 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ в размер на 17 работни дни за периода от 01.03.2022 г. – 19.02.2024 г., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 111,91 лв. за периода от 19.02.2024 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

С определение № 3928/04.12.2025 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на исковете за сумата от 474,75 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител в размер на 17 работни дни за периода от 01.03.2022 г. – 19.02.2024 г., ведно с мораторната лихва върху сумата в размер на 111,91 лв. за периода от 19.02.2024 г. до 31.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и е изпратил същите за разглеждане от Районен съд – Велико Търново.

В съдебно заседание на 10.12.2025 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК е допуснато изменение на иска по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, като същият се счита за предявен за сумата от 439,78 лв., а претенцията за мораторна лихва върху главницата за периода от 16.11.2022 г. до 31.10.2025 г. датата на подаване на исковата молба в съда, се счита за предявена за сумата от 172,27 лв. Пак в същото съдебно заседание ищецът е оттеглил иска по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл за сумата от 439,78 лв., при което съдът е прекратил производството по делото в тази част.

Ответникът по жалбата – Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуалния си представител юриск. М. Абилов в писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни. Посочва по отношение на иска по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, че дължимото обезщетение било платено от ответника, а по отношение на акцесорните искове за лихви прави възражение за изтекла давност.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че исковете са основателни.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Т. Т. е бил служител по служебно правоотношение – директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, което е било прекратено със Заповед № 134/28.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София. Заповедта била отменена като незаконосъобразна с Решение № 123 от 05.05.2022 г., постановено по адм. дело № 121/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение № 9632 от 31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 6436/2022 г. по описа на Върховния административен съд.

Със заявление вх. № 02-6500/5760/08.11.2022 г. Т. Т. е поискал да бъде възстановен на предишната му длъжност, считано от 09.11.2022 г. Ищецът е бил възстановен и допуснат до работа със Заповед № 739/16.11.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

След подаването на исковата молба, със Заповед № 03-РД/4466/18.11.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ e наредено да се изплати на Т. Т. обезщетение в размер на основната му заплата от 09.11.2022 г. до 15.11.2022 г. вкл. На 21.11.2025 г. по банковата сметка на ищеца е преведена сумата от 439,78 лв. с основание „обезщ. 122.3 ЗДСл зап. 4466/18.11.25“

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

След оттеглянето на главния иск по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл спорът по делото е за мораторната лихва за забава по чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Искът е допустим, тъй като макар да следва главния иск е самостоятелен иск. Разгледан по същество е основателен, предвид следното:

Съгласно чл. 122, ал. 3 от ЗДСл когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. От доказателствата по делото се установява, че ищецът не е допускан да изпълнява служебните си задължения в периода от 09.11.2022 г. до 15.11.2022 г. вкл. Представената Заповед № 03-РД/4466/18.11.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която e наредено да се изплати на Т. Т. обезщетение в размер на основната му заплата от 09.11.2022 г. до 15.11.2022 г. вкл., представлява извънсъдебно признание на този факт.

От доказателствата по делото се установява, че дължимото обезщетение по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл е изплатено едва на 21.11.2025 г. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед на това съдът намира за основателен иска на Т. Т. за присъждане на мораторна лихва върху платеното му обезщетение за периода от 16.11.2022 г. до 31.10.2025 г. – датата на предявяване на иска. Неоснователно е възражението на ответника относно началния момент, от който следва да се начисляват лихвите. Недопускането до работа представлява незаконно фактическо бездействие, а съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВСК, за незаконни действия или бездействия на административните органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е от момента на преустановяването им. В случая бездействието на административния орган е преустановено на 16.11.2022 г., поради което тази дата е и началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението. Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. При предявена на 31.10.2025 г. искова молба, погасена по давност е всяка претенция за лихви за забава по чл. 111, б. "в" от ЗЗД в 3-годишен период преди тази дата, т. е. преди 31.10.2022 г., а в случая лихвите се претендират и дължат от по-късен момент – 16.11.2022 г.

Лихвата по акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 16.11.2022 г. до 31.10.2025 г. върху главницата от 439,78 лв. /изчислена според лихвения калкулатор на НАП по реда на чл. 162, ал. 1 от ГПК /, възлиза на 168,18 лв. В останалата част до претендираната сума от 172,27 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Основателно е и искането на ищеца да му бъде присъдена законната лихва за периода от завеждането на исковата молба до датата на изплащане на обезщетението, която в случая е 21.11.2025 г. Изчислена според лихвения калкулатор на НАП, същата възлиза на 3,06 лв.

По разноските: Видно от договор за правна защита и съдействие от 02.12.2025 г. на л. 58 от делото е договорено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата. По силата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в полза на адв. Ц. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

 

По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на Т. Д. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], ***, [улица], сума в размер на 168,18 лв. /сто шестдесет осем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.11.2022 г. до 31.10.2025 г. върху главницата от 439,78 лв., както и сума в размер на 3,06 лв. /три лева и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до 21.11.2025 г. - датата на заплащане на главницата от 439,78 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ искът на Т. Д. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], ***, [улица]за заплащане на мораторна лихва за забава за периода от 16.11.2022 г. до 31.10.2025 г. върху главницата от 439,78 лв. в останалата му част до претендираната сума 172,27 лв.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на адв. Ц. Д. от ВТАК, [ЛНЧ], с адрес на кантората ***, [улица], на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.