№ 48478
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110156878 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по подадена от Е. Д. М. против Народното
събрание на Република БЪЛГАРИЯ и МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ искова молба.
Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и
19 от делото) навежда в исковата молба и уточняващи я молби следните
обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: нанесени му
неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за невиновност от
противоправното поведение на Ц*, в качеството му на вицепремиер и
министър на вътрешните работи и представител на политическа партия ГЕРБ,
която е била с мнозинство в Народното събрание на Република България, и
депутат (така молби на л. 24 и 29 от делото), изразяващо се в организиране на
негативна медийна кампания срещу него; осъществяване на тази медийна
кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в БНТ и вестник Дневник
по отношение на него, наричайки го „К*“ и обвинявайки го в предприемане от
него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по
„убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в
сила осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора
чрез различни медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.
Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 24
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата
молба:
1
Ответникът Народното СЪБРАНИЕ на Република БЪЛГАРИЯ възразява
за недопустимост на исковата претенция по отношение на него поради
невъзможност надлежната му легитимация да се изведе от очертания в
исковата молба спор, обоснован и с качеството на Ц* Ц*ов, което изключвало
и при прогласения принцип за разделение на властите и да осъществява
представителство на законодателния орган, който не е пасивно легитимиран и
по иск срещу държавата за обезщетение за вреди. Навежда при евентуалност и
възражения за неоснователност на претенцията поради липсата на
противоправно деяние, което да обосновава отговорност на Народното
събрание като законодателен орган, който дори и не е възложител на работа,
съответно отсъствие на всички останали елементи от фактическия състава на
отговорността, и погасяване на претендираното вземане поради изтекла
погасителна давност;
Ответникът МВР навежда възражения за неподсъдност на спора на
гражданския съд и за недопустимост на разглеждането на исковата претенция
по реда и при условията на ЗОДОВ, тъй като изявлението пред медия на
тогавашния зам.министър-председател и министър на вътрешните работи не е
направено при или повод изпълнение на възложената му работа като
административен орган и не представлява част от осъществяваната от него
административна дейност. Навежда и възражения за неоснователност на
исковата претенция поради липса на нарушение на претендирани права,
гарантирани и във вътрешното право на страната, и за завишаване на размера
на претендираните вреди.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от служебен адвокат И. Ю.. адвокат А* Д.,
член на САК, личен № *, със
Ответниците се представляват от юрисконсулти, на основание чл.30 вр.
чл.321 т.3 ГПК.
По държавната такса
Ищецът е освободен от държавни такси.
Исковата молба съдържа всички необходими реквизити по чл.127-128
ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да
бъде изготвен проект за доклад на делото.
С определение № 13858/16.11.2023 г. по гр.д. № 12699/2022 г. по описа
на СГС съдът се е произнесъл по допустимостта, исканията на страните, както
и е изготвил доклад по делото. Ето защо следва да се препрати към него (л.87-
90 от гр.д. № 12699/2022 г. по описа на СГС).
С определение от 14.12.2023 г. съдът е прекратил производството по
двата иска за горницата от 24 000 лева до 100 000 лева, а именно 76 000 лева
(Л.103-109 от гр.д. № 12699/2022 г. по описа на СГС ).
2
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 28.01.2024 година от 08.45 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
3
Производството е образувано по подадена от Е. Д. М. против Народното събрание на
Република БЪЛГАРИЯ и МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ искова молба, с
която е предявен иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД
Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и 19 от делото) навежда в
исковата молба и уточняващи я молби следните обстоятелства за обосноваване на исковата
претенция: нанесени му неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за
невиновност от противоправното поведение на Ц*, в качеството му на вицепремиер и
министър на вътрешните работи и представител на политическа партия ГЕРБ, която е била с
мнозинство в Народното събрание на Република България, и депутат (така молби на л. 24 и
29 от делото), изразяващо се в организиране на негативна медийна кампания срещу него;
осъществяване на тази медийна кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в БНТ и
вестник Дневник по отношение на него, наричайки го „К*“ и обвинявайки го в
предприемане от него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по
„убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в сила
осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора чрез различни
медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.
Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 24 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
2. Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и 19 от делото) навежда в
исковата молба и уточняващи я молби следните обстоятелства за обосноваване на исковата
ретенция: нанесени му неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за
невиновност от противоправното поведение на Ц*, в качеството му на вицепремиер и
министър на вътрешните работи и представител на политическа партия ГЕРБ, която е била с
мнозинство в Народното събрание на Република България, и депутат (така молби на л. 24 и
29 от делото), изразяващо се в организиране на негативна медийна кампания срещу него;
осъществяване на тази медийна кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в БНТ и
вестник Дневник по отношение на него, наричайки го „К*“ и обвинявайки го в
предприемане от него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по
„убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в сила
осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора чрез различни
медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г. Претендира осъждане на всеки от двамата
ответници на сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата молба:
Ответникът Народното СЪБРАНИЕ на Република БЪЛГАРИЯ възразява за
недопустимост на исковата претенция по отношение на него поради невъзможност
надлежната му легитимация да се изведе от очертания в исковата молба спор, обоснован и с
качеството на Ц* Ц*ов, което изключвало и при прогласения принцип за разделение на
властите и да осъществява представителство на законодателния орган, който не е пасивно
легитимиран и по иск срещу държавата за обезщетение за вреди. Навежда при евентуалност
и възражения за неоснователност на претенцията поради липсата на противоправно деяние,
което да обосновава отговорност на Народното събрание като законодателен орган, който
дори и не е възложител на работа, съответно отсъствие на всички останали елементи от
фактическия състава на отговорността, и погасяване на претендираното вземане поради
изтекла погасителна давност;
Ответникът МВР навежда възражения за неподсъдност на спора на гражданския съд
и за недопустимост на разглеждането на исковата претенция по реда и при условията на
ЗОДОВ, тъй като изявлението пред медия на тогавашния зам.министър-председател и
4
министър на вътрешните работи не е направено при или повод изпълнение на възложената
му работа като административен орган и не представлява част от осъществяваната от него
административна дейност. Навежда и възражения за неоснователност на исковата претенция
поради липса на нарушение на претендирани права, гарантирани и във вътрешното право на
страната, и за завишаване на размера на претендираните вреди.
С определение от 14.12.2023 г. съдът е прекратил производството по двата иска за
горницата от 24 000 лева до 100 000 лева, а именно 76 000 лева (Л.103-109 от гр.д. №
12699/2022 г. по описа на СГС).
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Предявени са искове с с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и 19 от делото) навежда в
исковата молба и уточняващи я молби следните обстоятелства за обосноваване на исковата
претенция: нанесени му неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за
невиновност от противоправното поведение на Ц*, в качеството му на вицепремиер и
министър на вътрешните работи и представител на политическа партия ГЕРБ, която е била с
мнозинство в Народното събрание на Република България, и депутат (така молби на л. 24 и
29 от делото), изразяващо се в организиране на негативна медийна кампания срещу него;
осъществяване на тази медийна кампания чрез клеветнически и обидни твърдения в БНТ и
вестник Дневник по отношение на него, наричайки го „К*“ и обвинявайки го в
предприемане от него при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по
„убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и направени при липса на влязла в сила
осъдителна присъда; достояние на тези твърдения до широк кръг от хора чрез различни
медии през периода 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.
Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 24 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
ПРИЗНАВА за безспорно и ненуждаещо от доказване между страните, че към
15.12.2009 г. третото лице Ц* Ц*ов е заемал и изпълнявал функции на длъжностите
зам.министър-председател и министър на вътрешните работи, като останалите обстоятелства
не са безспорни и се нуждаят от доказване
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: в изпълнение на
възложена от ответниците работа трето лице, в резултат на противоправно деяние, да е
причинило неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в причинен му психически
тормоз. Обстоятелството дали соченият като обиден израз „К*“ обективно има унизителен
характер с оглед приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за
зачитане на честта и достойнството на всекиго, съответно дали изложеното за осъждане на
ищеца с влязла в сила присъда и предприето от него в изявлението е опозоряващо за
личността, касае спора по същество, по който съдът следва да вземе отношение с решението
по делото. Следователно в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните
5
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: ответниците – НС и
МВР, да са възложили на зам.министър-председателя и министър на вътрешните работи Ц*
Ц*ов извършване на дейност, част от съдържанието на която да е представяне пред медиите
на резултати от разследването, при което същият да е нарекъл ищеца „К*“ и да го посочил
като предприел при влязла в сила осъдителна присъда от 2009 г. на действия по „убиване“ и
„грабеж“; изявлението, за което се твърди да е унизително и опозоряващо (клеветническо) за
достойнството, честта и доброто му име на ищеца; да е станало в присъствието на ищеца,
като под „присъствие“ следва да се разбира по начин, предполагащ той да е във фактическа
възможност да възприеме обидните твърдения, и съответно пред широк кръг от хора
относно опозоряващите за него обстоятелства с приписването му на предприети от него
„престъпни деяния“ и при наличие на „влязла в сила присъда“; да е възприел тези
твърдения; претърпяване на вреди – психически страдания от направените обидни и
клеветнически твърдения, засягащи и приложимата за него презумпция за невиновност, и
всички обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението по
справедливост. 5.2. В тежест на ответниците да докажат, че част от изложеното от третото
лице, съдържащите се в тях твърдения за факти, обосноваващи исковата претенция за
обезвреда, са верни, както и да обори презумпцията на виновност, за което същите не сочат
доказателства.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ОТЛАГА произнасянето по възражението на ответниците Народното
СЪБРАНИЕ на Република БЪЛГАРИЯ и Министерство на вътрешните работи
(МВР) за недопустимост на исковата претенция след становище на ищеца Е.
М. в мотивите на крайния съдебен акт.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
представените документи с ИМ, ОИМ.
ДОПУСКА на ищеца на основание чл. 163 и сл. от ГПК гласни
доказателствени средства чрез довеждане на един свидетел в първото
заседание по делото за установяване на твърдените неимуществени вреди,
като на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането му в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по ищеца по чл. 195 от ГПК за
допускане на съдебно-психологична експертиза поради липса при изложените
от него обстоятелства на необходимост от специални знания за установяване
на твърдените неимуществени вреди
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
6
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
7
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.01.2024 година от 08.45
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители и ищеца чрез началника на затвора в град София.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители и на ищеца чрез началника на затвора в град
София.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9