№ 18
гр. Пазарджик, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101171 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване
на изпълнението по изп. дело №1439/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев,
рег. №841, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по
давност, настъпила след приключване на производството по което е издадено
изпълнителното основание.
Ищцата Я. Г. С., ЕГН: **********, настоящ адрес: ** твърди, че срещу
нея се провежда принудително изпълнение по изп. дело №1439/2014г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. №841, по което е взискател ответникът
„К**“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **. Предмет на
изпълнението е парично вземане в размер на 2680.57лв. – главница по договор
за потребителски кредит, предоставен на ищцата от „**“ ЕООД, за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013г. по гр. д. №2232/2013г. на
СГС. Твърди, че в хода на изпълнението кредиторът „**“ ЕООД е прехвърлил
вземането на ответника, който е конституиран като взискател по негова молба
от 21.11.2019 г. Твърди още, че на 21.02.2014 г. е наложен запор върху нейното
трудово възнаграждение при работодателя Община Пазарджик и са изпратени
запорни съобщения до няколко търговски банки в страната. На 30.03.2018 г. е
1
насрочен опис на движими вещи в дома й, който не се е състоял. По молба на
новия взискател на 16.12.2020 г. е наложен запор върху трудовото й
възнаграждение, получавано от работодателя „Т**Г“ ЕООД, на 21.01.2021г. –
запор върху банковите й сметки в „Общинска банка“, а на 21.03.2022г. – запор
върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „**“ ЕООД.
На 18.10.2023г. е насрочен опис на движими вещи в дома й, който отново не се
е състоял.
Ищцата поддържа, че последното прекъсване на погасителната давност е
на 21.02.2014г., поради което давностният срок е изтекъл и вземането е
погасено по давност на 21.02.2019г., т.е. преди конституиране на ответника
като взискател по изпълнението.
При тези твърдения ищцата иска от съда да постанови решение, с което
да установи спрямо ответника, че процесното вземане не подлежи на
принудително изпълнение поради погасяването му по давност, която е
настъпила след издаване на изпълнителното основание. Сочи доказателства и
претендира съдебни разноски.
Ответникът „К**“ ЕАД не оспорва, че е взискател по оспореното от
ищеца изпълните, тъй като на 08.08.2018г. е придобил вземането с договор за
цесия от предишния кредитор „**“ ЕООД. Оспорва иска при твърдение, че
вземането не е погасено по давност. Твърди, че изпълнението за събиране на
процесното вземане е започнало на 05.02.2014г., когато е образувано изп. дело
№1439/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. №84, с което давността е
била прекъсната и освен това е била спряна до 26.06.2015 г., когато е
постановено ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК. Поддържа, че
новата давност е прекъсвана от изпълнителни действия, както следва: на
16.11.2016г. - с насрочен опис на движими вещи на длъжника; на 29.01.2018г.
– с насрочване на опис на движими вещи на длъжника; на 19.07.2019г. – с
молба от ответника за конституирането му като взискател по изпълнението на
място на първоначалния кредитор, която съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ; на
16.12.2020г. – с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; на 21.08.2023г. – с насрочване на опис на движими вещи на
длъжника. Твърди, че предвид прекъсването на давността същата не е изтекла.
Моли искът да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
2
следните правни и фактически изводи:
Искът за оспорване на изпълнението е допустим, тъй като е подаден от
длъжника срещу взискателя по изпълнението и при твърдение за наличието на
ново правопогасяващо обстоятелство, което е настъпило след издаване на
изпълнителния лист.
С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК
съдът е обявил за безспорно, че ищецът и ответникът са съответно длъжник и
взискател по изп. д. №1439/2014 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841
в КЧСИ, което е образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист
от 16.05.2013г. по гр. д. №2232/2013г. на СГС, издаден в полза на кредитора
„**“ ЕООД, както и че това вземане е придобито от ответника чрез цесия.
С оглед на приетите за безспорни обстоятелства ищецът следва да
докаже, че правото за принудително изпълнение на процесното вземане е
погасено по давност, която е настъпила след приключване на производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Ответникът носи тежестта да
установи фактите, довели до прекъсване или спиране на погасителната
давност.
По делото са приети като писмени доказателства заверен препис от
материалите по изп. д. №1439/2014 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.
№841 в КЧСИ. От същите е видно, че изпълнението е започнало по молба на
цедента „**“ ЕООД от 05.02.2014 г. С молбата взискателят е поискал пълно
проучване за имуществото на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител
да осъществява действията по чл.18 ЗЧСИ. На 21.02.2014 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника в Община Пазарджик и са
изпратени запорни съобщения до единадесет търговски банки. Наложени са
запори върху банковите сметки на длъжника в две банки. От тях са
постъпвали суми в периода от 24.03.2014 г. до 28.07.2015 г. Постъпленията са
отразени на гърба на изпълнителния лист. На 20.01.2016 г. взискателят е подал
молба за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и такъв е
насрочен с разпореждане на ЧСИ от 16.11.2016 г. На същата дата са наложени
запори върху банковите сметки на длъжника в две търговски банки. Описът на
движими вещи не е проведен, тъй като взискателят не е внесъл дължимата
такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ. На 30.11.2017 г. взискателят е подал нова молба
за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и такъв е
3
насрочен с разпореждане на ЧСИ от 29.01.2018 г. Описът отново не е
проведен, тъй като взискателят не е внесъл дължимата такса по т.5 от ТТР към
ЗЧСИ. На 26.06.2019 г. ответникът „К**“ ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател на мястото на „**“ ЕООД и е представил
доказателства за цесия на вземането по изпълнителния лист. Със същата
молба ищецът е поискал от ЧСИ да насрочи опис на движими вещи в дома на
длъжника. Няма произнасяне на ЧСИ по това искане. С нова молба от
21.11.2019 г. ответникът отново е поискал от ЧСИ да насрочи опис, оценка и
продан на движими вещи в дома на длъжника. Няма произнасяне на ЧСИ и по
това искане. С трета молба от 02.01.2020 г. ответникът е поискал от ЧСИ да
извърши справка за трудовите договори на длъжника и да наложи запор върху
неговото трудово възнаграждение, както и да насрочи опис, оценка и продан
на движими вещи в дома на длъжника. Няма произнасяне на ЧСИ и по тези
искания. Аналогична молба е подадена и на 01.07.2020 г., по която също няма
произнасяне от ЧСИ. Едва на 16.12.2020 г. ЧСИ на основание чл.429 ал.1 ГПК
е конституирал ответника като взискател по изпълнителното дело и на същата
дата е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника във
фирма „Тимон Фасилити БГ“ ЕООД. Насрочил е и опис на движими вещи в
дома на длъжника. От запора на трудовото възнаграждение са постъпвали
суми в периода от 18.12.2020 г. до 10.03.2021 г. Постъпленията са отразени на
гърба на изпълнителния лист. На 27.09.2021 г. ответникът е поискал от ЧСИ
да направи нова справка за трудовите договори на длъжника и да наложи
запор върху неговото трудово възнаграждение, както и да насрочи опис,
оценка и продан на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане от
21.03.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника във фирма „**Г“ ЕООД. С разпореждане от 21.08.2023 г. е насрочил
е и опис на движими вещи в дома на длъжника. Няма данни този опис да е
проведе, нито каква е причината за това. Последната сума от приложените
изпълнителни способи е постъпила по изпълнителното дело на 24.08.2021 г.,
което е отбелязано на гърба на изпълнителния лист.
От така установените обстоятелства е видно, че оспореното изпълнение
е започнало на 05.02.2014 г. и към момента не е приключило. По време на
същото са действали различни задължителни тълкувателни актове на ВС и
ВКС, уреждащи по принципно различен начин давността в изпълнителното
производство.
4
В Постановление №3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС е
посочено, че с изтичането на предвидените в закона давностни срокове се
погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания
като погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на
едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в
предвидения от закона срок. Посочено, че по силата на чл.116, б.“б“ ЗЗД
течението на погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск или
възражение или искане за започване на помирително производство; че
времето, което е изтекло до прекъсването на давността се заличава и по силата
на чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок.
Прието е още, че давност не тече не само докато трае съдебният процес, но и
докато трае изпълнителният процес относно същото вземане. Разяснено е, че
пред съдебния изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския
процес - фазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в
сила решение вземане (право); че в изпълнителния процес носителят на
вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за
принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не
по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия
процес; че след образуването на изпълнителното дело прекъснатата вече
давност се спира и не тече докато изпълнителното дело е висящо.
Цитираното ППВС №3/1980г. е отменено, считано от 26.06.2015г. с
постановеното ТР№2/2015г. на ОСГТК, с което погасителната давност в
изпълнителното производство е уредена по нов начин, а именно: че по време
на изпълнителното производство давността не спира да тече, но се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането; че
изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи, като в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Допълнено е, че давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ), като напр. налагането на запор или
5
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прието е, че ако молбата за изпълнение е върната с нея не
е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично
признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл.116, б.“а“
ЗЗД. Посочено е още, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ; че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение; че взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения
и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Прието е още, че новата давност започва да тече след
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Посочено е още, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК; че
6
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти; че във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от
публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това като прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията, както и какво
е нейното значение за давността, е доразвит в решение №37 от 24.02.2021г. на
ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о., в което е прието, че перемпцията не
настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение
на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Посочено е, че
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), тоест осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да
се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря (напр. след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане). Посочено е още, че след
приемането на ТР №2/2015 г. перемпцията е без правно значение за давността;
че тя е имала значение при действието на Постановление №3/1980г. на ПВС,
тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело. Подчертано е, че
7
перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни
последици; че давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете; че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист; че единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право; че новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Прието е още, че необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора нито ползва или вреди на длъжника; че то може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела. Направено е важното уточнение, че давността е
свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането на кредитора за прилагане на конкретен
изпълнителен способ или за извършване на изпълнително действие е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание
на органа на изпълнителното производство. Прието е, че давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието;
че прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла, а след
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
8
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Прието е още, че налагането на запор или
възбрана в изпълнително производство, съгласно т.1 от ТР №2 от 26.06.2015г,
ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника; че то прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес - длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера - неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
Въпросът за действието във времето на тълкувателните решения и
постановления е разгледан в ТР №3 от 28.03.2023 г. по т. д. №3/2020 г. на ВКС,
ОСГТК и в решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№2382/2017г., IV
г.о., съгласно което първоначално приетите тълкувателни ППВС и ТР имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
тълкуваната правна норма е влязла в сила, тоест счита се, че тя още тогава е
имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателния
акт. Посочено е обаче, че такива тълкувателни ППВС и ТР могат да бъдат
приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма, тъй като е
възможно след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било
в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в
обществено икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези
случаи е възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде
изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова.
Акцентирано е, че при такава хипотеза следва да бъде преценен въпросът от
кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната
норма, доколкото в законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично
правила относно влизането им в сила и действието им във времето, каквито
норми са налице в Закона за нормативните актове. Прието е, че при
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма
е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Прието е, че
последващите тълкувателни решения нямат обратно действие подобно на
първоначалните такива и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред; че в този случай решението, с което
9
се прави новото тълкуване се състои от две части - с първата се дава новото
тълкуване на правната норма, а с в втората се обявява за загубил сила
предшестващи тълкувателен акт, като втората част поражда действие от
момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Правният извод е, че
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано спрямо делата, които са образувани след приемането на новото ТР
и по делата, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, техните правни последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е
действало към момента на настъпването на последиците, защото в противен
случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е
недопустимо и съгласно чл.14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз
основа на изрична разпоредба.
Въз основа на гореизложените правни доводи, развити в цитираните
съдебни актове, тълкувателни решения и постановления, се налага извода, че в
конкретния случай няма изтекла пълна петгодишна погасителна давност не
само през посочения в исковата молба период на изпълнение, но и през целия
ход на изпълнителното производство.
Оспореното от ищцата изпълнение е започнало преди да бъде обявено за
изгубило значение ППВС №3 от 18.11. 1980г., според което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Следователно погасителна
давност за принудително изпълнение на вземането по издадения срещу ищеца
изпълнителен лист е била прекъсната на 05.02.2014 г. с образуването изп. д.
№1439/2014 г. на ЧСИ Неделчо Митев и давност не е текла до 26.06.2015 г.,
когато е прието ТР №2/26.06.2015 г. От този момент е започнал да тече нов
давностен срок, който е бил прекъснат на 28.07.2015 г., когато е последното
постъпление от приложения изпълнителен способ запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в Община Пазарджик. След изчерпването на
способа е започнала да тече нова погасителна давност /както и 2-готишния
срок на перемпцията/. Давността е прекъсната отново на 16.11.2016 г., когато
са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в две търговски
банки, както и на 26.06.2019 г., когато ответникът „К**“ ЕАД е поискал да
10
бъде конституиран като взискател /защото ЧСИ е бил длъжен да го
конституира, но не го е направил своевременно, а едва на 16.12.2020 г./.
Давността е прекъсната и на 16.12.2020 г., когато ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника във фирма „Тимон Фасилити БГ“
ЕООД, както и на 18.12.2020 г. и 10.03.2021 г., когато е действал този
изпълнителен способ и по изпълнителното дело са постъпвали суми от запора.
На 21.03.2022 г. давността е прекъсната от наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника във фирма „**Г“ ЕООД и последно е прекъсната
на 24.08.2021 г., когато по изпълнителното дело е постъпила сума от запора.
Видно е, че между отделните прекъсвания на давността не е изтекъл 5-
годишния срок по чл.117 ЗЗД. Не е изтекла и 10-годишната абсолютна давност
по чл.112 ЗЗД, която по отношение на заварените случаи започва да тече от
влизането на разпоредбата в сила на 02.06.2021г. Затова съдът намира, че
искът за оспорване на изпълнението е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът следва да заплати съдебни разноски на
ответника в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП, както и 24 лв. –
заплатена държавна такса по т.8 от ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК на Я. Г. С., ЕГН: **********, настоящ
адрес: **, против „К**“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:
гр.С**, за оспорване на изпълнението по изп. дело №1439/2014г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, рег. №841, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 16.05.2013г., издаден по гр. д. №2232/2013г. на СГС, за сумата 2680.57лв. –
главница по договор за потребителски кредит, тъй като правото на
принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след
приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание.
ОСЪЖДА ищцата Я. Г. С. да заплати на ответника „К**“ ЕАД съдебни
разноски в размер на 174 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
11
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12