№ 305
гр. Плевен, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500476 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 688 от 13.05.2022г., постановено по гр.д. №
605/2022г. Плевенския районен съд е изменил, на основание чл.150 от СК
определената с решението по гр.д.№ 493/2020г. по описа на РС Плевен
издръжка, като е осъдил К. Е. Б. от гр.Плевен, да заплаща на дъщеря си Е.М.
Ц.А, чрез нейния баща и законен представител М. П. Ц., месечна издръжка
вместо по 170лева, по 200лева, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 07.02.2022г. до 31.03.2022г., като за разликата до 260лв./за този
период иска е отхвърлен като неоснователен/.Искът за увеличение на
издръжката е уважен изцяло за предявения размер от 260лв. за периода от
01.04.2022г. до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването . Осъдил е ответницата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Плевенски РС сумата от 129,60 лева, представляваща
държавна такса върху увеличения размер на издръжката. Осъдил е на
основание чл.78, ал.1 ответницата да заплати на ищеца сумата 600 лева за
направените от него деловодни разноски.
1
Срещу така постановеното решение, в частта за сумата над 200лв.
и за периода след 01.04.2022г., е подадена въззивна жалба от ответницата К.
Е. Б., чрез пълномощника адв.Р.В. М.-В.. В жалбата се правят оплаквания,
че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на
доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени в жалбата,
като най-същественото е, че неправилно са преценени от районния съд
възможностите на ответницата, която се грижи и за друго дете и чиито
доходи са намалели. Въззивницата моли съда да отмени решението на
Плевенски РС в обжалваната му част и да постанови друго по съществото на
спора, с което да отхвърли иска за разликата над 200лв. месечна издръжка.
Въззиваемата страна М. П. Ц., чрез пълномощника си адв. Д.Ц. е
взела становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.150
СК за увеличение на издръжката на малолетната дъщеря на страните, род. на
17.07.2009г., определена по гр.д. № 493/20г. на Плевенски РС от 170лв. на
260лв., предявен от нейния баща и законен представител М. П. Ц.,
упражняващ родителските права, против майката на детето К. Е. Б.. Пред
първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред настоящата инстанция
също, че с решение по гр.д. № 493/2020г. на Плевенски РС е определена
издръжката, която майката следва да заплаща на дъщеря си Е. ежемесечно,
считано от 30.01.2020г., а именно сумата в размер по 170лева, както и че са
настъпили изменения в обстоятелствата, при които тя е била
определена.Безспорно е, че ответницата има и друго по-малко дете, за което
се грижи лично.
Спорно е налице ли са предпоставките на чл.150 от СК за
увеличаване на издръжката на детето и ако са налице-в какъв размер следва
да бъде увеличението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: От
определяне на издръжката по посоченото дело до завеждане на настоящото
2
са изминали две години, през който период са настъпили изменения в
условията, при които е определена издръжката, изразяващи се в нарастване на
нуждите на детето от издръжка предвид възрастта му, както и на доходите на
родителите му, а също и икономическите условия в страната, които дават
отражение върху размера на МРЗ, а от там размера на издръжката. В исковата
молба се твърди, че детето е ученичка в шести клас и нужните и помагала и
учебни материали са доста скъпи.Налага се и да посещава уроци по
математика.Същевременно бащата живее в собствен апартамент и осигурява
всички средства, които са нужни на детето да ходи на екскурзии, почивки и
др., а ответницата е била осъждана за неплащане на издръжка. Тези
обстоятелства също са безспорно установени, с изключение на
обстоятелството, че Е. посещава уроци по математика.При изслушването и в
РС е казала, че смята да посещава такива следващата учебна година.Ходила е
на народни танци, но се е отказала, но не поради липсата на парични
средства.Пред социалния работник П.М. детето е споделило, че когато
гостува при майка си, тя му закупува дрехи и учебни помагала.
В исковата молба се сочи, че през м. януари 2021г. ответницата е
заплатила на ищеца сумата 260лв., от който факт същия прави извода, че „…
явно за нея тази сума в такъв размер не представлява никаква трудност за
заплащане ежемесечно.“ Видно от прил. на л.26 от делото справка от НАП ТД
Велико Търново за шест месеца назад, считано от подаване на исковата молба
облагаемия месечен доход на ответницата е бил средно 257лв. В съдебно
заседание пред първата инстанция ответницата е признала, че на следващия
ден /след заседанието на 18.04.2022г./ ще подпише договор с болница „***“,
където ще получава месечно възнаграждение в размер на 900лв./чисто/. Пред
настоящата инстанция поясни, че трудовия договор със „***“ е бил
прекратен когато се установило, че е осъждана. В момента работи като личен
асистент, видно от представения пред РС трудов договор № 2428/28.04.2022г.,
считано от 01.05.2022г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 925.54лв.Пред районния съд са представени писмени доказателства за
доходите на ищеца - удостоверение издадено от „***“ ЕООД на 18.01.2022г.,
от което се вижда, че БТВ на бащата на Е. за 2021г. е било средно по 1
385лева.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.142 СК и на
3
обстоятелството, че от 01.04.2022г. МРЗ за страната е в размер на 710 лв.,
Плевенски РС е стигнал до извода, че след като от 28.04.2022г. майката
получава трудови доходи в размер на 926лв. и че е заплащала редовно
определената и издръжка, а през м.януари еднократно е заплатила сумата
260лв., то тя има възможност и следва да заплаща издръжка в такъв размер,
считано от 01.04.2022г.
Разпоредбата на чл.143, ал.1 и 2 от СК регламентира, че всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето и че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК - че размерът на
издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се
определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя,
който я дължи.В случая, от събраните по делото доказателства, се установява,
че през изминалата 2021 година доходът на ищеца е бил петкратно по-висок
от този на ответницата. Едва в рамките на заведеното дело и то от
01.05.2022г. ответницата е започнала да получава по-висок постоянен доход,
работейки като личен асистент – основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 925.54лв. Това обстоятелство е било пренебрегнато от РС, както и
обстоятелството, че ответницата полага непосредствените грижи за друго
дете, а ищеца не дължи издръжка на друг. Поради това при разпределяне на
издръжката между двамата родители и при определяне на дължимия от
ответницата размер съдът не е съобразил в достатъчна степен възможностите
на родителите да доставят средства за издръжка. Необосновано е приел, че
еднократното плащане на сумата 260лв. сочи на постоянна възможност на
родителя да заплаща такава издръжка, при несъобразяване с данните по
делото за получаваните от ответницата доходи през изследвания
период.Плащането е станало през месец януари и е могло да се дължи на
извънредни обстоятелства свързани с коледните и новогодишни празници.
Съобразявайки обичайните за възрастта на детето нужди,
включващи потребностите му от здравословна храна, облекло според сезона,
учебни помагала, развлечения и възможностите на родителите му, съдът
приема, че необходимата обща издръжка на детето, което е на тринадесет
4
години, е в размер на 550лева., от които ответницата следва да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 200лева, като останалата част от
издръжката следва да се поеме от бащата, който полага и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, но е с по-високи доходи, живее в
собствено жилище и не дължи издръжка на друго дете. За разликата до
претендираните 260лева месечно искът следва да се отхвърлен като
неоснователен.
Поради изложеното, решението на Плевенски районен съд следва
да бъде отменено в обжалваната му част, с която е уважен иска за увеличение
на издръжката за разликата над 200лв. до 260лв. и в частта за разноските, като
бъде постановено друго по същество, с което иска се бъде отхвърлен за
разликата над 200лв., считано от 01.04.2022г., а разноските в полза на ищеца
бъдат намалени от 600лв. на 461.53лв., на ДТ в размер на 94.20лв./вместо
129.60лв./, съобразно уважената част от иска.
Съобразно изхода на делото, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника разноски за настоящата инстанция в размер
на 365лв., съобразно списъка на разноските и доказателствата, че са
направени/на л.4 и л.8 от делото/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 688 на Плевенски
районен съд, постановено на 13.05.2022г. по гр.д. № 605/2022г. по описа на
ПРС, в частта, с която е уважен иска за издръжка за разликата над 200лв. до
260лв. за периода след 01.04.2022г. и в частта за разноските над сумата
461.53лв. в полза на ищеца и над сумата 94.20лв. ДТ по см. Плевенски РС,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявения на основание чл. 150 вр. с чл.143, ал.2
СК от М. П. Ц., с ЕГН **********, като баща и законен представител на
малолетното дете Е.М. Ц.а против К. Е. Б., с ЕГН ********** за заплащане
на сумата 60лв. месечно, представляваща разликата над сумата 200лева до
претендираната сума 260лв. месечна издръжка за детето Е.М. Ц.а, считано от
01.04.2022г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или
5
прекратяването ѝ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр. 273 от ГПК М. П. Ц., с
ЕГН ********** да заплати на К. Е. Б., с ЕГН ********** разноски за
въззивната инстанция в размер на 365 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6