Определение по дело №1627/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 157, ал. 2-4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по жалба на С.Д.П.,***, чрез адв. Б., против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1043-1/10.03.20223 г., потвърден с писмо рег. № Т22012509ВН-006ВН/27.04.2023 г. С акта са установени задължения в размер на 227.43 лв. и лихви към 10.03.2023 г. в размер на 55.24 лв. В жалбата се поддържа, че оспорения акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон.

Направено е искане на осн. чл. 157, ал.3 от ДОПК, вр. чл. 153, ал.3 от ДОПК да се спре изпълнението на акта, като е предложено за обезпечение на търсените главница и лихви да послужи наличността по банковата сметка в лева на жалбоподателя.

Ответникът в производството не изразява становище по искането.

Искането е допустимо

Разгледано по същество е неоснователно.

Актовете, издавани по реда на чл. 106 и чл. 107 от ДОПК са изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК и въз основа на тях може да започне производство по принудително събиране. Законодателят изрично е регламентирал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да бъде спряно, при условията на чл. 153 и чл. 157 от ДОПК, съответно от решаващия орган или от съда, когато главницата и лихвите установени с него, бъдат обезпечени, т. е. когато се гарантира, че след проверката на АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК по административен и съдебен и неговото влизане в сила, установените публични задължения ще бъдат събрани. По този начин се постига баланс между обществения интерес, изразяващ се в сигурността при събирането на публичните вземания и интереса на данъчния субект, на когото се дава възможност да продължи осъществяването на стопанската си дейност и комуто по този начин биха се причинили възможно най-малко вреди, в случай на отмяна на акта.

Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 157, ал.1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Съгласно ал.2 на същия текст изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ДОПК към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 от ДОПК.

В депозираната жалба е предложено за обезпечение да послужи наличността по банкова сметка *** П..

В жалбата липсва посочване на конкретно имущество – конкретни банкови сметки със съответната наличност, банката в която са открити, изложени са само доводи за недължимост на установените задължения.

Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на акта следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. чл. 157, ал. 4 от ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Д.П.,***, чрез адв. Б., за спиране на предварителното изпълнение на осн. чл. 157, ал.2 от ДОПК на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1043-1/10.03.20223 г., потвърден с писмо рег. № Т22012509ВН-006ВН/27.04.2023 г.

Определението може ад се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му пред ВАС на РБ.

Преписи от определението да се връчат на страните

	Съдия: