Решение по КНАХД №1764/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е С. Р. Р. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1. В касационното производство касаторът взема участие чрез пълномощник – адвокат И. Ч. от АК Бургас.

Ответник по касация е началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място]. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт Е. П..

Жалбата е насочена срещу решение № 51/18.08.2025 г. по АНД № 348/2024 г. на Районен съд Карнобат. С последното е потвърдено наказателно постановление № 8869/20.09.2024г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място]. С наказателното постановление на касатора Р. е наложена глоба 3000 лв. за извършено нарушение по чл.53 ал.1 т.2 от Закон за пътищата.

Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление. Счита, че изложените в обстоятелствената част на постановлението обстоятелства водят към извод за нарушение по ЗДП, а не за такова по ЗП, поради което следва извод за неправилно приложение на материалния закон. Правят се и доводи за немотивираност на постановлението, като не са отчетени наличните по случая смекчаващи вината обстоятелства. Иска се касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново по същество, с което да отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Излага съображения за неправилност на доводите на касатора. Счита, че оспореното наказателно постановление е в съответствие с установените факти и материалния закон. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното съдебно решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно, че на 21.08.2024г. в 17.58 часа на път І-6, км.448+400, в посока от [населено място] към [населено място], С. Р. Р. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС Волво с 3 оси, с рег. № [рег. номер] и полуремарке с 3 оси с рег. № [рег. номер], без разрешение за специално ползване на пътищата. При извършената проверка чрез техническо средство – електронна везна, контролните органи установили натоварвания на осите на превозното средство, надвишаващи нормите по Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с подробно описани стойности в наказателното постановление.

Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните доказателства, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази им част.

Неправилно е приложен материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от касатора са основателни.

Съгласно чл.53 ал.1 т.2 от ЗП се наказват с глоба [рег. номер] 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1….;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от ЗП указва, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ (в редакцията към момента на нарушението 04.08.2020 г. Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.

Според чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м., височина - до 4,30 м., и дължина - до 22 м. Т.е. извънгабаритните и/или тежките ППС, които отговарят на някое от предвидените в тази норма условия, могат да се движат по пътищата само след заплащане на дължимата такса, съответно без издадено специално разрешение.

По делото няма спор и е установено че ППС, управлявано от С. Р., към момента на извършената проверка, е тежко по смисъла на чл.3 т.2, вр. чл.7 и извънгабаритно по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г., поради превишаване на посочените по-горе норми за натоварване на ос. Направените в този смисъл правни изводи са съобразени със закона.

Съгласно сочената от касатора разпоредба на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДП движещите се по пътя МПС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството (т.е. тези по Наредба № 11), като за неизпълнение от водачите на това законово изискване разпоредбата на чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП предвижда съответното административно наказание.

Описаните състави на административни нарушения по чл.53 ал.1 т.1 от ЗП и чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП, включително и от гледна точка на описаното в наказателното постановление деяние, на пръв поглед се припокриват, поради което е възникнала различна практика в съдилищата по прилагането на тези норми. Противоречивата съдебна практика е преодоляна (след постановяване на първоинстанционното решение) с Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025г. на ВКС и ВАС, съгласно което в случаите, когато визираното в обстоятелствената част на наказателното постановление деяние е било осъществено от водача на МПС, без той да има друго качеството - собственик на автомобила или товара, възложител на превоза и др., правилната квалификация на нарушението е тази по ЗДП. След като в процесния случай АНО е дал правна [жк], то оспореното наказателно постановление следва да се приеме от съда като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява основателна. На основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като на основание чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното постановление.

По повод направеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на заплатения адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 51/18.08.2025 г. по АНД № 348/2024 г. на Районен съд Карнобат и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 8869/20.09.2024г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място].

ОСЪЖДА агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на С. Р. Р. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, 400лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.