Р
Е Ш Е Н И Е
№
260471 / 13.11.2020г.
гр. Перник, 13.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02967 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация
Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник,
жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Б.Т.Д., Т.Б.Д., Б.Т.Г. и Р.Б.К., всички с адрес: ***, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно, спрямо
притежаваната от всеки един от тях идеална част, а именно: Б.Т.Д. – 1/6 ид.
част, Т.Б.Д. – 1/6 ид. част, Б.Т.Г. – 1/6 ид. част и Р.Б.К. – 3/6 ид. части, на
ищцовото дружество сумата от 980,43
лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. П., ул. „“, бл. , вх. , ап. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.
включително, сумата от 86,79 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 31.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 01258/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване. Твърди се, че облигационноправните взаимоотношения
между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови
нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия, поради което не е
необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Сочи се, че от
страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид
неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна
енергия.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез пълномощника им адв. Б. В., са депозирали писмени отговори, в които оспорва
предявените установителни искове, излагайки аргументи за това. Твърдят, че
между тях и ищеца не е налице облигационна връзка, поради обстоятелството, че
ответниците не са собственици или ползватели на процесния имот. Релевират възражение за недължимост сумите
поради погасяването им по давност. Не оспорва размера на предявените вземания.
Оспорва представените от страна на ищеца писмени доказателства.
В
съдебно заседание, проведено на 01.10.2020г., производството по делото, в
частта, касаеща предявените искови претенции спрямо ответника Б.Т.Д., е
прекратено, като недопустимо.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените положителни установителни
искове и пледира за решение, с което същите бъдат уважени изцяло.
Представителя
на ответниците пледира за решение, с което предявените кумулативно съединени
установителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че
представената от страна на ищеца данъчна декларация не е доказателство, годно
да установи наличието на облигационни отношения между страните. Пледира за
разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 716
от 25.02.2020г. по ч. гр. д. № 01249 по описа за 2020г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същите са оспорили
вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови
претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В хода на
производството, с протоколно определение от 01.10.2020г. съдът е прекратил
производството, водено спрямо ответника Б.Т.Д., като недопустимо. Аргумент в
полза на направения извод е обстоятелството, че същият не е оспорил вземанията
на ищеца (заявител в заповедното производство), обективирани в издадената по ч.
гр. д. № 1258/2020г. по описа на ПРС Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 716 от 25.02.2020г., поради и което последната
следва да бъде обявена за влязла в законна сила.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната
дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради
което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято
дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от
същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с проекта
на доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в съдебно заседание от 01.10.2020г.
По делото, от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, които да установяват, че ответниците притежават
правото на собственост върху процесния имот или по отношение на тях да е
учредено вещно право, досежно процесния недвижим имот, в
обема от права, който се претендира. Представените от страна на ищеца заверено
копие на Декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗМДТ, подадена и подписана от трето лице и заверено копие на удостоверение
за наследници, не са достатъчни, за да докажат валидно правно основание, което
да придава на ответниците качеството на собственици или ползватели на
процесното жилище.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответниците Т.Б.Д., Б.Т.Г. и Р.Б.К. са съсобственици
или носители на вещно право на ползване
на процесния недвижим имот за процесния период. Липсата на тази първа
задължителна положителна предпоставка за уважаване на исковете, а именно:
наличието на облигационна връзка между страните, води до липса на необходимост
от изследване на въпроса, досежно основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответниците. Всеки един от тях е доказал такива в размер на
600,00 лева, от които: 300,00 лева за адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 300,00 лева – в заповедното. Ищецът, обаче, в исковата си молба,
е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на всеки един от ответниците
за двата обективно съединени иска в исковия процес е в размер на 300,00 лв. в
исковото производство и 150.00 лева – в заповедното, поради което и съдът намира,
че възражението на ищеца е основателно само в частта, досежно претендираното
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Поради това съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на всеки един от ответниците сумата
от 300.00 лева за направените в исковото производство разноски за адвокатско
възнаграждение и сумата от 150.00 лева, представляваща направените в
заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, или общо за
двете производства – 450.00 лева.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 716 от 25.02.2020г. по ч.
гр. д. № 01249 по описа за 2020г. на ПРС В
ЧАСТТА, касаеща вземанията на ищеца (заявител в заповедното производство)
спрямо ответника Б.Т.Д., с ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Т.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 163,41 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
П. ул. „“ бл. , вх. , ап. за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. и сумата от 14,47 лв., представляваща 1/6 ид. ч.
от законната лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 31.01.2020г., ведно
със законната лихва върху размера на главницата от 163,41 лв., считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.02.2020г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 01258/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Б.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 163,41 лв., представляваща 1/6 ид. част от
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
П. ул. „“ бл. , вх. , ап. за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. и сумата от 14,47 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от
законната лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 31.01.2020г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата от 163,41 лв., считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.02.2020г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 01258/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Р.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
ж. к. „“, бл. , вх., ет., ап. , с които се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 490,22 лв., представляваща 3/6 ид.ч. от
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
П. ул. „“ бл. , вх. , ап. за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. и сумата от 14,47 лв., представляваща 3/6 ид.ч. от законната лихва за забава за периода от
09.07.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата от 163,41 лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.02.2020г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01258/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
“Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ
на Т.Б.Д., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата от 450,00 лева,
представляващи направени по делото и по ч. гр. д. № 1258/2020г. по описа на ПРС
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 450,00 лева, представляващи направени по делото и по ч. гр. д. №
1258/2020г. по описа на ПРС разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
ж. к. „“, бл. , вх. , ет. , ап. сумата
от 450,00 лева, представляващи направени по делото и по ч. гр. д. № 1258/2020г.
по описа на ПРС разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02967/2020г.
по описа на ПРС, да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се
приложи препис от влязлото в сила решение по настоящото дело и протоколно определение от 01.10.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: