№ 9656
гр. С, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110167641 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение на
ответника М. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Р бл...., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които на 11.09.2023 г. е е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 48809/2023 г. по описа на СРС, а именно главница
за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № .... в размер на 272.45 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законнат алихва от подаване на
заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК –
30.08.2023 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от 39.13 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г.
Претендира се установяване дължимостта и на вземания и за дялово разпределение, а
именно главница за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 62.53 лв. и
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г. в размер на 14.20 лв.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „ТТ С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника.
Ответникът оспорва да е използвал топлинна енергия в процесния имот, като
отбелязва, че той не е титуляр на партидата. Навежда доводи, че не е страна и по
облигационно правоотношение с фирма за дялово разпределение.
Обръща се внимание, че липсват доказателства за пасивната легитимация на
ответника по иска, а именно, че ответникът е ползвател или собственик на топлоснабдения
имот.
Ответникът оспорва представените извлечения от сметка и фактура, както и
протокола от проведено ОС и договора за дялово разпределение между ЕС и ФДР.
По отношение претенцията за лихва за забава се сочи, че такава, съобразно ОУ на
ищеца, може да се дължи само след реален отчет на средствата за дялово разпределение, не
и върху прогнозните суми.
На самостоятелно основание, исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 48809/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане на
следните суми: сумата 272.45 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 39.13 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г., сумата 62.53 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 14.20 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
15.08.2023 г.
С възражение от 26.10.2023 г. длъжникът е оспорил вземанията като
недействителни и поради настъпила погасителна давност.
2
Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от
ЗТСУ, на 30.08.1989 г. ответникът е закупил от МВР жилище, представляващо ап.59,
находящо се в гр.С ж.к.Р-К бл...... В писмото на МВР, с което е представен договора, е
отразено, че същият касае ап.59, находящ се в гр.С, ж.к.Р-К бл...., като посочения в
документа номер на блок – 7, е строителен.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 25.10.2001 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „ТТ С“ ЕООД. За целта е
сключен с последното договор на 03.12.2001 г. Представени са доказателства и за наличието
на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор № ../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е извършвано дялово разпределение, като за целта са издадени след края на всеки
отоплителен сезон изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез
прихващане с подлежащи на връщане суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „ТТ
С“ ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има четири
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. При извършения отчет на
същите са снети нулеви показания, поради което за процесния имот не е разпределяна
топлоенергия за отопление.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от два водомера. При извършените отчети е установен разход от 1 куб.м. топла
вода през отоплителен сезон 2021/2022 г., който е начислен с издадената изравнителна
сметка.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № .../12.03.2020 г.
методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1
от Наредба № .../12.03.2020 г. При защита на заключението си в о.с.з. вещото лице пояснява,
3
че данни за кубатурата на имота и на сградата е получило от фирмата за дялово
разпределение.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
метрологична проверка през 2021 г. и през 2023 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 301.22 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 62.53 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, на 30.08.1989 г. ответникът е
закупил от МВР жилище, представляващо ап.59, находящо се в гр.С ж.к.Р-К бл......
Отразеното в писмото на МВР, с което е представен договора /л.94 и л.96 от делото/, че
същият касае ап.59, находящ се в гр.С, ж.к.Р-К бл...., като посочения в документа за
собственост номер на блок – 7, е строителен, дава основание да се приеме, че ответникът
притежава правото на собственост върху имота, за който ищцовото дружество твърди да е
доставяло топлинна енергия през исковия период.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
4
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период се явява единствено ответникът М. Д като собственик
на имота.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 301.22 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В тази
насока и с оглед изрично наведените от ответника възражения следва да се отбележи, че
действително, не е установено свидетелство за метрологичен контрол преди 2021 г., но в
случая доколкото през 2021 г. е установено, че монтираният такъв в абонатната станция на
етажната собственост е изправен, изводът, който се налага е, че точно е измервал
топлоенергията и през предходната 2020 г. Приемането на противното би означавало, че
даден топломер би могъл самостоятелно, независимо от външна намеса, да излиза извън и да
се връща в класа си на точност, което противоречи на техническите правила и норми и на
житейската логика.
Ответникът Д., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за отопление, на основание чл.153,
ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на
вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия за подгравяне на битово-
гореща вода и за сградна инсталация.
Отделно от това, ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни в частност относно използваната при изчисленията кубатура на
неговия имот и на цялата сграда, в която той се намира. Такива не са установени и от
вещото лице. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че доколкото
ответникът при изслушване на заключението по СТЕ оспори приетата от него кубатура на
имота, той е този, който следва да установи различен отопляем обем, тъй като използваният
такъв от ФДР и от вещото лице от 153 куб.м. е отразен в списъка на етажните собственици,
приложен на л.17-22 делото, на който срещу името на собственика на ап.59 и вписания
отопляем обем има подпис на ответника, който не е оспорен своевременно от него.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
5
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
301.22 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответника дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота му топлинна енергия в посочения по-горе размер на
301.22 лв.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
30.08.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.юни 2019 г. /който
е с падеж на плащане 14.08.2023 г./ и предходния м.май 2020 г., включени в исковия период.
Видно от отразеното в експертизата по СТ /стр.6 над таблицата/, за периода от 01.05.2020 г.
до 30.06.2020 г. е начислена сумата от 80.04 лв.
При така изложените съображения непогасени по давност остават задълженията в
размер на 221.18 лв. за периода от м.юли 2020 г. до края на исковия период м.04.2022 г.
Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани като такъв
следва да бъде уважен. За периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. и за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 272.45 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата, следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
6
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 30.08.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Потребителите обаче изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление /чл.33, ал.4 от ОУ/. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г. в размер на 21.93 лв. Размерът на лихвата по върху
задълженията за отоплителен сезон 2020/2021 г. от 4.00 лв., съдът определи с помощта на
специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото, като
олихвяемата главница, отразена на ред 1, колона 3 в таблицата, поместена на стр.6 от
заключението по ССчЕ, от 99.50 лв., съдът намали с погасената по давност сума от 80.04 лв.
за периода м.май-м.юни 2020 г. /99.50 лв. – 80.04 лв. = 19.46 лв./. Към лихвата за забавено
плащане на задълженията за отоплителен сезон 2020/2021 г., съдът добави посочената на
ред 2, колона 4 от таблицата на стр.6 от заключението на вещото лице по ССчЕ лихва по
общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. от 17.93 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 39.13 лв. искът за обезщетене за забава
следва да се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 62.53 лв. и обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г. в размер на 14.20 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „ТТ С» ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни
документи, констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 200.00 лв.
по двете дела, и за депозит за експертизи 650.00 лв. В същото време, ищецът претендира
7
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство от 200.00 лв. /вписано в списъка
по чл.80 от ГПК, приложен на л.121 от делото/, срещу което ответникът е направил
възражение за прекомерност. Съдът като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, обема събран доказателствен материал, процесулното поведение на
ответника, реално извършените от пълномощника на ищеца действия по неговото
процесуално представителство и защита, както и броя проведени съдебни заседания,
намира, че следва да определи юрисконсултск овъзнаграждение в исковото производство в
размер на 150.00 лв., съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ. Към него следва да се добави и присъденото в заповедното производство
юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1050.00 лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата 657.38 лв.
От страна на ответника се претендира единствено адвокатско възнаграждение от
600.00 лв., посочено в списъка по чл.80 от ГПК, приложен на л.123 от делото. Съобразно
отхвърлената част от исковете, от тази сума следва да му се присъдят 224.36 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Р бл...., че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 48809/2023 г. по описа на
СРС, а именно: главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № .... в
размер на 221.18 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законнат алихва
от подаване на заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 30.08.2023 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва
от 21.93 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 272.45 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 39.13 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на М. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Р бл...., че последният дължи на ищеца суми
за дялово разпределение в имот с абонатен № ...., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 48809/2023 г. по описа на СРС, а
именно: главница за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 62.53 лв. и
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г. в размер на 14.20 лв.,
8
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Р бл...., да заплати на “Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сума в размер на 657.38 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 48809/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА“Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А и И Е, да заплати на М. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Р
бл...., сума в размер на 224.36 лв., представляваща направени от ответника разноски по
настоящето дело.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „ТТ С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 48809/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9