Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16790 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Диана Стойкова Манова - управител срещу И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание, както следва: чл.79, ал. 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 517 (хиляда петстотин и седемнадесет) лева, представляваща неплатени такси за месец юли 2017 г. в размер на 790 ( седемстотин и деветдесет) лева за В. Н. К. и 727 ( седемстотин двадесет и седем) лева за А. Н. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева на основание чл. 3.5 от договора, представляваща неустойка за забава на заплащането на горните суми, както следва за детето А. К. в размер на 230,00 лв. и в за детето В. К. в размер на 230,00 лв.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22.03.2016 г. и 23.03.2016 г. с ответника И.Н.К., като майка и законен представител на децата В. Н. К., ЕГН ********** и А. Н. К., ЕГН ********** подписали договори, по силата на които двете деца били приети за целодневно обучение в детската градина за учебната 2016-2017 г. Периодът на обучението бил от септември 2016 до юли 2017 г. Съгласно договора за детето В. родителят заплаща такса в размер на 790,00 лева, платима на 11 месечни вноски, а за детето А. К. таксата е в размер на 727,00 лева, също платима на 11 месечни вноски. Децата посещавали детската градина и за периода март - юли 2016 г. По силата на договорите родителите на децата са платили уговорените плащания - входяща такса в размер на 350,00 лева, таксите за месеците септември, ноември и декември 2016 г., март, април, май и юни 2017 г. С превод от 29.03.2016 г. е преведен и уговорения депозит за 2016 и 2017 г. в размер на 1 517 лева. С него е покрита неплатена от родителите такса за м. октомври 2016 г. Съгласно чл. 1 от договора същият изтича на 31 юли 2017 г. Ответницата не е заплатила месечната такса за юли 2017 г. в размер на 727,00 лева за А. К. и такса в размер на 790,00 лева за В. К. за същия месец. Въпреки поканата, изпратена на електронна поща на ответницата, с която поканил длъжника да извърши плащане на таксата за м. Юли 2017 г. най-късно до 20 юли 2017г., тези такси са все още е дължими и не са платени.
Твърди, че по силата на чл. 3.5 от договора и във вр. с чл. 92 от ЗЗД за неизплащане на месечна вноска за дължимата такса за детската градина страните са уговорили неустойка в размер на 10,00 лева за всеки просрочен ден, която към момента на подаването на исковата молба е в размер на 230,00 лева по всеки един от договорите или общо 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В отговора ответникът оспорва предявените от ЧДГ „Детска къща Монтесори“ ООД искове неоснователни. Оспорва като неверни изложените от ищеца в исковата му молба твърдения, както следва:
- че на 22.03.2016г. и 23.03.2016г. са били подписани между ищеца и ответника представените с исковата молба договори, въз основа на които В. и А. К. са били приети за целодневно обучение в детската градина на ищеца за периода септември 2016г. - юли 2017г., както и че същите урегулират отношения между страните за по-ранен период от време март - юли 2016 г.
- че децата В. и А. К. са посещавали детската градина във всички месеци на периода март - юли 2016 г. и на периода септември 2016 г. - юли 2017г.
- че не са платени месечните такси за месец юли 2017г. в размер на 790,00 лева за В. К. и 727,00 лева за Александър К., а също така че не е плащана и такса за месец октомври 2016г., както и
- че на ответника е изпращана покана по електронна поща за тяхното плащане;
- че „Детска къща Монтесори“ ООД е лицензирана частна детска градина, вписана в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищно образование;
- че между страните е договорена неустойка по твърдени договори за посещението на В. и А. К. в детската градина в размер на 10,00 лева за всеки просрочен ден по задължението за плащане на месечна такса, която да е достигнала 230,00 лева за всяко дете или общ размер на 460,00 лева.
Сочи, че ищецът не е правил изявления за прихващане на сумата от депозита от 1 517 лева с дължими такси за октомври 2016 г.
Счита, че основанието на исканата от ищеца неустойка в лицето на чл. 3.5 от твърдени договори връзка с чл. 92 ЗЗД е нищожно на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие от страна на ответниците за нейното уговаряне и дължимост, както и поради противоречие /накърняване / на добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, тъй като същата е прекомерно голяма, несъразмерна с главното задължение и неотговаряща по размер на стойността на реални вреди за ищеца. В тази връзка прави възражение за прогласяване на нищожността на неустойката. Алтернативно моли, ако съдът приеме договорната клауза за неустойка за валидна, то на основание чл. 92 ал. 2 ЗЗД да намали нейния размер, тъй като претендираният такъв е прекомерен съобразно вреди от неизпълнението, които така или иначе не са доказани от ищеца, че са настъпили, нито какъв е техният размер.
Твърди, че И.К. е заплатила на детската градина месечни такси за посещение на децата В. К. и Александър К. за периода март 2016г. - юни 2017г. като за В. К. всяка от месечните такси е била в размер на 790,00 лева, а за А. К. – 727,00 лева,
а също така че на ищеца са заплатени и 350,00 лева входяща такса, както и депозит в размер на 1 517,00 лева.
Твърди, че отношенията между ищеца и ответника по повод посещение на децата В. и А. К. не са се развивали на базата на представените от ищеца с исковата му молба договори, които са неистинни по авторство и недостоверни по съдържание и дата. В. Н. К. не е посещавал детската градина на ищеца, „Детска Къща Монтесори“ ООД месец юли 2016 г., а също така двете деца В. Н. К. и А. Н. К. не са посещавали детската градина месеците януари, февруари и март 2017г.,
както и юли 2017г., с оглед на което платените от ищцата лично или чрез съпруга ѝ Н. Константинов К. суми от 785,00 лева за юли 2016г. (за В. К.) и от 4 551,00 лева за януари - март 2017г. (за В. и А. К.) и 1 517,00 лева за юли 2017г. (за двете деца) се явяват недължимо платени като престация по непредоставена услуга от страна на ищеца, с оглед на което същите подлежат на възстановяване. За цитираните периоди от време на непосещение на децата в детската градина същите са били извън пределите на страната, а по уговорка със самия ищец недължимите плащания, както и предплатата на встъпителна такса и депозит следвало да се възстановят, което свое задължение в последствие ищецът не изпълнил. Ответницата твърди, че подлежат на възстановяване и платените от нея входяща такса от 350,00 лева, както и платения депозит от 1 517,00 лева. Таксите за месец юли 2017г. и за В. К., и за Алексзандър К. в претендирания от ищеца размер са платени в брой, поради което същите се явяват недължими. Платени са и таксите за месец октомври 2016г. като твърдението на ответника за направено прихващане е неоснователно и подобни негови изявления са без правни последици на заявено прихващане.
Твърди се, че престацията на възнаграждение /такса/ за посещения на децата е била уговорена между страните като месечно плащане, а не годишно, и се дължи само при предоставена услуга от страна на детската градина по прием, грижа и обучение на децата, като при непосещение на децата за съответните месеци юли 2016г. и в периода януари - март 2017г., и юли 2017г. както и при непредоставяне на услуга в тези месеци по отглеждане и обучение на децата възнаграждение на „Детска Къща Монтесори“ ООД не следва да се дължи.
В случай, че бъде установена дължимостта на претендираните от ищеца суми по главния му иск в размер на 1517 лева такси за месец юли 2017г., от които 790 лева за В. Н. К. и 727 лева за А. Н. К., и акцесорните му искове за неустойка от 460 лева (по 230 лева за договорните отношения за всяко от децата) и законна лихва, прави възражение с правно основание чл. 103 от ЗЗД за прихващане, на недължимо платени от нея сума за месеците, през които децата не са посещавали детската градина, както следва: 785,00 лева - недължимо платена такса за юли 2016г., 4 551,00 лева - недължимо платени такси за януари - март 2017г. както и авансова такса от 350,00 лева и депозит от 1 517 лева, а също така и недължимо платените такси за месец юли 2017г. от 1 517 лева.
Оспорва авторството и датата на следните документи: Договор за обучение на дете от 23.03.2016г.; Договор за обучение на дете от 22.03.2016г.,; Правилник за вътрешния ред на ЧЦДГ „Детска Къща Монтесори“;
Заповед РД 14 - 69 / 26.04.2017г. на МОН; Удостоверение № 32 / 02.05.2017г. МОН, като отправя искане същите да бъдат представени от ищеца в оригинал, на осн. чл. 183 от ГПК.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за обучение на дете в ЧЦДГ „Детска къща Монтесори”, сключен на 22.03.2016 г. между Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Диана Стойкова Манова - управител и И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по силата на който страните се договарят изпълнителят приема да осъществява целодневно/полудневно обучение и възпитание на детето В. Н. К. за периода от септември 2016 г. до юли 2017 г. включително при уговорена цена в чл. 2.1 от Договора 5940 лева за полудневно обучение – до 12:30 часа; 8690,00 лв. – за целодневно обучение до 17:30 часа и 7590,00 лв. за обучение до 15:00 часа.
В чл. 2.2 от договора е уговорена еднократна административна такса в размер на 350,00 лв., платима в началото на учебната година.
В чл. 3.3 от договора е уговорено таксата да се заплаща на единадесет равни месечни вноски от 790,00 лв. всяка, платима до пето часа на месеца, за който се дължи. Съгласно същия член възложителят дължи в същия срок и заплащането на първия депозит, също в размер на 790,00 лв. (съгл. чл. 2.4 от договора). Вторият депозит се заплаща до края на месец юли.
Съгласно чл. 3.5 от договора възложителят дължи неустойка в размер на 10,00 лв. на ден да всеки просрочен ден, но не повече от 800,00 лв.
Съгласно чл. 29 от договора договорът може да бъде прекратен едностранно от Възложителя с едномесечно предизвестие, изразено писмено. Едномесечното предизвестие е в сила от първо число на месеца, следващ месеца, в който е отправено предизвестието, като независимо дали детето посещава или не ЧЦДГ „Детска къща Монтесори”във времето на едномесечното предизвестие възложителят дължи такса за обучение за този месец.
По делото е представен договор за обучение на дете в ЧЦДГ „Детска къща Монтесори”, сключен на 23.03.2016 г. между Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Диана Стойкова Манова - управител и И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по силата на който страните се договарят изпълнителят приема да осъществява целодневно/полудневно обучение и възпитание на детето А. Н. К. за периода от септември 2016 г. до юли 2017 г. включително при уговорена цена в чл. 2.1 от Договора 5940 лева за полудневно обучение – до 12:30 часа; 8690,00 лв. – за целодневно обучение до 17:30 часа и 7590,00 лв. за обучение до 15:00 часа.
В чл. 2.2 от договора е уговорена еднократна административна такса в размер на 350,00 лв., платима в началото на учебната година.
В чл. 3.3 от договора е уговорено таксата да се заплаща на единадесет равни месечни вноски от 727,00 лв. всяка, платима до пето часа на месеца, за който се дължи. Съгласно същия член възложителят дължи в същия срок и заплащането на първия депозит, също в размер на 727,00 лв. (съгл. чл. 2.4 от договора). Вторият депозит се заплаща до края на месец юли.
Съгласно чл. 3.5 от договора възложителят дължи неустойка в размер на 10,00 лв. на ден да всеки просрочен ден, но не повече от 800,00 лв.
Съгласно чл. 29 от договора договорът може да бъде прекратен едностранно от Възложителя с едномесечно предизвестие, изразено писмено. Едномесечното предизвестие е в сила от първо число на месеца, следващ месеца, в който е отправено предизвестието, като независимо дали детето посещава или не ЧЦДГ „Детска къща Монтесори” във времето на едномесечото предизвестие възложителят дължи такса за обучение за този месец.
Представен е и Правилник за вътрешния ред на ЧДГ „Детска къща Монтесори”, подписан от ответницата и управителя на ищцовото дружество.
По делото е представено и Удосотверение №32 от 02.05.2017 г., издадено от Министерство на образованието и науката, на осн. чл. 344 от ЗПУО за вписване в регистъра на училищните институции на Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
Представена е по делото и Заповед №РД14-69/2.04.2017 г., издадена от Министъра на образованието и науката, на осн. параграф 16, ал.5 и ал.7 от ПЗР ан ЗПУО, във вр. с чл. 344, ал. 2 от ЗПУ, с която се разпорежда продължаване дейността на Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
Горните документи са оспорени от ответника. На осн. чл. 183 от ГПК същите са представени в оригинал от ищеца, който е заявил, че ще се ползва от тях, поради което е открита процедура по оспорването им на осн. чл. 193 от ГПК, като в тежест на ответника е възложено да докаже тяхната неистинност. Същият не е заплатил в срок определения му депозит за съдебно-графологична експертиза, поради което това доказателство не е събрано като по този начин остана недоказано оспорването. Поради това, съдът намира, че не е налице основание за изключване от доказателствения материал по делото на описаните по-горе доказателства. Същите са приети и приложени и съдът ги цени по същество.
По делото са представени платежни нареждания, както следва:
От 29.02.2016 г. с което Н. К. е заплатил сумата от 1135,00 лв. с основание 350,00 лв. входяща такса и такса за месец март;
От 07.03.2016 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 187,00 лв. за храна за месец март;
От 29.03.2016 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 1517,00 лв. депозитна такса за 2016/2017 г. за В. К. и А. К.;
От 04.04.2016 г., с която Н. К. е заплатил сумата от 955,00 лв. такса за храна и такса за месец април за В. К.;
От 09.05.2016 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 938,00 лв. – такса + храна месец май;
От 09.05.2016 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 963,50лв. – такса + храна месец юни;
От 01.07.2016 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 785,00 лв. такса за месец юли;
От 14.09.2016 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 1661,50 лв., представляваща такса за месец септември за храна и градина на В. и А. К.;
От 03.11.2016 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 1960,00 лв. – такси за месец ноември храна + градина за В. и А. К.;
От 05.12.2016 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 1950,00 лв. – такси за градина за В. и А. К.;
От 02.03.2017 г., с което Н. К. е заплатил сумата от 1517,00 лв. – такси за месец март за В. и Алек К.;
От 18.04.2017 г., с което И.К. е заплатила сумата от 1883,60 лв. – месечна такса за градина и храна за м. 03 и м. 04;
От 03.05.2017 г., с което И.К. е заплатила сумата от 1789,80 лв., представляваща такса градина и храна В. и А. К.;
От 07.06.2017 г., с което И.К. е заплатила сумата от 1904,20 лв., представляваща такса градина и храна В. и А. К..
С писмена молба от ищеца е депозирана извънсъдебна спогодба с нотариална заверка на подписите, сключена между ищцовото дружество и ответница, съгласно чл. 4 от която И.Н.К. са задължава да плати изцяло следните суми: 1517,00 лв., представляваща неплатени такси за детска градина за месец юли 2017 г., както и 460,00 лв. неустойка, а също и направените до настоящия момент такси разноски по делото в общ размер от 1152,00 лв. ( 310,68 лв. държавна такса, 700,00 лв. адвокатски хонорар и 142,00 лв. пътни разноски).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, ал. 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че между ЧДГ „Детска къща Монтесори” и И.К. са сключени процесните договори за обучение на дете; че децата са посещавали детската градината през месец юни, а във връзка с направеното възражение от страна на ответницата и през месеците януари – март 2017 г., както и март-юни 2016 г., респ. че при непосещение на децата се дължи такса в посочения размер; че е извършено прихващане за таксата за месец октомври 2016 г. с депозит платен през месец март 2016 г.
По делото безспорно се доказа, че между страните са сключени два броя договори за целодневно обучение на дете в детската градина: за В. Н. К. за периода от 01.09.2016 г. до 30.07.2017 г., за което възложителят И.К. се е задължила да заплаща такса в размер на 790,00 лв., плюс 350,00 лв. встъпителна такса, плюс разходи за храна и за В. Н. К. за периода от 01.09.2016 г. до 30.07.2017 г., за което възложителят И.К. се е задължила да заплаща такса в размер на 727,00 лв., плюс 350,00 лв. встъпителна такса, плюс разходи за храна. Задължила се е да заплати и депозит в размер на две месечни такси по всеки от договорите, която сума ще бъде приспадната от дължимите такси при нормален срок на договора, или ще бъде използвана като неустойка, в случай на дължимост на такава.
С представеното и постигнато от страните извънсъдебно споразумение, страните се съгласяват, че ответницата следва да
плати изцяло следните суми: 1517,00 лв., представляваща неплатени такси за детска градина за месец юли 2017 г., както и 460,00 лв. неустойка, а също и направените до настоящия момент такси и разноски по делото в общ размер от 1152,00 лв. (310,68 лв. държавна такса, 700,00 лв. адвокатски хонорар и 142,00 лв. пътни разноски“, или с така постигнатото споразумение ответницата е извършила извънсъдебно признание на иска на ищеца. Същото с оглед на събраните доказателства по делото (липса на доказателство за плащане на такси за месец юли 2017 г.) формира извода на съда за дължимост на процесните суми от ответницата на ищцовото дружество, представляваща такси за месец юли 2017 г.
Съгласно чл. 3.5 от всеки от договорите възложителят дължи неустойка в размер на 10,00 лв. на ден за всеки просрочен ден, но не повече от 800,00 лв. Доколкото по делото не бяха представени доказателства за заплащане на претендираната такса за месец юли 2017 г. за всяко от децата, то неустойка се дължи, считано от изпадането в забава.
Съгласно чл. 3.3 от всеки от договорите е уговорено таксата да се заплаща на единадесет равни месечни вноски от 727,00 лв. всяка за детето А. и от 790,00 лв. за детето В., платима до пето часа на месеца, за който се дължи. Или с настъпването на падежа на задължението възложителят е изпаднал в забава и е възникнало правото на ищеца за начисляване на неустойка. Доколкото просрочието към момента се равнява на повече от 80 дни, то дължимата към датата на постановяване на съдебното решение по всеки от договорите неустойка е в размер на 800,00 лв. От ищеца се претендира неустойка в размер на 230,00 лв. за всяко дете.
По отношението за възраженията за прихващане съдът намира, че таксата за посещение на детска градина на децата е дължима независимо дали са посещавали същата или не. Съдът прави този извод, на основание разпоредбата на чл. 29 от договора, съгласно която договорът може да бъде прекратен едностранно от Възложителя с едномесечно предизвестие, изразено писмено. Едномесечното предизвестие е в сила от първо число на месеца, следващ месеца, в който е отправено предизвестието, като независимо дали детето посещава или не ЧЦДГ „Детска къща Монтесори” във времето на едномесечното предизвестие възложителят дължи такса за обучение за този месец. Или съгласно постигната договорка между страните такса за обучението се дължи докато договорът е действащ независимо от това дали детето посещава детската градина. Така е и справедливо, доколкото броят на децата в групите не е безкраен, поради което изпълнителят не може да приема неограничен брой деца, а само максимално допустимия. За да се гарантира място на детето в групата, за същото трябва да се заплаща дължимата се месечна такса. Разбира се можело е да се уговори, че тази такса ще бъде по-ниска в случай на предварително уведомяване, че детето ще отсъства един продължителен период от време, но договорка в този смисъл между страните не е постигана.
По отношение на встъпителната такса от 350.00 лв., както беше посочено по-горе същата е дължима на осн. чл. 2.2 от Договора, поради която се явява дължимо платена.
На изложеното по-горе съдът намира, че искът на ищеца следва да бъде уважен изцяло.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. По делото са представени доказателства за заплащането на сумата от 310,68 лв., както и 400,00 лв. за възнаграждение за един адвокат, или сумата от общо 710,68 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 517 (хиляда петстотин и седемнадесет) лева, представляваща неплатени такси за месец юли 2017 г. в размер на 790 (седемстотин и деветдесет) лева за В. Н. К., дължима на основание сключен между страните договор от 22.03.2016 г. и 727 (седемстотин двадесет и седем) лева за А. Н. К., дължима на основание сключен между страните договор от 23.03.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска в съда 28.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл.79, ал. 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева, представляваща неустойка за забава на заплащането на сумата от 1 517 (хиляда петстотин и седемнадесет) лева, представляваща неплатени такси за месец юли 2017 г. в размер на 790 (седемстотин и деветдесет) лева за В. Н. К., и 727 (седемстотин двадесет и седем) лева за А. Н. К., както следва за детето А. К. в размер на 230,00 лв., дължима на основание сключен между страните договор от 22.03.2016 г. и за детето В. К. в размер на 230,00 лв., дължима на основание сключен между страните договор от 23.03.2016 г.
ОСЪЖДА И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 710,68 лева (седемстотин и десет лева и шестдесет и осем стотинки), направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: