РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Търговище, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Адриана Н. Генкова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530101590 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с
правно основание чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищецът И. С. И. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв. С. А. -ТАК твърди в исковата молба, че
владее недвижим имот с площ от 947кв.м. в м.“Драка“ в землището на
гр.Търговище, отразен в КК на града като имот с ид. 73626.168.142.Излага, че
имотът му е възложен с Постановление от 25.08.189г. на ОбНС Търговище и
съгласно същото ищецът придобил собствеността върху имота, ведно с
трайните насаждения в него, за сумата от 1353лв., платена от него на същата
дата. Твърди още, че при опит да се снабди с КНА за имота, в молбата-
декларация, подадена до Община Търговище, било записано, че имотът е
общинска собственост, а в издадената скица е отразено, че имотът е земя по
чл.19 от ЗСПЗЗ.Като излага, че този имот никога не е би включван в ТКЗС,
нито е бил изоставян, а ищецът го владее спокойно и явно през всичките тези
години, то същия приема, за него е нА.це правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск против Община Търговище за установяване
правото му на собственост върху имота, придобито въз основа на давностно
владение.В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния
представител на ищеца адв.С. А.-ТАК, която пледира за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
1
страна, със становище за допустимост, но неоснователност на иска, доколкото
от проверката е установено, че имотът е предоставен на ищеца за ползване и е
нА.це процедура по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ. Излага се, че имотът е актуван с АЧОС
№ 5676/01.08.2025г., а доколкото ищецът има качеството на държател, а не на
владелец, то за него е невъзможно да тече давностен срок, с оглед
ограничението по чл.7,ал.1 от ЗОбС. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника ст. юрисконсулт Д. К. излага, че с оглед събраните
доказателства по делото са нА.це предпоставките за уважаването на иска,
поради което пледира за постановяване на решение в този смисъл.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното: От представената от ответника преписка за имота се установява, че
с Постановление № от 25.08.189г. на ОбНС Търговище (без посочено ПМС
като правно основание), на ищеца е са възложени трайните насаждения и
подобрения в процесния имот № 1142 с площ от 0,9дка находящ се в
м.“Драка“ в землището на гр.Търговище, състоящ се от 0,6дка лозе и 0,3дка
овощна градина за сумата от 1353лв., която сума е изплатена от ищеца на
бившия стопанин на трайните насаждения, постройката и съоръженията С. Н.
М.. Със Заповед № 3-01-2098/22.10.2007т. на ид.д. пкмет на Община
Търговище е признато правото да се придобие собственост от ищеца по реда
на §4 от ЗСПЗЗ върху 0,900дка земеделска земя, находяща се в м.“Драка“,
гр.Търговище, както и да се извърши процедура по оценка на земята, а със
Заповед № З-ПЗ-410/25.09.2013г. на кмета на Община Търговище е утвърдена
оценката на земеделската земя в размер на 450лв., като е посочено, че
ползвател на имота с ид. 73626.168.142 с площ от 947кв.м. с признато право на
придобиване на собствеността на осн.§4а,ал.5 от ПЗР ЗСПЗЗ е И. С. И..Видно
от приложената към преписката Скица на поземлен имот №
2166/19.03.2013г., изд. от СГКК Търговище, процесния имот е отразен като
ПИ с ид. 73626.168.142 с площ от 947кв.м. в м.“Драка“ в землището на
гр.Търговище, при съседи: 73626.168.108, 73626.168.143, 73626.168.144,
73626.168.145, 73626.168.906, 73626.168.141, 73626.168.109, с начин на
трайно ползване -за земеделски труд и отдих (съгл. §4 от ПЗР ЗСПЗЗ), а в
частта относно отразените собственици е записано: земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ.По аналогичен начин е отразен имотът и в издадената актуална Скица
на поземлен имот № 15-1263073/30.07.2025г., изд. от СГКК Търговище,
процесния имот е отразен като ПИ с ид. 73626.168.142 с площ от 947кв.м. в
м.“Драка“ в землището на гр.Търговище, при съседи: 73626.168.109,
73626.168.906, 73626.168.108, 73626.168.143, 73626.168.141, с начин на трайно
ползване -за земеделски труд и отдих (съгл. §4 от ПЗР ЗСПЗЗ), а в частта
относно отразените собственици е записано: земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.От
2
АЧОС № 5676/0108.2025г., изд. от Община Търговище се установява, че
имотът е актуван като частна общинска собственост, на осн. чл. 2,ал.1,т.1 от
ЗОС и §4 от ПЗР ЗСПЗЗ.От представените документи в преписката, както и от
доказателствата, представени от ищеца се установява, че същият е записан в
документите по преписката с името И., а не И., но с едно и също ЕГН, поради
което и предвид и уточнението в съдебно заседание, съдът приема, че лицето,
посочено в преписката като И. С. И. с ЕГН ********** е ищецът И. С. И. с
ЕГН **********. По делото са ангажирани и гласни доказателства. Св.С. Й.
П. твърди, че познала ищеца от 1992г., като е бил близък с баща му, а и живеят
наблизо, като знае, че И. има имот във вилна зона „Драката“, зад парцел на на
главният път се намира неговия парцел. Твърди още, че поне от 1992 г. знае, че
това е мястото на И. и знае също, че този имот ищецът е купил с писмен
договор от свой колега, с който работели във фирма „СМК“.Твърди, че е
посещавал имота, като го описва като заграден двор с дръвчета, лозе и барака,
който имот ищецът поддържа постоянно, а свидетелят му помагал и през
1993г. за поставя ограда, тъй като му откраднА. колчетатата.Св. Е.С. В., брат
на ищеца твърди, че имотът се намира в местността „Драката“, над „Мъжката
чешма“, на 500 - 600 метра, не повече от километър, от дясната страна на
чешмата, който имот брат му купил за над 1000лв.от свой колега- С. през 1989
г. и когато е купил имота, в него имало кладенец, барака, дръвчета, лозе и
празно място около 200 кв.м. за градинка.Твърди, че самият имот е ограден, но
е имало проблеми с кражба на колове за оградата на имота. Твэърди също, че
никой не е оспорвал владението на брат му върху имота. Твърди още, че
неговият брат го знаят повечето хора като Илко и не знаят, че е И. по
документи.Св. Б. К. О. твърид, че познава семейството на ищеца от 1988г.,
когато бил колега на баща му, познава и имота, като твърди още, че и в
момента чисти и този имот, и двора им на ул.“Трапезица“ защото те не могат.
Твърди още, че много пъти се ходил на лозето на ищеца, тъй като бил „шофьор
на всичките лозя в града“ и той също има място там.Твърди, че знае, че
ищецът е купил имота от свой колега и от тогава си обработва имота и никой
не му е оспорвал собствеността. Съдът, преценявайки свидетелските
показания съобр. чр. 172 от ГПК, отчитайки и родството на втория свидетел с
ищеца приема, че следва да кредитира показанията на свидетелите като
еднопосочни и непротиворечиви, дадени от лица, имА. лични наблюдения
мърху имота и владението му от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск за собственост въз основа на
упражнявано давностно владение от ищеца.От събраните доказателства по
делото съдът приема за установено, че същият е установил свое владение
3
върху процесния имот от 1989г., въз основа на неформален договор за
покупко-продажба, сключен с негов колега С., като от писмените
доказателства по делото, а именно- Постановление № от 25.08.189г. на ОбНС
Търговище се установява, че това е С. Н. М. Доколкото договорът е бил
неформален, ищецът се позовава на упражнявано давностно владение, като
основният въпрос е дА. е придобил собствеността върху същия по сочения
оригинерен способ, при което на първо място следва да се изясни статута на
същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз
основа на давностно владение, установени в законите действА. през
процесния период. От писмените доказателства по делото не се установява
имотът да е бил одържавяван, да е включван в ТКЗС както и да е предоставян
за ползване по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, доколкото, видно от събраните писмени
доказателства, в посоченото по-горе постановление на ОбНС Търговище
липсва посочване на ПМС, по силата на което имотът да е бил предоставян за
ползване., като е неясно въз основа на кои нормативни разпоребди е
постановено възлагането на подобренията в имота на ищеца през 1989г. При
така констатираните обстоятелства съдът приема, че както е посочено и в
решение № 184/20.01.2020г. по гр.д.№ 1012/2019г. на ВКС, I г.о., въпросът дА.
процесната земеделска земя е била обобществявана или не, има значение за
отговора на въпроса дА. процесният имот е общинска или държавна
собственост.Щом по настоящото дело липсват доказателства процесния имот
да е бил отнет, одържавен и пр., то съдът приема, че той по начало не е бил
сред тези, за които е била приложима процедурата по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Нещо повече, щом е установено, че имотът не е бил предоставен на
праводателя на ищеца С. Н. М. за ползване, то няма пречка за придобиването
на собствеността върху него по давност, а от доказателствата по делото е
безспорно установено, че от установяване владението на ищеца през 1989г. и
до момента той владее имота непркъснато, стокойно и явно и никой не му е
оспорвал владението. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
доколкото липсват доказателства имотът да е отнеман, внесен в ТКЗС и
подлежащ на реституция, за него да е изпълнена административната
процедура по ЗТПС , или да е бил одържавен на друго основание, то за него не
важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ(зА.чаващ
изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция
по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ. Що се отнася до
актуването на имота от Общината с АЧОС № 5676/0108.2025г., изд. от
Община Търговище (съставен в хода на процеса)от който е видно, че имотът е
актуван като частна общинска собственост, на осн. чл. 2,ал.1,т.1 от ЗОС и §4
от ПЗР ЗСПЗЗ, съдът приема следното:Трайна е съдебната практика за това,
че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не
конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да
4
докаже нА.чието на посоченото в акта правно основание за придобиване на
собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение
за отрицателен факт, доказването му става чрез доказване на изключващите го
положителни такива.А и когато в акта е посочено като основание само
правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен
придобивен способ(както е в случая), същият няма легитимиращо действие
досежно правото на собственост на общината(в този см. решение №
81/24.07.2018г. по гр.д.№ 4029/2017. на ВКС, II г.о., решение №
391/18.10.2012г. по гр.д.№ 1139/2011г. на ВКС, I г.о., решение № 67 от
16.06.2017 год. по гр. д. № 3533/2016 год. на ВКС, ІІ г. о. и мн.др.).В случая
ответникът не е представил, нито посочил доказателства за конкретно
придобивно основание. С оглед на изложените доводи съдът приема, че
процесният имот е бил частна собственост, ищецът е установил свое владение
върху имота считано от 1989г., (доколкото сключеният договор не отговаря на
изискването за форма по чл. 18 от ЗЗД), имотът се владее от него вече повече
от тридесет и пет години, като владението продължава спокойно и явно и до
момента, поради което следва да се приеме, че след отпадане на забраната за
придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03.1990г., е
станало възможно придобиването на собствеността, като ищецът е станал
собственик въз основа на давностно владение като оригинерен придобивен
способ още през 2000г., с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл.
79,ал.1 от ЗС(в този смисъл и задължителната практика на ВКС- Решение №
427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение №
298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д.№
3002/2008г. на ВКС, І г.о., Решение № 341/04.08.2010г. по гр.д.№ 4723/2008г.
на ВКС, I г.о и др.). Поради изложеното, съдът приема, че предявеният
установителен иск за собственост е основателен и доказан и следва да се
уважи, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
По разноските: Ищецът не е претендирал разноски, поради което такива
не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Търговище, представлявана от кмета д-р Д. Д., че И. С. И. с ЕГН **********
от гр.Търговище, ул.******* е собственик въз основа на упражнявано
давностно владение в периода 1989г. - 2000г. върху имот, отразен в Скица на
поземлен имот № 15-1263073/30.07.2025г., изд. от СГКК Търговище, като
ПИ с ид. 73626.168.142 с площ от 947кв.м. в м.“Драка“ в землището на
5
гр.Търговище, при съседи: 73626.168.109, 73626.168.906, 73626.168.108,
73626.168.143, 73626.168.141, с начин на трайно ползване -за земеделски труд
и отдих, ведно с насажденията и подобренията в имота, на осн. чл. 124,ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6