№ 64
гр. П., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100450 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Непълнолетният ищец – А. Н. И., с адрес в гр. П., ул. „Я.“ № 19, ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Н. А. И.а, твърди, че на
22.12.2021 г., около 20:30 ч., в гр. П., по ул. „С.“, е настъпило пътно-транспортно
произшествие (ПТП) между лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, управляван от И.
Д. И.ов, и лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, управляван от А. Л. А..
Пояснява, че е бил пътник в лекия автомобил „Ауди А6“, а произшествието е било
виновно причинено от водача на другото превозно средство, поради неправомерно
навлизане в насрещната лента за движение. Изтъква, че в резултат на транспортната
злополука е получил телесни наранявания, по повод на което е търпял болки и
страдания, за които му се полага обезщетение от 2 000 лв. Смята, че ответникът дължи
репарирането на тези неимуществени вреди, защото към момента на пътния инцидент
за автомобила, управляван от виновния водач, при него е била сключена задължителна
гражданска отговорност „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО). Счита, че върху
обезщетението трябва да му бъде заплатена и законна лихва за забава, която се дължи
от деня, в който е сезирал застрахователя за доброволно уреждане на спора (19.09.2022
г.) до окончателното погасяване. Иска постановяване на съдебно решение, с което
визираната сума да му бъде присъдена, ведно с посочената законна лихва. Предлага в
полза на адвоката, който му е оказал безплатна помощ по делото, да бъде определено
1
съответно възнаграждение.
Ответникът – „ЗД „Б. И.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Дж. Б.“ № 87, ЕИК ***, намира предявения иск за неоснователен, настоява за
неговото отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. В подкрепа на
процесуалната си позиция развива доводи, че: липсва виновно и противоправно
поведение на лицето, управлявало превозното средство, застраховано при него; в
условията на евентуалност, има съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е
бил без поставен обезопасителен колан; размерът на търсеното обезщетение е завишен
и не кореспондира с вида и характера на сочените вредни последици.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Уважаването на предявения иск е детерминирано от кумулативното наличие на
съответните законови условия, свеждащи се до: 1/ валиден застрахователен договор по
ЗЗГО, сключен между ответника (застраховател) и трето лице (застрахован); 2/
настъпването на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/
събитието да е реализирано вследствие на виновно и противоправно поведение на
застрахования (делинквент); 4/ претърпяването на конкретни вреди (имуществени
и/или неимуществени) от ищеца (увредено лице) и 5/ пряка и непосредствена
причинна връзка между събитието и вредите.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи
наличието на предпоставките, формиращи фактическия състав на разглежданата
искова претенция, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира
оборимо (чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В тежест на ответника е
да опровергае тази презумпция, както и да докаже възражението си за съпричиняване.
С доклада по делото е било отделено за безспорно и съответно за ненуждаещо
се от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП за лекия автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, при ответното
дружество (като застраховател) е имало сключена валидна ЗЗГО.
От приетите като писмени доказателства копия на материали от
административно-наказателна преписка, представена от РУ на МВР – гр. П., от
показанията на свидетелите К. З. (полицейски служител) и А. А. (водач на лекия
автомобил „Фолксваген Поло“, участвал в транспортната злополука), както и от
заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза, се констатира, че:
- На 22.12.2021 г., около 20:30 ч., в гр. П., по ул. „С.“ е било реализирано
ПТП между горепосочените два леки автомобила – „Ауди А6“ и „Фолксваген Поло“.
- Първото МПС е било управлявано от И. Д. И.ов, а второто – от свидетеля
Ал. А..
2
- Ищецът е бил пътник на задната седалка в автомобила „Ауди А6“.
- Произшествието е настъпило при следните обстоятелства:
= И. Д. И.ов се е придвижвал от ул. „Ц. Б. III“ към ул. „С.“, а
свидетелят А. – в обратната посока;
= в района на „Евенгалистката църква“ и магазин „Рай“, намиращи се
на ул. „С.“ в гр. П., превозното средство, с което се придвижвал А., е навлязло в
насрещната пътна лента, където се е намирал автомобилът, управляван от И.ов, при
което между управляваните от тях автомобили се е стигнало до удар;
= ударът е бил концентриран в предните десни части и на двата
автомобила, тъй като лекият автомобил „Фолксваген Поло“ на практика е бил изцяло
навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди А6“;
= за И.ов, като водач на лекия автомобил „Ауди А6“, дори и при
движение със скорост от 50 км/ч, която е позволената за пътния участък, инцидентът е
бил непредотвратим от техническа гледна точка.
- Автомобилът „Ауди А6“, участвал в произшествието, фабрично е снабден
с предпазни колани, включително на задните седалки, като тяхната употреба
значително намалява риска от травми, основно при челни удари.
От гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетеля Т. К.
(сочен за биологичен баща на ищеца), от писмените медицински доказателства (копие
на амбулаторен дневник и на фиш за спешна медицинска помощ, издадени от Филиала
за спешна медицинска помощ /ФСМП/ – гр. П.), както и от заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза, става ясно, че:
- В резултат на пътния инцидент ищецът е получил разкъсно-контузна рана
на горната устна. След процесния пътен инцидент той е бил прегледан във ФСМП –
гр. П., но в представената медицинска документация липсва отразяване на
извършените манипулации и на проведеното лечение. Обичайната практика в такива
случаи е да се направи първична хирургична обработка на раната, като е напълно
възможно да се наложат и хирургични шевове, за което се споменава в показанията на
свидетеля К., който говори за поставянето на три, четири такива шева.
- Описаното телесно увреждане отговаря на времето и на механизма на
транспортното произшествие, по повод на което се води делото, и е в причинно-
следствена връзка с него.
- Във връзка с нараняването ищецът е изпитвал болки с лек до умерен
интензитет, като те са му създавали и известни затруднения при хранене.
- Няма медицински данни за предписана медикаментозна терапия, но
адекватното лекарствено лечение е било със симптоматична насоченост (чрез
нестероидни противовъзпалителни средства).
- Възстановителният период е бил около 15 дни (плюс/минус 2 дни), след
преминаването на който следва да настъпи пълно възстановяване, без бъдещи
3
последици за здравословното състояние.
- Анализираното травматично засягане, чиято телесна локализация е в
областта на главата на пострадалото лице, би могло да се получи и при ползването на
обезопасителен колан, той като последният не е в състояние да предотврати травми,
получени при свободното движение на крайниците и на главата на пътник в
автомобил, участващ в ПТП.
- Настъпилият инцидент е дал известно негативно отражение и в
емоционален план за ищеца, който за период от около един, два месеца е бил
тревожен, имал е нарушения на съня, изпитвал е страх от качване в автомобил,
наложило се е да отсъства от училище, което е довело и до понижаване на успеха му
там.
Коментираните по-горе доказателствени източници (свидетелски показания,
писмени доказателства и експертни заключения) подлежат на цялостно кредитиране в
така обсъдените им части, тъй като не съдържат никакви значителни противоречия по
релевантните факти и не се опровергават помежду си, а взаимно се допълват.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е
доказан от гледна точка на основанието му, защото се установи, че:
- Ищецът е увредено лице (чл. 478, ал. 2 КЗ), претърпяло конкретни
неимуществени вредни последици (физически и душевни болки и страдания).
- Вредите са пряк и непосредствен резултат от ПТП, имащо характера на
застрахователно събитие по ЗЗГО (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ).
- Застрахователното събитие е било предизвикано противоправно и
виновно (не беше оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) от субект, имащ
качеството на застрахован (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 2 КЗ) при ответника
(като застраховател).
Определянето на размера на адекватната парична репарация при неимуществени
вреди се извършва в съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Справедливостта по смисъла на цитирания нормативен регламент не
е абстрактно понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са
обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и
раздел II от мотивите на Постановление № 4/68 г., Пленум на ВС). Такива
релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания; продължителността и интензитетът на претърпените физически и
душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие;
начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото
обществено и социално положение (вж. Решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. №
419/12 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32/19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/14 г., ІV г. о. на
ВКС и Решение № 223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/16 г., III г. о. на ВКС).
4
В контекста на изложеното в предходния абзац, паричната репарация, която се
явява адекватна за понесените от ищцовата страна неимуществени вредни последици,
трябва да бъде фиксирана на сумата от 1 500 лв., по повод на което са взети предвид:
младата възраст на пострадалото лице към деня на инцидента (14 години); начинът на
получаване на уврежданията (внезапно настъпил пътен инцидент, докато ищецът е бил
пътник в лек автомобил, който се е движил правомерно); конкретните медико-
биологични особености на засягането на телесния интегритет, които са с нисък
интензитет; липсата на необходимост от специално и продължително лечение, с
прогноза за пълно възстановяване; претърпяването и на душевни терзания, които не са
оказвали дълготраен негативен ефект върху психиката на увредения.
2. Относно законната лихва върху обезщетението:
Законна лихва върху главницата по уважения иск може да се присъди само от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното погасяване.
Присъждането й от по-ранен момент може да стане въз основа на отделен
акцесорен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 497, ал. 1 КЗ, какъвто в
настоящия казус не е бил предявяван, доколкото това предполага заявяването на
конкретен размер на търсената мораторна лихва, както и очертаването на период на
забавата, предхождащ образуването на исковия процес.
3. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебния разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Ищецът не е направил съдебно-деловодни разходи по делото, но е получил
безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – И. Е. Я. от Адвокатска
колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Л. М.“ № 2, трябва да бъде
присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се
фиксира на сумата от 400 лв. Определянето му е извършено от сегашния съдебен
състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото, при
отчитане на частичната неоснователност на предявения иск и при зачитане на
принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на
СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от
държавите-членки на Европейския съюз, при произнасянето по разноските за
адвокатско възнаграждение, трябва да концентрират преценката си върху
характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните
доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се
забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с
5
юридическа правоспособност, което носи и завишена отговорност за дейността си.
Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че
горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите,
които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна, както и на частичната
неоснователност на иска. В хода на съдебното производство процесуалният
представител на ищеца е изготвил подробна искова молба и подробна писмена защита.
Участвал е лично в проведените три открити заседания. Събрани са писмени
доказателства в неголям обем, но е проведен разпит на трима свидетели и са
изслушани заключенията на две експертизи. Спорният предмет включва имуществено
притезателно право на невисока материална стойност. Разгледаната правна
проблематика е с неособено висок интензитет на сложност.
Съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ответното дружество, съразмерно
на отхвърлената част от иска, са 300 лв. и са формирани на базата на платения
адвокатски хонорар (600 лв.) и заплатените възнаграждения за вещи лица (600 лв.). За
тези разноски ищецът носи отговорност, независимо че е непълнолетен, тъй като
именно той има качеството на страна в съдебното производство (чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл. 28, ал. 2 ГПК), като децата отговарят за задълженията си към трети лица със своето
имущество (вж. Определение № 5025/05.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4089/24 г., І г. о. на
ВКС).
Предвид освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на държавни
такси и на разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2
ГПК, ответната страна дължи по сметка на съда сумата от 510 лв., която е формирана
от разноските за вещи лица, поети от съдебния бюджет (600 лв.), и от държавната
такса (60 лв.), дължима за делото, пропорционално на уважената част от разгледаната
искова претенция.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, „ЗД „Б. И.““ АД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. Б.“ № 87, ЕИК ***, да заплати на
непълнолетния А. Н. И., с адрес в гр. П., ул. „Я.“ № 19, ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка Н. А. И.а, сумата от 1 500 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, произтекли от пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 22.12.2021 г., около 20:30 ч., в гр. П., по ул. „С.“, като произшествието е било
предизвикано виновно от А. Л. А., в качеството му на водач на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ***, за който автомобил е имало сключена задължителна
6
застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗД „Б. И.““ АД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2024 г., до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му част до
неговия пълен заявен размер от 2 000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ЗД „Б. И.““ АД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. Б.“ № 87, ЕИК ***, да заплати на адвокат И.
Е. Я. от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Л. М.“ № 2,
сумата от 400 лв. – възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е
оказал на ищцовата страна по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. Н. И., с адрес в гр. П., ул. „Я.“ №
19, ЕГН ********** – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка
Н. А. И.а, да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД , със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. „Дж. Б.“ № 87, ЕИК ***, сумата от 300 лв. – съдебни разноски, дължими за
първоинстанционното производство по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „ЗД „Б. И.““
АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. Б.“ № 87, ЕИК ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. П., сумата от 510 лв. – сбор от разноски за вещи лица, поети от бюджета на
съда, и от държавната такса, дължима за производството по делото, пропорционално
на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7