Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 14.06.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:                                

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 45 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Люлин, бул.Д-р Петър Дертлиев N 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, срещу В.К.Д. с установен в заповедното производство настоящ адрес ***, по предявен установителен иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за парични вземания по Заповед N 260070/19.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 1052/2020г. на РС-Кърджали, произхождащи от неизпълнение на Договор за кредит N **********/27.04.2017г., сключен с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца.

Исковете са предявени за следните суми:

1.сумата 750 лв. главница,

2.сумата 15.89 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 27.04.2017г. до 27.05.2017г.,

3.сумата 977.70 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.04.2017г. до 17.09.2020г. включ.,

ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 18.09.2020г..

Ищецът твърди неизпълнение в срок от ответника на задълженията му по сключен по реда на ЗПФУР с кредитора „4финанс ” ЕООД, ЕИК ********* договор за кредит N ********** от 27.04.2017г., за обща усвоена сума от 750 лв., със срок за връщането й на 27.05.2017г. чрез плащане на една месечна погасителна вноска, ведно с договорна лихва от 15.89 лв., или общо 765.89 лв., при  уговорено обезщетение за забава съгласно общите условия към договора, възлизащо договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер на законната лихва, каквато е начислено за периода от 27.04.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, в размер на 977.70 лв. Твърди също, че кредиторът „4финанс“ ЕООД му е прехвърлил вземането, което има към В.К.Д., с подписано на 19.11.2019г. Приложение 1 към  договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.11.2019г. и за извършеното прехвърляне длъжникът е уведомен  по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо от 05.12.2019г., изпратено с известие за доставяне, от първоначалния кредитор чрез пълномощник –новия кредитор. Наред с това, ищецът се позовава и на връчване на уведомление за цесия с исковата молба, както и на съдебната практика, че това връчване следва да се вземе предвид като настъпило в хода на делото. Искането е да се установи за съществуващо вземането спрямо ответника, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1052/2020г. на РС-Кърджали, в горепосочените размери на главница, договорна лихва и обезщетение за забава.В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа исковете с писмена молба чрез процесуалния си представител.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба при възражение, че не е получил известие за доставяне на цесия и подписът, положен в същото, не е негов; че не дължи процесните суми и не дължи вземането в посочения в исковата молба размер.В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК, за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника по Заповед N  260070/19.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N  1052/2020г. на РС-Кърджали, възразена от ответника като длъжник, с която е разпоредено той да заплати на ищеца като кредитор  сумата 1 743.59  лв.,  представляваща неизпълнени парични задължения по договор за кредит N ********** от 27.04.2017г., от която 750 лв. главница, 15.89 лв. договорна лихва за периода от 27.04.2017г. до 27.05.2017г., 977.70 лв. обезщетение за забава в размер на законната  лихва за периода от 27.04.2017г. до 17.09.2020г. включ., ведно със законната лихва върху главницата от 750 лв., считано от 18.09.2020г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 84.87 лв., представляваща разноски по делото, от която 34.87 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Твърденията на ищеца за правоотношение между ответника като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД с ЕИК *********, гр.София, като кредитор, по Договор за кредит N 9984299008 от 27.04.2017г., за предоставяне на обща усвоена сума от 750 лв., подлежаща на връщане в срок от 30 дни, до 27.05.2017г., който договор е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР и вземанията по който кредиторът прехвърля на ищеца, с Приложение N 1/19.11.2019г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.11.2019г., потвърждавайки цесията и упълномощавайки ищецът да я съобщи на длъжника, са установени от приложените писмени доказателства към исковата молба, връчени на ответника, който не ги оспорва, при което с връчването им е уведомен за цесията съгласно чл.99 от ЗЗД, с оглед на което дължи изпълнение на задълженията си по договора за кредит на новия кредитор–ищеца, както и защото неуспешно е оспорването на ответника на неистинността на подписа му в уведомлението за цесия, връчено му преди настоящото съдебно производство, на 10.12.2019г.. Съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираната главница от 750 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска на 18.09.2021г.  и с договорна лихва от  15.89 лв., както и с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, изтекъл преди предявяване на иска, а именно от 28.05.2017г. - деня, следващ този на крайния срок за изпълнение на договора,  до 17.09.2020г. включ., за който период законната лихва върху сумата 750 лв. възлиза на 251.90 лв./съгласно Калкулатор НАП/, до които размери искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на парично вземане за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, произтичащи от неизпълнение на горепосочения договор, се уважи, и се отхвърли в частта му за обезщетение за забава за периода от 27.04.2017г. до 27.05.2017г. включ. и за разликата над сумата 251.90 лв. до пълния претендиран размер от 977.70 лв. Съображенията са следните:

На 27.04.2017 г. между „4финанс“ ЕООД, гр.София и В.К.Д. е сключен договор от разстояние по правилата на ЗПФУР, наименован Договор за кредит N  **********/27.04.2017г. - Специални условия на договора за кредит, с който и съгласно Общи условия на договора за кредит/ОУ/ е постигнато съгласие за предоставяне на първоначален кредит в размер на 90 лв., при ГПР 49.4 %, подлежащ на връщане в срок от 30 дни, на дата 27.05.2017г., ведно с договорна лихва от 40.83 %, при възможност за допълнителен кредит до уговорения кредитен лимит от 1 000 лв., който да се заяви преди датата на връщане на първоначално отпуснатия кредит, когато съществуващият договор за кредит се изменя с подписване на нов договор за кредит, при запазване на условията по съществуващия договор, в т.ч. и крайният срок за изпълнение на 27.05.2017г., с изключение на размера на дължимата сума за главница, с оглед общия размер на усвоения кредит.

С оглед начина на сключване на договора и предвиденото в чл.3 от общите условия към него, че договорът се счита за сключен след изпращане от кредитополучателя на дружеството на съгласието за сключване на договора за кредит и ОУ, които действия представляват извършване на електронно изявление, е налице спазване на изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК  форма на договора, тъй като както преддоговорната информация, така и сключването на договора е осъществено от разстояние при спазване изискванията на чл.8-11 от ЗПФУР и съгласие на страните в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП/в редакция към сключване на договора/.

На дати 29.04.2017г., 02.05.2017г., 07.05.2017г., 08.05.2017г., 09.05.2017г., 16.05.2017г., 17.05.2017г.,  първоначалният договор за кредит е изменен съответно за заявени допълнителни суми по кредита от 150 лв., 200 лв., 250 лв., 300 лв. и 400 лв., 500 лв. и 550 лв., 600 лв., 750 лв.. От представени разписки за извършено плащане  на кредитополучателя чрез Изи Пей, по нареждане на 4Финанс ЕООД,  се установява, че сумата по първоначалния кредит от 90 лв. е усвоена изцяло, а по тези по заявените допълнителни кредити не са усвоявани изцяло и общо усвоената сума е 750 лв., от която 90 лв. на 27.04.2017г., 60 лв. на 29.04.2017г., 50 лв. на 02.05.2017г., 50 лв. на 07.05.2017г., 50 лв. и 100 лв. на 08.05.2017г., 100 лв. и 50 лв. на 09.05.2017г., 50 лв. на 16.05.2017г. и 150 лв. на 17.05.2017г..В договора за кредит по заявената допълнително сума от 750 лв. е видно, че размерът на договорната лихва за ползването на сума от 750 лв. за един лихвен период е 15.89 лв. Именно и вземане за главница от 750 лв., ведно с други дължими суми,  кредиторът „4Финанс“ ЕООД е цедирал на ищеца  с договора за цесия от 19.11.2019г., след което е потвърдил цесията и е упълномощил цесионера/ищеца/ от негово име да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.  

Съгласно чл.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Чл. 2 от ЗЕДЕП определя електронното изявление като словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация.Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/ и съдържанието му, ако е оспорено, се цени с оглед на останалите обстоятелства по делото. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.Начинът на сключването на договора и доказателствената му сила не са оспорени от ответника. Сключеният договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация в случая се съдържа освен в ЗПФУР и в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания относно договора и неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, като тези по чл.12, ал.1 т.7-9 от ЗПК, относими специално към потребителския кредит под формата на овърдрафт, са идентични като изискване с тези по чл.11, ал.1, т.7, 9 и 10 от ЗПК.С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР N 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая е спазена формата на договора, в т.ч. и относно шрифта, тъй като договорът е сключен в електронна форма и сумата по него е предоставена от кредитора като доставчик на финансовата услуга на ответника като потребител на услугата и кредитополучател посредством плащания на каса на кредитополучателя от трето на делото лице, по нареждане на кредитора, съгласно горепосочените разписки за плащане, при което договорът е породил облигационното си действие.Съдържанието на договора като подписан електронен и частен документ не е оспорено и съдът е длъжен да приеме, че той съставлява доказателство за сключения потребителски кредит.

Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-т.12 и т.20 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП/ГПР и условията за прилагането им/чл.4 и 6 oт ОУ/, информация относно размера, броя, периодичността и датата на плащане на погасителните вноски, в случая еднократно, правото на отказ от договора, при неприложимост на изискването на чл.11, ал.1 т.9а от ЗПК, при фиксирания лихвен процент от 40.64 % и ГПР за едно лихвено плащане, съответен на изискването на чл.19, ал.5 от ЗПК. Сключеният договор за потребителски кредит  е действителен и потребителят дължи претендираната стойност на кредита на новия кредитор, придобил вземането съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2019г. Цесията  е съобщена на кредитополучателя преди предявяване на иска – уведомлението за това, изпратено с известие за доставяне N *PSSDTS00GJ1T0* /лист 122 от делото и представено от ищеца в оригинал -лист 158 от делото/ от цедента „4финанс“ ЕООД чрез упълномощения цесионер е получено от кредитополучателя на 10.12.2019г. и оспорването му от ответника, че подписът за получател не е негов, е опровергано от неоспореното по реда на чл.200, ал.3 от ГПК експертно изследване, като уведомлението, приложено към исковата молба, е повторно връчено на ответника.Налице е уведомяване за цесията, като и узнаването й в хода на делото подлежи на съобразяване от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика. За да породи цесията действие, съобщението за същата трябва да бъде извършено от цедента - чл.99, ал.3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо действие.Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението.Така съдът като съобрази  Определение  N 987/18.07.2011г. по гр.д.    N 867/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение N  123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. N 12/2009г., II т.о., ТК, Решение N  3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. N 1711/2013г., I т.о., ТК и Решение N  78/09.07.2014г. на ВКС по т.д. N 2352/2013г., II т.о., ТК, както и Решение N  137/03.06.2015г. на ВКС по гр.д. N 5759/2014г., III г.о., приема, че получаването от ответника на уведомлението за цесия, в т.ч. и като приложение към исковата молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните последици на чл.99, ал.4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на цесията. От значение е достигането до длъжника на уведомлението и дали същото изхожда от легитимирано лице, което в случая е установено при неоспорено надлежно авторство автора на уведомлението и на упълномощаването за това, дадено от цедента на цесионера.

Подлежащите на доказване правопораждащи вземането на ищеца за главница и възнаградителна лихва факти са установени, с оглед което искът е основателен и доказан, поради което следва да се признае, че ответникът дължи на ищеца сумата 750 лв., представляваща невърната главница по Договор за кредит N  **********/27.04.2017г., ведно със законната лихва от 18.09.2020г./дата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане и фиксирана договорна лихва от 15.89 лв., съответна на правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК.Установена е и забавата на ответника. Съгласно чл. 84, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.Срокът за изпълнение е уговорен в полза на длъжника –чл.70, ал.1 от ЗЗД, в случая на 27.05.2017г. и ответникът изпада в забава от 28.05.2017г., поради което ищецът без основание претендира обезщетение за забавата за периода от 27.04.2017г. до 27.05.2017г. включ.Съгласно т. 13.2а от Общите условия, в случай на забава на плащания по договора за кредит, кредитополучателя дължи и обезщетение за забава, формирано от договорната лихва, увеличена с основния лихвен процент, определен от БНБ - 10% към сключване на договора. Уговорката противоречи на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, съгласно които при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва/така и т.2 ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС/, с оглед на което обезщетението за забава е в размер на законната лихва за периода на забавата, изтекъл преди предявяване на иска, от 28.05.2017г. до  до 17.09.2020г. включ., за който период законната лихва върху сумата 750 лв. възлиза на 251.90 лв./съгласно Калкулатор НАП/, до който размер съществува вземането на ищеца, обезщетяващо забавата на ответника, при което за периода от 27.04.2017г. до 27.05.2017г. и за разликата над сумата 251.90 лв. до пълния претендиран размер от 977.70 лв. искът в частта му за обезщетение следва да се отхвърли..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

В настоящото производство ищецът прави разноски от 115.13 лв. за държавна такса и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед материалния интерес по делото определя на 100 лв., от които има право на 125.58 лв. В заповедното производство ищецът има прави разноски от 34.87 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които има право на 49.54 лв. Така посочените разноски са дължими от ответника, който на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, но не претендира и не доказва направата на такива, а тези по производството по чл.193-194 от ГПК са в негова тежест, тъй като оспорването на авторството на получателя на документа е неуспешно, поради което на основание чл.194, ал.1 предл.1-во от ГПК следва то да се признае за недоказано.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

ПРИЗНАВА за недоказано оспорване истинността на авторството на подписа на посочения получател В. Кр. Д. в известие за доставяне N *PSSDTS00GJ1T0*, получено на 10.12.2019г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  на В.К.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Люлин, бул.Д-р Петър Дертлиев N 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, има парично вземане от В.К.Д. с ЕГН **********, в размер на сумата 1 017.79 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по договор за кредит N ********** от 27.04.2017г., от която 750 лв. главница, 15.89 лв. договорна лихва за периода от 27.04.2017г. до 27.05.2017г. и 251.90 лв. обезщетение за забава в размер на законната  лихва за периода от 28.05.2017г. до 17.09.2020г. включ., ведно със законната лихва върху главницата от 750 лв., считано от 18.09.2020г.- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК в частта му за обезщетение за забава за периода от 27.04.2017г. до 27.05.2017г. включ. и за разликата над сумата 251.90 лв. до пълния му претендиран размер от 977.70 лв., за което вземане е издадена Заповед N  260070/19.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  1052/2020г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА В.К.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Люлин, бул.Д-р Петър Дертлиев N 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 175.12 лв., представляваща разноски по делото, от която 125.58 лв. в настоящото производство и 49.54 лв. в заповедното ч.гр. д. N 1052/2020г. на РС-Кърджали.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: