РЕШЕНИЕ
№ 1824
гр. Русе, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520101499 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 346 и следващите от ГПК – втора фаза
на делба.
С влязло в сила решение №***/25.06.2025г., по делото е допусната
съдебна делба на
Апартамент *** на първия етаж, находящ се в жилищен блок „***", във
вход ***, в жилищен комплекс „***" в гр. Русе, ул. ***, с идентификатор ***,
състоящ се от стая, дневна, столова, бокс и сервизни помещения със застроена
площ 70,16 кв.м., при граници на същия етаж апартамент с идентификатор
***, под обекта — няма, над обекта — апартамент с идентификатор ***,
заедно с избено помещение № ***, при граници — от трите страни коридор и
изба № ***, заедно с 0,777% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, при равни права за съделители - по ¼ ид. част за
М. М. М., В. М. М., Т. М. М. и Н. Г. М. и на
Лек автомобил ***, с peг.№ ***, с рама №*** и двигател № ***, с обем
на двигателя от ***куб.см., и мощност от 55 KW (74 к.с.), при права по 1/8
ид. част за М. М. М., В. М. М., Т. М. М. и 5/8 ид.части за Н. Г. М..
Във втората фаза на делбеното производство, всички съделители са
1
направили искане делбата да приключи с изнасяне на публична продан на
апартамента и лекия автомобил.
За съвместно разглеждане в делбеното производство са приети и
облигационните претенции на съделителите М. М. М., В. М. М., Т. М. М., с
искане за заплащането им от ответницата Н. Г. М. на обезщетение за
лишаването им от ползване на допуснатите до делба имот за периода
04.02.2025г. до 04.08.2025г. в размер на по 825лв. за всеки от тях и за лишаване
от правото на ползване на лекия автомобил за периода 23.03.2025г. до
13.10.2025г. по 379,06лв. за всеки от тях.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
доказателства, заключенията на вещите лица по назначените съдебно-
техническа и автотехническа експертизи, доводите и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Според заключението на приетата по делото техническа експертиза,
пазарната стойност на допуснатия до делба апартамент е в размер на
129 817лв., като равностойността на всеки един от дяловете на съделителите е
в размер на 32 454,25лв. Имотът е неподеляем в архитектурно и
конструктивно отношение.
Според заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, пазарната стойност на лекия автомобил е 17 000лв. Съответно
дяловете на съделителите са по 2125лв. за М. М. М., В. М. М., Т. М. М. и
10 625лв. за Н. Г. М.. С допълнително заключение вещото лице е определило
средния пазарен наем за автомобил като процесния за периода 23.03.2025г. до
13.10.2025г. на 180лв. месечно (6лв. на ден) или общо за периода 1200лв.
С допълнителна молба процесуалният представител на ищците е
съобразил заключението на вещото лице и е заявил, че „претендирания наем“
от всеки един от тях е в размер на 150лв.
С исковата молба за образуване на настоящото производство, ищците
М. М. М., В. М. М. и Т. М. М. са отправили покана до ответницата за
заплащане на обезщетение за лишаването им от правото да ползват
апартамента и автомобила съобразно наследствените си права. Исковата
молба е получена от ответницата Н. Г. М. на 23.03.2025г.
С извънсъдебна покана (преди образуване на настоящото
производство), тримата ищци са претендирали от ответницата прекратяване
2
на съсобствеността си върху процесния апартамент, както и да им бъде
заплащано обезщетение за лишаването им от ползването му в общ размер на
412,50лв. месечно до приключване на делбата. Поканата е връчена на
ответницата на 04.02.2025г. от призовкар на ЧСИ Васил Николов.
По делото няма спор, че до края на месец юли 2025г. делбеният
апартамент е ползван само от ответницата, след което тя го е напуснала и е
изнесла личните си вещи, за което обстоятелство е уведомила тримата ищци и
процесуалния им представител в периода 22.08.2025г. до 01.09.2025г. с
изпратени писмени съобщения по поща и чрез съдебен изпълнител. Също така
страните по делото нямат спор, че за претендирания период за заплащане на
обезщетение - 04.02.2025г. до 04.08.2025г., средният пазарен наем за
апартамента е в размера претендиран от ищците – 550лв. месечно, или по
825лв. за всеки от ищците за целия период.
Свидетелката И.И.К. установява, че е майка на ответницата и знаела за
процесния лек автомобил. След като наследодателят на страните се разболял,
никой не бил ползвал този автомобил. Дъщеря й не давала тази кола на друг,
защото била купена по време на брака й.
Свидетелката Р.П. М. установява, че познавала бащата на ищците. След
смъртта му говорила с ищцата В., тъй като имала желание да закупи
процесния автомобил. В. й отговорила, че няма достъп до автомобила и няма
как да бъде пробван. Свидетелката не знаела, защо ищцата няма ключове, не
знаела къде са и документите на автомобила.
Ответницата не е оспорила, че след смъртта на наследодателя на
страните, ключовете за лекия автомобил се намирали у нея, но автомобилът не
се ползвал и стоял паркиран на открит паркинг пред блока. Ответницата не
била шофьор и не го ползвала.
При това положение и с оглед невъзможността за реална подялба на
допуснатите до делба имот и автомобил, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 348 ГПК и следва с решението си да изнесе същите на
публична продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването.
По отношение на облигационните претенции: съгласно чл. 31, ал.2 ЗС,
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. По отношение на това, че за периода 04.02.2025г.(след
писмената покана) до 04.08.2025г. само ответницата е ползвала процесното
3
жилище и съответно ищците са били лишени от това право съобразно правата
си в съсобствеността, то тя следва да заплати на всеки един от тях
претендираното обезщетение от по 825лв., по който размер страните също
нямат спор. С оглед на това, в тази част облигационните претенции на тримата
ищци с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС следва да бъдат изцяло уважени.
По отношение на аналогичната облигационна претенция относно лекия
автомобил, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки
за нейното уважаване. Действително с исковата молба и тримата ищци са
поискали да им бъде осигурено ползването на лекия автомобил. Естеството
обаче на тази движима вещ не позволява нейното едновременно ползване от
четиримата съсобственика (за разлика от апартамента). На следващо място,
както от свидетелските показания, така и от заключението на вещото лице се
установява безспорно, че в процесния период лекият автомобил не е използван
от никого, включително и ответницата не го е ползвала. Т.е. не е налице една
от предпоставките на чл. 31, ал.2 ЗС –„Когато общата вещ се използва лично
само от някой от съсобствениците“. Общоизвестно е обстоятелството, че
необходимите документи за ползването на автомобила са в един екземпляр, а
ключовете за него най-много два броя. Логично е те да са били в нейно
съхранение, доколкото тя е живяла с наследодателя на ищците и преди
смъртта му тя също е имала право да ползва автомобила като придобит в
режим на СИО, каквото право ищците не са имали. Ако ответницата беше
предала ключовете и документите след поискването на ищците и те ползваха
автомобила, то тогава тя би имала право да претендира обезщетение за
лишаване от ползване и то съобразно нейните права в съсобствеността, това
обезщетение щеше да бъде по-високо от това, което са претендирали ищците.
Следователно неизползването на автомобила след възникването на
съсобствеността върху него, в конкретния случай се явява възможно най-
законосъобразното решение, което съобразява правата и интересите на всички
съсобственици, намалявайки риска от износване, повреждане и съответно
обезценяване, което се установява и от заключението на вещото лице. Също
така в конкретния случай няма доказателства дали този автомобил е бил в
движение, технически и документално изправен, за да може да бъде
използван през процесния период, както и дали разходите за въвеждане в
такова състояние не надвишават претендираното от ищците обезщетение. В
случая съдът намира и още едно допълнително основание за неуважаване на
4
тази облигационно претенция. Съгласно чл. 32, ал.1 ЗС, общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ. Ответницата притежава повече от
половината от автомобила – 5/8 идеални части и би могло да се приеме, че
нейното несъгласие да се ползва автомобила е достатъчно за това просто да
бъде съхраняван, до извършване на делбата. Също така, на последно място, но
не и без значение за разрешаване на спора между страните, съдът
съобразявайки конкретните особености на случая, начина на възникване на
съсобствеността, броя на съсобствениците и безкрайно влошените им
отношения, намира, че и морално неоправдано е в случая на ищците да бъде
присъдено претендираното от тях обезщетение от по 150лв. за лишаване от
ползване на автомобила. Правосъдието следва не само формално да е дейност
по прилагане на правни норми, а отчитайки конкретните специфики на случая
да бъде и справедлИ., да отговаря на изискванията на нравствеността.
По изложените съображения съдът намира облигационните претенции
на тримата ищци за заплащане на сумата от по 150лв. на всеки от тях за
лишаването му от ползването на делбения автомобил за неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 355 ГПК, страните не си дължат взаимно разноски за
адвокатски възнаграждения, платени във връзка допускането и извършването
на делбата, както и разноски за вещите лица, свързани с извършването на
делбата, доколкото същите съдът е разпределил предварително между
страните съобразно правата им в съсобствеността.
Дължимите на ищците разноски във връзка с облигационните им
претенции следва да бъдат определени по общото правило на чл. 78, ал.1 ГПК.
Направените от тях разноски са в размер на по 400лв. адвокатско
възнаграждение. От първоначално предявените и приети за разглеждане
претенции в общ размер на по 1 341,56лв. (962,50лв. обезщетение за
апартамента и 379,06лв. за автомобила), уважената част е за 825лв. (само за
апартамента), пропорционално от горепосочените адвокатски възнаграждения
следва да се присъдят 245,98лв. за всеки от ищците. Също така и следва
съобразно дела в съсобствеността на ответницата, в нейна тежест да бъдат
възложени разноските направени от ищците за образуване и водене на делото,
които ползват и двете страни. Такива са разноските за данъчна оценка,
застрахователна стойност на автомобила, схема на апартамента. Или от общо
5
78,25лв. направени такива разноски, в тежест на ответницата следва да се
възложат 19,56лв., от които следва да заплати на всеки от ищците по равна
част - 6,52лв. Така общо на всеки от ищците ответницата дължи разноски за
настоящото производство в размер на 252,50лв.
На основание чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да
заплати в полза на държавния бюджет по сметката на Районен съд - Русе
държавна такса в размер на 4% върху стойността на полагащия и се дял от
̀
недвижимия имот и автомобила, или всеки от ищците по 1383,17лв., а
ответницата 1723,17лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Русе
и държавна такса по уважените облигационни претенции в размер на 50лв. за
всяка, или общо 150лв.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС – Русе по
50лв. за отхвърлените си претенции по сметки.
Така мотивиран и на основание чл.348 ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН :
Апартамент № ***на първия етаж, находящ се в жилищен блок „***",
във вход ***, в жилищен комплекс „***" в гр. Русе, ул. ***, с идентификатор
***, състоящ се от стая, дневна, столова, бокс и сервизни помещения със
застроена площ 70,16 кв.м., при граници на същия етаж апартамент с
идентификатор ***, под обекта — няма, над обекта — апартамент с
идентификатор ***, заедно с избено помещение № ***, при граници — от
трите страни коридор и изба № ***, заедно с 0,777% идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
След извършване на проданта, съсобствениците следва да се
удовлетворят от получената цена при права 1/4 ид.ч. за М. М. М.
ЕГН**********, В. М. М. ЕГН**********, Т. М. М. ЕГН********** и Н. Г.
М. ЕГН**********.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН:
Лек автомобил „***", с peг. №***, с рама №*** и двигател № ***, с
6
обем на двигателя от 1461 куб.см., и мощност от 55 KW (74 к.с.).
След извършване на проданта, съсобствениците следва да се
удовлетворят от получената цена при права по 1/8 ид.ч. за М. М. М.
ЕГН**********, В. М. М. ЕГН**********, Т. М. М. ЕГН********** и 5/8
ид.ч. за Н. Г. М. ЕГН**********.
ОСЪЖДА Н. Г. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати на М. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** сумата
от 825лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения
недвижим имот за периода от 04.02.2025г. до 04.08.2025г.
ОСЪЖДА Н. Г. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати на В. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** сумата
от 825лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения
недвижим имот за периода от 04.02.2025г. до 04.08.2025г.
ОСЪЖДА Н. Г. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати на Т. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** сумата
от 825лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения
недвижим имот за периода от 04.02.2025г. до 04.08.2025г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М. ЕГН********** срещу Н. Г. М.
ЕГН********** иск за заплащане на сумата от 150лв. обезщетение за
лишаване от ползването на делбения лек автомобил за периода от 23.03.2025г.
до 13.10.2025г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. М. ЕГН********** срещу Н. Г. М.
ЕГН********** иск за заплащане на сумата от 150лв. обезщетение за
лишаване от ползването на делбения лек автомобил за периода от 23.03.2025г.
до 13.10.2025г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. М. ЕГН********** срещу Н. Г. М.
ЕГН********** иск за заплащане на сумата от 150лв. обезщетение за
лишаване от ползването на делбения лек автомобил за периода от 23.03.2025г.
до 13.10.2025г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Г. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати на М. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** сумата
от 252,50лв. разноски по делото.
7
ОСЪЖДА Н. Г. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати на В. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** сумата
от 252,50лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Г. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати на Т. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** сумата от
252,50лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Г. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху стойността
на дела си в размер на 1723,17лв., както и държавна такса по уважените
облигационни претенции в размер на 150лв.
ОСЪЖДА М. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху стойността
на дела си в размер на 1383,17лв., както и държавна такса по отхвърлената
облигационна претенция в размер на 50лв.
ОСЪЖДА В. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху стойността
на дела си в размер на 1383,17лв., както и държавна такса по отхвърлената
облигационна претенция в размер на 50лв.
ОСЪЖДА Т. М. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, *** да
заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху стойността
на дела си в размер на 1383,17лв., както и държавна такса по отхвърлената
облигационна претенция в размер на 50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8