ПРИСЪДА
№
гр. Русе. 4.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Юлиян Стаменов
Съдебни заседатели: Г.А.
М.Г.
при участието на секретаря
Маня Пейнова, в присъствието
на прокурора Борислав Велков, след като разгледа докладваното
от председателя НОХД № 790 по описа на РОС за 2019 год.
М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 590/18 г. на РОС.
Русенската окъжна прокуратура е обвинила лицата в престъпленията както
следва:
1/ Подсъдимият М. С.С.
по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1 от НК - за това ,
че на 30.08.2016 г в гр. Б., обл. Русе, в съучастие с
Р.С.С., ЕГН **********, като съизвършител
влязъл в чуждо жилище – жилищна сграда, намираща се на ***, ползвана и
обитавана от Д.Г.Й.,ЕГН **********, като деянието е извършено нощем и от две
лица,
по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК – за това, че на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл.
Русе се заканил с убийство на Н.М.Й., ЕГН ********** и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му,
по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК – за това, че на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл.
Русе се заканил с убийство на А.Й.А., ЕГН ********** и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му,
по чл. 142 ал. 2, т. 2, вр.
ал. 1 от НК – за това, че на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл.
Русе, в съучастие с Р.С.С., ЕГН ********** като съизвършител, отвлякъл М.М.Й. , ЕГН
********** , като деянието е извършено от две лица и
по чл. 131 ал. 1,т. 7, пр.2, вр.
чл. 129, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че
на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл. Русе и в землището на
с. М., обл. Габрово, в условията на повторност и в условията на продължавано престъпление, на
два пъти сам и в съучастие с Р.С.С. ЕГН **********,
като съизвършител причинил средна телесна повреда на М.М.Й., ЕГН **********, изразяваща се трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник и левия горен крайник за срок повече от
тридесет дни, поради напречно счупване на лакътната
кост на дясната предмишница и напречно счупване на лакътната кост на
лявата предмишница.
2/ Подсъдимият Р.С.С.
по чл.
170, ал.2, пр.1 и пр.3 вр. ал.1 от НК - за това, че на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл. Русе, в съучастие с М.С.С.,ЕГН
********** като съизвършител, влязъл в чуждо жилище -
жилищна сграда, намираща се на ***,ползвана и обитавана от Д.Г.Й., ЕГН: **********, като деянието е
извършено нощем и от две лица,
по чл. 142 ал. 2, т. 2 вр.
ал. 1 от НК – за това, че на 30.08.2016 г в гр. Б., обл.
Русе, в съучастие с подсъдимия М.С.С., като съизвършител, отвлякъл М.М.Й.,
ЕГН: **********, като деянието е извършено от две лица,
по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК – за това, че на
30.08.2016 г. в землището на с. М., обл. Габрово се
заканил с убийство на М.М.Й., ЕГН ********** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и
по чл. 129, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че на 30.08.2016 г. в землището на с. М., обл. Габрово, в съучастие с М.С.С.,
като съизвършител причинил средна телесна повреда на М.М.Й., ЕГН **********, изразяваща се трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник за срок повече от тридесет дни, поради напречно
счупване на лакътната кост на дясната предмишница.
По делото и конституирана в качеството на частен обвинител пострадалата от процесните деяния - противозаконно отвличане и причиняване
на следна телесна повреда, за подсъдимия М. С. и в условията на повторност, М. М. Й..
В съдебно заседание
обвиненията се поддържат както са внесени от
прокурора, като се пледира за санкциониране
на подсъдимите при условията по чл. 66 ал. 1 от НК.
Повереникът на частния обвинител счита, че обвиненията за
доказани, но счита, че наказанията на подсъдимите следва бъдат ефекстивно изтърпяни.
Подсъдимите и защитниците им считат, че са
доказани само обвиненията по чл. 142 от НК и пледират за условни присъди.
След като прецени и обсъди материалите по делото
и доводите на страните съдът прие от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.С.С. е роден на *** ***,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи като строител.
Осъждан е с влязло в сила на 20.03.2014 г. споразумение по НОХД № 97/2014 г. по
описана РС - Севлиево за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Наложеното му наказание „пробация“ е изтърпяно на 27.11.2014 г.
Подсъдимият Р.С.С. е
роден на *** ***, български гражданин, неженен, със средно образование, работи
като строител, неосъждан. Има четири деца - две непълнолетни от пострадалата -
свидетелката М. Й. и едно малолетно от
жена, с която заживял след нея - които живеят при него под неговите родителски
грижи и едно пълнолетно, учащо в Англия..
Подсъдимият Р.С. и свидетелката - частен обвиннител - М.Й. живеели на семейни начала в дома на подсъдимия,
намиращ се в с. Д., обл. Габрово. В непосредствена
близост до него се намирали също жилищата на брат му - подс.
М. С., на сестра им - св. С. С. С. и на общите им родители.
От съвместното съжителство на подсъдимия Р.С. и пострадалата
- частен обвинител М.Й. - имали две деца - С. и М. С., които и понастоящем,
заедно с малолетното му дете, живеят при него, издържа ги и се грижи за тях
като баща..
През месец август 2016 г. настъпила дълбока негативна
промяна в отношенията между Р. С. и М. Й.. Непротиворечиво установената по
делото от показанията на свидетеля С. С. и обясненията на подсъдимите,
неотречена и от пострадалата, а изрично определена в показанията й като определена
като „лични причини“
причина за това влошаване била трайно извънбрачна
връзка на пострадалата с друг мъж.
Подсъдимият Р. С. не разбрал веднага за тази
връзка, въпреки зачестилите отцъствия на Й. и
отклонения от задълженията й като майка, вкл. случаи да забрави да вземе децата
им от училище, налагали подсъдимият, работещ в строителството в други населени
места, след като разбере за това по летефона, да организира прибирането им с таксите на свои
познати.
При поредно посещение на дома на майката на Й. ***, в хода на среднощно черпене подсъдимият
Р. С. бил уведомен от нейния брат за
извънбрачната връзка и за положението му да издържа семейството на Й., докато
тя поддържа любовна връзка с друг мъж. Това силно го разстроило и депресирало,
до степен по-късно сериозно да обмисля да сложи край на живота си, вкл. да
предприема конкретни действия с тази цел - след прощален разговор с по-големия
си син се снабдил с въже, закачил го в стопанска постройка на дома се подготвил да се
обеси. Нещастието било предотвратено в резултат на своевременната намеса на междувременно уведомените от досетливото дете негови
роднини.
На фона на това развитие
през м. август св. Й. решила да напусне окончателно
дотогавашното си семейното при С. *** и
се установила
в дома на майка си - св. Д.Й. ***.
На 28.08.2016 г. подсъдимият Р.С. отишъл в гр. Б.
заедно със синовете си, за да разговаря и моли Й. да се върне да живее заедно с
него. Пострадалатга – частен обвинител отказала, като
в хода на разговорите между между двамата отново
възникнал конфликт. При това положение
на 29.08.2016 г. сутринта подсъдимият. Р. С.
заедно с големия им син С. си тръгнали, а по-малкият им син М. останал при
майка си в гр. Б..
След всичко това подсъдимият Р.С. решил
принудително да върне пострадалата от дома на майка й в своето - дотогавашното
им семейно жилище.
Споделил тези свои намерения с брат си - подсъдимият
М.С., с когото бил изключително близък и последният решил да участва в намисленото от Р.С.
деяние. Двамата съобщили на братовчед си - св. И.Р., че вечерта на същия ден
имали намерение да отидат в дома на майката на пострадалата Й. *** за да вземат
последната от там и да я откарат обратно в дотогавашното им семейно жилище в с.
Д., обл.Габрово. Св. Р. се съгласил и решил да отиде заедно с братовчедите си.
Вечерта на 29.08.2016 г. тримата тръгнали за гр. Б..
Пътували пътували с л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № ****, собственост на подс. М. С..
Пристигнали около 00,30 часа на 30.08.2016 г. и
паркирали автомобила пред къщата на св. Д.Й. ***.
Къщата се състояла от три стаи и кухня. В нея се
влизало през вход, който извеждал в остъклено антре, в което се намирал и
входът за кухнята. От антрето се излизало на бетонна площадка, разположена на
около 1,5 метра над нивото на земята. Св. М.Й. била настанена в средната стая в
къщата. Стаята в ляво от нейната се ползвала от св. Д.Й. и двете й внучки, а
стаята в дясно от тази на св.М.Й. се обитавала от сестра й - св. Н.Й. и св. А.А..
В изпълнение на намерението си
подсъдимите Р. и М. С. решили да проникнат в
къщата независимо от съгласието на собственицата на имота.
За целта се възползвали, че прозорецът на кухнята
бил оставен отворен и прескачайки през него влезли във вътрешността на имота.
При влизането си, заради тъмнината по това време
на денонощието, подсъдимите съборили вещи, намиращи се в кухнята. От
възникналия силен шум пострадалата и синът и се събудили. Силно уплашена,
пострадалата Й. отишла да събуди майка си.
През това време подсъдимият М.С. влязъл в
спалнята на свидетелите Н.Й. и А.А., като държал предмет,
наподобяващ дървена бухалка. Вдигнал заплашително бухалката над главите им и и
им се заканил с думите“Недейте да ставате и да викате,защото ще Ви убия“. Свидетелите
Н. Й. и св.А. А. се уплашили от заканата и останали неподвижно в леглото си.
Същевременно, подсъдимият Р.С. видял пострадалата,
хванал я за косата и започнал силно да я дърпа към вратата на остъклението. За да сломи оказваната от нея съпротива Р. С.
ударил Й. с юмрук по гърба, в резултат на което тя паднала на земята. Тогава
той започнал да я влачи по земята, като я дърпал за косата и
така я закарал до вратата, водеща към остъкленото
преддверие. Там пострадалата се хванала с двете си ръце за касата на вратата,
за да не бъде изведена навън.
В този момент до двамата се приближил подсъдимият
М.С. и нанесъл на пострадалата единичен силен удар с бухалката в лявата ръка, между
китката и лакътя.
В резултат на удара пострадалата получила
напречно счупване на лакътната
кост на лявата предмишница и от силната болка, която
изпитала се пуснала от касата на вратата. При така сломената й съпрутива
подсъдимият Р.С. изблъскал пострадалата през
перилата на остъкленото помещение и тя паднала на циментовата площадка пред
къщата, с лице към земята. Там подсъдимият
Р.С. я изправил на крака, нанесъл й юмручен удар в областта на кръста и
продължил да я избутва напред към портата на двора.
По този начин пострадалата била изведена от подс. Р. С. на улицата пред жилището на майка й. Там св. И.Р. отворил задната лява врата на горепосочения
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
*** и подс. Р. С.
вкарал пострадалата Й. на задната седалка. След това сам седнал до нея,
а синът им влязъл в купето на колата след родителите си. Св. И.Р. заел предната
дясна седалка, а подсъдимият М.С.
мястото на водача.
После всички потеглили в посока с.Д., обл.Габрово.
По време на пътуването подс.
Р.С. нанесъл още един удар в тялото на Й..
След като пристигнали в посоченото село, двамата
подсъдими и пострадалата отишли в дома на подс. Р.С..
В къщата ги очаквали майката и сестрата
на двамата обвиняеми, които знаели къде и защо са тръгнали братята.
Там пострадалата била накарана от подсъдимият Р.С.
да си облече по-дебела дреха, за да не усеща нищо, след което отново била
изведена от двамата подсъдими от къщата. Подсъдимият Р.С. й разпоредил да се
качи в горепосочения л.а. „Фолксваген Голф“. Пострадалата ес подчинила и
седнала на задната седалка. Подсъдимият. Р.С. седнал на предната дясна седалка,
а подсъдимият М.С. заел мястото на водача.
Тримата с
автомобила напуснали с. Д., обл.Габрово и отишли до чешма в землището на с. М., обл. Габрово. Там, след като подсъдимият М.С. оставил
фаровете на автомобила включени,
двамата подсъдими извели от автомобила пострадалата.
Подсъдимият Р.С. започнал да й нанася удари. Брат му -
подсъдимият М.С. го посъветвал да не я удря по лицето, за да не останат белези, намерил една дебела пръчка и я подал
на подсъдимия Р.С.. Последният взел
пръчката и започнал да нанася множество удари основно по ръцете и краката на пострадалата,
като при всеки удар тя падала на земята, а той я изправял. Докато я удрял, подсъдимият.
Р.С. й се заканил с думите “Курво,ще те убия, ще те заколя, за теб живот няма“.
Подсъдимият. М.С. периодично вземал пръчката от ръцете на брат си и на свой
ред също нанасял удари по тялото на Й..
В резултат на
нанесения от двамата обвиняеми побой, пострадалата получила напречно счупване на лакътната кост на дясната предмишница
и множество други по-леки увреждания.
Същевременно няколко пъти обвиняемите я
издърпвали до чешмата и потапяли главата й под водата, за да не изпада в
безсъзнание от болките.
По време на побоя подсъдимият М.С. предложил на
брат си да вкарат пръчка във влагалището на пострадалата. Отчупил един клон и
го подал на подс. Р.С.. През това време пострадалата
била паднала на земята и лежала по гръб. Докато подсъдимият М.С. притискал
двете й ръце към земята, за да не може тя да се изправи, подс.
Р.С. нанесъл силни мушкащи удари с пръчката между краката на
пострадалата. В резултат на тях пострадалата получила получила разкъсно - контузни рани в слабинната област
и на границата между задната част на бедрата със седалищната област, от които
започнало силно кървене.
Двамата подсъдими изправили на крака Й. и я
подпрели на левия преден калник на автомобила, тъй като от нанесения й побой тя
не можела да стои самостоятелно. След като видели, че не можела да стои
изправена, двамата отново я вкарали в автомобила, като я сложили на задната
седалка в ляво, а до нея седнал подсъдимият Р.С..
Подсъдимият М.С. откарал автомобила обратно в с. Д.,обл.Габрово и го паркирал пред къщата на брат си. Там
сестрата на двамата - св. С.С. - преоблякла
пострадалата, тъй като дрехите й били изцапани с кръв. След това сложили св. М.Й.
да легне на дивана в кухнята.
Междувременно роднините на пострадалата подали
сигнал на тел. 112, като съобщили, че тя била отвлечена от подсъдимия Р.С.,***.
За проверка на сигнала били изпратени свидетелите
И.И., П.А. и И.Т. – полицейски служители от РУ –
Севлиево при ОДМВР – Габрово.
При пристигането им пред къщата на подс. Р.С. ***, те подали звуков сигнал с полицейския
автомобил. При това навън веднага излязъл подс. М.С.,
който заявил на полицаите, че брат му и пострадалата не се намирали в къщата, а
се намирали в гр. Габрово. Тогава полицейските служители поискали да говорят с подс. Р.С. по телефона.
Подс. М.С. набрал номера на брат си, при което от
вътрешността на къщата се чул звън на телефон, но никой не отговорил на
повикването.
Полицейските служители поискали да влязат в
къщата, но подс. М.С. отказал да ги пусне вътре.
Тогава полицейските служители осветили с фаровете
на служебния си автомобил паркирания пред къщата л.а. „Фолксваген с рег. № ***
и забелязали следи от кръв по предния му ляв калник. На въпросите им
подсъдимият М.С. им обяснил, че ударил сърна, която занесъл на непознат човек
на адрес, който не можел да посочи. Това усъмнило полицаите и те поискали да
погледнат в купето на автомобила. Подсъдимият М.С. отключил колата и
полицейските служители забелязали петна от кръв по задната седалка в лявата й
част, а на пода имало дамски обувки.
Свидетелите - полицейски служители - И.А. и Т. Останали
да наблюдават къщата и хората, които излизали от нея през нощта. Направило им
впечатление, че през цялата нощ осветлението в къщата се включвало и изключвало,
а възрастна жена (майката на двамата обвиняеми), няколко пъти излизала на
двора.
През това време подсъдимият Р.С. уговарял пострадалата
да каже на полицейските служители, че е пострадала в гр. Б. след като се
скарала с майка си.
На сутринта на 30.08.2016 г. подсъдимият М.С.
отишъл при полицейските служители и им признал, че брат му и М. Й. били в
къщата и ги пуснал вътре.
По време на разговора им със св.Й. полицейските служгители забелязали, че последната била твърде бледа и
повикали екип на спешна помощ.
Дежурният лекар, след като я прегледал, преценил,
че пострадалата се нуждаела от преглед и изследвания в болнична обстановка.
Затова тя била откарана с линейка в ЦСМП – гр. Севлиево. Там я придружил и подсъдимият
М.С., който я предупредил да внимава
какво ще каже на лекарите. Поискал от нея да им разкаже, че сама се била
ударила на едно желязо. Пострадалата била прегледана от дежурен и й било
извършено изследване с рентген, след което била изпратена за преглед от
гинеколог.
Междувременно подсъдимият М. С. отишъл при
дежурния лекар - специалист по акушерство и гинекология и попитал дали, ако
плати, ще бъде издаден медицински документ на пострадалата Й., отразяващ, че
същата е в добро здраве и без наранявания. След като получил отрицателен
отговор,
подсъдимият М. С., извел пострадалата от спешния
медицински център, като бутал инвалидната количка върху която тя била настанена
и я закарал в РУ - Севлиево, където се намирал обв. Р.С..
Когато полицейските служители узнали, че пострадалата
не била прегледана от специалиста, те лично я откарали отново в болницата и й
били извършени нужните прегледи и изследвания и издадени съответните медицински
документи.
При извършения впоследствие оглед оглед на лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***,
предаден доброволно от подсъдимия. М.С. било фиксирано петно с червено – кафяв
цвят с диаметър около 15 см., установено във вътрешността на автомобила, върху
задна лайсна. Част от веществото било иззето.
От неоспорените заключения на СМЕ по делото е
установено, че така иззетото вещество представлявало кръв с човешки произход, но
поради замърсяване станало невъзможно да се определи кръвно - груповата й
принадлежност, както и че кръвната група на св. М.Й. е „А“.
От неоспореното заключение на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че в резултат нанесените й от подсъдимите удари както
се описаха пострадалата М.М.Й. получила следните увреждания:
– контузия
на главата с болезнен оток в дясната слепоочна област, оплаквания от
световъртеж и главоболие;
– напречно
счупване на лакътната кост на дясната предмишница;
– напречно
счупване на лакътната кост на лявата предмишница;
– охлузване
и кръвонасядане по задната повърхност на дясното
рамо;
– оточни меки тъкани на двете предмишници;
на лявата предмишница има ивицовидно
кръвонасядане с по-бледа срединна
зона;
– кръвонасядане на дясната мишница с три косо-напречно
по-бледи червеникави ивици;
– на
дясната мишница кръвонасядания, като това по
вътрешната повърхност е разделено на две от ивицовидна
по-бледа зона;
– кръвонасядане на десния лакът;
– оток
и кръвонасядане на левия лакът;
– в поясната област, вдясно от срединната
линия, има косо ивицовидно охлузване;
– по
долната предно-вътрешна трета на дясното бедро кръвонасядане;
– на
дясното бедро на ниво средна трета има едропетнисто
мораво кръвонасядане и повърхностно охлузване, като в
предния край кръвонасядането се слива и има малка раничка в средната му по-бледа част;
– по
задната повърхност на дясното бедро на същото ниво има напречно кръвонасядане с по-бледа централна ивицовидна
зона;
– над
и под това ниво по дясното бедро има пръснати по-бледи морави кръвонасядания;
– на
дясното коляно има оток и петнисто кръвонасядане,
както и малко повърхностно охлузване;
– по
вътрешно-страничната повърхност на лявото коляно има кръвонасядане;
– по
задната средна трета на лявата подбедрица има кръвонасядане с по-бледа хоризонтална срединна
ивицовидна зона, в която има и нараняване на
повърхността на кожата напречно на
крака;
– по
долната задна и външно-странична трета на лявото бедро има масивно кръвонасядане с по-бледа зона срединно
в задния край и почти равни горен и долен ръб;
– по
задната повърхност на лявата подбедрица има напречно
ориентирани морави кръовнасядания на ниво средна
трета и на ниво долна трета;
– по
дясната долна седалищна област, леко външно-странично, на границата с горния край на дясното бедро, има разкъсно-контузна рана с дъговидна форма, с охлузване по
ръбовете и червена влажна повърхност;
– на
почти същото ниво по задната повърхност
на горния край на лявото бедро до границата със седалищната област има косо
ориентирана по-плитка рана с косо-ивицовидна форма;
– по
дясната долна седалищна област (слабинна област),
латерално на около 1,5см от ануса и на около 2см от задния край на предверието на влагалището, се установява дълбока зееща разкъсно-контузна рана с неравни, слабо кръвонаседнали
и леко охлузени ръбове;
Счупването на лакътната
кост на дясната ръка довело до трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник, за срок на обездвижване 2-2,5 месеца и срок на нетрудоспособност
около 3-5 месеца. Счупването на лакътната кост на
лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник, за срок на обездвижване 2-2,5 месеца и срок на нетрудоспособност около
3-5 месеца. Останалите увреждани, заедно и поотделно довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК), придружени със значителни болки и
страдания, с период на възстановяване общо около 1 месец, при благоприятно
протичане на оздравителния период. Голяма част от травмите били силно болезнени и мъчителни като усещане
за пострадалата.
Експертизата установява, че по механизъм на
получаване, счупванията на лакътните
кости на двете ръце отговаряли да са причинени при силни удари напречно по
външно-страничната повърхност на предмишниците с
твърд тъп предмет(предмети) с продълговата форма и ограничена повърхност, което
съответствало на удари с метален прът и защитни движения с ръце от страна на
пострадалата срещу ударите. Раните в слабинната
област и на границата между задната част на бедрата със седалищната област
могли да бъдат причинени при силни мушкащи удари с предмет с ограничена
контактна повърхност – например окръглен прът, клон. Кръвонасяданията
и охлузванията по тялото били резултат от удари с или върху твърди предмети,
като част от уврежданията (с ивицовидни бледи
централни зони) отговаряли на многократни силни удари с твърд предмет с тясна
продълговата удряща повърхност.
От заключението на допълнителната СМЕ било видно,
че при установените увреждания външно на лявата предмишница
и наличното счупване на лакътната кост на лявата ръка
, по механизъм отговаряло да е причинено при удар с твърд продълговат предмет и
може да е получено в гр. Б., обл. Русе на 30.08.2016
г. по описания от пострадалата М.Й. начин.
Тази фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начи от свидетелските показания на М.Й., Н.Й., Д.Й., А.А., И.Р., И.И., П.А., И.Т. и С. С.,
от приложените по делото протоколи за оглед на веществени доказателства – лек
автомобил, СМЕ на живо лице и допълнителна СМЕ, 2 бр. СМЕ на веществени
доказателства, медицински документи, свидетелства за съдимост, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние, платежно нареждане и др., протоколи за разпит на обвиняеми лица,
както и от иззетите веществени доказателства по делото.
По изложените обстоятелства, визиращи процесните отправени от всеки от подсъдимите заплахи към
пострадалите свидетели Н., А. и М. Йорданови, конкретикаота
на начина на влизането на подсъдимите в жилището на пострадалата Д.Й., ударите
и издевателствата на подсъдимите върху пострадалата М.Й. и участието в тях и на
подсъдимия Р.С. съдът формира изводите си върху непротиворечивите, взаимно
подкрепящи се и изцяло кореспондиращи с доказателствата от обективен порядък по
делото /веществени и посочените експертизи/. Частичните отричания на тези
обстоятелства от страна на подсъдимите, а именно отправените към свидетелите
заплахи, доброволността на пътуването на М.Й. и специално участието в побоя и
гаврите с нея и на подс. Р.С., са в радикално
противоречие с цялата останала доказателствена съвкупност
по делото всички останалипротиворечат на всички
останали доказателства по делото, като при това са вътрешно противоречиви и
напълно нелогични. Очевидно несъстоятелна е тезата, че трайно установилата се
при майка си пострадала, след като вече е отказала да се върне при Р. С., спонтанно
е формирала такова доброволно желание при събуждането си посред нощ от проналите през прозореца на къщата подсъдими, респ. цялото
описано пътешествие през жилището на подсъдимия Р. С. до чешмата в гората до съснедното село и обратно. И това всичко успоредно на
безспорните усилия положени от двамата подсъдими полицейските служители да не
узнаят за станалото и не видят Й., а когато все пак са установили контакт, дори
тя да не бъде допусната до лекар специалист, за да удостовери описаните й
нечовешки увреждания. По обстоятелствата са за причинените описани счупвания и
увреждания в половата област доказателствата по делото, вкл. от експертен
порядък са категорични и безспорни и очевидно сочат на тенденциозността и недостоверността
на голословното отричане на съответните им деяния на всеки от подсъдимите.
При тази фактическа обстановка съдът прие
следното
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият
М.С.С. е е пълнолетно и
вменяемо, слевователно наказателноотговорно лице.
По описания начин на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл. Русе, този подсъдим, в съучастие с подсъдимия Р.С.С., ЕГН **********, като съизвършител
влязъл в чуждо жилище - жилищна сграда, намираща се на ***, ползвана и
обитавана от Д.Г.Й. ЕГН **********, като деянието е извършено нощем и от две
лица
От обективна страна подсъдимия М.С. е сторил
това, като заедно с подс. Р.С. е влязъл през отворен
прозорец на къщата, за която ясно съзнавал, че е чужда собственост. Деянието
осъществил нощем – около 00,30 часа, в тъмната част на денонощието.
От субективна страна подсъдимият извършил
престъплението при пряк умисъл като съзнавал, че къщата в гр. Б., *** е жилище,
което е чуждо - обвиняемият нямал никакви вещни права върху него и поради това
съзнавал, че няма право да влиза в него. Освен това е налице и общност на
умисъла с подс. Р.С., тъй като всеки от тях е съзнавал своята
престъпна дейност и тази на другия и е съзнавал приноса на всеки от тях за
увреждане на обекта, който посочената правна норма защитава и искал
настъпването на вредоносните последици.
Ето защо съдът прие задоказано
и призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този
подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му
обстоятелства това, че вече е бил обект на наказателна репресия /понастоящем
реабилитиран по право/ и броя на престъпните деяния предмет на делото, а като
смекчаващи това, че е лице с трайно установени трудови навици, семеен, като се
грижи и за множество близки и роднини, вкл. тежко болни, приноса на
пострадалата за случилото се чрез поведение, възприемащо се изключително
негативно в социалната, манталитетна и етническа
среда на подсъдимите, самопризнанията и изразеното му разкаяние, очевидното
значение на изживяната от брат му трагедия /довела го както се посочи до
желание за самоубийство/, както и изтеклия дълъг период от осъществяването на
деянието, тангиращ с установения като критерий за
„разумен срок“ на наказателното производство. При значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, както и наличие на изключително такова /изтеклия
период от време/ съдът определи размера на наказанието на подсъдимия за това
престъпление под средния предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода.
По описания начин на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл. Русе подсъдмият М.С. се заканил с убийство на Н.М.Й., ЕГН **********
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От
обективна страна подс.. М.С. осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, като се заканил на Н.Й. /едновременно
със заканата към А.А./ с думите: „***“ . Това заканване е било от
естеството да предизвика основателен страх у двамата за реализиране на
заканата,с оглед начина,обстановката на извършване на деянието, агресивното
поведение на обвиняемия,което е било придружено и със заплашително държане на
бухалката над главите на двамата пострадали.Подс.. М.С.
осъществил деянието поотделно спрямо всеки един от посочените свидетели, тъй
като същото е насочено против личността на всеки един от пострадалите и липсва
правна възможност да се квалифицира като продължавано престъпление.
От
субективна страна подс. М.С. е извършил
престъплението при пряк умисъл,като много добре е съзнавал противоправността
на стореното и желаел настъпването на целените последици.
Ето защо съдът прие за доказано и призна този
подсъдим за виновен по обвинението в престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този
подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му
обстоятелства това, че вече е бил обект на наказателна репресия и броя на
престъпните деяния предмет на делото, а като смекчаващи това, че е лице с
трайно установени трудови навици, семеен, като се грижи и за множество близки и
роднини, вкл. тежко болни, приноса на пострадалата за случилото се чрез
поведение, възприемащо се изключително негативно в социалната, манталитетна и етническа среда на подсъдимите,
самопризнанията и изразеното му разкаяние, очевидното значение на изживяната от
брат му трагедия /довела го както се посочи до желание за самоубийство/, както
и изтеклия дълъг период от осъществяването на деянието, тангиращ
с установения като критерий за „разумен срок“ на наказателното производство.
При значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и
наличие на изключително такова /изтеклия период от време/ съдът определи размера
на наказанието на подсъдимия за това престъпление под средния предвиден в
закона, а именно две години лишаване от
свобода.
По описания на 30.08.2016 г. в гр. Б.,
обл. Русе подсъдимият М.С. се заканил с убийство на А.Й.А.,
ЕГН ********** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
От обективна страна подсъдимият М.С. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, като се заканил А.А.
/както се посочи едновременно със заканата към Н. Й./ с думите: Недейте да ставате и да
викате,защото ще Ви убия“ . Това заканване е било от естеството да предизвика
основателен страх у двамата за реализиране на заканата,с оглед
начина,обстановката на извършване на деянието,агресивното поведение на
обвиняемия,което е било придружено и със заплашително държане на бухалката над
главите на двамата пострадали. Подсъдимият М.С. осъществил деянието поотделно
спрямо всеки един от посочените свидетели, тъй като същото е насочено против
личността на всеки един от пострадалите и липсва правна възможност да се
квалифицира като продължавано престъпление.
От
субективна страна подсъдимият М.С. е извършил престъплението при пряк
умисъл,като много добре е съзнавал противоправността
на стореното и желаел настъпването на целените последици.
Ето защо съдът прие за доказано и призна този
подсъдим за виновен по обвинението в престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този
подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му
обстоятелства това, че вече е бил обект на наказателна репресия /понастоящем
реабилитиран по право/ и броя на престъпните деяния предмет на делото, а като
смекчаващи това, че е лице с трайно установени трудови навици, семеен, като се
грижи и за множество близки и роднини, вкл. тежко болни, приноса на
пострадалата за случилото се чрез поведение, възприемащо се изключително
негативно в социалната, манталитетна и етническа
среда на подсъдимите, самопризнанията и изразеното му разкаяние, очевидното
значение на изживяната от брат му трагедия /довела го както се посочи до
желание за самоубийство/, както и изтеклия дълъг период от осъществяването на
деянието, тангиращ с установения като критерий за „разумен
срок“ на наказателното производство. При значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, както и наличие на изключително такова /изтеклия
период от време/ съдът определи размера на наказанието на подсъдимия за това
престъпление под средния предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода.
По описания начин на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл. Русе, подсъдимият М.С., в съучастие с подс. Р.С.С.,ЕГН ********** като съизвършител, отвлякъл М.М.Й.,
ЕГН **********, като деянието е извършено от две лица.
От обективна страна подсъдимият М. С. извършил
деянието като заедно с втория подсъдим Р.С. принудително променил досегашното
местонахождение на св. М.Й.. Отвличането
било довършено с принудителното напускане на пострадалата на мястото,
където се е намирала. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.142, ал.2,
т. 2 от НК, тъй като изпълнителното деяние на посоченото престъпление е
извършено от две лица – обв. М.С. и обв. Р.С., при общност на умисъла.
От субективна страна подсъдимият М.С. извършил
престъплението при условията на пряк умисъл, като целял принудителното
преместване на пострадалата в пространството и произтичащите от това общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
Същевременно съзнавал и участието на обв. Р.С. в
същото деяние.
Ето защо съдът прие за доказано и призна този
подсъдим за виновен по обвинението в престъпление по чл. 142 ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този
подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му
обстоятелства това, че вече е бил обект на на казателна репресия /понастоящем реабилитиран/ и броя на
престъпните деяния предмет на делото, а като смекчаващи това, че е лице с
трайно установени трудови навици, семеен, като се грижи и за множество близки и
роднини, вкл. тежко болни, приноса на пострадалата за случилото се чрез
поведение, възприемащо се изключително негативно в социалната, манталитетна и етническа среда на подсъдимите,
самопризнанията и изразеното му разкаяние, очевидното значение на изживяната от
брат му трагедия /довела го както се посочи до желание за самоубийство/, както
и изтеклия дълъг период от осъществяването на деянието, тангиращ
с установения като критерий за „разумен срок“ на наказателното производство.
При значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът възприе тезата на държавното обвинение, че в
светлината на конкретиката на случая и личността на
подсъдим и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко с оглед
съчетаните изисквания и цели по чл. 36 от НК. Касае се за трайно вграден в
обществото и полагащ общественополезен труд човек, полагащ трижи
също за многобройни близки и роднини, вкл. с тежки заболявания /представени по
делото доказателства за тежки заболявания на неговият баща и малолетно дете от
семейството/, самият той със също
установени нелеки заболявания. Налице е както се посочи и изключително смекчаващо
отговорността му обстоятелство. Както правилно навежда прокурорът, съдът следва
да отчете и причините, субективните мотиви за формирането на решенията му за
случилото се – установена продължителна изневяра на съпругата на брат му, с
изоставяне и занемаряване на грижата за общите им деца, на което в средите на
подсъдимите се гледа крайно негативно, изживяването на желаниегто
на брат му /също трудов човек с деца и ред социални ангажименти/ да сложи край
на живота си. Въз основа на комплексна
преценка на тези обстоятелства съдът прие, че
по отношение на този подсъдим за това престъпление са налице предпоставките
по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и така определи размера на предвиденото в закона наказание под законоустановения минимум, а именно три години лишаване от свбода.
По описания начин на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл. Русе и в землището на с. М., обл.
Габрово, подсъдимият М.С., в условията на повторност
и в условията на продължавано престъпление,
на два пъти сам и в съучастие с Р.С.С. ЕГН **********, като съизвършител
причинил средна телесна повреда на М.М.Й., ЕГН **********, изразяваща се трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник и левия горен крайник за срок повече от
тридесет дни, поради напречно счупване на лакътната
кост на дясната предмишница и напречно счупване на лакътната кост на
лявата предмишница.
От обективна страна подсъдимият М.С. осъществил
деянието като
в гр. Б., обл.Русе
нанесъл удар с бухалката по левия лакът на св. М.Й. докато тя се държала за
касата на вратата и при пряка причинно – следствена връзка с този удар, на М.Й.
й било причинено напречно счупване на лакътната
кост на лявата предмишница. То довело до трайно
затрудняване движението на левия горен крайник за повече от 30 дни. Това деяние
подсъдимият М.С. извършил сам чрез нанасяне на описания удар. Впоследствие,
в землището на с. М., обл.
Габрово спрямо същото лице – св. М.Й., което определя и деянието му като
продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, съзнавайки участието и на подсъдимия
Р.С., чрез нанасяне на множество удари по ръцете, краката и тялото на
пострадалата й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в напречно
счупване на лакътната кост на дясната предмишница. Това счупване довело до трайно затрудняване
движението на десен горен крайник на М.Й. за срок повече от 30 дни.
Посоченото престъпление обв.
М.С. извършил в условията на „повторност“, тъй като
същият бил осъждан с влязло в сила
определение /присъда/ за друго такова престъпление и от изтърпяване на
наказанието към момента на деянието не
са били изтекли 5 години. Понастоящем
законоустановените срокове както относно рецидива,
така и отпдането на последиците на осъждането поради
законова реабилитация по права са изтекли.
Подсъдимият М.С.
осъществил посоченото престъпление при пряк умисъл като съзнавал, че нанесените
удари са от естеството да причинят посочените увреждания и искал настъпването
на вредоносния резултат. Същевременно при нанасянето на побоя спрямо св. М. Й.
съзнавал и участието на обв. Р.С. в изпълнителното
деяние на престъплението.
Правилно прокурорът е квалифицирал цялостната престъпна
дейност подсъдимия М.С. за това продължавано
престъпление без посочване в цифровата част на връзка с чл.20, ал.2 от НК на база обоснованата констатация, че самостоятелно причинената средна
телесна повреда от подс. М.С. се отразява
по-значително на тежестта на извършеното от него,за разлика от деянието му в
землището на с.М.,обл.Габрово, извършено в съучастие
с обв.Р.С., което разкрива по-ниска степен на казуално участие.
Ето защо съдът прие за доказано и призна този подсъдим за
виновен по обвинението в престъпление по
чл. 131 ал. 1 т. 7, пр.2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този
подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му
обстоятелства това, че вече е бил обект на наказателна репресия /понастоящем
реабилитиран по право/ и броя на престъпните деяния предмет на делото, а като
смекчаващи това, че е лице с трайно установени трудови навици, семеен, като се
грижи и за множество близки и роднини, вкл. тежко болни, приноса на
пострадалата за случилото се чрез поведение, възприемащо се изключително
негативно в социалната, манталитетна и етническа
среда на подсъдимите, самопризнанията и изразеното му разкаяние, очевидното
значение на изживяната от брат му трагедия /довела го както се посочи до
желание за самоубийство/, както и изтеклия дълъг период от осъществяването на
деянието, тангиращ с установения като критерий за
„разумен срок“ на наказателното производство. При значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, както и наличие на изключително
такова /изтеклия период от време/ съдът определи размера на наказанието на
подсъдимия за това престъпление значително под средния предвиден в закона, а
именно три години лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът наложи като
общо наказание на подсъдимия М.С. най-тежкото горните, а именно три години
лишаване от свобода.
При
наличие на формалните предпоставки по чл. 66 ал. 1 от НК, тъй като към
настоящия момент този подсъдим е реабилитиран по право, както и изложеното мотивите
за извършеното, очевидното съпреживяване на драмата на брат му успоредно на
присъщата на общността му изключителна ревност към обгриждането
на децата в семейството, както и относно трайното му вграждане в обществото,
трудовите му и семейни ежедневие и най-вече доказаната по делото зависимост на многобройни
членове на семейството му, вкл. с тежки заболявания и неспособни сами да се
издържат, изцяло сависещи от социалния му статус,
който би се сринал при постъпване в затвора,
съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието
му е достатъчно налагане на наказанието при условията по чл. 66 ал. 1 от НК с
максимално предвидения от законодателя изпитателен срок от пет години.
Подсъдимият Р.С.С. е пълнолетно и внеяемо,
следователно наказателноотговорно лице.
По описания начин на 30.08.2016 г. в гр. Б., обл. Русе, подсъдимият
Р.С., в съучастие с подс. М.С.С.,
ЕГН ********** като съизвършител, влязъл в чуждо
жилище - жилищна сграда, намираща се на ***, ползвана и обитавана от Д.Г.Й., ЕГН **********. Деянието било извършено
нощем и от две лица.
От обективна страна подсъдимия Р.С. е сторил
това, като заедно с подс. М. С. е влязъл през отворен
прозорец на къщата, за която ясно съзнавал, че е чужда собственост. Деянието
осъществил нощем – около 00,30 часа, в тъмната част на денонощието.
От субективна страна подсъдимият извършил
престъплението при пряк умисъл като съзнавал, че къщата в гр. Б., ул.
„Перущица“ № 7 е жилище, което е чуждо - обвиняемият нямал никакви вещни права
върху него и поради това съзнавал, че няма право да влиза в него. Освен това е
налице и общност на умисъла с другия подсъдим както се изложи, тъй като всеки
от тях е съзнавал своята престъпна дейност и тази на другия и е съзнавал
приноса на всеки от тях за увреждане на обекта, който посочената правна норма
защитава и искал настъпването на вредоносните последици.
Ето защо съдът прие за доказано и призна
подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1
НК
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подс. Р.С. за това престъпление съдът отчете като отегчаващо
отговорността му обстоятелство единствено броя на престъпните деяния предмет на
делото /с очевидната обструкция, обаче, за връзката и общия мотив между тях/, а
като смекчаващи това, че е лице с трайно установени трудови навици, семеен,
като се грижи и за множество близки и роднини, вкл. тежко болни, приноса на
пострадалата за случилото се чрез поведение, възприемащо се изключително
негативно в социалната, манталитетна и етническа
среда на подсъдимите, самопризнанията и изразеното му разкаяние, очевидното
значение на изживяната от него трагедия /довела го както се посочи до желание
за самоубийство/, както и изтеклия дълъг период от осъществяването на деянието,
тангиращ с установения като критерий за „разумен
срок“ на наказателното производство. При значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, както и наличие на изключително такова /изтеклия
период от време/ съдът определи размера на наказанието на подсъдимия за това
престъпление под средния предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода.
По описания начин на 30.08.2016 г в гр. Б., обл. Русе, подсъдимият Р.С. , в съучастие с М.С.С.,
ЕГН **********, като съизвършител, отвлякъл М.М.Й., ЕГН **********, като деянието е извършено от две
лица.
От обективна страна подсъдимият Р.С. извършил
деянието като заедно с втория подсъдим М. С. принудително променил досегашното местонахождение
на св. М.Й.. Отвличането било довършено
с принудителното напускане на пострадалата на мястото, където се е намирала.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.142, ал.2, т. 2 от НК, тъй като
изпълнителното деяние на посоченото престъпление е извършено от две лица – двамата
подсъдими, при общност на умисъла.
От субективна страна тази подсъдим извършил
престъплението при условията на пряк умисъл, като целял принудителното
преместване на пострадалата в пространството и произтичащите от това общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
Същевременно съзнавал и участието на другия подсъдим в същото деяние.
От субективна страна подс.
Р.С. е извършил престъплението при пряк умисъл, като много добре е съзнавал противоправността на стореното и желаел настъпването на
целените последици.
Ето защо съдът прие за доказано и призна подсъдимия
Р.С. за виновен по обвинението в престъпление по чл. 142 ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на този подсъдим
за това престъпление съдът отчете като отегчаващо отговорността му
обстоятелства единствено броя на престъпните деяния предмет на делото /с
горепосочената обструкция за връзката и общия им мотив/, а като смекчаващи
това, че е лице с трайно установени трудови навици, семеен, като се грижи и за
множество близки и роднини, вкл. тежко болни, приноса на пострадалата за
случилото се чрез поведение, възприемащо се изключително негативно в
социалната, манталитетна и етническа среда на
подсъдимите, самопризнанията и изразеното му разкаяние, очевидното значение на
изживяната /довела го както се посочи до желание за самоубийство/, както и
изтеклия дълъг период от осъществяването на деянието, тангиращ
с установения като критерий за „разумен срок“ на наказателното производство.
При значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът възприе тезата на държавното обвинение, че в
светлината на конкретиката на случая и личността на
подсъдим и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко с оглед
съчетаните изисквания и цели по чл. 36 от НК. Касае се за трайно вграден в
обществото и полагащ общественополезен труд човек, полагащ трижи
също за многобройни близки и роднини, вкл. с тежки заболявания /представени по
делото доказателства за тежки заболявания на неговият баща и малолетно дете от
семейството/. Налице е както се посочи и изключително смекчаващо отговорността
му обстоятелство. Както правилно навежда прокурорът, съдът следва да отчете и
причините, субективните мотиви за формирането на решенията му за случилото се –
установена продължителна изневяра на съпругата му, при това с изоставяне и
занемаряване на грижата за общите им деца, на което в средите на подсъдимите се
гледа крайно негативно.
По делото е безспорно установено, че и понастоящем
този подсъдим се грижи за двете непълнолетни деца от брака му с пострадалата,
живеят при него, под негова грижа и издръжка и се представят отличтно в училище и извънучилищни дейности – изявени
спортисти са с успехи вкл. в международен мащаб. Очевиден е крайно вредния и
често непоправим ефект върху развитието на тези деца ако грижещия се за тях
родител бъде изолиран в пенитенциарно заведение за немаалък период, с последващите
негативни ефекти за намиране на работа и социализация.
Въз основа на комплексна преценка на тези
обстоятелства съдът прие, че
по отношение на този подсъдим за това престъпление са налице предпоставките
по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и така определи размера на предвиденото в закона наказание под законоустановения минимум, а именно три години лишаване от свбода.
По описания начин на 30.08.2016 г., в землището на с. М., обл.
Габрово, подсъдимият Р.С. се заканил с убийство на пострадалата М.М.Й., ЕГН ********** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна подсъдимият осъществил
посоченото деяние като в землището на с. М., по време на нанасяне на множество
силни удари по тялото на св. М.Й., й се заканил с думите: “****“. Това
заканване е било от естество да възбуди
основателен страх от осъществяването му предвид интензивността, с която
действал подс. Р. С., множеството нанесени удари и
причинените травми, осъществяването му нощем и предвид факта, че преди
извършването му обвиняемият е осъществил съставите и на други престъпления.
От субективна страна обв.Р.С.
е извършил престъплението при пряк умисъл, като много добре е съзнавал противоправността на стореното и желаел настъпването на
целените последици.
Ето защо съдът прие за доказано и призна
подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подс. Р.С. за това престъпление съдът отчете като
отегчаващо отговорността му обстоятелство единствено броя на престъпните деяния
предмет на делото /с очевидната обструкция, обаче, за връзката и общия мотив
между тях/, а като смекчаващи това, че е лице с трайно установени трудови
навици, семеен, като се грижи и за множество близки и роднини, вкл. тежко
болни, приноса на пострадалата за случилото се чрез поведение, възприемащо се
изключително негативно в социалната, манталитетна и
етническа среда на подсъдимите, самопризнанията и изразеното му разкаяние,
очевидното значение на изживяната от него трагедия /довела го както се посочи
до желание за самоубийство/, както и изтеклия дълъг период от осъществяването
на деянието, тангиращ с установения като критерий за
„разумен срок“ на наказателното производство. При значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, както и наличие на изключително
такова /изтеклия период от време/ съдът определи размера на наказанието на
подсъдимия за това престъпление под средния предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода.
По описания начин в на 30.08.2016 г. в землището
на с. М., обл. Габрово, подсъдимият Р.С. съучастие с
другия подсъдим. М.С.С., като съизвършител
причинил средна телесна повреда на М.М.Й., ЕГН: **********,
изразяваща се трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок
повече от тридесет дни, поради напречно счупване на лакътната
кост на дясната предмишница.
От обективна страна подсъдимият осъществил
престъплението като нанесъл множество удари с пръчка по ръката на св. М.Й..
Като пряка последица от нанесените удари на пострадалата било причинено
напречно счупване на лакътната кост на десен горен
крайник. Това счупване довело до трайно затрудняване движението на десния горен
крайник на М.Й. за срок повече от 30 дни.
От субективна подс. Р.С.
съзнавал, че силата, интензивността и предмета, който използвал при ударите са
от естество да причинят счупване на посочения крайник и искал настъпването на
този резултат. Същевременно при нанасянето
на побоя спрямо св. М. Й. съзнавал и участието на подс.
М.С. в изпълнителното деяние на престъплението.
Ето защо съдът прие за доказано и призна
подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подс. Р.С. за това престъпление съдът отчете като
отегчаващо отговорността му обстоятелство единствено броя на престъпните деяния
предмет на делото /с очевидната обструкция, обаче, за връзката и общия мотив
между тях/, а като смекчаващи това, че е лице с трайно установени трудови
навици, семеен, като се грижи и за множество близки и роднини, вкл. тежко
болни, приноса на пострадалата за случилото се чрез поведение, възприемащо се
изключително негативно в социалната, манталитетна и
етническа среда на подсъдимите, самопризнанията и изразеното му разкаяние,
очевидното значение на изживяната от него трагедия /довела го както се посочи
до желание за самоубийство/, както и изтеклия дълъг период от осъществяването
на деянието, тангиращ с установения като критерий за
„разумен срок“ на наказателното производство. При значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, както и наличие на изключително
такова /изтеклия период от време/ съдът определи размера на наказанието на
подсъдимия за това престъпление под средния предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът наложи като
общо наказание на подсъдимия Р.С. най-тежкото от изложените, а именно три години
лишаване от свобода.
Като
взе предвид чистото съдебно минало и изложеното относно трайното вграждане в
обществото, трудовите му и семейни ежедневие най-вече доказаната по делото
зависимост на двете му непълнолетни и още едно малолетно дете от социалния му
статус, който би се сринал при постъпване в затвора,
съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието
му е достатъчно налагане на на казанието
при условията по чл. 66 ал. 1 от НК с максимално предвидения от законодателя
изпитателен срок от пет години.
Причини за извършването на престъпленията са
възникналите драматични отношения между подсъдимия Р.С. и пострадалата, силно
негативно изживени и от втория подсъдим, недостатъчно високото им правосъзнание, манталитетни
особености и социални предразсъдъци присъщи на социално-етническата общност,
към която двамата принадлежат и в немалка степен, макар и без каквото и да било
значение за укоримостта и съставовомерността
на поведението на подсъдимите, отклонението на пострадалата от нормите за
съпружеско съжителство и обща родителска грижа за създдадените
деца.
Веществените доказателства по делото –
сравнителен материал от кръв и обтривки от засъхнало
вещество - като вещи без стойност следва след влизане на присъдата в сила да се
унищожат.
Следва да се присъдят деловодните разноски на
държавата.
По тези съображения съдът се произнесе с
присъдата си.
Председател: