Решение по дело №13986/2017 на Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ………..../08.02.2018 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева,

като разгледа гр.д. № 13986 по описа за 2017 година на ВРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Г. ***”***, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от изпълнителните директори Б.М. и С.С., срещу С.А. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, вр. ал. 1, т. 2, б „а”, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 6070,02 лв. /шест хиляди и седемдесет лева и две стотинки/, представляваща изплатено от ищеца по щета № 11-0420/24.07.2013 г. обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „БМВ 530 Д” с рег.№ ***, собственост на В.Л.Р., от настъпило на 06.07.2013 г. ПТП, причинено от ответника при управление на лек автомобил „Форд Фиеста” /без рег. №/ без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, при движение по път 1-4, км 215 + 100 в гр. Търговище, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2013 г. при управление на лек автомобил „Форд Фиеста” без рег. №, при движение по път 1-4, км 215 + 100 в гр. Търговище, настъпило ПТП по вина на ответника, който на ляв завой загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил последователно друго правомерно движещо се МПС след което се блъснал в процесното. Въз основа на уведомление за щети от собственика на пострадалото МПС ищецът изплатил сумата 6070,02 лв. – обезщетение по щета № 11-0420/24.07.2013 г. Въпреки отправената до ответника покана да възстанови платената сума, същият не е погасил задължението си. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването му до изплащане на задължението, както и за присъждане на разноските по делото.

Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 11.01.2018 г., в което редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с писмена молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на срока за депозиране на отговор и неявяване в съдебно заседание.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че е изплатил на пострадал от ПТП обезщетение в размер на процесната сума, наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ГФ по чл. 288, ал. 1, т. 2, б „а” КЗ (отм.), деликтната отговорност на причинителя на щетите при следния фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.

Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства:

От представения в заверен препис Протокол за ПТП № 1162857/06.07.2013 г. се установява, че на посочената дата около 23:30 ч. ответникът е управлявал л.а. „Форд Фиеста” без рег. №, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил последователно друго правомерно движещо се МПС след което се блъснал в л.а. „БМВ 530 Д” с рег.№ ***, управляван от В.Л.Р..

От писмо от МВР до ГФ се установява, че във връзка с настъпилото ПТП на ответника са издадени две наказателни постановления – НП № 707/03.01.2013 г. по чл. 179, ал. 2, предл. 1, чл. 175, ал. 1, предл. 2 и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗдвП, което е влязло в сила и заплатено на 16.09.2013 г., и НП № 718/17.07.2013 г. по КЗ, което към 17.10.2013 г. не е връчено и не е влязло в сила.

Въз основа на уведомление за имуществени вреди от В. Л. Р. от 10.07.2013 г. при ГФ е заведена щета № 110420/24.07.2013 г., извършена оценка и определено обезщетение в размер на 6070,02 лв.

Видно от платежно нареждане от 27.11.2013 г., че ищецът е заплатил на В. Л.Р. сумата 6070,02 лв. – обезщетение по щета 110420/13.

От приложената по делото регресна покана се установява, че ищецът е отправил извънсъдебна покана до ответника за заплащане на процесните суми, но известието за доставяне е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

 Изложеното обуславя извод за вероятна основателност на предявения иск. Като законна последица от уважаването му, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

 

По разноските:

Предвид изхода на спора, направеното искане с молбата от 11.04.2017 г. и представени доказателства, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата 242,80 лв. – разноски за производството за платена държавна такса.

 

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.А. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Г. ***”***, ЕИК ***, с адрес *** сумата 6070,02 лв. /шест хиляди и седемдесет лева и две стотинки/, представляваща изплатено обезщетение по щета № 11-0420/24.07.2013 г. за причинени имуществени вреди на л.а. „БМВ 530 Д” с рег.№ ***, собственост на В.Л.Р., от настъпило на 06.07.2013 г. ПТП, по вина на ответника при управление на лек автомобил „Форд Фиеста” /без рег. №/ без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, при движение по път 1-4, км 215 + 100 в гр. Търговище, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./,  вр. ал. 1, т. 2, б „а”, вр. чл. 45 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА С.А. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Г. ***”***, ЕИК ***, с адрес ***, сумата 242,80 лв. /двеста четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски за производството по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: