Р Е Ш Е Н И Е № 643
гр.Пловдив, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица
Марджева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12561 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане
на сумата от 363.75 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на ****. при движение в ***** и ликвидационни разходи и 15.26 лева- лихва за забава, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.
Ищецът- ЗК „Лев инс” АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС” е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахован при него автомобил. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е преминаването на автомобила през необозначена и необезопасена дупка, в резултат на което са настъпили уврежданията. Твърди, че във връзка със
застрахователното събитие е било изплатено обезщетение на собственика на
автомобила. Твърди, че отговорност за вредите носи
ответникът- Община Пловдив. Счита също, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до плащането. Претендира и обезщетение за забава за
периода след отказа на поканата за възстановяване по ИМ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът- Община Пловдив, е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва се съществуването на застрахователно правоотношение. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като се позовава на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Възразява срещу претенцията за
ликвидационни разходи. Иска да бъде отхвърлена претенция. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ:
В тежест на ищеца
е да докаже в кумулативност следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и твърдения механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който са
нанесени посочените вреди на
автомобила и размера на
обезщетението.
От приетите по
делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на автомобила за застраховка „Каско”, обективирана в
полица от 09.05.2017г. за л.а. „****, с период на валидност от 11.05.2017г. до 10.05.2018г.-
лист 69 и 70. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие- ****
От протокол за
ПТП от ****. се установява, че на посочената дата в ****, управляваният от
водача Г.Б. лек автомобил, попада в дупка на пътното платно. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно посочения в него механизъм на ПТП, тъй като произшествието не се е
осъществило пред длъжностното лице. Последният обаче се установява от събраните
гласни доказателствени средства. Свидетелят Б. сочи, че е преминал през констатираната
в протокола неравност, но конкретизира, че не е представлява дупка в асфалта, а
неравност от бордюр поставен между двете настилки на участъка- паваж и асфалт. Свидетелят
е пряк очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от него обстоятелства са конкретни
и последователни, като се подкрепят от останалите събрани доказателства, в това
число от протокола за ПТП и приетата САТЕ. Ето защо показанията му следва да
бъдат кредитирани.
От приетата по
делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, и показанията на
свидетеля относно височината на препятствието, се установява наличието на пряка
причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
На ****., в
изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на автомобила, е съобщил на
ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си
по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените
върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил сума от 353.75 лева,
изплатена на 26.07.2018г.- лист 15.
След
извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че
пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Закона за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада на делото),
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване
на неравността до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е
основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността
имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 380.58 лева. Посочената
стойност на действителните вреди е по-висока от изплатеното застрахователно
обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да
бъде уважен в претендирания размер.
Не може да се
сподели и възражението, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото не се
установява, а не се и твърди от
страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или
обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната
норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва
да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на
такива.
Съгласно чл.
410, ал. 1 ЗК, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. От приложените към исковата
молба документи се установява, извършването на разноски за определяне на
обезщетението, тъй като е направен оглед и експертиза за оценка на щетата.
Поради това и тази претенция се явява установена по основание. Относно размера,
на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че стойността на дейностите за приключване
на щетата е по-голяма от претендираните 10 лева.
Предвид всичко
изложено до момента предявената претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
Задължението на
делинквента за заплащане на изплатеното от застрахователя обезщетение е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора,
каквато в настоящия случай е била получена преди 22.02.2019г., когато е
изпратен отговор по нея. Не се установява да е настъпило погасяване на
вземането, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва за периода от 22.02.2019г. до 22.07.2019г. Обезщетението изчислено с
електронен калкулатор се равнява на претендираната сума от 15.26 лева.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество
разноски в настоящото производство в размер на 100 лева за ДТ, 100 лева за САТЕ, и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, да
заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата от 363.75 лева /триста шестдесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки/- главница регресно вземане, съставляващо
размера на застрахователното обезщетение, платено от дружеството на основание
договор за застраховка "Каско”, сключена със застрахователна полица *****
във връзка с настъпило застрахователно събитие на *****. в ****** и
ликвидационни разноски и сумата от 15.26 лева /петнадесет лева и
двадесет и шест стотинки/- обезщетение за забавено плащане на главното
парично задължение за периода от 22.02.2019г. до 22.07.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда- 29.07.2019г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, да
заплати на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата от 300.00 лева /триста лева/- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.