Решение по дело №574/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 7395
Дата: 2 юли 2025 г.
Съдия: Марияна Ширванян
Дело: 20257050700574
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 7395

Варна, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20257050700574 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от "ИЗТОК ИНВЕСТ 3000" ЕООД, чрез адв. М. Т., против Национална агенция за приходите, [населено място], [улица], за заплащане на сумата, в размер на 500 лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита, в административно производство по реда на чл.41, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 191/ 25.08.2021г., с което са потвърдени действията по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, обективирани в Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г., обявени за незаконосъобразни със съдебен акт, както и сумата от 217, 90 лв., представляваща законна лихва, считано от 05.08.2021г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

Ищецът сочи, че с постановеното от решаващият орган Решение № 191/ 25.08.2021г., са потвърдени действията по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, изразяващи се в поставяне на технически средства за контрол на МПС, превозващо стоки, собственост на "Изток инвест 3000" ЕООД извършени на 09.08.2021 г., при ГКПП "Пристанище Варна - Запад" от служители на Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, за което е съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА № 0000762/09.08.2021 г., които впоследствие са отменени от компетентния съд като незаконосъобразни. Счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаването на предявения иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, а именно: отменени като незаконосъобразни действия и актове на административни органи, настъпила вреда и причинно следствена връзка между първите две. Сторените от "Изток инвест 3000" ЕООД, разноски в административното производство по чл.41, ал.1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП - Варна, се изразяват в платеното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие и представляват вреда, която е настъпила за ищеца, като резултат на извършените незаконосъобразни действия на служители на НАП. Счита, че правото на професионална правна помощ и защита е основно конституционно право на гражданите, като упражняването му не може да се приеме като своеволен акт, а като единствена възможност за своевременна и пълноценна защита на техните права и законови интереси. По отношение на претендираните лихви ищецът намира, че действията по обезпечаване на доказателства, по чл.40 от ДОПК са преустановени от административните орган на 10.08.2021 г., за което е съставен Протокол сер. АА № 16377561/10.08.2021 г. Като се позовава на тълкувателна практика намира, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва е именно 10.08.2021г. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез преупълномощен адв. П. Т., поддържа исковата молба и искането за разноски.

Ответникът – Национална агенция за приходите, в депозирани писмени бележки и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва иска, като неоснователен. Излага подробни съображения по същество. Намира, че вредата не е пряка, т.к. отмяната на решението, нямало като закономерна и задължителна последица извършването на разходи за адвокатско възнаграждение. Сочи, че за разлика от наказателното право при административното право няма изрична разпоредба за адвокатска защита. Прави извод, че направените разходи за адвокатска защита не са пряка и непосредствена последица от издадените и отменени „наказателни постановления“. Сочи също, че „Няма пряка причинно-следствена връзка между решението и заплащането на адвокатското възнаграждение, тъй като възникват на различно правно и фактическо основание и не се намират в каквато и да е взаимозависимост или предопределеност.“ Намира, че вредата не е резултат от поведението на ответника, а е от изразената воля и съгласие на ищеца да наеме адвокат и да бъде защитаван от него. Счита, че вредата не е пряка, т.к. ангажирането на адвокат не било обективно необходимо и не била непосредствена, т.к. е опосредена от облигационната връзка между дружеството и адвоката. Моли, искът да бъде отхвърлен. Моли, присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за основателност на исковата претенция. Счита, че по делото са установени факти и са се събрали доказателства, които установяват наличието на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ, поради което претенцията следва да бъде уважена.

Съдът след съобразяването на становищата на страните и съдържанието на оспореното писмо, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим, предявен е от лице с активна процесуална легитимация, след отмяната на действията, извършени от административен орган, от които претендира настъпилата вреда, срещу Национална агенция по приходите- юридическото лице, в структурата на което са органите, извършили тези действия.

Претендират се вреди от незаконосъобразни действия и актове на органи по приходите, които са отменени с влязъл в сила съдебен акт - определение 2272/13.09.2021г. постановено по адм. дело № 2010/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, влязло в сила. Претендираните вреди са претърпени в хода на административното обжалване на действията по обезпечаване на доказателствата, което обжалване, съгласно чл.41 от ДОПК, е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за обжалването на действията на органите по приходите пред съд, и представляват заплатеното адвокатско възнаграждение. Не е предвиден нормативно друг ред за възстановяване на разходите за адвокатска защита, направени от лицата за обжалването на актове и действия на органите по приходите, извършени, съответно издадени в това производство, поради което и същите основателно се претендират по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

От данните по Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г. се констатира, че на 09.08.2021г. в 16:15 часа и на основание чл.110, ал.4 от ДОПК на фискален контролен пункт „ГКПП Пристанище Варна-запад“ е била извършена проверка на МПС марка DAF с рег.№ [рег. номер] и ремарке с рег. № [рег. номер], при което е било установено, че се превозват врати и аксесоари с общо бруто тегло 12 829 кг, произведени в Китай и декларирано от водача на товарното превозно средство, че ще бъдат разтоварени в [населено място], обл. Стара Загора.

С Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г. в 16:15ч. са били предприети действия за обезпечаване на доказателствата - процесната стока, изразяващи се в запечатване с 1бр. ТСК - пломба № 0534279. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в описаното превозно средство, като за МОЛ и пазач на същата е назначен водача С. Д. С.. Свалена е линейна пломба № СО02620 и е върната на водача на превозното средство.

Посочено е, че стоката е била отпечатана на 10.08.2021г. в рамките на 48 часа.

"Изток инвест 3000" ЕООД е подало жалба до Директора на ТД на НАП - Варна срещу действията по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г.

С решение № 191/25.08.2021г. на директора на ТД на НАП – Варна е отхвърлена депозираната жалба от "Изток инвест 3000" ЕООД срещу действията на органи по приходите при Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата, обективирани с Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г.

След изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, от "Изток инвест 3000" ЕООД, чрез адв. М. Т., е подадена жалба до Административен съд – Варна, срещу действията по обезпечаване на доказателства, по която било образувано ч. адм. дело № 2010/2021 г. по описа на съда.

Към жалбата били приложени пълномощно на адв. М. Т., фактура № *********/19.08.2021 г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка № *********/19.08.2021 г., издадени от адв. П. Т., фактура № 344/01.09.2021 г. на стойност 500 лева, с предмет "процесуално представителство пред Адм. съд – Варна", ведно с разписка № 344/01.09.2021 г., издадени от адв. М. Т., Договор за правна защита и съдействие от адв. М. Т. пред Административен съд Варна от 01.09.2021 г. и списък с разноски.

Констатира се, от фактура № *********/19.08.2021 г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка № *********/19.08.2021 г., издадени от адв. П. Т..

С определение 2272/13.09.2021г. постановено по адм. дело № 2010/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, влязло в сила, са отменени по жалба на "Изток инвест 3000" ЕООД, извършените от органите по приходите на ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП по Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г. действия по обезпечаването на стока. С определението Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на "Изток инвест 3000" ЕООД направените по делото разноски, представляващи 50 лв. - заплатена държавна такса и 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото. Посочено е, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Към исковата молба поставила началото на настоящото производство са приложени фактура № *********/19.08.2021 г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка № *********/19.08.2021 г., издадени от адв. П. Т., идентични с приложените по адм.д. № 2010/2021 г. по описа на Административен съд-Варна. От съдържанието им се констатира, че съдържат подпис на адв. П. Т.. Представените фактура и разписка към нея са първични счетоводни документи и удостоверяват информацията за регистрираната стопанска операция- заплащане на възнаграждение за адвокат за изготвянето на жалба срещу обезпечителните действия, предприети от органите по приходите, пред директора на ТД на НАП-Варна. Фактурата и разписката не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че установяват заплащането на оказаната адвокатска защита и съдействие, към момента на издаването им.

Допълнително е представен договор за правна защита и съдействие между "Изток инвест 3000" ЕООД и адв. П. Т. Т., в който е уговорено изготвянето на жалба и процесуално представителство пред Директора на ТД на НАП Варна, по обжалването на действията на органа по приходите, обективирани в 13 протокола, между които под № 5 и Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г., като е уговорено възнаграждение на адвоката в размер на 500лв. за изготвянето на всяка от жалбите, срещу описаните в договора протоколи. Договорът е подписан от представляващия дружеството и от адв. Т.. Под договора е поставена дата 17.08.2021г.

В протокола от проведеното открито съдебно заседание по делото на 25.06.2025г., съдът, предвид заявеното от процесуалният представител на ответника във връзка с релевираните от ищеца твърдения и изискани доказателства, е приел за безспорно между страните, че са настъпили следните факти – договорът за правна помощ и фактурата за извършеното плащане са приложени към жалбата, поставила началото на административното производство пред директора на ТД на НАП Варна.

Съдът, предвид липсата на оспорване от ответника на фактура № *********/19.08.2021г., на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна", ведно с разписка № *********/19.08.2021 г., издадени от адв. П. Т. и на договор за правна защита и съдействие между "Изток инвест 3000" ЕООД и адв. П. Т. Т., намира че представените частни документи обективират действително настъпили факти.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъдат установени в кумулативност следните елементите на фактическия състав, предвиден от правната норма, а именно:

  1. издаден административен акт, действие или бездействие на административен орган,
  2. установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие на административен орган,
  3. настъпването на вреди от акта, съответно действието или бездействието на административния орган и
  4. причинно-следствена връзка между издаването на акта, съответно действието или бездействието на административния орган и настъпилия вредоносен резултат.

Вредата трябва да се явява пряк и непосредствен резултат от отменения като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган.

От доказателствата по делото са констатирани следните факти релевантни за претендирания иск:

1.предприети са действия на органи по приходите при дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0000762/09.08.2021г.

Органите по приходите са административни органи и предприетите от тях действия са по повод изпълнение на административна дейност.

За обжалването на действията пред съда е поставена в ДОПК императивно изискуема процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – обжалването им по административен ред. Действията извършени от органи по приходите, обективирани в Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г. са обжалвани пред директора на ТД на НАП Варна и са потвърдени от последния с Решение № 191/ 25.08.2021г.

2.действията извършени от органи по приходите, обективирани в Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г., обжалвани пред директора на ТД на НАП Варна и са потвърдени от последния с Решение № 191/ 25.08.2021г. са отменени с определение 2272/13.09.2021г. постановено по адм. дело № 2010/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, влязло в сила, поради което са налице първият и вторият елемент от фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ;

3.за обжалването на действията извършени от органи по приходите, обективирани в Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г. пред директора на ТД на НАП Варна, ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за извършването на плащанията на уговореното възнаграждение по договора са издадени от адв. П. Т. фактура № *********/19.08.2021 г. на стойност 500 лева, с предмет "изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП - Варна" и разписка № *********/19.08.2021г., поради което може да бъде прието, че вредата е настъпила за ищеца и е налице третият елемент от фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ;

4.видно от доказателствата по делото, сключването на договора за правна защита и съдействие е предпоставено от първо, предприетите действия от органите по приходите, обективирани в Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г. и второ, нормативно установеният път за защита срещу тях, поставящ като предпоставка за обжалването им по съдебен ред, обжалването им пред Директора на ТД на НАП Варна. Разходът за адвокатска защита в хода на административното обжалване е свързан и с естеството на извършените от органа по приходите действия и сложността на нормативната уредба, поради което е налице и причинно-следствената връзка между извършването на действията от органите по приходите и направените разходи за заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването им по административен ред, поради което е налице и четвъртият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

За да направи преценката относно наличието на причинно-следствената връзка между направеният от дружеството разход за заплащане на възнаграждение за адвокат и необходимостта от осъществяване на правна защита от адвокат за обжалването по административен ред на действията на органите по приходите, съдът съобрази и разпоредбите на чл.7 и чл.56 от Конституцията на Република България, съгласно които, съответно: „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“ и „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.“, както и даденото им тълкуване в мотивите на Решение №6/05.06.2025г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело №28/2024 г. (Oбн. ДВ, бр. 48 от 2025 г.).

В решението относно чл.7 от Конституцията на Република България е посочено, че “Систематичното място на разпоредбата в Конституцията – в глава първа „Основни начала“ – затвърждава въздигането на отговорността на държавата за причинени вреди в конституционен принцип и доказва фундаменталното  значение за цялостното функциониране на държавната власт. … Принципът на дължимата обезвреда не позволява ограничения относно кръга лица, спрямо които държавата отговаря за вреди, както и относно юридическите факти, от които е възможно да настъпят вредни последици за правните субекти.“, като по отношение на чл.56 от Конституцията на Република България: „Конституционният съд обръща внимание, че в чл. 56, изр. 2 от Конституцията е предвидена възможността правото на защита да се реализира чрез явяването на гражданите в държавните учреждения със защитник. В случая с обжалването на акт на НОИ по реда на чл. 117 и сл. от КСО, с оглед на сложността на осигурителноправната материя, както и с цел ефективна защита, напълно естествено е лицето, което счита, че правата или законните му интереси са нарушени с акт на държавен орган, да се обърне за правна помощ към адвокат. Тогава разноските за адвокатско възнаграждение, бидейки в пряка и непосредствена връзка с обявените за незаконни актове или действия на държавен орган, попадат на общо основание в рамките на понятието за вреда по чл. 7 от Конституцията.“

От изложеното следва, че правото на адвокатска защита на лицата е конституционно закрепено и включва получаването от тях на правна помощ и в отношенията им с администрацията, включително при обжалването пред горестоящият орган на актове и действия извършвани от административните органи, имащи неблагоприятни последици за адресатите им.

Съгласно тълкуването дадено в решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1 ,л.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то възнаграждението, платено на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая действия по обезпечаване на доказателствата по от орган по приходите по чл.40 от ДОПК) и е непосредствена последица от него, а не е разход направен от дружеството за неприсъщи или луксозни доставки.

Предвид съдържанието на разпоредбите на чл.7 и чл.56 от Конституцията на Република България и дадените тълкувания от Конституционния съд на Република България и от Върховния административен съд на Република България, неоснователни са доводите на ответника, че вредата, представляваща заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването на действията на органите по приходите пред директора на ТД на НАП (настъпването, на която не е оспорено), не е в пряка причинно- следствена връзка с предприемането на действията на органите по приходите по обезпечаването на доказателства.

Предвид констатираните факти и изведените изводи, съдът намира, че е осъществен фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По отношение на претендираната лихва, съдът намира следното:

Съгласно т. 4 от ТР№3/2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни фактически действия на административните органи (каквито са обективираните в Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г. предприети действия от органите по приходите за обезпечаване на доказателствата, изразяващи се в запечатване с 1бр. ТСК – пломба), началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е от момента на преустановяването им. В случая незаконосъобразните действия са преустановени на 10.08.2021г., когато съгласно стоката е разтоварена и ТСК е свалено от органите по приходите, поради което законната лихва е дължима от 10.08.2021г. до окончателното заплащане на сумата.

Съгласно чл.125 от ГПК, искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда - 18.03.2025г. Предвид горното, искът за претендираната лихва за посочения период в размер на 217, 21лв. следва да бъде уважен.

При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждането на сторените разноски на ищца, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25 лв. – д.т. и 400лв. -адвокатско възнаграждение и 80 лв. ДДС. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, когато искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС е определено в минимален размер и е изплатено изцяло по банков път.

По изложените съображения и на основание чл.203 и сл. АПК, Съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на " ИЗТОК ИНВЕСТ 3000" ЕООД, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, за оспорването по административен ред на незаконосъобразни действия по чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, обективирани в Протокол cep. АА № 0000762/09.08.2021г. на органи по приходите в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 191/ 25.08.2021г. издадено от директора на ТД на НАП – Варна, отменени с влязло в сила определение № 2272/13.09.2021г. по ч. адм. дело № 2010/2021 г. по описа на Административен съд-Варна, както и сумата от 217, 21 лв., представляваща законна лихва, считано от 05.08.2021 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска - 18.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на " ИЗТОК ИНВЕСТ 3000 " ЕООД, направените по делото разноски в размер на 505 (петстотин и пет лв.) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: