Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на шестнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4771 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „А.“ ООД ЕИК *********, подадена чрез
адв. Г.К. от ВАК, против НП № 23-0000496 от
13.08.2019год. на началника ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което на ЮЛ е било
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
3000лв. на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване на същата
разпоредба.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с
процесуалните правила. Сочи, че в НП не били описани обстоятелствата при които
било извършено нарушението, както и мястото и точния час на извършване на
нарушението. Сочи, че датата на извършване на нарушението била посочена
произволно, че АНП било образувано след изтичане на предвидения в нормата на
чл. 34 от ЗАНН 3-месечен срок, че имало неяснота по отношение на нарушения
нормативен акт защото той не бил изписан в пълнота. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство процес.
представител на въззивното дружество заявява, че поддържа жалбата и не оспорва
фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество пледира
за отмяна на НП както поради допуснати нарушения на процес. правила – не била
ясна волята на АНО, така и поради нарушение на материалния закон като навежда
доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Въззивното дружество притежавало
лиценз на Общността за превоз на товари № 10934. През месец юли 2019год. св.К.
и и негов колега – Б.Иванов, и двамата служители в ОО „АА“ Варна, извършили
проверка на транспортната документация на въззивното дружество при която било
констатирано, че на 02.11.2018год. въззивното дружество като превозвач е
допуснало водача Димитър Милко Тодоров Димитров ЕГН ********** да управлява
превозно средство категория N3 –
влекач „Скания“ с рег.№ СВ8233АН, с което бил
извършен обществен международен превоз на товари, като водачът не отговарял на
изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152,
ал.1, т.2 от ЗДП уредени в чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП – не притежавал валидно
удостоверение за психологическа през периода 01.11.2018год. – 07.01.2019год.
За констатираното нарушение на
03.07.2019год. св. К. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 263630 в
който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на
управителя на въззивното дружество лице.
На 13.08.2019год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на
чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показание е дал актосъставителя К.К., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като свидетел по искане на
защитата показания е дал и Красимир Карагеоргиев – един от управителя на
въззивното дружество. Същият потвърждава, че валидността на удостоверението за
психологическа годност на Димитър Димитров е изтичало в края на месец октомври,
но курса се забавил и това наложило МПС-то да се управлява два дни без
удостоверение. Сочи че след това такова удостоверение било издадено.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта
ИТС, справка за нарушител, разпечата от дигиталната карта на водача Димитър
Димитров, пътен лист № 200124/01.11.2018год., международна товарителница (CMR) № 000438/02.11.2018год., справка от регистър за
психологически изследвания на водачите от 03.07.2019год., ТД №
116/1*9.01.2017гос., копие на СРМПС част І № *********, справка от програма
лицензи, покана адресирана до въззивното дружество за представяне на документи
изх.№ 14-00-10-1031/14.06.2019год., приемо-предавателен
протокол от 28.06.219год., както и констативен протокол №
14-00-10-1031/2/04.07.2019год.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечи,
взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда
изцяло.
При извършена служебна проверка
на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обст. части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единствено между фактическо и
юридическо обвинение. Вмененото на въззивника адм.
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може същият да
узнае в какво е обвинен. Недвусмислено в АУАН и НП ясно е посочено извършеното
от въззивното дружество нарушение като са изложени конкретни фактически данни,
относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за
издадения му лиценз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване
на нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и конкретното
неправомерно поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с
който е извършен международен превоз на товари от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно
удостоверение за такава годност. Както в АУАН, така и в НП се съдържат
достатъчно данни, в това число и на кои изисквания съгласно нормата на чл.7а,
ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът (за психологическа годност), както и къде са
разписани тези изисквания - чл.152, ал.1, т.2 от ЗДП, които дават яснота и
пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение за което е ангажирана отговорността на въззивника,
а именно затова, че на 02.11.2018год. е допуснат превоз на товари без водачът
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този смисъл
същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност В случая
посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и
диспозиция (правило за поведение) и е норма от материалното право като
фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото
обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да
става и по-конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено
на въззивника. Отделен е въпроса, че е
защитата се осъществява срещу фактите, а не спрямо правната им квалификация.
Нарушение би било налице в случай на несъответствие между фактическо и
юридическо обвинение, което би довело до неяснота във волята на АНО, но
настоящия случай не е такъв. Допуснати съществени нарушения на процес. правила
в хода на адм. наказателното производство съдът не
констатира. В тази връзка съдът намира за напълно неоснователно възражението в
тази насока обвързано от изписване на нормативните актове само с абвиатури, а не с пълно наименование доколкото самият въззивник в жалбата си ползва абвиатури
и очевидно е наясно за какво иде реч.
Актът е бил съставен в
присъствието на управителя на въззивното дружество и е бил предявен и връчен на
същия.
Що се касае до наведеното в
жалбата възражение за образуване на АНП след изтичане на 3-месечния срок
предвиден в нормата на чл.34 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото данни
още по-малко пък доказателства, че нарушението и нарушителя са били установени
преди извършената през месец юли 2018год. проверка, по делото липсват, а и това
възражение на въззивника също е бланкетно доколкото факти в подкрепа на същото
не са изложени.
Съдът след като прецени всички
доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени от
правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено
наказание за нарушение по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
От обективна страна състава на
това нарушение изисква деецът да допусне водач който не отговаря на някое от
изискванията определени в ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари. Субект може да бъде всяко адм.наказателно
отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.
В случая повдигнатото обвинение
е за това че въззивника като превозвач е допуснал конкретно определен водач да
управлява МПС и да извършва обществен международен превоз на товари като
водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност уредени в чл.
7а, ал.2 от ЗАвтП. Съгласно посочената норма лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния
случай обвинението е свързано с водач който не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност – пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.
Съгласно
съображение
9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства
(преработена), транспонирана в Закона
за движението по пътищата, видно от § 35, т. 3 от последния, доказателство
за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват
за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя,
когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл.
152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства
и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на
председателите на изпитни комисии.
В
резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба № 36/10.05.2006
година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична
годност и с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията
и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили
за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата,
изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и
извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане
на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението
на лицензираните превозвачи по чл.
7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7,
ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста от тази
наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа годност", чл.
36 е посочено че след приключване на психологическото изследване дадените
заключения се регистрират посредством специализирания програмен продукт. На
всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за
психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни на лицето,
целта/целите, за които то е получило положително заключение за психологическа
годност, града, протокола и датата на психологическото изследване,
наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване и на
валидност.
Действително,
Директива №
2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на СУМПС, издадени от държавите –
членки (чл. 2, § 1), но в случая задължителното изискване водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари да имат издадено
удостоверение за психологическа годност по чл.
7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо лицензирания
превозвач, който ги е наел, т. е. въззивното дружество, и това е видно от
текста на нормата, а не спрямо водача.
За
превозвачите, установени на територията на Република България, се прилагат
изискванията на Директива
№ 2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в националното
законодателство, вкл. и за установеното задължение лицензираните превозвачи да
ползват за осъществяване на дейността си само водачи, разполагащи с
удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл.
152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и
Наредба № 36/2006 година без значение къде е извършен превозът.
В случая по делото няма спор, че
въззивника притежава качеството на превозвач.
От друга страна по категоричен
начин от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, в това
число и такива изходящи от въззивника и представени в хода на извършената му
проверка, се установява, че водачът упоменат в НП на 02.11.2018год. е извършил
международен превоз на товари от името на и за сметка на превозвача. В горната
насока са приложените към АНП пътен лист и товарителница. От друга страна по категоричен начин от
приложените към АНП справки от регистъра на психологическите изследвания на
водачите е видно, че към 02.11.2018год.
водачът Димитър Тодоров Димитров не е притежавал валидно УПГ. Същият е имал
издадено такова с № 303201(о), но срокът му на валидност е изтекъл на
31.10.2018год., а ново УПГ е било издадено едва на 08.01.2019год.. При това
положение няма спор, че на 02.11.2018год. въззивникът е допуснал водачът
Димитър Тодоров Димитров да извърши обществен превоз на товари без последният
да отговаря на изискванията на ЗАвтП – без да притежава УПГ, поради което и
състава на нарушението по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП е осъществен от обективна
страна.
Правилно АНО е определил датата
на извършване на нарушението доколкото видно от приложените към преписката
пътен лист, товарителница и разпечатка от картата на водача точно на тази дата
е бил извършен превоз извън територията на РБ – международен превоз. В тази връзка
очевидно няма как да бъде споделено и становището, че тази дата била посочена в
НП само декларативно. Напротив в НП изчерпателно са изброени и документите
установяващи конкретния превоз, като същите са приложени по
административнонаказателната преписка.
Предвид на това, че седалището
на въззивника се намира в с.Приселци обл.Варна според
настоящия съд правилно е било определено и мястото на извършване на
нарушението.
Доколкото нарушението не се отличава със степен на
опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив видно от
разпечатката от картата на водача същият е извършвал превози без УПГ както на
датата за която е на въззивника е повдигнато обвинение така и след това до
17.11.2018год., то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не представлява
маловажен случай. Отделен е въпроса, че видно от приложената към АНП справка за
нарушител въззивното дружество е било многократно санкционирано преди датата на
нарушението, за което е повдигнато обвинение.
В случая АНО дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил предвиденото
в закона наказание имуществена санкция, което определил във фиксирания размер
от 3000лв.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000496 от 13.08.2019
год. на Началника на ОО „АА ” гр.Варна, с което на „“А.“ ООД ЕИК ********* е
било наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1 пр.2 от
ЗАвтП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: