Определение по дело №99/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в РБ /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на К. С., ЛНЧ-**********, [ЕГН], от с. Камбурово, общ. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Панайот Волов“ № 6, подадена чрез адвокат С. А. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес:гр.Търговище, ул.“Лилия“ №4,вх.Б,ет.2, кантора №7 против Заповед № 363з-170/22.01.2024 г. на ВПД Директор на ОДМВР-Търговище- С. П., старши комисар, с която на жалбоподателката на основание чл.39а, ал.1,т.1, във връзка с чл.40, ал.1,т.5 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка - отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България.

В жалбата като отменителни основания се навеждат некомпетентност на органа, допуснати съществени нарушения на процесуеалните правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага се становище, че наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не е от компетентността на административния орган, неин издател, тъй като Решението, с което е разрешено пребиваването на К. С. в РБ е издадено от Директора на Дирекция „Миграция“-София към МВР. Обосновава се липса на информация, че посочената като фактическо основание за издаването на Заповедта справка № ТЩ-31-1468/14.12.2023г. на ТД на ДАНС гр.Търговище касае именно жалбоподателката К. С.. Навежда се, че в оспорения акт не се съдържат данни за извършени фактически проверки на адреса на Сахер, както и за фактически проверки в АИС на МВР в рамките на едногодишния период от датата на решението за постоянно пребиваване. Излагат подробни доводи, че изложената в Заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителното фактическо положение, като административният орган не е изследвал всички факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая, в т.ч. и на обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Излага се становище, че оспорващата не е била надлежно уведомена за започнатото срещу нея административно производство по отнемане на постоянното ѝ пребиваване в Република България. Навежда се, че в Заповедта не е посочено по какъв начин отправеното до С. съобщение с рег.№363000-38973/21.12.2023г. е било връчено по чл.18а от АПК, като липсва информация при коя от хипотезите на посочената разпоредба е извършено връчването и спазена ли е поредността, регламентирана в тази норма. Навежда се, че еднократното заплащане на здравноосигурителните вноски неможе да бъде мотив за налагането на процесната ПАМ, тъй като същото има за последица единствено лишаването от правото да се получи медицинско обслужване. Излага се и становище, че законът не забранява на лицето, получило постоянно пребиваване в РБ, същото да пребивава и в страната, чийто гражданин е, нито конкретизира, в коя от двете страни може да полага труд. Навежда се, че оспореният акт не съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК, реквизити, както и че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на К. С. в хода на административното производство. Излага се становище, че предприемането на административното производство по отнемане правото на постоянно пребиваване на етап, когато лицето К. С. е изпълнило законовото изискване, за да направи постъпки за възстановяване на българско гражданство, съставлява репресия по отношение на последното и целят предотвратяване на възможността на чужденеца роден в Р.България да възстанови българското си гражданство. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Съдът на основание чл.170, ал.3 от АПК указва на органа, че съгласно чл.171,ал.1 от АПК носи тежестта на доказване, че оспорената Заповед е издадена от материално и времево компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, както и относно фактическите основания, на които същата е издадена, в т.ч. че по отношение на чужденката К. С. са налице всички предпоставки по чл.40,ал.1,т.5 от ЗЧРБ за отнемане на предоставеното ѝ с Решение с рег.№803386/18.02.2021г. на Директора на Дирекция „Миграция“ към МВР право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България.

Съдът на основание чл.170, ал.3 от АПК указва на оспорващата, че съгласно чл.154,ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК носи тежестта на доказване относно твърденията, от които черпи за себе си благоприятни правни последици, в т.ч. че в периода от 18.02.2021г. до 18.02.2022г. се е установила и е пребивавала на територията на Република България, както и относно твърдението в жалбата, че е направила постъпки за възстановяване на българско гражданство.

Не се спори по делото, че К. С. е с гражданство - Република Турция, че същата е родена в Република България на 11.06.1974 г.

Не се спори по делото, че К. С. ЛНЧ-**********, [ЕГН] е с постоянен и настоящ адрес: с.Камбурово, общ.Омуртаг, обл.Търговище, ул. „Панайот Волов“ № 6 и че същата е с предоставено право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България по силата на Решение с рег. №803386/18.02.2021г. на Директора на Дирекция „Миграция“ към МВР, считано от 18.02.2021г.

Съдът след като установи редовността на жалбата и нейната допустимост, намира, че следва страните да бъдат конституирани, на същите да се дадат указания и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По направеното в жалбата доказателствено искане за изискване на административната преписка по издаденото Решение с рег. №803386/18.02.2021г. на Директора на Дирекция „Миграция“ към МВР, съдът ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване на всички страни.

Воден от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.163,ал.3 от АПК, чл.171, ал.5 и ал.6 от АПК, чл.146 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 99/2024г., по описа на АС- гр.Търговище :

Оспорващ

1. К. С. от с. Камбурово, общ. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Панайот Волов“ № 6.

Ответник по оспорването

2. Директор на ОД на МВР-Търговище-ВПД С. П., старши комисар при ОДМВР-Търговище.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото със съдържание, изложеното в мотивите на настоящото определение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.06.2024г. от 11.00 ч.

ДАВА възможност на страните да изложат становища по проекта на доклад и по дадените от съда указания в първото по делото съдебно заседание.

УКАЗВА на ответника по оспорването, че по делото не се сочи актът, въз основа на който старши комисар С. П. изпълнява функциите на ВПД Директор на ОД на МВР-Търговище към 22.01.2024г.

УКАЗВА на оспорващата, че по делото не се сочат доказателства че носи качеството на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г от ЗЧРБ или че по отношение на нея са налице малолетни или непълнолетни лица или други категории „уязвими лица“ по смисъла на пар.1т.4б от ЗЧРБ с пребиваване в Р.България, че по отношение на нея са налице останалите обстоятелства/семейно положение, роднински връзки, обичайно упражняване на дейност, жилищно устройване с постоянен характер и ДЗЛ за цели на данъчното облагане в Р.България/ или висящи производства от категориите на изброените в чл.44, ал.2 от ЗЧРБ.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД „Население“ за семейно положение и роднински връзки на лицето К. С., [ЕГН] от с.Камбурово, общ.Омуртаг, обл.Търговище, ул. „Панайот Волов“ № 6.

За деня и часа на откритото съдебно заседание на страните да се изпратят призовки с препис от настоящото определение.

Оспорващата да се призове чрез адвокат С. А. от АК-Търговище на посочения в жалбата адрес.

На Окръжна прокуратура –Търговище да се изпрати уведомление за датата и часа на съдебното заседание по ад.д.№99/2024г. по описа на АС-Търговище, във връзка с искането по постъпила по делото Молба с вх.№668/15.03.2024г. на и.ф.Прокурор при ОП-Търговище- М. А..

Определението не подлежи на обжалване.