РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Монтана, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20241600100289 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, образувано по искова
молба на A.К. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Х. З. срещу З.А.Д. ОЗК-З. АД
гр. *, с която е предявен осъдителен иск за заплащане обезщетение за причинени й в
резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2024г. , неимуществени вреди в размер на 26 000 лева
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законна лихва от 08.03.2024г. .
В исковата молба от фактическа страна се твърди, че на 11.01.2024 год. около 09,50
часа в гр. *, на бул. „*“ лек автомобил марка „*“ с рег. № *, управляван от Д. А.,
извършвайки мА.ра завой наляво, без да се убеди, че пътят пред него е свободен , блъска
пешеходката А. К. и реализира ПТП. Следствие настъпилия удар ищцата получава травма в
областта на гръбначния стълб и тазобедрена става. Произшествието е посетено от служители
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – *, който е съставил Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица. На виновния участник Д. А. е съставен АУАН сер. СА № *.
Извършен е оглед на местопроизшествието, образувано е Досъдебно производство №
40/2024 год. по описа на РУ - *, пр. пр. № 165/2024 год. по описа на РП – *, прекратено с
постановление. Ищцата е откарана с екип на Спешна помощ в МБАЛ „Д-р С.И.” гр. *,
където след извършените прегледи, изследвания и рентгенографии й е поставена диагноза
„счупване на гръбначния стълб в поясната област и контузия на таза“ . Поради характера,
вида и тежестта на причинените травми и контузии на А.К. е предложено хоспитализация с
цел лечение и наблюдение, което е отказала по лични причини. Освободена е с указания за
1
активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни
условия при спазване на терапевтична схема. Твърди се, че фрактурата на гръбначния стълб
в поясната област и контузията на таза са причинили на ищцата силни болки и страдания,
продължително затруднение в движението на снагата и долните крайници с период на
лечение и възстановяване около два месеца. Особено силни и продължителни били болките
в първите седмици на домашно лечение. Ищцата е търпяла неудобства, трудно ставала от
леглото, не можела да се обслужва сама и да извършва редица нормални ежедневни
дейности. Болките в таза и в областта на гръбначния стълб са били с голям интензитет и А.
К. нямала и миг покой, не можела да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една
позиция на тялото. Предвид възрастта й, нанесените травми, както и стресът и психическото
въздействие от настъпилото произшествие оказват негативно влияние върху нормалния й
начин на живот и упражняването на любимите й занимания за дълъг период от време.
Настъпилото пътно произшествие е оказало силно въздействие върху психиката й, което е
довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания,
ярки спомени от инцидента, като към момента А. К. изпитва силен страх и неувереност при
пресичане улици и пътни платна, което се отразява в нормалното й общуване с нейните
близки, приятели и всички други хора.
Към датата на събитието управляваното от Д. А. МПС е имало сключена с ответното
дружество застраховка ГО на автомобилистите с начална дата на покритие 15.11.2023г. и
крайна дата на покритие 14.11.2024г..
С писмена претенция от 08.03.2024г. ищцата е уведомила застрахователя за
събитието с искане за заплащане обезщетение, като в срока за произнасяне ответникът като
застраховател е отказал заплащане на обезщетение.
При така изложените фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с
което осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 26 000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 08.03.2024г. –датата на
уведомяване на застрахователя.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Признава наличието на валиден договор за застраховка по отношение автомобила ,
при управлението на който е реализирано ПТП. Оспорва всички наведени с исковата молба
фактически твърдения относно настъпило ПТП и виновно поведение на водача на лекия
автомобил в причинна връзка с което да са претърпени от ищеца увреждания , твърденията
за продължителен възстановителен период, интензитета на търпените болки и страдания ,
причината връзка на търсените за репариране неимуществени вреди и виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Оспорва претендирания размер на
обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен с оглед принципа на
справедливостта.
Поддържа, че приложеният констативен протокол няма материална доказателствена
сила и в същия не е установено точното място на бул.*, където е реализирано ПТП-то.
Твърди, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача Д. А., който не е имал
2
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на произшествието.
Прави възражение за съпричиняване вредоносния резултат от ищцата, която е
предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място, извън хипотезите
на чл. 113,ал.2 ЗДвП. Поради неправилно предприетото пресичане от К., същата е създала
опасност за живота и здравето си и това е довело до възникването на ПТП и на телесните й
увреждания. Поддържа, че ищцата не е предприела необходимите безопасни мерки преди да
пресече кръстовището да се огледа и убеди, че в този момент няма преминаващо превозно
средство, не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС и е навлязла внезапно
на пътното платно. С поведението си ищцата е допринесла във висока степен за настъпване
на произшествието.
Оспорва претендирания размер обезщетение като несъответен на действително
получените от ищцата увреждания, като оспорва ищцата да е получила описаните
увреждания в причинна връзка с ПТП-то. Твърди съпричиняване вредоносния резултат
поради отказ от хоспитализация с цел лечение и наблюдение, довел до удължаване периода
на възстановяване.
Поддържам, че ищцата е имала и има съпътстващи заболявания, които не са в
резултат на процесното събитие и са причина за търпените болки и страдания.
Прави възражение за наличие на принос и от външни фактори, свързани с общото
здравословно състояние на ищцата, като се твърди , че описаните в исковата молба
неимуществени вреди се дължат на предхождащи процесното събитие заболявания, както и
на вида и своевременността на оказаната медицинска помощ, назначено лечение и
спазването му от ищцата.
Оспорва претенцията за заплащане обезщетение за забава поради неоснователност на
главния иск, а при условията на евентуалност с твърдения, че не е изпаднал в забава и
отговорността на застрахователя не е деликтна, а договорна.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебни - медицински и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в
тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз
основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно е установено, че на 11.01.2024г. , около 09.50 часа в
гр. *, на бул.*, в района на автогарата в града, ищцата е блъсната от лек автомобил марка „*“
с рег. № *, управляван от Д.А., който в района на *извършвал мА.ра завой наляво, при която
не се убедил, че пътя пред него е свободен и блъснал преминаващата от дясната му страна
пешеходка, която паднала назад на земята. Мястото на ПТП е района на автогарата в града,
отделено от пътното платно на бул.“* с бариера , с предназначение за влизане, престой и
излизане на автобуси, обслужващи междуселищни автобусни линии. В района няма
обособен паркинг за леки автомобили, като Д. А. навлязъл в района, за да паркира
автомобила си пред заведение в близост „*“ . Ищцата от своя страна преминавала в района,
за да отиде до банкомата, намиращ се в сградата на автогарата.
3
В тази насока са данните, отразени в констативния протокол за ПТП с пострадали
лица, съставен на 11.01.2024г. З.З. , дежурен ПТП при ОД на МВР *, обстоятелствената част
на постановлението на РП *от 17.05.2024г. за прекратяване образуваното ДП, съставения на
Д. А. акт за установяване на административно нарушение, свидетелските показания на Д. А.,
както и обясненията на ищцата. Образуваното във връзка с ПТП ДП е прекратено с
постановление на РП *от 14.05.20204г. , поради това, че деянието не съставлява
престъпление при данни за претърпяна от ищцата в резултат на ПТП-то лека телесна
повреда. По делото не е установено постановлението за прекратяване ДП да е влязло в сила .
Видно от писмо на ОД на МВР */л. 69/, към 20.11.2024г. в сектор Пътна полиция не е
постъпило постановление за прекратяване ДП, поради което и по отношение Д. А. въз
основа на съставения АУАН не е издавано наказателно постановление. Според АУАН Д. А.
в района на автогарата в града предприема и извършва мА.ра завой наляво с цел паркиране ,
при която не се е уверил, че пътя пред него е свободен и не пропуска движещата се от
дясната страна пешеходка, вследствие на което я блъска с предна дясна част на автомобила.
Актът е подписан от Д. А. без възражения.
От заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза /САТЕ/,
обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните, се установява посоченият по-горе
механизъм на ПТП. Вещото лице установява, че причина за настъпването му е поведението
на водачът на лекия автомобил, който извършва мА.ра завой наляво без да се убеди ,че пътя
пред него е свободен ,не пропуска преминаващата от дясната му страна пешеходка и я
блъска. Видимостта му към пешеходеца не е била ограничена, същият я е забелязал, въпреки
което не е спрял, за да предотврати удара. В района на *няма пешеходни пътеки, тротоари ,
както и обозначени местна за паркиране на леки автомобили. Ищцата също е забелязала
автомобила, но не е възприела каква ще бъде посоката му на движение . Ударът е бил лек,
предвид скоростта на автомобила около 10 км/ч и липсата на установени при огледа
огъвания по калника и предния капак на автомобила. Пострадалата е ударена в областта на
тази с предния десен калник , като при удара тялото й се е отместило, завъртяло се е на 90
градуса и е паднало назад, при което е ударила таза и главата си в асфалта.
След настъпване на ПТП ищцата е откарана с екип на Спешна медицинска помощ в
МБАЛ *с болки в областта на долната част на гръбначния стълб и таза, където са извършени
изследвания , включително Рентгенография на торакален отдел на гръбначния стълб. При
рентгенография на таза се сочи липса на убедителни Ро данни за прясна фрактура на
тазовите кости, а по отношение Ро графия на лумбален отдел в листа за преглед не са
отразени данни. Основната диагноза в листа за преглед е счупване на гръбначния стълб в
поясната област, като ищцата е отказала предложено й болнично лечение и напуснала
болницата още същия ден. Лечението й продължило в домашни условия с прием на
обезболяващи медикаменти и покой. От заключението на съдебно-медицинската експертиза
/ СМЕ/ се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла травма
с натъртвания в областта на седалището /таза/ и на главата с оздравителен период до 10 дни,
както и травма в областта на гръбначният стълб със счупване в областта на четвърти поясен
4
/лумбален/ прешлен - малко частично отчупване от горният преден ръб на тялото му -с
оздравителен период до 30 дни. Натъртванията в областта на седалището и главата са от
естество да причиняват болки и страдание, а травмата в областта на гръбначният стълб с
малкото частично отчупване от горният преден ръб на тялото му е от естество да причини
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи, че
установените травми и наранявания са от такова естество, че не биха оказвали значително
негативно влияние върху здравословното и състояние в бъдещ период от време. Според
заключението отказът от хоспитализация не е забавил възстановяването на ищцата и
лечението, което е предприела е било адекватно. Вещото лице е посочило, че в
представената по делото медицинска документация няма данни на ищцата да са правени
изследвания и да е поставяне диагноза „остеопороза“ , както и такива същата да е имала
болки в опорно-двигателния апарат преди инцидента. В подкрепа на тоз извод е
информацията от НЗОК, приложена по делото , от която не се установява от извършените
на ищцата прегледи за период от 2012 до 2024г години да са установени заболявания ,
свързани с опорно-двигателния апарат.
От показанията на свидетеля Р.Н., с когото ищцата е във фактическо съжителство , се
установява, че след ПТП-то ищцата се е лекувала вкъщи с медикаменти, като е изпитвала
силни болки, особено в първите дни, като се е налагало да разчита на неговата помощ за
придвижване и ежедневни битови дейности. Болките били силни особено нощем, което
нарушавало съня й. Все още изпитва страх при пресичане , внимателно се оглежда, страхува
се да се вози в кола. Болките й продължили около два месеца, след което се върнала на
работа, но не издържала и отново останала вкъщи за един месец. Показанията на свидетеля
относно продължителността на лечението, преценени с оглед чл. 172 ГПК, се подкрепят от
приложеното по делото удостоверение от 12.08.2024г. /л. 26/ , издадено от К. *ЕООД като
работодател на ищцата, според което за месеците януари и февруари 2024г. същата не е
получавала доходи , март месец има доход от 246 лева, като следващия посочен в
удостоверението доход от 52 лева е за месец май. В тази насока е и справката от НАП
относно данни за осигуряване на ищцата .
Безспорно е по делото , че по отношение лекия автомобил марка „*“ с рег. № *е
налице застраховка Гражданска отговорност, валидна към датата на ПТП, сключена с
ответното дружество . На 08.03.2024г. е заявена от ищцата пред застрахователя
претенцията за заплащане обезщетение за неимуществени вреди , заведена е щета, по която
ответникът с писмо от 10.06.2024г. е отказал изплащане на обезщетение.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от
ЗЗД.
Нормата на чл. 432,ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице , спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С
5
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380,ал. 1 от КЗ е
предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като на 08.03.2024г. ищцата е
предявила пред застрахователя претенция за заплащане застрахователно обезщетение за
причинените й от реализираното на 11.01.2024г. ПТП вреди с посочена банкова сметка, като
е налице отказ за изплащане обезщетение .
Настоящият иск е предявен в съответствие с разпоредбата на чл. 498,ал. 3 от КЗ ,
според която увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда когато
застрахователят откаже да плати обезщетение.
При така предявения иск , ищецът следва да установи , че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е
причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието, както и наличие на облигационно
правоотношение по договор за застраховка .
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че травмите, които е
претърпяла ищцата като пешеходец са в пряка причинна връзка с поведението на водача на
лек автомобил „*“ с рег. № * Д. А., който извършвайки мА.ра завой на ляво, за да паркира
автомобила в района на *в град *, без да се убеди ,че пътя пред него е свободен ,не
пропуска преминаващата от дясната му страна пешеходка и я блъска.
Поведението му е в нарушение правилата за движение по пътищата - чл.5,ал.2,т.1 от
ЗДвП - ,, водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства“, чл. 116 от ЗДвП — „водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора “, чл. 25,ал.1 от ЗдвП – „водач на ППС, който ще
предприеме каквато и да е мА.ра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне мА.рата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
мА.рата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
В резултат на допуснатите от Д. А. нарушения на правилата за движение по
пътищата е настъпило на 11.01.2024г. процесното ПТП , вследствие на което ищцата е
увредена , поради което и съдът приема за установен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД ,
основание за заплащане на причинените от непозволено увреждане вреди.
6
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност",
сключена с ответното дружество, валидна към датата на процесното ПТП.
Наличието на деликт в причинна връзка с установените травматични увреждания на
ищеца, както и договорно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност „ установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане обезщетение за претърпените вреди, съответно предявеният иск е доказан по
основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
В резултат на деликта ищцата е получила следните увреждания : травма с
натъртвания в областта на седалището /таза/ и на главата с оздравителен период до 10 дни,
както и травма в областта на гръбначния стълб със счупване в областта на четвърти поясен
/лумбален/ прешлен - малко частично отчупване от горният преден ръб на тялото му с
оздравителен период до 30 дни. Натъртванията в областта на седалището и главата са от
естество да и причиняват болки и страдание, а травмата в областта на гръбначния стълб е от
естество да причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
продължение на два месеца ищцата е търпяла болки относно травмата в областта на
гръбначния стълб, приемала обезболяващи медикаменти , имала нужда от помощ при
придвижването си и ежедневното си обслужване, поради болките бил нарушен сънят й,
трябвало да спазва режим на покой, за да се възстанови. През периода на лечението ищцата е
изпитвала първоначално силни болки, налагащи прием на обезболяващи медикаменти ,
7
които с времето са намалели. Самият инцидент повлиял на психиката и емоционалното й
състояние, като изпитвала страх от движещи се превозни средства. Към настоящия момент е
налице пълно възстановяване, като не се установяват трайни негативни последици за
здравето й от уврежданията. Субективни усещания за болки в таза при натоварване и
застудяване на времето, съобщени на вещото лице по СМЕ при прегледа й на 12.02.2025г. ,
не се установява да са в пряка причинна връзка с установените уврежданията.
Преценявайки възрастта на ищцата , 51 години към датата на увреждането ,
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите, търпените болки и страдания, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и хигиенен характер, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното й състояние, както и обществено икономическите условия към 2024
г., съдът намира, че сумата от 10 000 лева , представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в закона принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
На този размер до претендирания такъв от 26 000 лева искът за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователен следва да се отхвърли.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради
допуснати от ищцата нарушения на правилата за пресичане на пешеходците , съдът намира
за неоснователно.
Съгласно чл. 51,ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може
да се намали ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване . Приносът на
увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или
бездействие , но всякога поведението му следва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат , като го обуславя в някаква степен.
В случая ПТП-то е настъпило на място, което не представлява платно за движение по
смисъла на § 6,т.3 от ДР на ЗДвП, според който "Платно за движение" е общата широчина на
пътните ленти, като "Пътна лента" съгласно т. 2 на същия параграф е надлъжна част от пътя,
очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни
средства в една посока едно след друго. След като не се установява да е пресичала платно
за движение, то по отношение на ищцата като пешеходец не са приложими предвидените в
чл. 113 ЗДвП задължения. Не се установява района на автогарата, където е настъпило
произшествието да представлява и паркинг, обособен за паркиране на леки автомобили, като
част от пътната мрежа. Установява се по делото от заключението на САТЕ, допълнено устно
в съдебно заседание, че в района на автогарата, представляваща съоръжение за обслужване
на междуселищния автобусен транспорта, не се допускат други превозни средства , освен
автобуси, като района е отделен от бул. „*“ с бариера. В района се намира сградата на *,
остров за пътници, видно от мащабната скица към заключението, към който ищцата се е
движела, като е следвало да съобразява поведението си единствено с намиращите се в
района автобуси. При преминава в този район, предвид предназначението му, за до достигне
8
острова за пътници, за ищцата не е било налице задължение да съобрази, че лекият
автомобил ще завие наляво и ще я блъсне. Не се установява поведението й да нарушава
предвидените в раздел XXI на ЗДвП правила за движение на пешеходците.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обективно ищцата не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат чрез противоправно свое поведение.
Относно претенцията за заплащане лихви за забавено изпълнение , съдът приема
следното:
Ищецът е поискал с исковата си молба заплащане обезщетението за неимуществени
вреди, ведно с лихва за забава , считано от 08.03.2024г., датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
Процесният договор за застраховка ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от
01.01.2016г. , с който отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования
на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл.
429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при
условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с
начален момент от по-рА.та дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице. Изрично в чл. 494,т. 10
КЗ е предвидено, че застрахователят не заплаща обезщетение за лихви , освен в случаите на
чл. 429,ал.2 при спазване условията на ал. 3 .
В конкретния случай по делото е установено, че на 08.03.2024г. ищцата е предявила
пред застрахователя претенцията си за заплащане застрахователно обезщетение, поради
което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна
следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за
претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл. 429,ал.2,т.2 във връзка с ал. 3 от КЗ.
По разноските :
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78,ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат и
двете страни, като присъждането им е своевременно поискано с представени списъци по чл.
80 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, поради
което не е направила такива. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда държавна такса с оглед уважения иск в размер на 400 лева , 200 лева
разноски за съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, платени възнаграждения на
вещо лице от бюджета на съда, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Установените по делото разноски на ответното дружество са в размер на 625 лева ,
9
депозити за събиране на доказателства и 4800 лева, платено с ДДС адвокатско
възнаграждение . По направеното на основание чл. 78,ал.5 ГПК възражение за прекомерност
на договореното и платено адвокатско възнаграждение от 4000 лева без ДДС, съдът намира ,
че същото следва да се редуцира до 3000 лева, съобразявайки размера на предявения иск,
извършените от пълномощника на ответника в защита процесуални действия, проведените
три съдебни заседания, както и липсата на фактическа и правна сложност на спора, предвид
многобройната съдебна практика по чл. 432 КЗ, като възнаграждението , ведно с ДДС съдът
определя на 3600 лева. При редуциране на възнаграждението съдът съобрази като ориентир
посочените в чл. 7,ал.2 от Наредба № 1/2024г. за възнагражденията за адвокатска работа
размери, както и обстоятелствата , предвидени в § 1а, ал.2,т.2 от ДР на същата наредба.
Съразмерно с отхвърления размер на иска за неимуществени вреди на ответника се
следват разноски в размер на 2535 лева.
Ищцата е представлявана в процеса при условията на чл. 38,ал.1 от Закона за
адвокатурата /ЗА/ - безплатно от адвокат Х. З., поради което и на същия на основание чл.
38,ал.2 ЗА се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, определено от съда в общ
размер 2250 лева при съобразяване извършените по делото в защита на ищцата
процесуални действия , проявената активност при попълване делото с доказателства,
проведените съдебни заседания, както и липсата на фактическа и правна сложност на спора
при съобразяване размерите по чл. 7,ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска
работа и обстоятелствата , предвидени в §1а от същата наредба.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. А.Д.ОЗК-З. АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н
*, ул. * № *,ет. *, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на А. К. от гр. *, ул.*№ *, ЕГН
********** по посочената в исковата молба банкова сметка сумата 10 000 лева / десет
хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат
на ПТП, реализирано на 11.01.2024 г. по вина на водача на лек автомобил „*“ с рег. №*,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 08.03.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения до предявения размер от 26 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.А.Д. ОЗК-З. АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н
*, ул. * № *,ет. *да заплати на основание чл. 38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат
Х.З. , САК, личен адвокатски номер* по посочената в списъка за разноски по делото /л. 135/
банкова сметка адвокатско възнаграждение в размер на 2250 лева за процесуалното
представителство на ищцата.
ОСЪЖДА А.К. от гр. *, ул.*№ *, ЕГН ********** да заплати на З.А.Д. ОЗК-З. АД ,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н *, ул. * № *,ет. * сумата 2535 лева
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска .
10
ОСЪЖДА З. А.Д. ОЗК-З. АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н
*, ул. * №*,ет.* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД МОНТАНА сумата 400 лева държавна такса, 200 лева разноски и 5 лева държавна
такса при служебно издаване изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. София с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
11