РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Карлово, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200134 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-001368 от 18.01.2023 г. на
Началника на РУ- Карлово към ОД на МВР- П., на Д. К. П., ЕГН **********,
от гр. П., ул. „Б.“ № **** са наложени административни наказания на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП; на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева,
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; както и на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в частта му, с която
му е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като прави искане за
отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Счита за
несъставомерно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото не е
осъществена субективната страна на деянието. Твърдят се допуснати
съществени нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и
наказателното постановление досежно тяхното съдържание относно
нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Претендират се разноски.
1
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява се от адв. Г.-
упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление досежно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
считайки че служебното прекратяване на регистрацията на МПС, поради
нерегистрирането му в двумесечен срок от придобиването представлява
индивидуален административен акт, за който следва да е издадена ПАМ,
която да се обяви на заинтересованото лице и тъй като не му е било обявено
заличаване на регистрацията, счита че наказването му за управление на
нерегистрирано МПС е незаконосъобразно. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели на Р. Р. като
актосъставител и А. И. като свидетел по акта и очевидец при установяване на
нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 22-0281-001368 от 18.01.2023 г., разписка за връчването му,
АУАН серия GА № 767161 от 23.10.2022 г., писмо от РП- П., ТО- Карлово,
постановление от 05.01.2023 г. за отказ да се образува наказателно
производство, справка за нарушител/водач, заповед № 8121 з-1632/02.12.2021
г., заповед № 317з-11675 от 31.12.2021 г., заповед № 8121К-10478/15.11.2018
г., справка от ОДМВР- П., Сектор „ПП“, справка по история на ПС, справки
за промяна на регистрацията на ПС, съдът намира за установено следното:
На 23.10.2022 г., полицейските служители при РУ- Карлово Р. и И.
осъществявали служебните си задължения като автопатрул в гр. К.. Около
16,39 часа двамата констатирали движение по ул. „*****“ в града, в посока от
изток на запад на лек автомобил „****“ с рег. № *****. Автомобилът бил
спрян за проверка от полицейските служители, при която бил установен
водача му и негов собственик- жалбоподателят П., който управлявал МПС без
поставен обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила. Същият
не носил и не представил и контролния талон към СУМПС. При извършена
проверка в ОДЧ при РУ- Карлово било установено, че управлявания от П. лек
автомобил бил с прекратена на 07.10.2022 г. регистрация на осн. чл.143 ал.15
от ЗДвП.
За констатираното нарушение оправомощеното, съгл. заповед №317з-
2
11675 от 31.12.2021 г. длъжностно лице- старши полицай Р.- служител при
РУ- Карлово съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят е
осъществил нарушения на разпоредбите на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП, тъй като на 23.10.2022 г., в 16,39 ч., в
гр. К., ул. „*****“ до ***, с посока на движение от изток на запад, управлявал
личния си лек автомобил „****“ с рег. № *****, който не бил регистриран по
съответния ред и при извършена проверка в ОДЧ било установено, че от
07.10.2022 г. автомобилът бил с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от
ЗДвП. Водачът не представил контролен талон към СУМПС. Водачът не
използвал обезопасителен колан по време на движение, с който бил
оборудван автомобила.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
Във връзка със случая била образувано предварителна проверка, която
приключила с постановление на прокурора от 05.01.2023 г. за отказ от
образуване на наказателно производство, тъй като деянието, извършено от П.
не осъществявало фактическия състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК,
а представлява административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради
което постановлението било изпратено на РУ- Карлово за изпълнение.
На 18.01.2023 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му и данни, индивидуализиращи
нарушителя, на жалбоподателя били наложени административни наказания на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП; на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева,
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; както и на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
16.02.2023 г., а жалбата срещу него- депозирана на 27.02.2023 г.
Съгласно приетите по делото справки от ОДМВР- П., Сектор „ПП“ се
установява, че на 05.08.2022 г. Д. К. П. придобил лек автомобил „****“ с рег.
№ *****, като на 07.10.2022 г. била прекратена регистрацията на автомобила
на осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране на МПС. За това не
била издадена заповед за ПАМ и собственика не бил уведомен. На 28.10.2022
г. било отбелязано възстановяване на регистрацията.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва при
постановяване на решението си, като счита същите за безпротиворечиви,
последователни и пряко относими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Предмет на съдебен контрол в конкретния случай е процесното
наказателно постановление само досежно нарушението по чл.140 ал.1 от
3
ЗДвП.
При извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление в ожалваната му част не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата
отмяна. Същото съдържа всички реквизити, изискуеми по чл.57 от ЗАНН,
издадено е в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни
лица в рамките на тяхната компетентност. Отбелязано е, че се издава въз
основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство.
Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на обстоятелствата по извършването му, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Фактическите положения, отразени в обстоятелствената част на
атакуваното наказателно постановление в обжалваната му част се явяват
безспорно и категорично доказани от събраните гласни доказателства по
делото, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Р. и И., както
и приобщените по делото писмени доказателства.
С разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени
за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание
чл.140 ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от
Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ
за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва
от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в
нормата документи, а според чл.14 ал.1 от същата наредба, промяна в
регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство
и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на
регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна
регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна
уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е
закупило, т.е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното
4
средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР,
като това следва и от разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредбата, според която,
собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3 ал.1
регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират
в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на
вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.
Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, а съгласно § 6 т.25 предл. първо от ДР на ЗДвП „Водач“ е
лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно, а и се явява безспорно доказано
обстоятелството, че на посочената в наказателното постановление дата и
място, Д. П. е управлявал лек автомобил марка „****“ с рег. № *****. Ето
защо, същият е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този
автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и
че това МПС, към датата на процесната проверка 23.10.2022 г., е било със
служебно прекратена регистрация на 07.10.2022 г. Прекратяването на
регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в
нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Безспорно е установено и че П. е придобил
собствеността върху описания автомобил на 05.08.2022 г. и в едномесечен
срок не го е регистрирал в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР,
както и че в резултат от неизпълнението на това негово задължение
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на горепосочената
дата-07.10.2022 г.
Съгласно ТР № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022
г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и макар, че
същото касае приложението на разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а
именно прекратяване на регистрация, поради липса на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е прието, че знанието за точната дата
5
на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на
деянието, като едва след момента на узнаването на факта на прекратяването
на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици. В конкретния случай жалбоподателят, който знае, че е
закупил автомобила и че не е изпълнил задължението си да го пререгистрира,
е могъл и е бил длъжен да знае, че регистрацията на същия ще бъде
прекратена служебно и автоматично след изтичане на двумесечния срок от
придобиването му, каквато е нормата на чл.145 ал.13 от ЗДвП. Ето защо,
съдът намира, че процесното деяние е виновно извършено, при форма на вина
непредпазливост.
По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не
е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние, а именно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, правилно
е ангажирана административно- наказателната отговорност на П. по чл.175
ал.3 пр. 1 от ЗДвП.
При определяне на наказанието административно- наказващият орган е
наложил наказание в минималния, визиран в закона размер, поради което
съдът намира същото за съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от НПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира процесното наказателно
постановление в атакуваната част за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. В необжалваната част досежно наложените
наказания на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10
лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП
наказателното постановление вече е влязло в сила.
С оглед резултата от делото не следва да се уважава направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-001368 от
18.01.2023 г. на Началника на РУ- Карлово към ОД на МВР- П., в частта му, с
която на Д. К. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.“ № **** е наложено
административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. П..
МТЗапази редакцията
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7