О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2018 година град Варна
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на петнадесети
октомври година 2018
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 112
по описа на Варненския апелативен съд за
2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.248 ГПК.
Образувано е по подадена молба от адв.П.А.
като пълномощник на „Фикосота“ ООД, ЕИК *********, гр.Шумен, с която се иска
изменение на постановено по делото решение в частта за разноските, като същите бъдат
присъдени в полза на доверителя му. Счита, че има право на разноски по частично
прекратения иск на осн.чл.78 ал.4 ГПК, както и по отношение на отхвърлената жалба на ищеца по насрещния иск
на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответната по молбата страна, в който се излагат доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да
бъде оставена без уважение. Изразено е и разбирането, че тъй като липсва
списък на разноските по чл.80 ГПК изменението на решението досежно разноските
следва да бъде отказано само на това основание. Освен това искането за разноски
не е направено своевременно, тъй като в депозираната по делото молба във връзка
с проведеното открито заседание, на
което страната не присъства, такова
искане не е направено. И по същество искането е неоснователно, тъй като жалбата
на „Фикосота“ ООД не е уважена частично или изцяло, поради което липсват
предпоставки за възлагане на разноски.
Постъпила е и молба вх.№
4716/27.07.2018г. от адв.Л.Ш. с посочено от нея правно основание чл.250 ГПК,
с която се иска допълнително произнасяне
от направеното от нея във въззивната жалба оплакване за неправилно присъдени
разноски в първоинстанционното производство по размер, по съображения, подробно
изложени в молбата.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по
молбата страна.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намери следното :
Молбата на „Фикосота“ ООД по чл.248 от ГПК е подадена в срок от надлежна
страна в процеса, в хипотезата на представен списък на разноските по чл.80 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се
явява основателна, по следните
съображения :
За първоначално предявените осъдителни
искове на „Фикосота“ ООД не се дължат разноски, тъй като исковете са отхвърлени
на две инстанции. По насрещните искове дружеството е направило разноски в
размер на 12 632,40лв, които му се дължат в пълния размер предвид изхода
на спора по иска за реално изпълнение във въззивното производство - обезсилване на решението на първата
инстанция и прекратяване на производството по него с оглед чл.78 ал.4 от ГПК.
За втора инстанция разноските са 9 640лв,
от които 40лв държавна такса. Доколкото възнаграждението на процесуалния
представител не е разграничено досежно предявената от дружеството жалба и
защитата по жалбата на насрещната страна, съдът приема, че по отхвърлената
жалба на „Саба.БГ“ ООД му се дължат 4 800лв.
Или общо за двете инстанции на „Фикосота“
ООД се дължат 17 432,40лв.
За първоначално отхвърлените искове на
„Саба.БГ“ ООД се дължат 7 380,18лв.
Разноските, направени по насрещните искове остават в тежест на дружеството.
Пред въззивната инстанция са представени два договора за правна защита и
съдействие, в които е отразено уговорено адв.възнаграждение от 5 000лв и
4 407лв платимо по сметка, т.е. – по банков път. Доказателства за банков
превод на сумите обаче не са представени, поради което съдът не присъжда
разноски за второинстанционното производство на това дружество.
Изчислени по компенсация на „Фикосота“
ООД се дължат разноски за двете инстанции в размер на 10 052,22лв. В този смисъл постановеното по делото решение
следва да бъде изменено.
По молбата на „Саба.БГ“ ООД съдът
намира следното :
След като се иска изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени на дружеството,
правното основание на молбата не е чл.250 ГПК, а чл.248 ГПК, като компетентен
да се произнесе по нея е първоинстанционният съд. В този смисъл
администриращият въззивната жалба на „Саба.БГ“ ООД съд е постановил т.3 на Разпореждане
№ 12696/21.12.17г. по т.д. № 1883/15г. на ВОС – л.29, като е дал възможност на
страната изрично да уточни искането си. С молба вх.№ 1393/15.01.18г. на ВОС, ТО
– л.33, депозирана в изпълнение на указанията на съда по посоченото
разпореждане адв.Ш. е уточнила, че искането за ревизиране на разноски,
направено от нея във въззивната жалба, се претендира като законова последица от
въззивното решение, а не представлява искане по смисъла на чл.248 ГПК до
първоинстанционния съд. Произнасяйки се по молбата на „Фикосота“ ООД по чл.248 ГПК за разноските във въззивното производство, въззивният състав имплицитно се
е произнесъл и по разноските, които „Саба.БГ“ ООД дължи и които се дължат на дружеството в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ
решение № 136/15.06.2018г. на Варненския апелативен съд, търговско
отделение, постановено по в.т.д. № 112/18г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Саба.БГ“ ООД, ЕИК *********,
гр.Варна да заплати на „Фикосота“ ООД, ЕИК *********, гр.Шумен сумата от
10 052,22лв разноски за водене на делото в двете инстанции според изхода
му, изчислени по компенсация.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :