РЕШЕНИЕ
№ 811
гр. Благоевград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20251210100842 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от М. В.
М., ЕГН **********, с адрес гр. Б......... чрез адв. В. У., вписана в АК-Б...... с адрес гр. Б......
против "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С........
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че по отношение на "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С...... че М. В. М., ЕГН **********, не дължи на
ответника "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 711,06
лв. представляваща главница;сумата от 1 175,65 лв. представляваща общо лихви, както
следва: 58,65 лв. неустойка за забава за периода 15.07.2009 г. до 15.02.2010 г.;1 117 лв.
законна лихва от 30.06.2010 г. до датата на депозиране на настоящият иск в съда - 28.03.2025
г.;сумата от 25 лв. представляваща разноски по делото - държавна такса, за които суми е
издаден изпълнителен лист от дата 19.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2017/2010 г. по описа на PC
Б...... които суми са предмет на изп. д. № 541/2015 г. на ЧСИ - Г. ......Ц..... с район на действие
ОС Б..... образувано, въз основа на същият изпълнителен лист.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е длъжник по изп. д. № 541/2015 г. на ЧСИ - Г.....Ц....., с район на
действие ОС Б...., като след направени справки установила, че изп. дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист издаден от Районен съд Б....... от дата 19.08.2014 г. по ч.гр.д. №
2017/2010 г. в полза на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД, ЕИК *********, като във връзка с
извършена цесия настоящето ответно дружество "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК
********* е конституирано като взискател по делото и към момента все още е.
Твърди се, че по образуваното изп. д. са извършвани различни справки и действия,
като по изп. д. има извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността, като се
твърди, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността е предприето
на дата 11.07.2019 г. - молба с искане за насрочване на опис на движимите вещи на
длъжника. Излага се, че макар и да е спорно, дали това е действие, което да прекъсва
1
давността, се посочва, че не е пречка да бъде прието, че това действие се явява прекъсващо
давността и валидно сторено, тъй като е извършено преди давността да е била изтекла.
Признава, че има образувано изп. д. и е имало действия прекъсващи давността, като
след датата на депозираната молба с искане за насрочване на опис на движими вещи на
длъжника - 11.07.2019 г., не са предприети други изпълнителни действия от страна на
взискателя, които да прекъсват давността. Излага се, че ясно са изброени изпълнителните
действия, които прекъсват давността в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, като именно и само тези действия следва да се взимат предвид относно прекъсването
на давността. Твърди се, че последното такова действие относно вземането визирано в
изпълнителния лист е предприетото на дата 11.07.2019 г., като след тази дата изпълнителни
действия прекъсващи давността не са предприемани.
Посочва се, че съгласно чл. 116, ал. 3 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действие за принудително изпълнение, като съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 10, е прието, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, а съгласно чл. 110 ЗЗД 5 годишния давностен срок тече считано от последното
валидно прекъсващо давността действие. В настоящият случай се твърди, че последното
действие, което е валидно и прекъснало давността е на дата 11.07.2019 г. - молбата с искане
за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като считано от нея 5 години по-
късно до дата 11.07.2024 г. не са предприети действия, които да са изпълнителни по своя
характер и да прекъсват давността, поради което се твърди, че задължението се явява
погасено по давност към тази дата.
С оглед на горното, се сочи, че към датата на предявяване на настоящата искова
молба са изтекли повече от пет години, период от време, достатъчен за погасяване на
вземането съгласно чл. 110 ЗЗД, както главното, така и акцесорните такива, като се посочва,
че според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено друго се
погасяват с изтичане на пет годишна давност, а на основание чл. 119 ЗЗД с погасяване на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.
Твърди се, че вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз
основа на същия не следва да се извършват, каквито и да било изпълнителни действия.
С разпореждане № 1251/05.04.2025 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл.
130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответното дружество с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 22.04.2025г. В срока по
чл. 131 от ГПК по делото на 09.05.2025г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със
същия се оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените
по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение.
Твърди се, че на 15.01.2009 г., е сключен Договор за кредит № ********** между М.
В. М. с ЕГН ********** и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно
наименувание „Транзакт Юръп“ ЕАД), като съгласно договор за Цесия, подписан на
23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
е придобило вземането по Договор за кредит № **********. Твърди се, че длъжникът не е
изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок, като въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 19.08.2014 г. по ч.гр.д. 2017/2010 г., по описа на Районен съд
- Б.... по силата на който ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в
2
изпълнителния лист суми, е образувано изпълнително дело № 541/2015 г., по описа на ЧСИ
Г.....Ц...., рег № 702 КЧСИ.
Сочи се, че с издаването на изпълнителен лист на 19.08.2014 година, за вземането,
давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С образуването на изп. дело №
541/2015 г. по описа на ЧСИ Г...Ц.... давността е прекъсната отново.
Излага се, че след 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС -
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство
давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК/, като изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи.
Твърди се, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, поради което се сочи,
че съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
Твърди се, че дружеството е поисквало извършването на множество действия по
събиране на вземането си и и такива действия са предприемани от ЧСИ, с които
многократно е прекъсвана давността, сред които: 15.06.2016 г. - молба за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника; 17.11.2016 г. – молба за налагане на запор
на трудовото възнаграждение на длъжника; До 15.05.2018г. са постъпвали суми по
изпълнителното дело; 17.12.2018 г. - молба за налагане на запор на банкови сметки на
длъжника; 22.01.2019 г. - наложен запор на банковите сметки на длъжника; 11.07.2019 г. -
молба за опис на движими вещи на длъжника; 27.10.2022 г. - молба за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Излага се, че последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален
характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а
материалното право на взискателя продължава да съществува. Перимирането е основание за
прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на давността се сочи, че е от значение единствено на
коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата
са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение, е погасено поради давност Решение № 325 от 13.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: "когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Сочи се, че единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, като новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
3
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Излага се, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по
събиране на вземането също прекъсва погасителната давност, поради което се твърди, че с
предприети и искани действия от ответника, погасителната давност е прекъсвана
многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат У., която поддържа депозираната искова молба, по съображенията изложени в
същата. По същество изразява становище за основателност на предявения иск, както и се
претендират сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законен и процесуален
представител. В депозирана молба се изразява становище, че поддържа депозирания писмен
отговор. Претендират се сторените по делото разноски. Прави възражение за
претендираното от ищцата възнаграждение.
Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Не се оспорва, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.08.2014 г. по ч.гр.д.
2017/2010 г., по описа на Районен съд - Б........ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит“ посочените в изпълнителния лист суми, че е образувано изпълнително дело №
541/2015 г., по описа на ЧСИ Г.....Ц..... рег № 702 КЧСИ на 03.08.2015г., както и че
ответникът е взискател по изп. дело.
По делото е изискано и приложено в цялост изпълнително дело № 541/2015 г., по
описа на ЧСИ Г.. Ц....
Видно от молба от ответника от 03.08.2015г. въз основа на издадения ИЛ е било
образувано изпълнително дело № 541/2015г. по описа на ....Г. Ц...... - Частен съдебен
изпълнител е район -на действие - Окръжен съд Б..... като на органа по принудителното
изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено всички действия.
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че на 23.02.2015 година е
сключено споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания между „АПС Бета
България“ ЕООД и „Транзакт Юрп“ ЕАД, като вземането е цедирано в полза на „АПС Бета
България“ ЕООД.
Видно е от ИД, че до длъжника М. В. М. е изготвена покана за доброволно
изпълнение, която е изпратена на настоящия адрес на длъжника в гр. С..... и е върната в
цялост на 08.09.2015 година с отразяване, че по данни на живущи на адреса няма такова
лице.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение и на постоянния адрес на длъжника в
гр. Б.......която е върната в цялост, с отбелязване, че лицето е търсено на различни дати, по
различно време, но не е намерено.
След служебното изискване на справка от НАП на 12.09.2015 година е постъпила
такава, от която се установявва, че М. има сключен трудов договор на 23.06.2015 година към
фирма „Нира 2008“.
На 29.09.2015 година е залепено уведомление на адреса в гр. Б........ на длъжника, за
получаване на поканата за доброволно изпълнение.
На 06.11.2015 година е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, като е приложено доказателство за заплатена ДТ.
Видно от приложеното запорно съобщение е, че такова е връчено на 12.11.2015
4
година на работодателя „Каяк“ .
На 15.06.2016г. е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „Табак Маркет“ АД, като запорното съобщение е връчено на 28.07.2016г.
Видно от депозирана молба на дата 29.07.2016 година от „Табак Маркет“ АД е, че
същите уведомяват ЧСИ, че във връзка с получено съобщение, касаещо лицето М. М.,
признават, че в момента се намират в трудово-правни отношения със същата. Признават
вземането за основателно, върху което се налага запора и са готови да платят сумата при
спазване правилата на чл. 446 ГПК.
На 17.11.2016 година отново е депозирана молба от взискателя за налагане на запор
на трудовото възнаграждение на длъжника, като е приложено доказателство за заплатена
ДТ, като с резолюция на ЧСИ взискателя е уведомен, че е наложен запор по-рано.
Видно от приложените по делото извлечения от сметки и преводни нареждания е, че
М. е превеждала суми по сметка на ЧСИ, които са разпределяни за такси по изп. дело, както
и са превеждани суми и на взискателя, а именно: на 24.04.2017 година внесената сума от М.
е разпределена, както следва: за АПС сумата от 419,04 лв. и такси по изп. дело - 46,52 лв. и
1,50 лв.; на 23.08.2017 година внесената сума от М. е разпределена, както следва: за АПС
сумата 188,07 лв. и такси по изп. дело - 20,93 лв. и 1,50 лв.; на 06.02.2018 година внесената
сума от М. е разпределена, както следва: за АПС сумата от 542,99 лв. и такси по изп. дело -
59,96 лв. и 1,50 лв.; на 15.05.2018 година внесената сума от М. е разпределена, както следва:
за АПС сумата от 17,02 лв. и такси по изп. дело - 1 лв. и 1,98 лв.
На 17.12.2018 година е депозирана молба от взискателя за извършване на справка в
„Регистъра на банкови сметки и сейфове“ на БНБ касаещо длъжника, с искане за налагане на
запор, като е заплатена и дължимата се ДТ.
Такава справка е постъпила от БНБ, в която е отразено, че на името на М. М. има
открити банкови сметки, които все още не са закрити, а именно в Общинска банка, в
Юробанк България АД и в Първа инвестиционна банка АД.
Изпратени са запорни съобщения до Общинска банка, в Юробанк България АД и в
Първа инвестиционна банка АД.
На 01.02.2019 година е постъпило писмо от Общинска банка, с което уведомяват
ЧСИ, че по разплащателната сметка на М. няма средства за изпълнение на запора и няма
наложени предходни запори.
Запорното съобщение до Първа инвестиционна банка е регистрирано в ПИБ АД на
29.01.2019 година.
На 11.07.2019 година е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис на
движимото имущество на адреса на длъжника.
От страна на ЧСИ на 11.07.2019 година е поставена резолюция за заплащане на
дължимата се държавна такса, като има приложени бележки за заплатени ДТ.
До М. В. М. е изпратено съобщение за наложен запор върху банковата сметка в
Първа инвестиционна банка АД и Общинска Банка, което запорно съобщение е получено от
Н.....М. – майка на 04.07.2019 година.
Залепено е уведомление на адреса на длъжника в гр. Б.....на 05.11.2019 година за
насрочен опис на 19.09.2019 година.
До длъжникът М. е изпратено съобщение, с което я уведомяват, че на 21.01.2020
година в 15 часа ще се пристъпи към принудително изпълнение – извършване на опис, но
същото е върнато в цялост, с отбелязване, че адресът е посетен на три различни дати, но
входната врата е заключена.
На 27.10.2022 година е депозирана молба от взискателя за извършване на справка за
регистрирани трудови договори и за налагане на запор на наличните. Поставена е резолюция
5
от ЧСИ за заплащане на дължимите справки, като същата е заплатена от взискателя.
От ЧСИ е направена справка за актуално състояние на действащи трудови договори
на 30.11.2022 година, но не е установен действащ трудов договор на длъжника.
На 26.09.2024 година е депозирана молба от адвокат У., в качеството на процесуален
представител на длъжника за запознаване с делото, а на 11.10.2024 година е депозирана
молба за снабдяване със заверено копие от изп. дело.
С протокол от 13.05.2025г. ЧСИ е прекратил производството по изп.д. № 541/2015г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по молба на взискателя.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с член 124, ал.1 от ГПК,
като главния иск е да се признае за установено недължимост на сумите по изпълнителния
лист поради издължаване, частично опрощаване, недължимост на такси и разноски по
образувано изпълнително дело след погасяване на задължението, а на евентуалния на
основание погасяване по давност.
С отрицателен установителен иск, се дава възможност на длъжника да оспори по
исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но същото би могло да
бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно, за да не се
допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на пресъдено нещо” спор, законът е
предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти, настъпили, след
приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат различни-
плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от страна на
взискателя- кредитор, в продължение на повече от 5 години, от възникването в негова полза
на изпълняемото право и др.
Предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили,
след влизане в сила на влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК, факти, на които длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1
ГПК е процесуално допустим - страните са съответно длъжник и респ.взискател по висящо
изпълнително производство. Последният е цесионер, като въпреки, че по делото липсват
доказателства, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, съдът намира, че това
обстоятелство няма никакво отношение към твърдяното от ищцата изтичане на
погасителната давност и по никакъв начин не е рефлектирало върху същото /В тази насока
Решение №05.12.2024година, постановено по вгрд № 1017/2024 година по описа на БлОС/.
Не се оспорва от страните, а и по безспорен начин се установи, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 19.08.2014 г. по ч.гр.д. 2017/2010 г., по описа на Районен съд
- Б...... ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в изпълнителния лист
суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 541/2015г. по
описа на ЧСИ Георги Цеклеов, в хода на което са налагани запори върху трудовото й
възнаграждение от работодателя „Табак Маркет“ АД, като длъжникът е извършвал
плащания на 24.04.2017 година; на 23.08.2017 година, на 06.02.2018 година и на 15.05.2018
година.
В настоящия случай, че установи, че ответникът се легитимира като кредитор на
длъжника ищец, въз основа на твърдения за неизпълнено задължение за погасяване на
сумите по договор за потребителски заем сключен между длъжникът и „Транзакт Юръп“ /с
ново наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД. Установи се, че вземането по този договор са
били прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД, посредством Споразумение за покупко-
6
продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015 година. По делото е безспорно
извършването на цесия между „АПС Бета България“ ЕООД и „“Транзакт Юръп“ ЕАД. Със
сключване на договора за цесия цесионерът става носител на вземането. В случая и
изпълнителното дело е образувано по молба на ответника.
Освен това, както бе отбелязано по-горе, без значение за основателността на иска по
чл. 439 ГПК е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99,
ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането, то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният
изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите
действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в
изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга“ – Решение № 209 от
28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на I т. о. на ВКС.
По отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение, влязла
в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради неподаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същата
предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите. В този
смисъл е и трайната вече практика на ВКС (решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV ГО, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр.
д. № 1030/2022 г., ІV ГО и др.) - давността за вземанията по влязла в сила заповед за
изпълнение в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително
действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.
Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство
се изяснява от материалите по приложеното по делото копие от изпълнителното дело - изп.
д. № 541/2015г. по описа на ЧСИ Ц.......
В най-новата съдебна практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о. на ВКС), формирана по повод приложението на коментираното тълкувателно
решение, са изведени някои важни принципни положения, според които : - двугодишният
срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение; - след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за
давността, нито самото образуване на изпълнителното дело; - по силата на чл. 116, б. „в“
ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на конкретно изпълнително
действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е настъпило с обратна сила - от
момента на поискването му от кредитора, ако самата давност е изтекла след искането и
преди извършването на действието; - когато изпълнителното действие е поискано, след като
изпълнителното дело е било прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на
съдебния изпълнител), давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното
изпълнение е длъжен да го осъществи, като образува ново дело; - няма прекъсване на
давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е било предприето по
причина, за която той отговаря.
Определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на изпълнителното
производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие, от който момент
започва да тече нова погасителна давност за вземането. Следователно моментът, в който е
настъпила перемпцията, не е меродавен за давността.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
7
Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В хипотезата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За
разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, се
прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на ТР № 2 от 26.06.2025г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик
съдията Борислав Белазелков, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече на 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС. В конкретния
случай изпълнителното дело е образувано след 26.06.2015 г., а именно 03.08.2015 година,
поради което от тази дата е започнала да тече давността.
Съгласно разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г.
по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите
към т. 3 е посочено, че перемцията и давността са различни правни институти, с различни
правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на
правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания,
както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност.
Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността
да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не
8
настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело,
заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за
извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса на имуществени права на
длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна, перемцията е процесуален институт, при
който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие
на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя страна
дължи подчинение на изпълнителния лист. Ето защо, ново писмено искане по делото,
отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново
процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни
заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща
се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Посочено е, че за давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и
да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи
от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и по
перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието
на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните
предпоставки за редовност на сезиращото искане, т. е. молбата на кредитора за изпълнение
да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо, молба
в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й
нередовност е поправена, води до прекъсване на давността.
В конкретната хипотеза предмет на иска е въпросът дали след като е било образувано
изп. дело 541/2015г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов, са настъпили обстоятелства по
смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно
възникналото вземане, предмет на изп. лист, издаден на 19.08.2014 г. по влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 2017/2010 г. по описа
на РСБ.......
В случая по делото се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и на 19.08.2014г. е
инициирал образуването на изп. дело № 541/2015г. по описа на ЧСИ Г.... Ц.........Молбата за
образуване е редовна – в нея е посочен изпълнителен способ-поискано е налагане на запор
върху движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти, а
редовната молба прекъсва давността в хипотезата на чл. 116, буква "в" ЗЗД - в този смисъл
са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да приложи
изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане.
Съдът намира, че в периода от 03.08.2015г. в рамките на 5 годишната давност са
предприети валидни изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност.
Установи се, че на 06.11.2015 година е депозирана молба от взискателя за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като е приложено доказателство за
заплатена ДТ. Установи се, че е наложен запор на трудовото възнаграждение на М. във
фирма „Табак Маркет“ АД, като М. е превеждала суми по сметка на ЧСИ, които са
разпределяни за такси по изп. дело, както и са превеждани суми и на взискателя, а именно:
на 24.04.2017 година внесената сума от М. е разпределена, както следва: за АПС сумата от
9
419,04 лв. и такси по изп. дело - 46,52 лв. и 1,50 лв.; на 23.08.2017 година внесената сума от
М. е разпределена, както следва: за АПС сумата 188,07 лв. и такси по изп. дело - 20,93 лв. и
1,50 лв.; на 06.02.2018 година внесената сума от М. е разпределена, както следва: за АПС
сумата от 542,99 лв. и такси по изп. дело - 59,96 лв. и 1,50 лв.; на 15.05.2018 година
внесената сума от М. е разпределена, както следва: за АПС сумата от 17,02 лв. и такси по
изп. дело - 1 лв. и 1,98 лв.
Установи се, че на 17.12.2018 година е депозирана отново молба от взискателя за
извършване на справка в „Регистъра на банкови сметки и сейфове“ на БНБ касаещо
длъжника, с искане за налагане на запор, като е заплатена и дължимата се ДТ, с което отново
се прекъсва давността.
Установено е наличие на банкови сметки на длъжника, които не са закрити в
Общинска банка и в Първа инвестиционна банка АД, като са наложени запори върху тях.
На 11.07.2019 година отново е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис
на движимото имущество на адреса на длъжника, като се установи, че такива са насрочени.
На 27.10.2022 година отново е депозирана молба от взискателя за извършване на
справка за регистрирани трудови договори, и за налагане на запор на наличните, като от
извършена от ЧСИ справка за актуално състояние на действащи трудови договори на
30.11.2022 година, е установено, че не е установен действащ трудов договор на длъжника.
В случая искането за извършване на опис на движимо имущество, насрочване на
опис, искане за извършване на справки за регистрирани трудови договори и налагане на
запор, представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. "в" ЗЗД, като без правно значение е, че описът не е извършен, както и не е
наложен запор, поради липсата на регистриран трудов договор на длъжника.
Съдът намира, че с това действие се прекъсва давността в изпълнителния процес, тъй
като са налице предприети от ЧСИ валидни изпълнителни действия. "Валидно изпълнително
действие" по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г., на
ОСГТК, на ВКС, е всяко действие за принудително събиране на паричното притезание,
предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, а редовна е молбата, в
която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на
длъжника, съгласно изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК или молбата е при условията на
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Всяко действие за принудително изпълнение, предприето въз
основа на редовна молба, е валидно изпълнително действие и прекъсва погасителната
давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД. Основанието на тази норма
не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с
осребряване на имуществото на длъжника преди да настъпи перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, а новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Факт е, че към тези
дати взискателят не е бил пасивен, а с молбата си за насрочване на опис на движимо
имущество е инициирал насочването на изпълнение върху притежавано от длъжника
имущество. /в тази насока решение № 214/06.12.2023 г. по в. гр. д. № 553/2023 г. на
Пловдивски апелативен съд Определение № 2561 от 8.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 512/2024
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска/.
В Решение № 448/04.07.2024 г. по гр. д. № 3976/2022 г. на IV Г. О. на ВКС също е
посочено, че "За висящи изпълнителни дела след 26.06.2015 г. давността се прекъсва от
всяко изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело след посочената дата,
като следва да се уточни, че водещо значение има искането на кредитора - взискател, което
дори и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдия-изпълнителя. (...) За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на взискателя, чиято проекция, дори да
10
не се осъществи чрез изпълнително действие, прекъсва давността, щом непредприемането
му се отдава на причини, независещи от кредитора". Същото е възприето и в Решение №
50014/15.01.2025 г. по гр. д. № 787/2022 г. на IV Г. О. на ВКС.
В процесния случай следва да се има предвид, че искането за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо
дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие
е дало като резултат удовлетворяване на взискателя.
Процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той
не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Това е така, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора тя не се влияе
от поведението на други лица. Според съдебната практика при направено искане за
изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, дължейки
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. В този смисъл
е Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС и Решение № 127/12.07.2022 по
дело № 2884/2021, III г. о., ВКС.
От момента на всяко от посочените действия е започвала да тече нова давност.
Съгласно чл. 433, т. 8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
В случая след 11.07.2019г. в рамките на двегодишен период взискателят не е искал
извършване на изпълнителни действия. Предвид изложеното изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 11.07.2021г., поради настъпила
перемпция, като нова 5 годишна давност е започнала да тече от 11.07.2019, като същата би
изтекла на 11.01.2024г., ако до този момент не са предприемани изпълнителни действия от
взискателя. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и
преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция"
и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Установи се обаче, че преди изтичане на 5 годишната погасителна давност са
предприети действия, които са прекъснали давността.
В тази връзка, както се отбеляза и по-горе взискателят е поискал на 27.10.2022г.
налагане на запор на трудово възнаграждение.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, безспорно се налага
извода, че към момента на предявяването на настоящия отрицателен установителен иск по
чл. 439 от ГПК пред съда /на 28.03.2025 г. /не е бил изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД - 5
годишен погасителен давностен срок, като вземането на „АПС Бета България“ ЕООД, срещу
длъжника ищец М. В. М., основано на изпълнителен лист от 19.08.2014 година, издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
2017/2010 г. по описа на Районен съд – Б....... не е погасено по давност. За пълнота следва
изрично да се изтъкне, че за прекъсването на давността по чл.116, б.“в“ ЗЗД е без правно
значение дали предприетите изпълнителни действия са част от изпълнителен способ,
приключил с осребряване на имущество на длъжника. Без правно значение е дали запорите
са довели да ефективно удовлетворяване на взискателя /Определение №50229/14.11.2022г. на
11
ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.; Решение №3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV
г.о./. Това следва и от самата разпоредба на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане на изпълнителни действия“, а не „извършване“
/Определение №136/19.02.2020г. по гр.д. №3105/2019г. на ВКС, III г.о./. Следователно
липсата на секвестируемо трудово възнаграждение не е елемент от фактическия състав по
налагането на запора, като същият е прекъснал погасителната давност.
Ето защо петгодишния давностен срок е прекъсван многократно на посочените по-
горе дати, като към дата на предявяване на иска /28.03.2025 г./, същият не е изтекъл.
В обобщение се налага крайният извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
не са доказани всичките законови предпоставки за уважаването му, поради което следва да
бъде отхвърлен.
/В тази насока е решение, постановено по въззивно гражданско дело № 107/2024
година, по описа на Окръжен съд Благоевград/.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Видно от данните по делото същият претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като процесуалното представителство е осъществено
от юрисконсулт, то възнаграждението в този случай се определя на основание чл.78, ал.8
ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ - чл. 25, ал.1 от НЗПП
или в случая като взе предвид извършените от юрисконсулта действия, съдът определя
юрисконсутско възнаграждение в размер на 100.00 лв., която сума следва да бъде заплатена
от ищеца на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. В. М., ЕГН **********, с адрес
гр. Б...........р. Б. против "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 20337.......4133 със седалище и
адрес на управление гр. С........отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът М. В. М., ЕГН **********, с адрес
гр. Б. не дължи на ответника "АПС БЕТА България"..... ЕООД, ЕИК *********, следните
суми: сумата от 711,06 лв. /седемстотин и единадесет лева и шест стотинки/, представляваща
главница;сумата от 1 175,65 лв. /хиляда сто седемдесет и пет лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща общо лихви, както следва: 58,65 лв.- неустойка за забава за
периода 15.07.2009 г. до 15.02.2010 г.; 1 117, 00 лв.- законна лихва от 30.06.2010 г. до датата
на депозиране на настоящият иск в съда - 28.03.2025 г.; сумата от 25, 00 лв. /двадесет и пет
лева/, представляваща разноски по делото - държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист от дата 19.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2017/2010 г. по описа на PC Б.... които
суми са предмет на изп. д. № 541/2015 г. на ЧСИ - Г... Ц... с район на действие ОС
Б...образувано, въз основа на същият изпълнителен лист.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б.
ДА ЗАПЛАТИ на "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК..... ********* със седалище и адрес на
управление.... гр. С.сумата от 100,00 лв. /сто лева/, сторени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Б....... в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, като на ответника се връчи по реда на
чл. 50, ал. 5 ГПК.
12
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13