О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
31.01.2019 г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав,
в закрито заседание на 31.01.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 6279 по описа на РС Стара
Загора за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Искането за допускане на един
свидетел при режим на довеждане е допустимо и относимо и следва да се уважи,
доколкото касае твърдения за изпълнение на сключен договор за търговска
продажба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор.
Следва да се приемат представените с
отговора писмени доказателства.
Искането по чл. 190 от ГПК е
относимо и допустимо и следва да се уважи, с изключение на искането за
представяне на копия от инвентарни книги, за което има поставен въпрос в искането
за експертиза.
Следва да се назначи исканата
съдебно- счетоводна експертиза с въпроси в отговора на исковата молба.
Следва да се допусне един свидетел
при режим на довеждане, който ще свидетелства за факта с каква дейност се
занимава като земеделски производител ответницата и притежава ли машини и
съоръжения за преработка на мляко и млечни продукти.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба
писмени доказателства: Фактура №78/13.10.16г.; Извлечение
от счетоводните книги на ищцовото дружество; Разпечатка от Интернет -
удостоверяваща, че ответницата е член на Асоциация за развъждане на млечни
порода кози (извадка).
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства: копие на Констативен протокол и Нотариална покана.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 4160/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ДОПУСКА
на страната на ищеца един свидетел
при режим на довеждане за факта за изпълнение на сключен договор за търговска
продажба.
ДОПУСКА на страната на ответника един свидетел при режим на
довеждане, който ще свидетелства за факта с каква дейност се занимава като
земеделски производител ответницата и притежава ли машини и съоръжения за
преработка на мляко и млечни продукти.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 от ГПК да представи в срок до
о.с.з. документи, установяващи на коя дата и от кого е закупил процесните вещи.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза със задача: вещото лице
след като извърши съответните справки и проверки в счетоводствата на двете
страни, да даде отговор на следните въпроси:
1. Заведени ли са в инвентарните книги
съответно в дневниците за покупко- продажби на ищцовото дружество процесните
вещи ?
1. Заведени ли са в счетоводството на
ответницата като земеделски производител процесната фактура и вещи ?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лева, вносим от ответника в тридневен срок от получаване на
съобщението по сметка на РС Стара Загора, като в същия срок следва да се
представят доказателства за плащането.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пламена
Стоянова, гр. Стара Загора, което следва да се призове след внасянето на
депозита.
НАСРОЧВА делото за ……………. г.
от …………… ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице след внасяне на депозита.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявени
са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правна квалификация по чл.
79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агрокултура“ ЕООД твърди, че
ответницата Д.Р. е регистрирана като земеделски производител. Изградила е
мандра за преработка на мляко и производство на млечни изделия.
Ищецът „Агрокултура" ЕООД е
закупило и доставило на ответницата вана - сиренарска и сиренинозготвител, за
което е издало фактура № 78/13.10.2016 г. на обща стойност 6 840 лв с ДДС, от
които за вана - сиренарска 900 лв. без ДДС и сиренинозготвител за 4800 лв. без
ДДС. Фактурата била осчетоводена в счетоводството на „Агрокултура" ЕООД.
Налице била търговска продажба от
,Агрокултура" ЕООД и Д.Ц.Р. - Д. - в качеството ѝ на земеделски
производител.
При предаване на вещите, ищецът е
предал и гаранционни карти и упътване за тяхната употреба. Движимите вещи са
били стационирани и пуснати в експлоатация веднага след предаването им.
Многократно управителят на ищцовото
дружество е разговарял с ответницата и баща й (с когото са били в близки
приятелски отношения) за плащане на посочената във фактурата сума, като
ответницата не е оспорвала дължимостта на парите, но не е извършвала и плащане.
"Агрокултура" ЕООД е
изпратило до ответницата нотариална покана чрез Нотариус Бойко Георгиев за
плащане на дължимите по фактурата суми. Ответницата се е явила на определената
от ищеца дата в кантората на Нотариуса, но е отказала да плати.
Предвид изложеното Д.Р. - Д. дължала
на ищеца „Агрокултура" ЕООД сумата от 6 840 лв. за представляващи
стойността на посочените във фактура № 78/13.10.2016 г. движими вещи.
На основание чл. 86 от ЗЗД при
забава в плащането на дължими суми ответницата дължала на
"АГРОКУЛТУРА" ЕООД лихви за забава в размер на 1273.64 лв.
върху сумата от 6 840.00 лв. считано от деня следващ датата на издаване на
фактурата до 13.08.2018 г.
Поради невъзможност за решаване на
въпроса извънсъдебно, „Агрокултура“ ЕООД е подало заявление по реда на чл. 410
от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. № 4160 по описа на съда за
2018 г. Съдът е издал Заповед за изпълнение на паричното задължение на Д.Р. - Д.,
но последната е депозирала немотивирано възражение против заповедта.
Предвид изложеното за
„Агрокултура" ЕООД възниквал правният интерес да заведе установителен иск
по реда на чл 422 от ГПК, с който да
установи съществуването на вземането си от Д.Р. - Д..
Искането е да се постанови решение,
с което да бъде установено по отношение на ответницата Д.Р. - Д., че дължи на
„Агрокултура“ ЕООД сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично
задължение издадена по ч.гр.д. № 4160 по описа на Районен съд Стара Загора, а
именно 8113.64 лева, от
които 6 840 лева
- представляващи неизплатена сума по фактура № 78/13.10.2016 г. и 1273.64
лева - обезщетение за забавено плащане, както и законна лихва считано от
13.08.2018 г. до изплащане на вземането.
Претендирани са направените в заповедното
и исковото производства разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба.
Заявява, че оспорва предявения иск,
който счита за неоснователен.
Действително ответницата била
регистрирана като земеделски производител, но развивала дейност различна от
посочената в исковата молба.
Оспорва твърденията направени от
ищцовото дружество. Не отговаряло на обективната действителност посоченото в
исковата молба, че ответницата се занимавала в качеството си на земеделски
производител с преработка на мляко и производство на млечни изделия. По тази
причина ответницата не е проявявала интерес да се сдобие с процесните вещи. Д.
не е поръчвала, нито е искала да и се доставят сиренарска вана и сиреноизготвител.
Такива вещи не са ѝ били доставени от страна на ищцовото дружество, нито
пък се притежават от Д. в качеството и на физическо лице или земеделски
производител. Според Д. „Агрокултура“ ЕООД никога не е придобивало, респективно
притежавало процесните вещи, за да ги продава впоследствие на трето лице.
Процесната фактура не е получавана и не езавеждана както в счетоводните
документи на ответницата, така и в инвентарните списъци на ЗП. Представители на
ищцовото дружество не са и водили разговори с Д.Д. за плащане на посочена та във
фактурата сума, съответно не отговаряло на обективната действителност
твърдението, че Д. не е отричала наличие на задължение към ищцовото дружество
по въпросната фактура.
Действително през месец април-2017г.
управителят на Агрокултура ЕООД е изпратил нотариална покана до Д. с искане да
се подпишат документи от страна на Д., с които да признае наличие на задължение
към ищцовото дружество по процесната фактура. Пред нотариуса, чрез упълномощен
представител, Д. е отрекла, че е поръчвала и получавала процесиите вещи, както
и е заявила изрично, че не дължи сумата от 6840лв. В изявлението на Д. изрично
е посочено и не е оспорено от управителя на Агрокултура ЕООД, че последният
първоначално е направил изявление, че въпросните вещи са били поръчани от трето
лице.
Счита исковата молба за неоснователна,
поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а на ответницата да се
присъдят направените от нея в хода на съдебното производство разноски.
Правната квалификация на предявения иск за
сумата от 6840 лева е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и
сл. от ГПК във вр. с чл. 327 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сключен
търговски договор за продажба на сиреноизготвител и сиренарска вана, по който е
предал стоките, както и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да
докаже плащане.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже датата на
изискуемост, а в тежест на ответника е да докаже плащане.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: