Решение по дело №3829/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1552

гр. Пловдив, 19.08.2019 г.

     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

          при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3829/2019 г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

         Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 1417909, издаден от ОД на МВР- гр. ПЛОВДИВ, с който на К.Д.К., ЕГН **********, в качеството му на ***** на „Каневстрой“ ООД, собственик на МПС с рег. № *****, на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева, за това, че на 12.11.2016г. в 15:28ч. в гр. Пловдив, бул. „Царигрдаско шосе“ до № 120, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 71 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч - нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

         По съображения, изложени в жалбата К. обжалва посочения електронен фиш като незаконосъобразен, излагайки доводи, че при издаването му не е спазена процедурата, разписана в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Акцентира върху обстоятелството, че при издаването на процесния ел. фиш е нарушена императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, доколкото в установения законов срок, К. е депозирал декларация, ведно с копие от СУМПС на лицето, което е управлявало автомобила на процесната дата и час. Предвид това, следвало е наказващият орган да анулира издадения на К. ел. фиш и да издаде друг, насочен срещу лицето, което действително е управлявало МПС. Моли се атакуваният ел. фиш да бъде отменен в своята цялост.

         В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа така подадената жалба и се излагат съображения по същество на спора.

         В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

         Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. 

         Съдът счита за нужно да посочи, че от изпратената от ОД на МВР- гр. Пловдив, с-р „Пътна полиция“ справка се изяснява, че датата на връчване на електронния фиш, отразена в информационната система на ОД на МВР- Пловдив е 02.06.2019г. Същата съвпада и с твърдяната от жалбоподателя дата, на която е получил атакувания ел. фиш. Предвид това, за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че процесният ел. фиш е получен от жалбоподателя на дата 02.06.2019г., а жалбата е депозирана на 07.06.2019г. (тоест, същата е подадена в срок).

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

         Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, доколкото в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР- гр. Пловдив/, мястото / гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ до № 120 /, датата /12.11.2016г./, точният час на извършване на нарушението /15:28ч./, регистрационният номер на МПС /*****/, описание на нарушението /управление на лек автомобил със скорост - 71 км/ч, при ограничение 50 км/ч/, превишението на скоростта / 21км/ ч /, нарушената разпоредба /чл.21 ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /200 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14 - дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/. Допълнително, доколкото МПС рег. № ***** е собственост на юридическо лице / „Каневстрой“ ООД/, то правилно е посочено и че на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП първоначално следва да се ангажира отговорността на *****я на същото- К.Д.К..

         Последващите действия на наказващия орган обаче, са в разрез с установената в чл. 189, ал. 5 ЗДвП процедура. Цитираната норма разписва определена последователност в действията на наказващия орган, след като собственикът на МПС- то депозира декларация по образец, ведно с копие от СУМПС на лицето управлявало МПС на съответната дата и час. В процесния случай, жалбоподателят К., още на 12.06.2019г. е подал декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП ( вх. № УРИ 103000- 9742), в която е посочил, че на дата 12.11.2016г. в 15.28ч., МПС с рег. № ***** е било управлявано от лицето В. Д.Г.. Ведно с декларацията е представено и копие от СУМПС на Г.. След като жалбоподателят К. е изпълнил всички изисквания на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, то следвало е наказващият орган в съответствие с разписаното в посочената норма да анулира издадения срещу К. ел. фиш серия К, № 1417909 и да издаде нов такъв срещу лицето Г., посочено в декларацията като водач на МПС. Като не е сторил това, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по издаване на ел. фиш и е накърнил правото на защита на жалбоподателя. Така констатираната незаконосъобразност не може да бъде санирана от настоящия съдебен състав за пръв път. Процесуално недопустимо би било съдът да анулира фиша и да върне преписката за провеждане на процедура по издаване на нов ел. фиш, този път насочен срещу лицето, посочено в подадената от К. декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Тоест, така допуснатото нарушение води до необходимост от цялостна отмяна на атакувания ел. фиш.

          На следващо място, изискванията разписани в редакцията на Наредбата, действаща към датата на установяване на нарушението не са изпълнени в своята цялост. В разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (отм., ДВ бр. 54/ 05.07.2017 г., но действала към момента на извършване на нарушението- 12.11.2016г.) е регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Детайлно, условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, са уредени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (наричана за краткост Наредбата). Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата (цитираният член към момента е отменен с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г., но е действал към датата на извършване на нарушението), местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак „Е 24“ и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. В ал. 2 на същия член е предвидено, че пътният знак „Е24“ се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, като при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка. Под пътен знак Е24 се поставя допълнителна табела Т2, указваща дължината на контролирания участък, в случаите, когато се осъществява контрол: 1. на няколко места за контрол, разположени в един участък; 2. във време на движение (чл. 7, ал. 3 от Наредбата).

В конкретния случай, видно от приложената по делото снимка на контролирания участък, в посоката на движение на процесния автомобил е бил поставен пътен знак Е24. Фактическото наличие на пътния знак обаче, не е достатъчно, за да бъде указано на един водач, че конкретният пътен участък е под видеонаблюдение. В този порядък, от приложения по делото фотоклип / л. 15/ се изяснява, че пътен знак Е24 е бил поставен на няколко сантиметра от земята, в прилежащия затревен терен, до намиращ се в близост стълб. Нещо повече- пътен знак Е24 дори не е поставен преди стълба, а от неговата дясна страна ( гледано от посоката на движение на МПС), което допълнително би затруднило водачите на МПС да го възприемат своевременно. Ситуиран по онагледения в снимката начин, местоположението на знака води до категоричен извод за нарушение на изискванията на Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. В приложение № 12 "Поставяне на пътните знаци" към същата Наредба, в б."д", вр. чл. 133, ал. 6 е онагледено точно как следва да изглежда знакът, като са вписани и определени негови технически изисквания, вкл. пътният знак от група "Е" да е поставен на изискуемата се преносима стойка, на поне 60 сантиметра над нивото на пътното платно.  Неспазването на това правило, безспорно е довело до нарушение и на общото изискване за поставяне на пътните знаци в чл. 40 от Правилника за прилагане на ЗДвП, а именно - пътният знак да бъде позициониран по начин, който да позволява своевременното му възприемане от участниците в движението, за да могат последните да реагират. По този начин са били нарушени и изискванията на Приложение 12 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, вр. с чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като знакът в това положение не би могъл да изпълни предназначението си – да има ясна указателна функция на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи ( в този смисъл е и постановеното от Административен съд- Пловдив, Решение № 1559 от 03.07.2018г. по к.а.н.д № 1493/2018г.). Нещо повече- по делото не бяха ангажирани и доказателства за поставена допълнителна табела Т2, указваща дължината на контролирания участък, при положение, че осъществяваният контрол е във време на движение ( чл. 7, ал. 3/ отм./ от Наредбата).

          Предвид гореизложеното, атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен в своята цялост.

         Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия „К“, № 1417909, издаден от ОД на МВР- гр. ПЛОВДИВ, с който на К.Д.К., ЕГН **********, в качеството му на ***** на „Каневстрой“ ООД, собственик на МПС с рег. № *****, на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева, за това, че на 12.11.2016г. в 15:28ч. в гр. Пловдив, бул. „Царигрдаско шосе“ до № 120, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 71 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч - нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII от АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.

Вярно с оригинала.

Т.к.